Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
гр. Пловдив 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 83/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ
н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш Серия К №
2466612 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на К.Е.Т. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП.
Жалбоподателят К.Е.Т. не се явява в
съдебно заседание. Чрез процесуалния му представител адв. С. се иска отмяна на
обжалвания електронен фиш като се поддържат аргументите, изложени в жалбата –
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на
установяване на административното нарушение и издаването на електронния фиш, за
неправилно ангажиране на административната отговорност спрямо жалбоподателя.
Претендират се направени разноски по делото – за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.03.2018 г. по подадено в ОД на
МВР *** Сектор „Пътна полиция“ заявление – с № *** било регистрирано, като
първоначална регистрация в страната ни, моторно превозно средство – лек
автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, със собственик юридическото лице „ИРЕНЕ 99“
ООД гр. Казанлък с ЕИК *********, което търговско дружество се представлявало
от *** си Х.Н.Р. от ***.
На 27.05.2018 г. в 14:57 ч. извън населено място – на
път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 64, в участъка на км. 35+800 м.
между ***, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 511, вписана в Регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология
под № 4835, било заснето движение в посока в посока от *** на лекия автомобил
„Ауди А 4“ с рег. № *** със скорост от 95 км./ч. В същия пътен участък действало
ограничение за движещите се моторни превозни средства, наложено с пътен знак –
№ „В 26” – за движение с максимална скорост до 60 км./ч. – различаващо се от
общата забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение извън населени места със
скорост не повече от 90 км./ч.
Собствеността върху автомобила „Ауди А 4“ с рег. № ***
била променена на 19.11.2019 г. въз основа на договор за покупко – продажба –
договор № 4903/19.11.2019 г. на нотариус с рег. № ***, с купувач жалбоподателят
К.Е.Т. ***. Новият собственик на автомобила „Ауди А 4“ Т. подал заявление пред
съответната служба на МВР за регистрация – заявление № 191030089245/29.11.2019
г., като същият автомобил бил регистриран в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Пловдив на името на лицето Т. с рег. № ***.
Към датата на заснемане – 27.05.2018 г., на автомобила
– автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** към онзи момент, на път от Републиканската
пътна мрежа клас ІІ № 64, в участъка на км. 35+800 м. между ***, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 511, същият автомобил все още бил собственост на
юридическото лице „ИРЕНЕ 99“ ООД гр. Казанлък.
За нарушаване към 27.05.2018 г. на забраната съобразно
нормата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП за превишаване стойностите на скоростта
в kм./ч. извън населено място при въведено ограничение с пътен знак – от 60
км./ч., бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя К.Е.Т.
била наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.2 т.4 от ЗДВП. Във фиша установената скорост на движение на автомобила „Ауди
А 4“ с рег. № *** било вписано, че е 92 км./ч., а не заснетата скорост на
движение от 95 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата скорост като
възможна грешка като толеранс за водача.
Обжалваният електронен фиш Серия К № 2466612 бил
връчен на К.Е.Т. на 29.11.2019 г. – на датата на която автомобилът„Ауди А 4“
бил регистриран като негова собственост с рег. № ***.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: електронен фиш, фотоизображение, справка за
регистрация на моторно превозно средство, копие на удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, справка за първоначална и последващи регистрации на лек
автомобил, копие на документи, послужили за регистрация на моторно превозно
средство.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 27.05.2018 г. състав
на административно нарушение по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП от страна на
водача на автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, тъй като същият се е движел извън населено място на път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 64 в участъка на км.35+800, между ***, в 14:57 ч. със скорост над максимално разрешената за движение по път извън населено
място в зоната на действие на пътен знак „В 26”, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта от 60 км./ч., а именно с 85 км./ч.
Нарушението според съда се
явява безспорно доказано откъм елементите от обективната страна на нарушението
– време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.
Съдържащите се по делото
доказателства, вкл. фото изображението на заснемането движението на автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** на 27.05.2018
г. в 14:57 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 64 в
участъка на км.35+800, между ***, в посока от *** – изготвено с техническото средство
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 511, вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология
под № 4835, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, както и съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на
*** ОД на МВР гр. Пловдив и изразеното становище в същото, сочат категорично и
несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо
се в движение над максимално допустимата скорост за движение извън населено
място в конкретния пътен участък, в който действа допълнително ограничение на
скоростта от пътен знак „В 26”, е извършено от водача на заснетия автомобил в
посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.
Електронният фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото –
Републикански път II – 64, км.35+800, посоката от ***, датата – 27.05.2018 г.,
точният час на извършване на нарушението – 14:57 ч., регистрационният номер на
моторното превозно средство – ***, като собственик, на когото е регистрирано
превозното средство, е посочено лице – жалбоподателя К.Е.Т. /неправилно посочен собственик/, описание
на нарушението – превишена скорост при ограничение 60 км./ч., въведено с пътен
знак „В26”, нарушената разпоредба – чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП, размерът на
глобата – 300 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
Откъм форма обжалвания електронен фиш отговаря според съда на изискванията на
Закона – на чл.189 ал.4 от ЗДВП.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 се установява по безспорен начин годността
на техническото средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, с идент.
№ 511, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване към Български институт по метрология под № 4835, с което е била измерена скоростта на управлявания
към 27.05.2018 г. лек автомобил. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДВП и с
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата законосъобразно на нарушителя е бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно действащата към
процесния момент Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДВП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС.
В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на моторно превозно средство автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** от 95 км./ч. Във фиша установената
скорост на движение на автомобила била вписана, че е 92 км./ч., тъй като били
премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч.,
като толеранс за водача.
От отразеното в приложения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се
установява, че изображение с посочения номер е заснето от процесната мобилна
система за видеоконтрол на датата, на която се твърди да е извършено
нарушението, в рамките на периода на работа на техническото средство, като и
мястото на контрол съвпада с мястото на извършване на нарушението – вписано е
изрично, че мястото на контрол към датата 27.05.2018 г. в периода на работа на
вида автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ „ТFR1 – M” № 511 – от 13.45 ч. до 15.45 ч., и при заснети първо
статично изображение № 914 и последно статично изображение № 918 е път ІІ-64
км. 35+800 – това, което е вписано и в обжалвания електронен фиш.
Правилно нарушението е било квалифицирано по чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП. Съгласно цитираната норма на чл.21 ал.2 от ЗДВП „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.”. В тази връзка разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДВП, съотнесена към
констатираното нарушение, предвижда
при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство от
категория „В” /към която спада категорията на обсъжданото МПС/, е забранено да
превишава 90 км./ч. извън населено място. В настоящия случай, предвид изричното
вписване във фиша, че скоростта на движение в контролирания с техническото
средство пътен участък е различна и това различие е сигнализирано с пътен знак
„В26” до максимална скорост в случая от 60 км./ч., съдът приема, че правилно
нарушението е било определено като такова по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДВП.
По отношение на размера на наложеното наказание – 300
лв. – същият е в правилно определен размер съобразно приложимата санкционна
разпоредба на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП – 300 лв. при превишаване на максимално
разрешената скорост от 31 до 40 км./ч.
Въпреки извършването на административното нарушение от
страна на водача на лек автомобил „Ауди
А 4“ с рег. № ***, съдът прие, че ангажираната административна отговорност
спрямо жалбоподателя К.Е.Т. за нарушението по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП
следва да отпадне. Субект на
административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6
т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според
чл.188 ал.1 от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.”, а според нормата на чл.188
ал.2 от ЗДВП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“. От така
цитираните норми се изгражда извод, че с електронен фиш за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки – както е в случая – нарушение по
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, следва да се ангажира най – напред административната
отговорност спрямо собственика на автомобила. В случая лекият автомобил „Ауди А
4“ с рег. № ***, както се и посочи и по – горе, към датата на заснемането на
нарушението 27.05.2018 г. е бил собственост на юридическото лице „ИРЕНЕ 99“ ООД
гр. Казанлък, а не на жалбоподателя К.Е.Т.. Т. е станал собственик на
автомобила „Ауди А 4“ с рег. № ***през 2019 г. – на 19.11.2019 г., въз основа
на договор за покупко – продажба – договор № 4903/19.11.2019 г. на нотариус с
рег. № ***. Към 27.05.2018 г. жалбоподателят Т. не е бил собственик на
автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, а по делото няма и нито едно доказателство,
което да уличава същото лице Т. като евентуален ползвател и водач на същия
автомобил към този процесен момент 27.05.2018 г.
С издаване на електронен фиш Серия К № 2466612 на
лицето К.Е.Т., което към датата на нарушението по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП
27.05.2018 г. не е било собственик на заснетото моторно превозно средство лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***,
се преценя от настоящата инстанция, че е налице неправилното ангажиране на
административна отговорност с така обжалвания електронен фиш.
Това неправилното ангажиране на административна
отговорност с обжалвания електронен фиш според съда се явява съществено
процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по реализацията на административна
отговорност чрез електронния фиш и налагащо отмяната на фиша като
незаконосъобразен.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в полза на санкционирания Т. на направените от него разноски по
делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакувания електронен фиш, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат – и от адв. Н.Р. ***, и от
адв. В.С. *** след преупълномощаването й от адв. Р., като съгласно приложен на
л.4 от съдебното производство договор за правна защита и съдействие от
09.12.2019 г. е било договорено възнаграждение в размер на 300 лева, изплатено
според изрично отбелязване в договора. Този размер от 300 лв. е съобразен с
чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид отмяната на обжалвания електронен фиш Серия К № 2466612
и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на
жалбоподателя Т. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство
по делото в размер на 300 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски
в тежест на въззиваемата страна по делото – Областна дирекция на МВР гр.
Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице – в съответствие с чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 2466612 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на К.Е.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ №
7 да заплати на К.Е.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.