Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.3.2021г.
В И М Е Т О Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети първоинстанционен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия Евгения Генева
При участието на секретаря Даниела Ангелова
Разгледа докладваното от Генева гр.д. № 208/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова М.ба на З.Б.,роден на ***г.,гражданин на Б.,гр.М.,ул.В.№ 13, с която са съединени пасивно субективно и обективно искове с правно основание чл.2в,ал.1,т.2 от ЗОДОВ вр.чл.4 параграф 3 от договора за ЕС и чл.9,параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 1889/2005 на ЕП и С от 26.10.2005г.,за имуществени вреди в размер на 355 472.10 лв./181 750 евро/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на исковата М.ба до окончателното плащане на сумата, против трима ответници при солидарна отговорност:Държавата,представлявана от Министъра на финансите,Народното събрание на република България и Районен съд Сливница.При алтернативност, в случай ,че съдът намери недопустим иска срещу Държавата, като ответници да се конституирали само СлРС и НС.
Ищецът твърди,че на 10.07.2017г. на Митница К.не декларирал сумата 181 750 евро,за което по н.ох.д. 515/2017г. на РС-Сливница с определение за одобряване на споразумение от 12.07.2017г.бил осъден условно на 5 месеца лишаване от свобода на осн.чл.251, ал.1 НК с три години изпитателен срок , и на осн.чл.251, ал.1,недекларираната сума била отнета в полза на Държавата.Ето защо Държавата следвало да се конституира като ответник по чл.7 вр.ч.1 от ЗОДОВ поради „неоснователното“ ѝ „обогатяване“във връзка с чл.9 от Регламент/ЕО/ № 1889/2005,приложен в нарушение на чл.4,параграф 3 от ДЕС и чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. С решение № 435 от 07.11.2018г. по н.д. № 1300/20-18г. на САС било възобновено НОХД № 377/2018 г. на Сливнишкия районен съд досежно отнемането на недекларираната сума.Това решение било постановено по хронологически по-късно възникнал правен спор,но разрешаването му доказвало правилността на тезата на ищеца.Народното събрание бездействало да отстрани несъответствието на чл.251,ал.1 и 2 от НК на правото на ЕС, за което била инициирана процедура за нарушение № 2012/2085 по описа на ЕК.Сливнишкият районен съд от своя страна нарушил правото на ЕС,одобрявайки споразумението.Налице били трите кумулативно дадени предпоставки: нарушено право на частноправен субект,същественост на нарушението и причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.
Иска се прилагането на НОХД 515/2017г. на РС-Сливница.
В срока по чл.131 ГПК Народното събрание на Република България е депозирало отговор,с който оспорва иска като недопустим по отношение на НС,тъй като законодателният орган не носел отговорност за вреди от законотворческа дейност ,понесени от частноправни субекти.Отговорност носела Държавата по реда на чл.31 ГПК,а не пряко законодателният орган.По същество искът бил неоснователен,тъй като правото на ЕС допускало конфискация на недекларирани суми,особено на външна граница на ЕС, и дори кумулирането ѝ с глоба,стига глобата да не е прекомерно висока и да се нарушава принципа на пропорционалност.Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.25 НЗПрП и чл.37 ЗПрП вр.чл.78, ал.8 ГПК.
Министърът на финансите оспорва иска като недопустим,тъй като отговорността на Държавата по чл.31,ал.1 ГПК можела да се ангажира само по глажданско-правни спорове,разглеждани по общия исков ред.Отговорността по чл.2в,ал.1,т.2 от ЗОДОВ вр.чл.7 от ЗОДОВ била специална и съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ исковете за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС не подлежат на разглеждане по общия ред,следователно Държавата,представлявана от Министър на финансите ,не е процесуално легитимирана страна.На второ място се прави възражение за нередовност на исковата М.ба поради неясно и противоречиво съдържание относно ответниците,основанието за тяхната отговорност,за солидарна отговорност и пр.Исковата М.ба била нередовна поради нередовност на пълномощното-нямало удостоверяване верността на превода,тъй като текстът бил на български и чужд език.От българския текст не можело да се изведе упълномощаване за процесуално представителство пред съд,а така също упълномощаване за предявяване на иск конкретно срещу Държавата ,представлявана от Министъра на финансите. По същество искът бил неоснователен,тъй като неоснователното обогатяване ангажира гражданско-правна отговорност по националното право,а не е нарушение на правото на ЕС.Не било налице съществено нарушение на правото на ЕС,дори обратното-чл.1,параграф 2 от регламент /ЕО/ 1889/2005 установявал,че регламентът на засяга националните мерки за контрол на движението на пари в брой, а чл.58 от ДЕС и чл.9,пар.1 задължават държавите-членки да предприемат мерки за предотвратяване на нарушенията на националните норми,в това число да предвиди като част от санкциите отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата.Ответният съд също не допуснал нарушение,тъй като в конкретния казус не е наложена глоба за разлика от цитираното от ищеца решение на СЕС;ищецът доброволно подписал споразумение,част от което е отнемането в полза на държавата на недекларираната сума.На трето място-ищецът не твърдял,че сумата му принадлежи,следователно не понесъл фактически имуществени вреди.Претендира юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК,включително и при прекратяване на делото.
Сливнишкият районен съд е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен.Излага доводи,че в 7-дневния срок на производството по споразумението съдът не е имал възможност да отправи преюдициално запитване до СЕС.Разпоредбата на ал.2 на чл.251 НК била отменена едва със ЗИД на НК ,обн. ДВбр.83 в сила от 22.10.2019г.Нарушение на правото на ЕС в случая изобщо нямало,тъй като не била постановена глоба наред с конфискацията,за разлика от цитираното преюдициално запитване по дело CHMIELEWKI,С-255/14.Останалите решения по преюдициални запитвания били с по-късни дати/12.07.2018г.и 30.01.2019г./,постановени след одобряване на процесното споразумение.Определението по наказателното дело било влязло в сила и дори и да противоречало на правото на ЕС,то не подлежало на отмяна решението по преюдициално запитване имало действие ex tunc.Не били налице трите предпоставки:нарушение на общностното право,същественост на нарушението и каузална връзка между последното и настъпилите вреди.
Настоящият състав намира исковата М.ба редовна,тъй като пълномощното съдържа правомощия за процесуално представителство пред настоящия съд по дело с процесния предмет и е излишно прилагането на легализиран превод на английския текст-ако упълномощителят има някакви оплаквания за неадекватна интерпретация на волеизявлението му, те касаят неговите отношенията с адвоката,но не ангажират и не ограничават съда.
Исковете са процесуално недопустими по отношение на Държавата чрез Министъра на финансите,тъй като по реда на ЗОДОВ не може да се разглежда иск за неоснователно обогатяване на хазната със стойността на конфискуваната парична сума; по отношение на Народното събрание на Република България не може да бъде ангажирана отговорността по специалния ред на ЗОДОВ.Ето защо съдът е оставил с определение № 260071/10.09.2020г. искова М.ба вх.№ 2470/27.03.20г. без разглеждане и прекратил производството в частта, с която са предявени искове против Държавата чрез Министъра на Финансите и срещу Народното събрание на Република България.Определението е влязло в сила.Настоящият състав, съобразявайки актуалната съдебна практика/решение№ 261824/16.12.2020 г. на СГС по гр.д.№ 1094/2019г./,приема,че искът е процесуално допустим по отношение на Районен съд Сливница, по следните съображения:
С изменението на закона със ЗИДЗОДОВ ДВ бр.94/2019г. се постановява изрично,че този закон се прилага по отношение на исковете ,предявени след влизането му в сила.Следователно процесуалната легитимация на ответниците следва да бъде определена съобразно приложимите правила,предвидени в ГПК.Не може да се приложи по аналогия процесуална разпоредба на ЗОДОВ,регламентираща кои са процесуалните субституенти на Държавата.Процесната искова М.ба е депозирана на 27.03.2000г.-след въпросното изменение на ЗОДОВ и РС-Сливница е надлежен ответник.
По същество искът е неосновоателен.
Не се спори по делото,че на 10.07.2017г. на митница К.ищецът не е декларирал порцесната сума и по н.о.х.д. 515/2017г. на СЛРС с определение за одобряване на споразумение от 12.07.2017г. бил осъден условно на пет месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок и на осн.чл.251, ал.1 НК недеклариранат сума била отнета в полза на Държавата.Действително, Последната не е изпълнила задължението си за коректно транспониране на Регламент/ЕО/№ 1889/2005г. на ЕП и С от 26.10.2005г. относно контрол за движението на пари в брой-нарушен е принципът на пропорционалност между средства и цел с предвиждането на прекомерно тежка санкция ,кумулирайки наказанието „лишаване от свобода“ с глоба и конфискация на цялата недекларирана сума.Във връзка с установяване на несъответствието на чл.251, ал.2 оат НК с разпоредбата на чл.9 от Регламент/ЕО/№ 1889/2005г.е постановено определение по преюдициално запитване до СЕС по дела С-335/18 и С-336/18 ,че разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9,параграф1 следва да се тълкуват в смисъл,че не допускат националната правна уредба като санкция освен лишаване от свобода или глоба в размер на 1/5 от стойността на недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на Държавата на недекларираната сума.В конкретния казус по принцип би следвало да се конфискува само сумата 36 350 евро.Това обаче не означава автоматично,че обезщетение се дължи изобщо или конкретно в посочения размер.То би могло да бъде и по-високо,стига пострадалият да докаже реалността на вредите-намалението на имуществото си в пряка каузална връзка с нарушението на ПЕС.Следователно,ищецът трябва да докаже,че е собственик на отнетата сума,за което впрочем няма изрични твърдения.Следва да се подчертае,че тук не става въпрос за доказване законния произход на сумата,нито за презумпция за незаконност на последната.В тежест на ищеца е да докаже намаление на имуществото си,което логически предпоставя доказване на собственост върху отнетото имущество.Самият факт,че сумата е била намерена у него ,не доказва правото му на собственост.Не може да се приложат по аналогия презумпциите в наказателния процес относно изземване,нито презумпцията в ЗПКОНПИ в подобен контекст.Отговорността на Държавата по ЗОДОВ е обективна в смисъл,че не е виновна,но не може да бъде ангажирана при липса на реални вреди,които са есенциални за правото на обезщетение във всички правни отрасли.Обратното би нарушило принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.На второ място,съдът не е бил длъжен да съобрази отговор на преюдициално запитване ,което не е съществувало към момента на одобряване на спогодбата,тъй като решенията на СЕС нямат обратна сила/ в този смисъл Решение № 17/05.03.2021г. по гр.д.№ 1457/2020г. на ВКС,четвърто гражданско отделение/.Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова М.ба вх.№ 2470/27.03.2020г. по описа на СОС от З.Б.,роден на ***г., с белгийско гражданство, с адрес Кралство Б. ,гр.М., ул.В.№ 13, П.К. 2400,против Районен съд Сливница,на основание чл.2в, ал.1 ,т.2 от ЗОДОВ,вр.чл.4 параграф 3 от договора за ЕС и чл.9,параграф 1 от Регламент/ЕО/№18889/2005, за заплащане на обезщетение в размер на 355 472.10 лв.,представляваща левовата равностойност на 181 750 евро ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: