Р
Е Ш Е
Н И Е
№100 31.03.2023
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА
и с
участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА
разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 46 по описа за 2023
година и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен
от Г.С.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Т.В. ***, против
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Стара
Загора.
Ищецът Г.С.Й.
твърди, че с наказателно постановление (НП) №
17-0327-000862 от 25.09.2017 г. на началник РУ-Раднево при ОД на МВР гр. Стара
Загора бил
санкциониран за нарушения по чл. 102, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), което
обжалвал и в резултат на това с решение № 13 от 27.02.2018 г. по АНД №
357/2017 г. на Районен съд (РС) Раднево НП било отменено, като
незаконосъобразно. Сочи, че във връзка с обжалването на НП бил ангажирал
адвокатска защита и по договор за правна защита и съдействие № 0210640 от
12.02.2018 г. заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева за осъществено процесуално
представителство в производството пред районния съд, представляващи според него
претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото НП. Моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпяна
от него имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно НП №
17-0327-000862 от 25.09.2017 г. на началник РУ-Раднево при ОД на МВР гр. Стара
Загора, ведно със законната
лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане на съдебното решение, с което НП е било
отменено – 17.03.2018 г., до
окончателното й изплащане. Претендира
за направените по делото разноски, изразяващи се в заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор на исковата
молба – л. 13-14 от делото, подаден от процесуалния му представител главен юрисконсулт Р.М.,
оспорва предявения иск, тъй като не били налице кумулативно
изискуемите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност.
Излага доводи, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по оспорване на НП не представляват вреда, пряка и
непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. Твърди също,
че не са доказани по безспорен и несъмнен начин направени от ищеца разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП. По
съображения за несъразмерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 357/2017 г. на Районен съд Раднево
съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и за неговата необоснованост и
несправедливост от гледна точка на действителната фактическа и правна сложност
на делото и обема на осъществената правна защита, исковата претенция се оспорва
и по размер. Моли искът да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Окръжна
прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10,
ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че
предявеният иск се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде
уважен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С НП №
17-0327-000862 от 25.09.2017 г. на началник РУ-Раднево при ОД на МВР гр. Стара
Загора на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение
второ от ЗДвП на ищеца Г.С.Й. били
наложени административни наказания „глоба“ съответно в размер на 100 лв. и 10
лв.
за извършени нарушения на чл. 102, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По
жалба на ищеца срещу НП било образувано АНД № 357/2017 г. на РС-Раднево и с решение
№ 13 от 27.02.2018 г., влязло в сила на 17.03.2018 г., НП било отменено, като
незаконосъобразно. Видно от приложените по АНД № 357/2017 г. на РС-Раднево
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2017 г. – л. 22, ищецът
е упълномощил адв. Т.В. *** да за заведе дело и да осъществи процесуално
представителство пред РС-Раднево в производството по обжалване на НП при
договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Към материалите по делото е приложено АНД № 357/2017 г. на
РС-Раднево.
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим, като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник (чл. 205
от АПК) и
след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред (чл. 204,
ал. 1 от АПК). Доколкото НП за налагане на административни
наказания за извършени административни нарушения е издадено в изпълнение на
нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на
тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразно НП
като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че предявеният иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респективно
– действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. реално претърпяна вреда – имуществена и/или неимуществена; и 4. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно – липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване на правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред (в
исково производство по чл. 203 и сл. от АПК).
В
случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП за налагане на глоби за нарушения на ЗДвП.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, следва да се приеме,
че налагането на административни наказания и санкции представлява осъществяване
на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административно-наказващи функции и правомощия. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че НП за налагане на административни наказания за извършени
административни нарушения като резултат от упражнена дейност по административно
наказване представлява акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21 от АПК,
като властнически акт, издаден от орган на администрацията по административен
ред и при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, НП следва да се квалифицира като
акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По
делото е безспорно установено, че с НП на ищеца са били наложени
административни наказания – глоби, за извършени административни нарушения – на
правилата за движение по ЗДвП, което той е обжалвал по съдебен ред и с влязло в
сила решение на съда НП е било отменено, като незаконосъобразно. С
постановената отмяна на НП, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР гр. Стара
Загора по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За
ангажиране на отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и
настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая
имуществената вреда, обезщетение за която се претендира, се свързва с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
НП – процесуалното представителство в съдебното производство по обжалване на НП.
За да се приеме, че ищецът действително е направил такива разходи, те следва да
бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита
подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл. 36,
ал. 1 и 2 от ЗА и т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат,
като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се
удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е от приложения по АНД № 357/2017 г. на Районен
съд Раднево и представен в оригинал по настоящото дело договор за правна защита и
съдействие, че във връзка с обжалването на НП ищецът е ангажирал адвокат, като
е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и е направено
отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложеният договор за правна
защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по
надлежния ред извършеното плащане и съответно направените от ищеца разходи за
адвокатска защита – в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото тези разходи се свързват с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се
разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на
третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца имуществени вреди.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното
НП, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена
именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това НП. Този
извод следва от отбелязването в представения пред районния съд и в оригинал пред
административния съд договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в това производство
не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и
впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява
причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство във връзка с обжалването на този акт.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Противно на
твърдението на ответника, заплащането на договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. е удостоверено в сключения договор за правна защита и
съдействие, като същото е съразмерно на осъществената правна защита.
Действително, съгласно разрешението, дадено в ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС от
Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗА от гледна точка на обоснованост и справедливост на размера на
адвокатското възнаграждение, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита
и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция – към датата на приключване на съдебното
следствие по АНД
№ 357/2017 г. на РС-Раднево) е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв. В случая заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
съгласно представения по АНД № 357/2017 г. на РС-Раднево
договор за правна защита и съдействие е в минималния размер – 300 лв., и не може да се определи нито като прекомерно,
нито като несъразмерно и несъответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
е съобразено с всички законови изисквания, на които следва да отговаря
определянето на дължимия адвокатски хонорар, и не може да се приеме, че
институтът на обезщетението от непозволеното увреждане се използва като
инструмент за неоснователно обогатяване.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения иск е установено и
доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР гр. Стара Загора по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв., пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност – отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила съдебно решение НП № 17-0327-000862 от 25.09.2017 г. на началник
РУ-Раднево при ОД на МВР гр. Стара Загора. При прилагане на разрешението,
дадено с т.
4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на
влизане в сила на съдебния акт за отмяна на НП, като незаконосъобразно – 17.03.2018
г.
Съобразно
правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед на изхода от делото следва да
бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски,
като ОД на МВР гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на ищеца Г.С.Й. сумата
от 410 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 400
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което е определено в нормативно
регламентирания минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в приложимата им и действаща към момента редакция.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Г.С.Й., ЕГН **********,***,
със
съдебен адрес ***, офис № 9 – адв. Т.В., сумата
от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за
претърпяна
от него имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление № 17-0327-000862 от 25.09.2017 г. на началник РУ-Раднево при ОД
на МВР гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на съдебното
решение, с което наказателното постановление е било отменено – 17.03.2018 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Г.С.Й., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, офис № 9 – адв. Т.В., сумата
от 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: