РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000792 по описа за 2021 година
С решение № 260354/30.07.2021 г., постановено по т.д. № 321/20
г. Пловдивски окръжен съд:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д., действаща чрез процесуален
субституент публичния изпълнител при ТД на Н.** - П. иск да бъде обявена
за недействителна по отношение на нея сключената на 02.06.2015г покупко -
продажба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** - АПАРТАМЕНТ № * с площ от 63,01 кв.м. на пети етаж, находящ се в
*** между „А. И К.“ ЕООД – гр.П., ЕИК ********* като продавач и АНТ. Ж.
Ж., ЕГН ********** от гр.П. като купувач, за която е съставен нотариален
акт № ***, том *, н.д.№ ***/****г на нотариус Н. Х. – С. с район на действие
района на РС - Пловдив, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д., действаща чрез процесуален субституент публичния
изпълнител при ТД на Н.** - П. да заплати на АНТ. Ж. Ж., ЕГН **********
от гр.П. сумата от 3267,04лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
1
ОСЪЖДА Д., действаща чрез процесуален субституент публичния
изпълнител при ТД на Н.** - П. да заплати на „А. И К.“ ЕООД – гр.П., ЕИК
********* сумата от 2500лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е постановено при участието на „А. Б. Б.“ АД – гр.С.,
ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на АНТ. Ж. Ж., ЕГН
********** от гр.П..
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Н.**
чрез публичен изпълнител при ТД на Н.**, представляван от юрисконсулт
ИВ. АТ.. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на решението, като се иска същото да бъде отменено и
се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззивамата страна АНТ. Ж. Ж. оспорва изцяло въззивната
жалба и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на
разноските. Подробни съображения са изложени в писмена защита,
депозирана от процесуалния му представител адв. Демерджиев.
Въззиваемата страна „А. И К.“ ЕООД също оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Третото лица „А. Б. Б.“ АД - помагач на ответниците не е
изразило становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 216, ал.1,т.4
от ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на Д. сключената на
02.06.2015г покупко - продажба на недвижим имот - самостоятелен обект в
2
сграда с идентификатор *** - АПАРТАМЕНТ № * с площ от 63,01 кв.м. на
пети етаж, находящ се в *** - между „А. И К.“ ЕООД – гр.П. като продавач и
АНТ. Ж. Ж. като купувач, за която е съставен нотариален акт № ***, том *,
н.д.№ ***/****г на нотариус Н. Х. – С. с район на действие района на РС -
Пловдив.
Съгласно чл. 216, ал.1,т.4 от ДОПК недействителни по
отношение на Д., съответно на общините, са сключените след датата на
деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения: сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Процесната сделка е сключена на 02.06.2015 г., след като на
дружеството „А. И К.“ ЕООД е била връчена 16.04.2005 г. заповед за
възлагане на ревизия от 08.04.15 г., като в резултат на ревизията са
установени публични задължения в размер на 116 944.06 лв.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса налице ли е
намерение за увреждане на интересите на публичния взискател от страна на
длъжника „А. И К.“ ЕООД, каквото следва да е налице кумулативно с
останалите предпоставки за основателността на иска по чл. 216, ал.1,т.4 от
ДОПК.
Във въззивната жалба се оспорва като необоснован и
неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано
намерение за увреждане от страна на дружеството – отчуждител на имота.
Жалбоподателят счита, че добросъвестността на лицето отпада автоматично,
тъй като и до ден днешен установените при ревизията публични задължения
не са платени въпреки многобройните покани на данъчната администрация и
заведеното дело за разваляне на сделката, което красноречиво показвало
отношението на собственика на дружеството-длъжник към възникналите му
задължения. Счита, че на практика е налице укриване на данъчни задължения
в особено големи размери, което се явява самостоятелен престъпен състав по
НК. Изразени са доводи, че след като е бил сключен предварителен договор
на 01.04.2015 г., а след това е връчена заповед за възлагане на ревизия,
дружеството-продавач е можело да развали сключения предварителен
договор, да върне платения задатък и съответните неустойки по договора,
3
респ. впоследствие да заплати данъчните задължения, установени в хода на
ревизията. Това не било сторено, като фирмата била изоставена с наличието
на огромни задължения, а към настоящия момент нейният собственик
развивал отново същата дейност и отново продавал апартаменти, които строи,
без да погасява задълженията си към Д. въпреки наличието за възможност за
това. Позовава се на попълнената в хода на ревизията справка № *, с дата от
*** г., за притежавани налични имоти, в които била затаена истина – не е
посочен като наличен недвижим имот, собственост на дружеството, което
според жалбоподателя сочи на нарочен умисъл за укриване на собствеността,
която е прехвърлена в по-късен момент. Счита попълването на празна справка
за равносилно на умишлени действия за увреждане на публичния взискател.
Настоящият състав на ПАС намира тези оплаквания за
неоснователни. Намерението за увреждане на публичния взискател не се
презумира, а следва да бъде доказано, като доказателствената тежест за това
лежи върху ищеца. В обжалваното решение първоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, при
което е направен обоснован извод, че не е осъществено пълно доказване за
наличието на такова намерение за увреждане, при което не е изпълнена
хипотезата на чл. 216, ал.1,т.4 от ДОПК.
Жалбоподателят се позовава на невярно попълнена справка от
ревизираното лице в хода на данъчната ревизия, в която не са отразени
наличните недвижими имоти. Такава справка действително е налице, като
същата датира от *** г. и е подписана от представител на дружеството. По
отношение на тази справка се споделят изводите на първоинстанционния съд,
че сама по себе си същата не може да обуслови извод за намерение за
увреждане на взискателя. Справката касае собственост върху недвижими
имоти, която може да бъде установена от публичния взискател по служебен
път чрез извършване на съответна проверка в И. р. – нещо, което е
извършено от публичния взискател в един по-късен момент. Освен това,
справката е изискана с искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице от 14.4.15 г., в което липсват каквито и да било
указания относно последиците от непосочване на обстоятелствата относно
притежаваните активи. Справката не е изискана и не е дадена във вид на
4
декларация под страх от носене на отговорност, вкл. и наказателна. При това
положение не може да се формира обоснован извод, че е налице активна воля
и намерение за увреждане на публичния взискател чрез укриване на факти от
значение за евентуалното му бъдещо удовлетворяване.
Съществено обстоятелство в случая е, че процесната сделка е
финализирала преговори, които са започнали в по-ранен момент спрямо
връчването на акта за възлагане на ревизия, включително в по-ранен момент
от тази дата е подписан предварителен договор за прехвърляне на имота - на
01.04.2015 г. Не могат да се споделят доводите в жалбата, че дружеството,
ако е действало добросъвестно, можело да развали сключения предварителен
договор и да върне задатъка и съответните неустойки, респ. впоследствие да
заплати данъчните си задължения. Добросъвестността в гражданския оборот
изисква от страните изпълнение на поетите договорни задължения, а в
случая преди датата на връчване на акта за възлагане на ревизия е поето
задължение за сключване на окончателен договор за продажба на имота –
съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Същевременно, съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД, правото да се
развали договор възниква при наличие на неизпълнение на договорните
задължения от другата страна, а в случая няма нито данни, нито
доказателства за неизпълнение на поетите задължения от страна на купувача
Ж., т.е. не може да се говори за възникнало право на продавача да развали
предварителния договор. Посочените обстоятелства са индикатор, че
процесната продажба е сключена в изпълнение на предварително поети
договорни задължения, а не с намерение за увреждане на взискателя.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно
конкретния механизъм на сключване на сделката, които са обосновани и
кореспондират със събраните по делото доказателства, и се споделят от
настоящата съдебна инстанция. Установено е по делото, че процесната
продажба е част от поредицата продажби на обекти от строежа на ул. „Е. З.“,
осъществен от „А. И К.“ ЕООД в рамките на неговата обичайна търговска
дейност. Същата е извършена по инициатива на Ж., който е търсел жилище за
нуждите на своето семейство, като са ползвани посреднически услуги на
агенция за недвижими имоти, а огледът е бил извършен в присъствието на А.
Т. – бивш собственик на земята, върху която е извършен строежът.
5
Последният е разпитан като свидетел, като е дал и показания, че преди Ж. и
други хора са идвали да оглеждат жилището – т.е. същото е било обявено за
продажба далеч преди момента на връчване на акта за възлагане на ревизия.
В хода на подготовката на сделката от Н.** е било издадено удостоверение
от 21.04.15 г. /л. 395 от първоинстанционното дело/, според което „А. И К.“
ЕООД няма задължения, което е използвано за получаване на кредит от „А. Б.
Б.“ АД в размер на 36 000 лв. за дофинансиране на сделката по договор за
ипотечен кредит № ***/*** г., като за обезпечаване на сумата, отпусната като
кредит е вписана законна ипотека в полза на банката. Сделката е реализирана
на цена от 69 291.20 лв., изключително близка до данъчната оценка от
70 238.90 лв., както и до установената сравнителна пазарна стойност от
приетото заключение на вещото лице – 78 450 лв.
Коментираните обстоятелства са установени еднозначно в хода
на съдебното производство и не се оспорват във въззивната жалба, като
поотделно и в тяхната съвкупност същите сочат, че механизмът на
сключване на сделката следва изцяло обичайната търговска практика; липсват
каквито и да било данни за някакви прояви на представители на
дружеството-продавач, които да излизат извън рамките на тази обичайна,
типична практика, респ. които да са сочат наличие на намерение за увреждане
на ищеца. Не е установена и каквато и да е свързаност между страните по
договора за продажба, нито наличие на действия и/или бездействия на някоя
от тях, които да представляват индиция за намерение на продавача да увреди
публичния взискател.
Не е без значение и обстоятелството, че цената на сделката е
платена изцяло по банков път – 36 000 лв от отпуснатия банков ипотечен
кредит и останалата част от 33 291.20 лв., за която е представено платежно
нареждане от 02.06.2015 г. Фактът, че цялата продажна цена е постъпила по
банковата сметка на дружеството, също е показател за осъществяване на
сделката в рамките на нормалния, обичаен граждански оборот.
Освен това, по делото е установено, че към датата на
осъществяване на процесната сделка продаденото имущество не е било
единственото, притежавано от „А. И К.“ ЕООД. В същата сграда
дружеството е притежавало и друг недвижим имот, неотчужден към този
момент – магазин, продаден на 24.06.15 г., като данъчната оценка на този
6
имот възлиза на 93 937.20 лв. /видно от данните по нот.акт № **, том **, рег.
№ ****, дело *** /*** г. от 24.06.15 г. на Нотариус С. Й./. Т.е. към момента на
изповядване на сделката дружеството е разполагало с активи, чиято данъчна
стойност /93 937.20 лв./ е по-висока от данъчната стойност на процесния
апартамент / 70 238.90 лв./ и която е била достатъчна да покрие повече от 80
% от установените впоследствие данъчни задължения. Т.е. дори и при
очакване за установяване в бъдеще на задължения към Д., при отчуждаване
на процесния имот дружеството-длъжник е имало наличен актив, с който тези
задължения да бъдат евентуално покрити – обстоятелство, което също не
подкрепя твърденията на жалбоподателя за намерение за увреждане.
Основателни са изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на
яснота относно конкретния размер на задълженията, водещо при преценката
за наличието или липсата на такова намерение е обстоятелството за
притежавана собственост с по-висока стойност от отчуждената, а не
конкретно за пазарната стойност на тази собственост, която да се отнесе с
точност към установения по-късно размер на задължения.
В обобщение: Субективният елемент – намерение за увреждане
е част от фактическия състав на нормата на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, като
същият следва да бъде установен чрез провеждане на пълно доказване.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, според
настоящата инстанция, води до извод, че такова пълно доказване в случая не е
проведено и не е доказано сделката да е осъществена с намерение на
отчуждителя публичният взискател да бъде увреден. Преди датата на
връчване на акта за възлагане на ревизия, дори преди датата на започване на
ревизията със заповед от 08.04.2015 г. е била започнала подготовката на
сделката, извършени са огледи от купувача с посредничеството на агенция за
недвижими имоти и е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на имота, като окончателната сделка е сключена в изпълнение на поетите
задължения по този предварителен договор. Сделката е една от поредицата
сделки, свързани с разпродажба на построените обекти в сградата на ул. „Е.
З.“ № *, като към датата на осъществяването й дружеството-длъжник е
разполагало и с друг актив, чиято данъчна стойност е била по-висока, т.е.
длъжникът не се е лишил от единствено имущество, с което да е разполагал.
7
Липсва някаква свързаност между страните по сделката, липсват
обстоятелства, които да сочат, че осъществяването на сделката излиза извън
нормалния механизъм на обичайния търговски оборот. Всички тези
обстоятелства не подкрепят тезата на жалбоподателя за намерение за
увреждане по смисъла на чл. 216, ал.1,т.4 от ДОПК, което прави иска
недоказан и неоснователен.
Предвид посоченото се налага извод за неоснователност на
въззивната жалба. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, като
съобразно този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника А.Ж. направените пред втората инстанция разноски в
размер на 3120 – платено адвокатско възнаграждение.
Ето защо ПАС реши:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № 260354/30.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 321/20 г. Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д., действаща чрез процесуален субституент
публичния изпълнител при ТД на Н.** - П. да заплати на АНТ. Ж. Ж., ЕГН
********** от гр.П., ул. „Е. З.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 3120лв за
извършени съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8