Мотиви към решение от 17.02.2020 година
по АНД № 49/2020 година
по описа на Районен съд-Горна
Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА предлага на съда
да освободи А.П.К. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК за извършено от него деяние по чл.343 ал.1
б.”Б” от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
предложението.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.Р.И. моли
съда да съобрази приложението на по-леко наказуем състав, както и да не налага
наказание по реда на чл.343г от НК.
А.П.К. изразява критичност по отношение на деянието,
за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че съжалява за случилото се.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
А.П.К. е роден на *** ***. *****гражданин, работи в „*****" АД гр.Г.Оряховица, със завършено средно
образование. Не е осъждан. Живее в с.Д..., ул.„*****" №7.
К. към 17.07.2019 г. бил правоспособен водач на
моторно превозно средство и притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство/справка
–л.47 от ДП/.
На 17.07.2019 г. около 16,50 часа обв.
К. се намирал на паркинг в гр.Горна Оряховица, ул. „Св.Княз Борис I",
където управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел" модел „Астра” с peг. № *****,
предприемайки маневра „движение назад". В автомобила се намирал и
свидетелят И. С. от с.Д.... Пътната обстановка била нормална, сухо време, добра
видимост, в светлата част на денонощието. Пътната настилка била суха. При
извършваната маневра „движение назад" обвиняемият не възприел движещия се
зад автомобила пешеходец - свидетеля М.П.К. от гр.В.Търново, поради което
настъпил удар между автомобила и пешеходеца св.К.. В резултат на удара
последната паднала на земята, като настъпило съприкосновение между нея и
задната дясна гума на автомобила, управляван от обвиняемия К., който междувременно
спрял движението на моторното превозно средство. Св.К. изпитвала силна болка в
областта на дясното стъпало, поради което опитът й да стане бил неуспешен и тя
останала в седнало положение на земята до идване на медицински екип.
Назначената по производството съдебно-медицинска
експертиза дава заключение, че М.П.К. е получила: закрито счупване
на първа, втора и трета стъпални кости на дясно ходило, кръвонасядане по десен
крак, охлузване по лява длан. Описаните травматични увреждания са в резултат от
тъпи травми и е възможно да бъдат получени по начин, описан от пострадалата в
материалите по делото - удар от външни части на лек автомобил, като пешеходец,
с последващо падане върху терена. Телесните увреждания са причинили на К.:
счупването на три поредни кости на дясното стъпало - трайно затруднение в
движението на десен долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не
по-малък от четири месеца, а останалите травматични увреждания - болки и страдания,
със срок на лечение и възстановяване около 7 дни.
Заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза е в насока, че основните причини за
настъпване на пътното транспортно произшествието от експлоатационно- техническа гледна точка е неосигуряване на достатъчна видимост при
движение на л.а. „Опел Астра" назад, управляван от водача А.К., при което
той не е възприел пешеходеца К. и не е предприел спиране във всеки един момент
от началото на потеглянето до мястото на удара, за което имал техническа
възможност, като с това да предотврати произшествието. Водачът на лекия
автомобил при извършване на маневрата „движение назад" не се е убедил в
нейната безопасност, не е наблюдавал непрекъснато траекторията на движение на
автомобила назад и наляво. Водачът на МПС е имал техническа възможност да
осигури достатъчна видимост зад движещото се МПС, както лично, така и чрез
друго лице, като по този начин да възприеме пешеходеца, да предприеме спиране
във всеки един момент преди удара и да не допусне ПТП. Пешеходецът не е имал
възможност да предотврати произшествието при създалата се ситуация.
При така установеното, следва да
се приеме, че деянието си А.П.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1,
б."Б" пр. 2 във вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.129, ал.2, предл.второ
вр. с ал.1 от ПК във вр. чл.40. ал.1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
От обективна страна на 17.07.2019г. в Г.Оряховица, ул.
„Св. Княз Борис Първи" при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Опел Астра" с peг. № ****същият е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата -
като водач, преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, а при самото движение назад не наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, в резултат на което причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на М.П.К. от гр.Велико Търново, изразяваща се в счупване на три последователни
кости в дясно стъпало, довело до трайно затруднение на движението на десен
долен крайник със срок за лечение и възстановяване не по- малък от 4 месеца.
От субективна страна К., като
пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост
и правоспособен водач на МПС, е годен субект на вмененото му
престъпление.Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по
смисъла на чл.11 ал.3 пр.“първо“ от НК, тъй като не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При индивидуализация на наказанието съдът
се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона
наказание.Последното е относително определено от законодателя към момента на изв.на
деянието в границите до три години лишаване от свобода, респ.-пробация -чл.343 ал.1 б.”б”от НК.
Съдът прецени, че са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на обв.К. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Извършено е непредпазливо деяние, за което
НК предвижда наказание лишаване от свобода
до 3 години, респ. друго по-леко
наказание-пробация/чл.78 ал.1, б.”а” НК/; към датата на
деянието следва да се приеме, че обв.К. не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност/ справка за съдимост-л.12/, предвид изтеклия период
от време/повече от 20г./ относно постановеното по НОХД № 549/98г.
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК; От престъплението
няма невъзстановени имуществени вреди на трети лица. На възстановяване подлежат само съставомерните
имущ.вреди.С измененията в материалноправната уредба на чл.78а НК с ДВ-бр.21/2000г. се
въведе задължително прилагане на института
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като прилагането на този институт е изключен от преценката
на съда и е задължително при наличието на материалноправните
предпоставки за това./в тази насока
конст.практика-пр.р.445/10.07.2003г.ІІ н.о. и др./.
При определяне на административното
наказание съдът взе предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и на
дееца. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете
направените самопризнания, изразеното критично отношение към деянието и
съдействие на обв. К. за разкриване на обективната
истина, както и липсата на осъждания, а и сравнително високата му изрядност като водач, а отегчаващи
вината обстоятелства, освен санкционирането на К. за друго ПТП през 2012г.-
липсват. С
оглед изложените съображения съдът освободи обвиненото лице от
наказателна отговорност за посоченото по-горе
деяние по чл.343б, ал.1 от НК и наложи административно наказание глоба в минималния
размер, а именно-глоба в размер от 1000 лв.,
като в тази връзка бе отчетено и имущественото състояние на дееца, за което е
приложена декларация/л.53 от ДП/. На
основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.343г от НК съдът наложи на
обв.К. и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца,
считано от отнемане на СУМПС.Този извод определено кореспондира на вече посоченото по-горе обстоятелство , че К. има и друго нарушение на ЗДвП, санкционирано със
санкция по ЗДВП съгласно чл.179 ал.2- административно нарушение, представляващо
причиняване на ПТП. Тези обстоятелства, свързани с поведението му като водач,
определено имат значение за причините
за настъпване на вредоносния резултат, а именно проявявано невнимание по време на
шофиране, както и причиняването на
ПТП, като в разглеждания случай е причинило един сравнително тежък резултат,
свързан с възстановяване на пострадалото лице за продължителен период от време.
Съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство последващата ангажираност на дееца и загриженост за състоянието на пострадалата, който се е интересувал за здравословното й състояние.
След като това намерение не е прераснало в активни действия след
произшествието, обективно
насочени към оказване на помощ,
то то не
запълва съдържанието на състава на
чл. 343а от НК.То предпоставя наличие на активно поведение
от страна на дееца, който
след деянието да е направил всичко,
зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия или пострадалите. Преценката дали е сторил това
е винаги конкретна и се основава на
необходимостта, възможностите, обстановката и конкретно извършените от него действия.
Изисква се също така помощта
да е необходима, т. е. да е оказана и обективно и субективно да е насочена към
запазване на здравето или спасяване
на живота. За съобразяването на оказаната помощ
при прилагане на намалената отговорност е нужно помощта да е в рамките на възможностите
на дееца и
от
конкретната обстановка (в този смисъл ППВС № 1/83 г., т. 5,
б. „б”). Както вече бе посочено, за
да приеме, че са налице
изискванията на закона, защитата се позовава на единственото налично в тази връзка по
делото обстоятелство, а именно - че К. е съобщил за станалото
ПТП. Безспорно това са действия
на загриженост за състоянието на наранената жена, но не могат да
се приемат като оказване на
помощ по смисъла на закона
и съдебната практика. Грижата за пострадалия трябва да е реална
, фактическа и отнесена изцяло към спасяване
на неговия живот и здраве. Освен това известяването
за настъпило ПТП с пострадал човек е и изпълнение на задължение по чл.123 ал.1
т.2 б.”а” от ЗДВП.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …................……..