Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 19. 07. 2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Маринов
т.д.№ 971 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с
вх.№ 12846/24.04.2019г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. С. Р., против Решение №
4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на ВРС, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумите от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева – част от
претенция, цялата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени, в резултат
на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в
посока гр. Варна, по вина на а. М. И., ЕГН: ********** - водач на л. а. „Пежо
206“ с ДК № *********, застрахован по договор за гражданска отговорност в ЗК
„Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба –
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на претендираната сума; 55.67 лева
(петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава
върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 г. – 01.11.2017
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Сочи се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при разглеждането му са допуснати съществени
процесуални нарушения. Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд макар да е
приел, че частичният иск за неимуществени вреди е предявен за 1250 лева, го е
намерил за основателен за сумата от 25 000 лева, което представлявало грубо
нарушение на процесуалния закон. На следващо място излага становище, че съдът
се е произнесъл само по едно от двете му възражения за съпричиняване, като не е
посочил в каква степен е приносът на увредения за настъпване на вредоносния
резултат. В заключение оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като изключително завишен и противоречащ на правилото на чл. 52 от ЗЗД и
натрупаната по прилагането му съдебна практика. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на депозираната въззивна жалба от С.К.П., чрез адв. М.Т., с който
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Сочи, че на 27.04.2016 г. около 14 часа при управление на личния и́ автомобил
, марка "Сузуки", модел „Гранд Витара" с peг. № *********, по
път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве“, при
липса на насрещно движещи се автомобили, предприема изпреварване от лявата
страна на движещия се пред нея автомобил марка „Пежо", модел „206",
светлосин на цвят, с per. № *********. Същият, без съобразяване с изискванията
на чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП, предприел завиване наляво, докато тя осъществява
изпреварване и се намира в лентата за насрещно движение. С цел да избегне
сблъсък между двата автомобила, въззиваемата отклонила линията на движение на
управлявания от нея лек автомобил вляво, при което последният излязъл извън
пътното платно и се блъснал челно в крайпътно дърво, вляво по посока на
движението. Вследствие на удара, С.П. получила телесни наранявания, контузия на
главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в долна трета,
травматичен оток, кръвонасядания, придружени с множество натъртвания,
кръвонасядания по клепачите на двете очи, синини и по-леки охлузвания. При
назначената и проведена съдебномедицинска експертиза с единствена задача, да се
изясни каква е степента на телесното
и́ увреждане се констатирало, че пострадалата е получила контузия
на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост, травматичен
оток и кръвонасядания по носа и по клепачите на двете очи. Счупването на
дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, при условие на благоприятно
протичане на оздравителния процес. С.П. е имала смущения на съня в продължение
на месеци след инцидента, изразяващи се както в невъзможност да заспи поради
натрапчиви мисли и спомени, свързани с катастрофата и водача на другия автомобил,
така и в неспокоен и нездрав сън, поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани
с преживяното. Дълъг период от време е имала т.н. 'флашбек', често е отказвала
да се вози в автомобил и се е противопоставяла семейството и́ да пътува
извън града. Твърди, че и към настоящия момент носът и́ е деформиран и има
функционални проблеми предстои й нова операция, но поради получения страх от
лекари и болнични заведения не желае да бъде извършена подобен тип интервенция
сега. Горното наложило преди това да и́ бъде предписана консултация с
психиатър и психолог за ограничаване на стреса. Излага още, че и към настоящия
момент има дефицит на функционалността на ръката, който е възможно да продължи
през целия й живот. Не може да върши много от домакинските си задължения, както
и част от служебните си такива. Често изпитва болки на мястото на травмата,
умора в ръката при извършване на обичайни ежедневни дейности, което се
потвърждава и от приетите и неоспорени съдебни експертизи по делото. По
посочените съображения въззиваемата страна излага становище, че
първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение, съобразено с
действащото законодателство и съдебната практика, поради което моли същото да
бъде потвърдено, като и́ бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски.
Подадена е още частна жалба от С.К.П.
срещу Решение № 557/11.02.2019 г. по гр. дело № 16825/2017 г. по описа на ВРС,
в частта, с която е оставено без уважение искането на страната по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 4974/04.12.2018 г. по делото, в частта му относно
разноските. Твърди се в жалбата, че решението в посочената част е неправилно,
немотивирано и противоречащо на задължителната съдебна практика. Оспорва се
извода на съда, че разноските по наложеното обезпечение следва да бъдат
присъдени от съдебния изпълнител, тъй като той не разполагал с
правораздавателна власт да осъди длъжника да ги заплати. Поради изложеното моли
за отмяна на съдебния акт и присъждане на направените пред ЧСИ за обезпечение
на предявения иск разноски в размер на 450 лева адвокатско възнаграждение и 72
лева такса за образуване на делото.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото пред ВРС е
образувано по искова молба от С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Черни връх” № 51Д, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите от: 1250.00 лева - частичен иск от общо 50
000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г.,
около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, , по вина на
водача на л. а. „Пежо 206“ с ДК № *********, застрахован по договор за
гражданска отговорност в ЗК „Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на претендираната сума; 55.67 лева – обезщетение за
забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 г. –
01.11.2017 г.; 2000.00 лева – частичен иск от общо 8820.00 представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в резултат ПТП от 27.04.2016 г., около 14:00
ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, по вина на водача на л. а.
„Пежо 206“ с ДК № *********, застрахован по договор за гражданска отговорност в
ЗК „Лев инс“ АД, форимирана както следва: 680.00 лева – част от претенция,
цялата в размер на 7500.00 лева, обезщетение за нанесени щети по л. а.
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“, ДК № ********* и 1320.00 лева - разходи за
лечение на увреденото лице, изразяващо се в поставяне на имплатни на дясната
китка, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
претендираната сума; 89.07 лева - обезщетение за забава върху главницата от
8820.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 г. – 01.11.2017 г.
В исковата си молба ищцата излага,
че на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр.
Варна, при управление на личния си автомобил, при липса на насрещно движещи се
автомобили, предприела маневра – изпреварване от лявата страна на движещия се
пред нея л. а. „Пежо 206“, рег. № *********. В същото време, водачът на същия,
в нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДв.П, предприема завиване на ляво. Твърди
се, че с цел избягване на удара, ищцата отклонила управлявания от нея
автомобил, който излязъл от пътното платно и се блъснал челно в крайпътно
дърво. Сочи се, че деликвентът е напуснала местопроизшествието В резултат на
удара, ищцата получава телесни увреждания – отоци по лицето, фрактура на носа и
на дясна китка. Извършени са две медицински интервенции, като на дясната китка
е поставена титаниева пластина и болт, направени са десет шева. Лечението е
съпроводено със силни болки. Счупването на крайника е обусловило трайно
затруднение в движението за период от около 3 месеца. Телесните увреждания
пораждат при ищцата чувство на срам и притеснение от външния вид, което от своя
страна е обусловило ограничаване на социалните и контакти. Твърди се още, че в
резултат на произшествието при ищцата се появяват смущения с съня, страх от
пътувания, сприхавост и раздразнителност. Към настоящия момент носа на
пострадалата е все още деформиран, като все още се наблюдава и функционален
дефицит на дясната и ръка, което от обуславя невъзможност на осъществяване на
ежедневни дейности – домакински и служебни. Излага, че в резултат на инцидента,
лекият автомобил „Сузуки“ е негоден на употреба по предназначение, като
отремонтирането му е невъзможно. Пазарната му стойност, към момента на ПТП, е
7500.00 лева. Твърди се още, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/22/116001074407 от ЗК „Лев инс” АД, която полица е действаща към датата на
ПТП. Ответното дружество е уведомено за претенцията, чрез покани, получени
съответно на 26.04.2017 г. и 05.10.2017 г. Във връзка с произшествието е
образувано ДП № 287/ 2016 г. по описа на РПУ Аксаково, прекратено от ВРП,
поради неспособност на лицето да носи наказателна отговорност, поради разстройство
на съзнанието.
Въззивникът - ответник – ЗК „Лев
инс“ АД, е депозирал писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
исковата претенция по основание и размер, като намира, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му поради наличие на обстоятелства,
изключващи наказателната и гражданската отговорност на застрахованото лице. Доколкото
се касае за деяние, извършено от недееспособно лице, то пасивно легитимирано е
лицето, задължено да упражнява надзор над него. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и уврежданията на ищеца. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е управлявала автомобила
без предпазен колан, а също и е предприела маневра изпреварване на непозволено
място, непосредствено преди отбивка. Оспорва иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, поради обстоятелството, че собственик на управляваното
МПС е съпругът на ищцата. Оспорва вида, интензитета и характера на претърпените
от ищцата болки и страдания, като намира претендирания размер за завишен.
Възразява и срещу размера на претенцията за репариране на щетите на лекия
автомобил, като намира, че същия следва да се определи съобразно методиката по
Наредба № 49/ 16.10.2014 г. Не оспорва стойността на поставения имплант.
Отправя искане за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – за
намаляване размера на обезщетенията. Претендират се и разноски.
Третото лице – помагач – а. М. И. –
не изразява становище по исковете.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, който легитимира увреденото лице да
претендира обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди, като последният е длъжен
да възстанови същите в уговорения в договора срок, който не може да бъде
по-дълъг от 15 дни. В тежест на ищеца е да докаже в условията на главно и пълно
доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника,
в срока на действие на което е осъществен деликт, в резултат и в причинна
връзка, с което са причинени твърдените имуществени вреди, както и техния конкретен размер.
При извършения доклад на делото е
прието за безспорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и а. М. И. е съществувала облигационна връзка по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”.
От представения по делото Акт за
установявавен на административно нарушение № 650074/ 22.05.2016 г., на
27.04.2016 г., около 14.25 часа, по път трети клас № 902, посока гр. Варна до
отбивката за бар „Наздраве“ е осъществено пътно – транспортно произшествие, с
участието на МПС рег. № *********, управлявано от С.К.П.. В протокола е
отразено, че произшествието е настъпило в резултат на неправилно изпреварване,
при което водача губи контрол над автомобила и се блъска в крайпътно дърво, в
ляво по посоката на движението. Констатирано от съставителя на място е, че
пострадала от произшествието е С.П.. Липсват данни за издаване на Наказателно
постановление и доказателства за оспорване на на същото по надлежния ред.
Съставен е и констативен протокол №
445000-699/28.04.2016г. от служител на сектор ПП, в който са отразени
обстоятелствата по инцидента. В константната съдебна практика се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК ,
ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено изявление. При направеното разграничение на
хипотезите, при които протокола за ПТП е съставен само по данни на водача на
МПС, без посещение на място на инцидента от служители на КАТ, протоколът за ПТП
има доказателствена сила само относно направеното изявление пред длъжностно
лице, не и за неговата вярност. Видно от съдържанието на констативния протокол,
същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен
полицейски служител от „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна. посочената
част констативният протокол има характер на официален удостоверителен документ,
поради което се ползва с материална доказателства сила за установените в него
факти, до оборване на констатациите от страната, която оспорва механизма на ПТП
и черпи изгодни правни последици от това, а именно ищецът.
При първоинстанционното разглеждане
на делото е проведена САТЕ, от заключението на която, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 27.04.2016 г., при дневна светлина и сухо време,
в 14.00 ч., при движение по третокласен път № 902 посока от с. Кичево и
гр.Варна, на около километър, след преброителен пост с камера на с. Кичев, МПС
с рег. № *********, управляван от С.К.П., предприема изпреварване на
автомобили, които са се движили пред нея - марка „Пежо 206" с рег. № *********,
управляван от а. М. И. и марка „СЕАТ КОРДОБА " с рег.№ *********,
управляван от Георги Стоянов Диманов, чрез навлизане в лявата лента (за
насрещно движение). В момента, когато процесният автомобил с рег.№ ********* се изравнява с автомобила
„СЕАТ КОРДОБА " с рег. № *********, водачката на автомобил „Пежо 206"
с рег. № ********* предприема маневра завиване наляво към път обозначен с
табела „Бар наздраве". Водачката на автомобил „Пежо 206",
забелязвайки автомобил „СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА" /приближавайки я при
изпреварване/ намалява скоростта си почти до спиране за да не предизвика ПТП и
да го пропусне. Водачката на процесният автомобил, с цел предотвратяване на ПТП
/удар/ с автомобила „Пежо 206" с рег. № *********, отклонява автомобила
наляво, навлизайки в лявата отбивка, през левия банкет и се удря челно в
крайпътно дърво, отстоящо на 2 метра от пътя измерено в перпендикуляр посоката
на движение. Пътят в зоната на процесното ПТП е двупосочен, прав участък,
хоризонтален, със суха настилка, двете ленти за движение са отделени е
прекъсната осева разделителна линия. Отбивката в ляво е обозначена с пътен знак
А28-„Кръстовище с път без предимство отляво". Скоростта на движение на
автомобила, управляван от ищцата е 71.64 км./ ч. Дължината на опасната зона на
спиране на процесният автомобил с рег.№ *********
е 71 , метра,при движение със скорост от 71.64 км./ ч. 3оната на пряка видимост
на всеки от водачите е била не по -малка от 105,63 м. повече от опасната зона
на спиране.
От
заключението на вещото лице не се установява конкретно противоправно действие
или бездействие, извършено от третото лице-помагач на страната на ответника а.
М. И., която в момента на изпреварването
е предприела маневра завиване наляво към отбивка обозначена с пътен знак А28-„Кръстовище
с път без предимство отляво“.
Данните ползвани от експертизата се
съдържат в гласни доказателства, събирани по досъдебното производство, водено
срещу третото лице А.И.. Същите не са
събирани за целите на настоящото доказване и не могат да се кредитират в
настоящия процес, но дори и те не съдържат данни за виновно поведение на
твърдяната от ищцата деликвентка. От
твърденията в исковата молба става ясно, че между двата автомобила няма удар,
следователно няма пряка причина за напусканото на пътното платно от ищцата,
поради поведението на водачката на автомобил „Пежо 206" с рег. № *********.
Останалите твърдения останаха недоказани в хода на процеса, а дори от същите
може да се заключи, че ищцата е нарушила чл. 20, ал.2 от ЗДвП и предприемайки
маневра - изпреварване не е управлявала автомобила си със съобразена скорост,
по начин, за да може да реагира на всяко пътно препятствие. Така не е успяла да
намали скоростта или да спре, вследствие на което е колата й е напуснала
пътното платно, предизвиквайки инцидента.
От посочената констатация може да се
направи извод, че ищцата при извършеното изпреварване е навлязла в зоната,
предназначена за завиване наляво и не е завършила същото преди доближаване на
опасната зона. Остава недоказано изложеното в исковата молба твърдение, че
водачката на л.а. „Пешо 206“ е нарушила правилата за движение и в частност
забраната на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не са ангажирани и други
доказателствени средства за установяване на сочения факт, като показанията на
разпитаните свидетели се отнасят единствено до установяване на настъпилите в
неимуществената сфера на ищцата вреди. Нещо повече, не са оборени констатациите
в КП за ПТП, въз основа на които е издаден и АУАН, съгласно които вина за
настъпването на произшествието има именно ищцата, които, както вече беше
изложено, се ползват с материална доказателствена сила доколкото са съставени
от присъстващ полицейски служител при оглед на местопроизшествието.
Поради процесуална пасивност на ищцата,
настояща въззиваема, не се ангажирани доказателства за твърдяните от нея факти
досежно настъпването на пътния инцидент, като такива са събирани единствено в
наказателно производство, но с оглед принципа на непосредственост не могат да
бъдат кредитирани в гражданския процес. В настоящия процес не се ангажирани
разпити на свидетели-очевидци на инцидента, чиито показания да изяснят
фактологията на произшествието и евентуално да докажат твърденията за вина на
другия водач, на които се позовава ищцата.
Единственият приложен документ по
делото, в който се съдържат констатации за извършено противоправно деяние е
постановлението на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното
производство срещу А.И.от 27.09.2017 г. Съгласно константната съдебна практика,
обаче, актовете на органите на досъдебното производство – обвинителен
акт,постановление за прекратяване на наказателното производство и пр., макар да
са официални документи не представляват доказателство за механизма на ПТП и за
поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделни фази
на досъдебното производство и отразяват мнението на съответните органи относно
наличието на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите
обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието. Приложеното постановление на прокурор
при ВРП се ползва с материална доказателствена сила единствено относно извода
за прекратяване на наказателното производство, но не и по отношение на
описаният в него механизъм на ПТП или констатациите за противоправно поведение
от страна на А.И..
Непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само
дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност“ не отговаря когато отсъства деликт,
извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито
граници са определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД - в този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
ОСТК. Посоченото задължително тълкуване е изцяло приложимо и в настоящия
случай, в който ищецът, носещ доказателствената тежест, в рамките на съдебното
производство пред гражданския съд не е ангажирал доказателства, установяващи
противоправното поведение на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че законоустановеният фактически състав на деликта, съответно на прекия
иск по чл. 432 от КЗ, не е осъществен, поради което същият подлежи на
отхвърляне в обжалваната част, като недоказан. Само за пълнота на обосновката
следва да се посочи, че доколкото не се установява конкретно противоправно
поведение на застрахования, липсва и причинна връзка с установените в хода на
производството неимуществени вреди.
Макар във въззивната си жалба
жалбоподателят да не е навел изрични възражения в тази насока, забраната да се
вреди другиму е с повелителен характер и е основание без което не може да бъде
осъществена отговорността на застрахователя по чл. 423 от КЗ, поради което по
силата на задължителните постановки на ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС въззивният
съд следи служебно за правилното приложение на императивната правна норма.
С оглед гореизложеното,
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта му, с
която е уважен изцяло искът за неимуществени вреди, като същият бъде отхвърлен.
В останалите си части съдебният акт е влязъл в сила, като необжалван.
По частната жалба:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца се дължи възстановяване на сторените съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете. От друга страна, разноските извършени в
изпълнителното производство не следва да бъдат разпределяни по правилата на чл.
78 от ГПК, тъй като по отношение на тях важи специалната норма на чл.79 от ГПК,
по силата на която същите се определят в рамките на изпълнителното производство
от съдебния изпълнител и са за сметка на длъжника. По изложените съображения
подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че в полза на ищеца се дължат единствено
разноските съобразно уважената част от исковете.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да бъда присъдени
извършените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство в размер на
26.13 лева и 89.29 лева за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената
част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените в полза на ищцата
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство не са обжалвани и
са влезли в сила, като въззивният съд не е компетентен служебно отмени
решението в посочената част.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на ВРС, в
часттите, с които ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д е осъден да заплати на С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумите от 1250.00
(хиляда двеста и петдесет) лева – част от претенция, цялата в размер на 50
000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г.,
около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, по вина на а. М.
И., ЕГН: ********** - водач на л. а. „Пежо 206“ с ДК № *********, застрахован
по договор за гражданска отговорност в ЗК „Лев инс“ АД, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума; 55.67
лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 г. –
01.11.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на С.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
51Д за заплащане на сумите от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева – част от
претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени, в резултат
на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в
посока гр. Варна, по вина на а. М. И., ЕГН: ********** - водач на л. а. „Пежо
206“ с ДК № *********, застрахован по договор за гражданска отговорност в ЗК
„Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба –
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на претендираната сума; както и за
сумата от 55.67 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода
26.05.2017 г. – 01.11.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В останалите части Решение №
4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на ВРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 557/11.02.2019 г. по гр. дело № 16825/2017 г. по описа на ВРС, в частта, с
която е оставено без уважение искането на страната по чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 4974/04.12.2018 г. по делото, в частта му относно
разноските.
ОСЪЖДА С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д сумата от 115.42
лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
извършените в производството по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, от ГПК.
Решението е постановено при участие
на трето лице – помагач а. М. И., ЕГН: **********.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.