Определение по дело №421/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 885
Дата: 17 юни 2020 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700421
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

885

 

гр.Плевен, 17.06.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:   

                                       Председател: Н. Господинов

                                                       Членове: Венелин Николаев

      Ралица Маринска

 

като разгледа докладваното от председателя частно касационно административно дело № 421 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.234, ал.1 и сл. от АПК, вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по частна касационна жалба на Н.Р.Л., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора- Враца, против Определение № 1435/24.07.2019 г., постановено по адм.д. № 669/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.

         С оспореното определение е оставено без уважение искането на л.св. Н.Р.Л., изтърпяващ наказание към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт в Затвора – Белене, за освобождаване от внасянето на държавна такса за съдебното производство.

         Със същото определение на ищеца Н.Р. Ламбаджиеве предоставена правна помощ за процесуално представителство по адм.д. № 669/2019г. по описа на Административен съд – Плевен и е указано да внесе д.т. в размер на 10 лв. по сметка на АС – Плевен в 7-дневен срок от съобщението. Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на определението, а именно, че при неизпълнение - исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а делото – прекратено.

Първоначално производството е образувано пред ВАС, който с определение № 5666/15.05.2020 г., постановено по адм.д. № 12201/2019 г. го е прекратил и е изпратил делото по подсъдност на АС- Плевен.

Частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса за касационното производство с Определение № 4422/14.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2507/20 г. по описа на ВАС.

        

         В подадената частна жалба се излагат доводи, че ищецът разполага с парични средства в размер на 30 - 50 лв. месечно и не се оспорват изложените в обжалваното определение обстоятелства, че за период от шест месеца доходът му е в размер на 435 лв. Твърди обаче, че сумата от 30 - 50 лв. месечно се изразходва за битови нужди- шампоан, сапун, паста и четка за зъби и др., тъй като такива не се предоставят от администрацията на затвора, поради което ищецът излага доводи, че не е в състояние да заплати държавна такса. Налице е позоваване на други производства, по които същият е бил освободен от заплащане на такса. Ищецът твърди, че по настоящето дело не са налице нови обстоятелства, липсва и промяна на доходите и имотното му състояние, поради което няма причина по настоящето производство да не бъде освободен от държавна такса. В заключение сочи, че определението на АС- Плевен в частта му, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса е незаконосъобразно и прави искане същото да бъде отменено.

         За да постанови определение в оспорената му част АС- Плевен е изложил мотиви, че от приложената от ищеца писмена декларация по чл.83, ал.2 ГПК е видно декларираното обстоятелство, че същият не получава доходи и не притежава имущество, не получава доходи от труд. Съдът е изложил доводи, че от служебна бележка от затвора се установява, че ищецът полага доброволен труд без заплащане, а от изисканите справки от Затвора – Белене и служебна справка от НБДН е видно, че ищецът е на 42г. в трудоспособна възраст, полага доброволен труд в затвора без заплащане; клинично здрав, страда от хронично заболяване – бронхиална астма без рецидив; семейно положение - нежен; няма деца, има родители и сестра, с които поддържа връзки. За последния шестмесечен период е получил парични средства в размер на 435 лв., чрез парични записи, които получава регулярно в порядъка на 30-50 лв. месечно.

Въз основа на горните писмени доказателства съдът е приел, че ищецът има близки и роднини, с които поддържа контакти и които могат да му осигурят нужната сума за заплащане на д.т. Регулярно получава малки парични средства и основните му жизнени потребности относно храна, подслон, облекло, медицинско обслужване и др. са осигурени от бюджета на затвора, но е предпочел да похарчи получените средства за лични нужди.

С оглед горното първоинстанционният съд е приел, че ищецът разполага със средства за заплащане на символичната държавна такса за производството, която е в размер на 10 лв., поради което не са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаването му от това задължение.

         Настоящият съдебен състав не споделя горните доводи.

         С декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е удостоверил обстоятелствата, че не притежава движимо или недвижимо имущество, не е семеен и няма доходи от подлежащ на заплащане труд. Получаваните в затвора- Белене средства се предоставят от негови роднини и са в размер от 30 до 50 лв. месечно. По твърдения на ищеца, същите се разходват за покриване на елементарни хигиенни и битови нужди. Горните суми са сравними със социалния минимум и независимо от обстоятелството, че в затвора на същия е осигурена храна, подслон, облекло и медицинско обслужване, то настоящият съдебен състав намира, че са налице визираните от закона предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, в който смисъл е и Определение № 5666/15.05.2020 г. по адм.д. № 12201/2019 г. по описа на ВАС, с което касационната инстанция е освободила ищеца от заплащане на държавна такса за частното касационно производство по същото дело. За да постанови горното определение, съдът е съобразявал абсолютно същите доказателства за имотното състояние на Л., събрани в хода на първоинстанционното производство.

         По изложените съображения и на основание чл.236, вр. чл. 221, ал.2 предл.2 и чл.222 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1435/24.07.2019 г., постановено по адм.д. № 669/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен в частта му, с която е оставено без уважение искането на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт в Затвора – Белене, за освобождаване от внасянето на държавна такса за съдебното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА Н.Р.Л. от заплащане на държавна такса, дължима в производството по адм.д. № 669/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.

ВРЪЩА делото на III- ти състав на Административен съд- Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението  не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/                        ЧЛЕНОВЕ:1.  /П/                                                                              

                                                                                    

 

             2. /П/