№ 199
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000499 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260073 от 11.05.2021 година, постановено по т. дело №
53/2020 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени предявените
искове по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр. С. *****, ул. „Б.м.“
***, партер, офис* адв. П.К., срещу „Д.З." АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.С. ****, бул. „К.А.Д." №**, чрез
юрисконсулт В.Т., за осъждане на ответника „Д.З.“ АД да заплати на ищеца
Д. Г. Д. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП,
настъпило на 16.11.2017 г. на главен път *-* в района на минерален плаж
„Т.в.“ гр.Б. /като разлика между дължимото обезщетение от 200 000 лева и
изплатеното от ответника в размер на 80 000 лева/, както и за законна лихва,
считано от 21.02.2020 г.
Осъден е Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД,
1
ЕИК**********, разноски за производството по делото пред първата
инстанция в размер на 600 лева.
Делото е разгледано с участието на трети лица помагачи на страната
на ответника „Д.З." АД – С. В. М., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване гр.Б. ул. „М.“ №*.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Д. Г. Д. чрез процесуалния му
представител адвокат П.К. от САК в частта, с която е отхвърлен предявения
иск до размера на 70 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на жалбоподателя са присъждане на разноски в размер на 9030
лева и той е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 600 лева.
Оплакванията са за неправилност на решението, нарушение на материалния
и процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди е приложен неправилно принципа
за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Правните и фактически изводи
на съда не били съобразени в пълнота с указанията, съдържащи се ППВС №
4/1968 година и със събраните доказателства досежно броя и вида на
средните телесни повреди, причинени на ищеца, претърпените 5 хирургични
интервенции за период от 15 месеца и свързаните с тях анестезии,
продължителния постелен режим , през който се е нуждаел от помощ за
обслужването си и който е довел до мускулна атрофия, затруднения в
придвижването за дълъг период след имобилизацията, болки и затруднени
движения в дясната колянна става и в двете глезенни стави, намален обем на
движенията на тези стави и мускулна хипотрофия. Не били взети предвид и
усложненията в здравословното състояние, дължащи се на причинените му
травми и изразяващи се в остеопороза като пряка и непосредствена последица
от обездвижването. Не била съобразена и неблагоприятната прогноза,
свързана с невъзможност на ищеца да се възстанови напълно след инцидента,
ежедневните болки, които ще търпи до края на живота си при натоварване и
при промяна на времето. Не били кредитирани в достатъчна степен и
показанията на разпитаните свидетели, свързани с това, че той е отслабнал,
затворен в себе си, не шофира, страхува се да се вози в кола и получава паник
атаки при разминаване и изпреварване с други МПС. Съдът не бил взел
предвид факта, че работата на ищеца като техник по поддръжката на язовири
2
и каскади е свързана с ежедневни физически натоварвания, които му
причиняват болки. Оспорени са изводите на съда, че възстановяването на
ищеца е приключило за период от 9 месеца, които не кореспондирали със
събраните доказателства и се опровергавали от заключението на вещото лице
за състоянието на ищеца към момента на извършения преглед в хода на
процеса / 42 месеца след ПТП/. Оспорени са мотивите, че получената от
ищеца остеопороза не следва да бъде кредитирана като усложняваща
здравословното му състояние, както и че присъждането на обезщетение в
размер, надхвърлящ 80000 лева, колкото застрахователят е заплатил
доброволно, би довело до неоснователно обогатяване. Оспорено е и
позоваването от съда на съдебна практика по други случаи, различни от
процесния. С тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 70 000 лева /
разликата между платените от застрахователя 80 000 лева и дължимите
според ищеца 150 000 лева/ и присъждане на допълнително обезщетение от
70 000 лева, ведно със законната лихва от 21.02.2020 година до окончателното
изплащане на сумата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати 600 лева разноски на
застрахователното дружество. Претендира се присъждане на разноските,
направени в първоинстанционното производство в размер на 9030 лева, както
и на разноските за въззивното производство.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д.З.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Отговор срещу въззивната жалба е подаден и от участващите в процеса
като трети лица помагачи на страната на ответника С. В. М. и П. В. М.. В
него е посочено, че жалбоподателят Д.Д. не е доказал по безспорен начин
възникването на отговорността на застрахователя „Д.З.“ АД, както и
наличието на елементите от фактическия състав, необходими за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа се, че жалбоподателят е бил без поставен предпазен
колан, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
негова страна. Твърди се, че не са доказани причинно –следствената връзка
3
между ПТП и телесните увреждания, които са му причинени, вида, характера
и степента на уврежданията, както и продължителността на оздравителния
период и твърдението, че той все още не е приключил. Становището на
третите лица – помагачи е, че заплатеното от застрахователя обезщетение от
80 000 лева съответства напълно на принципа за справедливост, установен в
чл. 52 от ЗЗД. Нямало данни ищецът да е бил в безсъзнание, не били
установени травматични изменения на мозъка и неврологични нарушения.
Нямало данни за усложнения в оздравителния процес, а извършените
интервенции на 12.01.2018 година, 19.05.2018 година и 29.09.2018 година
били само за отстраняване на импланти от стъпалото. Неправилно било
определянето на травмите на ляв и десен глезен като множество отделни
травми. Експертните решения били за временна, а не за трайна
нетрудоспособност. Оспорени са изложените в исковата молба обстоятелства,
свързани с вида на уврежданията и периода на възстановяване, както и с
настъпили усложнения, като от началото на 2019 година нямало данни
ищецът да е търсил медицинска помощ във връзка с уврежданията си, да е
бил на болнично лечение или да му е предписвано домашно такова. Това
неполагане на грижи от ищеца за здравословното му състояние можело да
доведе до усложнения. Липсвали данни за наличие и към момента на силни
болки, за ограничени движения и неблагоприятни прогнози за здравето.
Усложненията в здравословното състояние можели да се дължат на
неправилно лечение или на непроведени рехабилитационни процедури, а
болките, включително и остеопорозата – на възрастови промени при лицето
или на стари заболявания. Поддържа се също, че твърденията за
продължителен стрес, както и за други емоционални нарушения, за промяна в
социалния живот и психиката на ищеца не са доказани. В отговора се
оспорват и обстоятелствата, свързани с евентуалните регресни права на
„Д.З.“ АД към привлечените трети лица –помагачи, а именно употребата на
алкохол над допустимите граници от страна на водача, причинил ПТП - В.
М.. Формулирано е искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и е направено при условията на евентуалност възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните
4
по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца частично срещу
решението, с което е отхвърлен предявения от него иск. При подаване на
въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че ищецът Д. Г. Д. е сезирал ответното
дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди при ПТП, станало на 16.11.2017
година, причинено от В. П. М. при управлението на лек автомобил Ф.П. с
рег № **********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № *************, валидна за
периода от 08.08.2017 година до 07.08.2018 година. Претенцията е заведена
при застрахователя с вх. № ********** от 20.11.2019 година.
Въз основа на тази претенция „Д.З.“ АД е определило и е приело да
изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, както
и обезщетение за имуществени вреди / писмото на стр. 193/.
Безспорно е между страните, че на 17.03.2020 година на ищеца е
заплатена от застрахователното дружество сумата от общо 81482 лева, от
които 80 000 лева са обезщетението за неимуществени вреди. В тази насока
има изрично признание в обстоятелствената част на исковата молба.
Ищецът не е съгласен с размера на определеното и реално заплатено
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева, което е посочено в
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство,
като счита че справедливият размер е 200000 лева и претендира присъждане
на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева,
ведно със законната лихва от 21.02.2020 година – датата, следваща изтичането
на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя. При несъгласие с
изплатения размер на обезщетението предявеният иск е допустим съгласно
разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
5
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат
до това какви са уврежданията, причинени на ищеца, респ. какви по вид,
интензитет и продължителност са претърпените от него болки и страдания,
установени със събраните по делото доказателства и какъв е справедливия
размер на обезщетението за тези вреди.
От събраните по делото доказателства – медицинска документация,
представена към исковата молба и приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП на
ищеца са причинени следните травматични увреждания: транскондилна
фрактура на голямопищялната кост на десен крак, раздробена фрактура на
костите на дясната подбедрица в дисталната им трета, счупване на ходилните
/ метатарзални/ кости от първа до пета на десен крак, счупване на костите на
лявата подбедрица в долната им трета, както и мозъчно сътресение. Във
връзка с тези увреждания ищецът е претърпял пет броя хирургични
интервенции през периода 16/17.11.2017 година до 26.02.2019 година.
Първата от тях, която е непосредствено след ПТП, се изразява в открито
наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула на десен крак с дистална
плака за тибия и реконструктивна плака за фибула, тибия проксимално с
кондилна плака на десен крак, метатарзални кости от първа до четвърта на
дясно стъпало / първата с външен фиксатор и от втора до четвърта с
Киршнерови игли/. Счупванията на левия крак са фиксирани с дистална плака
за тибия и Киршнерови игли за фибула. Тази оперативна интервенция е
извършена със спинална анестезия, продължила е четири часа и след нея
двата крака на ищеца са били имобилизирани с поставяне на гипс. Престоят
му в болница е 15 дневен, а след това е изписан за домашно лечение.
Следващите четири оперативни интервенции са извършени съответно
на 08.01.2018 година, 16.05.2018 година, 26.09.2018 година и 26.02.2019
година и при тях са отстранявани имплантирани уреди от костите, като двете
операции са с венозна анестезия, едната е със спинален блок и тази от
26.09.2018 година – с интубационна анестезия.
6
Ищецът е бил със стабилизиращите гипсови шини до първата
рехабилитация, която е извършена в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина на МБАЛ – П., в което той е постъпил на
17.01.2018 година.
Вещото лице е дало заключение, че ищецът е бил на постелен режим
около шест месеца след ПТП, като първите му опити за ставане от леглото с
помощта на проходилка са около 4-4,5 месеца след ПТП. Уврежданията на
крайниците са определени от вещото лице като тежки, довели до трайно
затрудняване на основната им функция – ходенето. Ищецът е имал нужда от
чужда помощ, за да се придвижва, както и от помощни средства за около 8-9
месеца след датата на травмата.
През периода от 16.11.2017 година до 10.12.2018 година ищецът е бил
в отпуск по болест заради временна нетрудоспособност. През целия този
период той е имал болки, затруднени движения в дясната колянна и двете
глезенни стави, мускулна слабост, като е посещавал личния лекар,
травматолози и рехабилитатори. При тези прегледи са установени намален
обем на движенията в дясна колянна и двете глезенни стави, инактивитетна
хипотрофия на мускулатурата и патологично костно преустройство –
остеопороза.
В заключението е посочено, че ищецът е провеждал всички
необходими лечебни и рехабилитационни процедури, предписани от
съответните специалисти.
В приетото заключение е посочено, че поставянето на мускулатурата
на долните крайници в принудителен покой е довело до инактивитетна
мускулна хипотрофия, проявявяща се в намален обем на мускулната маса и
намалена мускулна сила, като провежданата рехабилитация е била насочена
както съм възстановяване обема на движение на ставите, така и към
преодоляването на мускулната хипотрофия.
Остеопорозата на костите на подбедриците е установена при ищеца с
рентгенография на 13.07.2018 година, тя е локална и според вещото лице е
последица от принудителното обездвижване, като за преодоляването й е било
необходимо възстановяване на физическата активност и пълноценно
хранене.
Към момента на изготвяне на експертизата / 05.04.2021 година/
7
вещото лице е прегледало ищеца и е установило, че обемът на движения в
двете глезенни и в колянната става е възстановен, като при достигане на
крайните етапи на свиване ищецът е съобщил за поява на болка.
Оздравителният процес при ищеца е приключил, макар че според вещото
лице не може да има възстановяване на първоначалното състояние и при
физически натоварвания, статични натоварвания и метеорологични промени
при ищеца ще се появява болка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Д.Ц. и Г.М. се установява, че през
периода, в който е бил на постелен режим / около пет-шест месеца/ ищецът не
е можел да се грижи за себе си, а грижите били поети изцяло първоначално от
съпругата му, а след това и от специално нает за това човек. Свидетелят Ц.
заявява, че е посещавал ищеца след ПТП и че е той бил променен,
депресиран. Ищецът работел като техник по поддръжка на язовирни стени и
работата му била свързана с ходене по планински терени и непрекъснато
изправена поза. След като се върнал на работа след ПТП ищецът изпитвал
затруднения и се налагало първоначално колегите да му помагат. Към
момента той усещал болки при по-дълго ходене и пиел обезболяващи.
Свидетелят Ц. заявява, че той шофира автомобила, с който ходят на работа,
като ищецът се страхува и се стяга, особено при предприемане на
изпреварване.
Свидетелят М. депозира показания, според които ищецът е
претърпял много болки, докато е бил на легло, неподвижен, налагало се е да
разчита изцяло на грижите на съпругата си, включително за ежедневния
тоалет. Съседи и приятели помагали, когато се налагало да бъде качван до
апартамента си на 4-тия етаж или да бъде свалян до линейката. Когато се
изправил, ищецът бил много отслабнал, куцал, придвижвал се трудно с
помощни средства, уморявал се бързо. И сега имало случаи, в които ищецът
изпитва болка и пиел обезболяващи средства. Преди ПТП ищецът шофирал,
ходел на работа с колата си. Сега свидетелят не го бил виждал да шофира,
като ищецът споделял с него, че изпитва страх, когато се вози в автомобил.
Съобразявайки вида на установените по делото травми, интензитета и
продължителността на болките и страданията, провежданото лечение,
промяната в начина на живот на ищеца, включително в трудовата му
8
заетост до отшумяване на травмите, както и непреодоления до момента
страх да се вози в автомобил и отказа да шофира сам, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД е 80 000 лева, колкото са определени и изплатени от
застрахователя.
Въз основа на събраните по настоящото дело доказателства не може да
се приеме, че справедливият размер на обезщетението е по-висок. Вярно е, че
става дума за комплексна травма на двата долни крайника, от който ищецът
се е възстановявал в продължение на една година след ПТП, като половин
година той е бил изцяло неподвижен, на легло, налагало се е да разчита на
помощта на други хора дори за ежедневното си обслужване. Няколкото
счупвания на долните крайници и поставените множество укрепващи
елементи – плаки и пирони, са довели и до необходимостта от извършване на
четири оперативни интервенции след първоначалната, за да бъдат
отстранени. Установено е също, че в периода след ПТП и докато е бил
обездвижен, при ищеца се е стигнало до мускулна хипотрофия и остеопороза
на костите на подбедриците, както и че и до момента той изпитва болки при
физически натоварвания и при промяна на времето.
От друга страна обаче по делото е установено, че една година след
ПТП ищецът се е върнал на работата, която е изпълнявал преди и
продължава да я работи и до момента, т.е. няма промяна в начина му на живот
и в трудовата реализация извън едногодишния период, необходим за
възстановяването му. Процесът на лечението му е приключил без
усложнения, подвижността на ставите му е възстановена, както е посочило
вещото лице. От твърдените в исковата молба душевни страдания със
събраните доказателства, по-конкретно със свидетелските показания е
установено само, че до момента ищецът изпитва страх при возене в
автомобил и не шофира сам. Липсват доказателства, установяващи изпадане в
безсъзнание до степен на комоционна кома след ПТП. Ищецът твърди, че
това му състояние се установява с представената по делото епикриза №
******/2017 година, издадена от „МБАЛ –П.“ АД. / стр. 108-111 от делото/.
От тази епикриза, както и от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява само, че при приемането му в болница ищецът е бил
с мозъчно сътресение, без данни за по-тежки мозъчни увреждания. Що се
отнася до изготвената в хода на досъдебното производство
9
съдебномедицинска експертиза / стр. 112 -115/, същата не може да бъде
ценена като доказателство в настоящия процес. Отделен е въпросът, че не е
посочено въз основа на какви доказателства в тази експертиза е прието, че
след ПТП ищецът е изпаднал в безсъзнателно състояние.
Изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с това, че
ищецът не е възвърнал в пълния обем движенията на наранените крайници и
че прогнозата за пълното му възстановяване е негативна, се опровергават от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, обсъдена по-горе. От нея
е видно, че лечението е приключено, движението на ставите е възстановено в
пълен обем, като остатъчна е само болката, която се проявява и ще се
проявява за в бъдеще при натоварвания и при промяна на времето, което
обстоятелство беше отчетено от съда по-горе при определяне на размера на
обезщетението с оглед установените увреждания, интензитета на болките,
продължителността на лечението и прогнозата за в бъдеще.
По отношение на установената при преглед на 13.07.2018 година
остеопороза, вещото лице я е обяснило с това, че ищецът е бил неподвижен за
дълъг период от време, като е посочило, че при възстановяване на
движението на долните крайници този процес отшумява. При данни, че от
края на 2018 година ищецът се е върнал на работа и работи и до момента, като
работата му е свързана с движения от една страна, а от друга – при липса на
други доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице, следва да
се приеме, че установената през лятото на 2018 година остопороза, както и
мускулната хипотрофия, са временни състояния, дължащи се на
обездвижването на ищеца по време на лечението му.
Последните данни за посещения на ищеца при лекар са от 31.01.2019
година - при личния лекар, който му е издал медицинско направление за
специалист по ортопедия и травматология и при такъв специалист на
15.02.2019 година, който е издал направление за хоспитализация. Последната
хоспитализация с извършена хирургична интервенция за отстраняване на
имплатирани уреди е извършена на 26.02.2019 година. След това ищецът е
провеждал само рехабилитационни и физиотерапевтични процедури /
последните доказателства са от 07.06.2019 година за извършена
рехабилитация в П. баня и от 23.07.2019 година за проведен курс
физиотерапия.
10
Тези доказателства подкрепят изводите на вещото лице, възприети от
съда, че при ищеца е приключил периода на лечение на получените при ПТП
травми, като е останала само болката в определени ситуации.
Що се отнася до негативните психологически последици, достигащи
до състояние на дистрес / високи нива на стрес/ с голяма продължителност и
до посттравматичното разстройство, твърдения за които са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, следва да се посочи, че по делото
липсват доказателства в тази насока, поради което същите не могат да бъдат
взети предвид при определяне размера на обезщетението. Със свидетелските
показания е установено само, че докато е бил на легло, ищецът е бил затворен
в себе си и че все още изпитва страх да се вози в автомобил и отказва да
шофира, което е съобразено от съда при преценка на размера на
обезщетението.
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от
80 000 лева освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, е съобразен и с общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, приложим в случая, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл.
492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
11
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр.
101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и да нямат самостоятелно значение,
следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите на обезщетението
по справедливост заедно с всички установени по делото конкретни
обстоятелства, изложени по-горе, което становище се застъпва и в съдебната
практика.
От значение за размера на обезщетението са и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП – 16.11.2017 година. За тях може да се съди по размера на минималната
работна заплата в страната, който към онзи момент е бил 460 лева.
Обезщетението от 80 000 лева, определено от застрахователя и реално
изплатено от него се равнява на почти 174 минимални работни заплати и е
достатъчно като размер да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди от ПТП.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за присъждане
на обезщетение в по-висок от вече заплатения от застрахователя размер, е
неоснователен.
Първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен, е
правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Д.З.“ АД
разноски за въззивната инстанция. Претендирано е юрисконсултско
възнаграждение, каквото се дължи на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съдът на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лева, съобразявайки
факта, че ответното застрахователно дружество не е имало свой представител
в проведеното открито съдебно заседание, а участието на юрисконсулта пред
въззивната инстанция се изчерпва с изготвянето на писмен отговор на
въззивната жалба.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 от 11.05.2021 година,
постановено по т. дело № 53/2020 година по описа на Окръжен съд – П., В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО са отхвърлени предявените искове
на Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.**, със
съдебен адрес гр. С. *****, ул. „Б.м.“ ***, партер, офис* адв. П.К., срещу
„Д.З." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С. ****,
бул. „К.А.Д." №**, за осъждане на ответника да заплати на Д. Г. Д. сумата от
70 000 лева / разликата между заплатените 80 000 лева и претендираните
150 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г. на
главен път *-* в района на минерален плаж „Т.в.“ гр.Б., ведно със законна
лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД,
ЕИК**********, разноски за производството по делото пред въззивната
инстанция в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника „Д.З." АД – С. В. М., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес град С. ****, ул. „С.ц.“ №**, чрез
адвокат С.Б..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13