№ 37057
гр. София, 01.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110166576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№352936/05.11.2024 г., подадено от „А.К.П.З“ АД срещу М.В.М. с искане за издаване на
заповед за изпълнение за следните суми: сумата в размер на 700 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем №5841807/01.08.2022 г., сумата от 84,14 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.08.2022 г. – 13.02.2023 г., 71,33 лева – законна лихва за
забава за периода 14.02.2023 г. до 29.10.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „А.К.П.З“ АД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски
кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване
на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи
такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410
ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави
от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат
вземането, и договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
1
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен.
Видно от съдържанието на представения Договор за паричен заем
№5841807/01.08.2022 страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на
заемополучателя кредит в размер на 700 лева, годишен лихвен процент от 40,32 % и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,37%. Същевременно в чл. 1, ал. 3
от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 276,50 лева.
Съгласно даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване в Решение на Съда на
Европейския съюз по дело C-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да
се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този кредит.
В този смисъл, претендираната таксата е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 %/.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на погасителния план към договора за кредит сумата от 276,50
лева е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска
по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 700 лева и
възнаградителната лихва в размер на 40,32% годишна лихва.
При съобразяване размера на начислената такса за експресно разглеждане и
съотнасянето на този размер към посочения в договора годишен процент на разходите по
заема, а именно – 49,37% се установява, че същата не е включена в посочения от
заемодателя годишен процент на разходите по кредита. Следва да се посочи, че в
заявлението по чл. 410 ГПК изрично е посочено, че при определяне размера на ГПР по
договора е взета предвид само дължимата се възнаградителна лихва, т.е. посочената такса не
е взета предвид при изчисляване на ГПР. Доколкото посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването
на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
2
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
В този смисъл, при калкулиране на таксата за експресно разглеждане на документите
годишния процент на разходите по кредита, наред с възнаградителната лихва, то този
процент се покачва и значително нахвърля посочения в договора за кредит размер от 49,37%,
поради което договорът за кредит, въз основа на който се претендират процесните суми се
явява недействителен като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
претендираната възнаградителната и мораторната лихва. Следва да бъде издадена заповед
за изпълнение само за чистата стойност на кредита.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 20,46 лева за държавна такса и над 40,92
лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева). Възнаграждението за подготовка на документи в размер
на 50 лева, претендирано от заявителя, не се кумулира с възнаграждение за
процесуално представителство, поради което посоченото искане следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК с вх. №352936/05.11.2024 г., подадено от „А.К.П.З“ АД срещу М.В.М. за
следните суми: сумата от 84,14 лева – възнаградителна лихва за периода 15.08.2022 г. –
13.02.2023 г. по договор за паричен заем №5841807/01.08.2022 г., сумата в размер на 71,33
лева – законна лихва за забава за периода 14.02.2023 г. до 29.10.2024 г., както и в частта за
разноските за разликата над 20,46 лева за държавна такса и за разликата над 40,92 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.К.П.З“ АД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3