Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5500
по
описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 36197/10.02.2020
г. по гр. д. № 15528/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
126 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
41 ЗС, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД, че
„Ф.И.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, дължи на
етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, вх. Е,
действащи чрез управителя на етажната собственост П.И.П.,
следните суми: 160 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“,
дължими за магазин № 41 за периода м. 10.2017 г. - м. 01.2019 г., заедно със
законната лихва от 31.01.2019 г. до погасяване на задължението, 10,22 лв.,
представляващи мораторна лихва върху горната сума за периода 01.11.2017 г. -
30.01.2019 г., 320 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“,
дължими за автосервиз за периода м. 10.2017 г. - м. 01.2019 г., заедно със
законната лихва от 31.01.2019 г. до погасяване на задължението, 20,21 лв.,
представляващи мораторна лихва върху горната сума за периода 01.11.2017 г. -
30.01.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 525 лв. -
разноски в исковото и в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5038661/04.03.2020 г. от ответника „Ф.И.“
ЕООД, ЕИК********, представлявано от управителя В. Г., чрез адвокат Д.П., с
доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърди се, че неправилно районният
съд е приел, че от представения протокол за проведено на 16.12.2017 г. общо
събрание на етажните собственици е взето валидно решение за набиране на
средства за фонд „Ремонт и обновяване“, че в него ясно е посочено каква е
дължимата вноска, както и че взетото решение от представения по делото протокол
от проведено на 09.02.2012 г. общо събрание на етажните собственици не е
приложимо в случая. СРС е следвало да вземе предвид протоколите от проведените
съответно на 09.02.2012 г., 18.02.2013 г. и 16.02.2017 г. общи събрания на
етажните собственици. В протокола от 09.02.2012 г. не е обективирано решение за
заплащане на вноски към фонд „Ремонт и обновяване“. В решението е посочено, че
общото събрание на собствениците с 50,90 % идеални части приема създаване и
поддръжка на фонд „Ремонт и обновяване“ съгласно чл. 50 ЗУЕС, но липсва решение
на общото събрание за определяне на размера на месечната парична вноска в този
фонд от собствениците на самостоятелни обекти, като такова решение не се
съдържа и в протокола от проведеното на 16.02.2017 г. общо събрание. Едва в
протокола от проведеното на 16.02.2017 г. общо събрание на етажните собственици
е обективирано решение за увеличаване размера на месечните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“ по отношение на магазини в сградата и автосервиз, за
които до този момент няма данни да е определян какъвто и да било размер. От обективираното
в протокола от 09.02.2012 г. решение не може хипотетично да се приеме, че
етажните собственици са взели решение ежемесечните вноски във фонда да са в
размер на 1 % от минималната работна заплата съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗУЕС.
Обстоятелството, че решението на ОС не е атакувано в отделно производство по
отношение на неговата законосъобразност, не може да лиши съда от преценка дали
в протоколите са обективирани или не решения, от които ищците претендират да
произтича вземането им спрямо жалбоподателя. В този смисъл последният се
позовава на решение № 148442/24.06.2019 г. по гр. д. № 18740/2018 г. по описа
на СРС, I ГО, 43 състав, постановено между същите страни и със
същия предмет на делото, но за друг период, с което исковата претенция е отхвърлена,
приложено и към въззивната жалба. Освен това се поддържа, че СРС не е взел
предвид доводите за незаконосъобразност на взетите протоколни решения, тъй като
размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ е неправилен и определен в
противоречие със ЗУЕС. Същият не е определен съгласно конкретните проценти
идеални части от общите части на сградата, които притежава всеки отделен обект.
ЗУЕС не предвижда размер на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ да се
определя спрямо вида на обекта (автосервиз, магазини или апартамент). Поради
това исковите суми са недължими, съответно неоснователна е и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението
и за отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, вх.
Е, действащи чрез управителя на етажната собственост П.И.П., чрез адвокат З.О.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че ежемесечните
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ по чл. 50 ЗУЕС са свързани с правото на
собственост, тъй като служат за покриване на разходи от трайно значение спрямо
сградата и нейните общи части от конструктивна страна, поради което са дължими
от всички етажни собственици на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и чл. 50 ЗУЕС. С
решение на общото събрание на ЕС от 16.02.2017 г. е взето решение за магазин №
41 (обекти с до 2,5 % ид. части от общите части) да се заплащат за фонд „Ремонт
и обновяване“ ежемесечни вноски в размер на 10 лв. и 20 лв. месечно за
автосервиз (повече от 2,51 % ид. части от общите части), платими до 15 - то число
на текущия месец по специално открита банкова сметка (***. 3 от дневния ред).
Представените протоколи не са оспорени от ответника, не е предявен иск в срока
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на обективираните в същите решения, поради
което те са породили действие и имат обвързваща етажните собственици, третите
лица и съда доказателствена сила. Поради наличие на специални правила, уреждащи
възможността за атакуване на решение на общото събрание на ЕС, възраженията на
ответника не биха могли да се приемат за разглеждане в настоящото производство,
поради което за последния е възникнало валидно задължение да изпълнява
решенията на общото събрание - решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I
г. о. От представените и приети доказателства е видно, че магазин № 41 и
автосервиз попадат изцяло във вх. Е, поради което ответникът дължи плащане на
определените вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Предвид изложеното се моли
за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2007160/18.03.2019 г. на етажните
собственици на Етажна собственост с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. „********,
вх. Е, представлявана от управителя П.И.П., с която са поискали от съда на
основание на чл. 50, вр.
с чл.
38, вр. с чл.
11, т. 7 и чл.
6, ал. 1, т. 8 и т.
9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) да осъди ответника „Ф.И.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителите Л.С.Г. и В.Л.Г., да заплати на ищците както следва: за магазин №
41 - по 10 лв. на месец съгласно решение на собствениците от 16.02.2017 г. за
периода от м. октомври 2017 г. до м. януари 2019 г. - общо 160 лв., мораторна
лихва в размер на 10,22 лв. върху ежемесечните вноски от деня, следващ падежа
до 30.01.2019 г., за автосервиз - по 20 лв. на месец съгласно решение на
собствениците от 16.02.2017 г. за периода от м. октомври 2017 г. до м. януари
2019 г. - общо 320 лв., мораторна лихва в размер на 20,21 лв. върху
ежемесечните вноски от деня, следващ падежа до 30.01.2019 г., както и законна
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди, че етажната собственост е регистрирана на
17.02.2012 г., с решение на общото събрание на собствениците, проведено на
16.02.2017 г. - т. 3 от дневния ред, е увеличен размерът на ежемесечните вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“ от собственици, ползватели или обитатели на
магазин № 38, магазин № 39, магазин № 40, магазин № 41, магазин № 42 и магазин
№ 43 (от 0,42 % ид. ч. до 0,61 % ид. ч.) - по 10 лв., а за автосервиза (5,12 %
ид. ч.) - по 20 лв., дължими от м. март 2017 г. С решение на общото събрание на
собствениците, проведено на 18.02.2013 г. е взето решение за нередовните
собственици със задължения повече от 50 лв. таксите да се събират по съдебен
ред (т. 3 от девния ред). Излагат се твърдения, че „Ф.И.“ ЕООД е собственик на
автосервиз и магазин № 41 в сградата - етажна собственост, но въпреки
отправените му покани дружеството не е заплатило дължимите за фонд „Ремонт и
обновяване“ суми за процесните периоди в размерите, приети на общото събрание
от 16.02.2017 г. Поради изложеното се моли за уважаване на исковете. Претендират
се разноски.
Исковата молба е връчена на ответника на 07.05.2019 г. и в по срока
по чл. 131 ГПК
на 03.06.2019 г. ответното
дружество е
подало
отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че размерът
на таксите за фонд „Ремонт и обновяване“, приет с решение на общото събрание на
етажната собственост на 16.02.2017 г., не е определен правилно и съгласно
императивните норми на ЗУЕС - чл. 50 ЗУЕС - съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по - малко
от 1 % от минималната работна заплата за страната. Определянето на размера на
вноската в разрез с предвидените в закона разпоредби води до извода за липса на
решение и съответно съгласие на общото събрание. Поради това не е възникнало
задължение за заплащане на парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в
бюджета на етажната собственост. В представения протокол от 18.02.2013 г. е
определен размер на фонда - 1 000 лв., но не е определен размер на вноските на
етажните собственици спрямо притежаваните от тях идеални части от общите части.
Дори да се дължи нещо, то е в пъти по - малко от определения размер на иска и отново
е в нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС - вноските да са определени съобразно
притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части. Освен това
сочи, че за да се запазят или увеличат месечните вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ тези вноски трябва някога да са били определени при спазване на
императивния законов ред, което в случая не е сторено. В решението от
16.02.2017 г. вноските не се запазват или увеличават, а за първи път се
определят, и то в противоречие със закона. Вноската за магазин № 41 не е
определена на база идеалните части от общите части, обектът е приравнен на
обекти от етажната собственост, които притежават в пъти повече идеални части, а
ЗУЕС не предвижда размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да се
определя в зависимост от вида на обекта - магазин, автосервиз и др., нито
предвижда възможност размерът на вноските да се променя или завишава в
зависимост от предназначението на конкретния обект. Излага доводи, че общото
събрание на Етажната собственост не е компетентно да взема решения, които
задължават „Ф.И.“ ЕООД, тъй като принадлежността на магазин № 41 и автосервиз
към Етажната собственост на вх. Е е недоказана, което е видно от представените
към отговора удостоверения. Поддържа, че е налице влязло в сила решение по
предявен иск на същото основание между същите страни и със същия предмет -
решение № 244/13.01.2019 г. по в. гр. д. № 7797/2017 г. по описа на СГС, III - В въззивен
състав, както и е налице висящ спор със същия предмет между същите страни по
гр. д. № 18740/2018 г. по описа на СРС ГО, 43 състав. Моли
за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По делото е приложено
заповедно дело № 6529/2019 г. по описа на СРС, 126 състав, от
което се установява, че по заявление вх. № 3008428/31.01.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 07.02.2019 г., с която е разпоредено „Ф.И.”
ЕООД да заплати на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул.
„********, вх. Е, представлявани от П.И.П., следните суми: 160 лв.,
представляващи вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за апартамент № 41
за периода октомври 2017 г. - януари 2019 г, ведно със законната лихва от
31.01.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази сума в
размер на 10,22 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.01.2019 г., както и 320
лв., представляващи вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за автосервиз
за периода октомври 2017 г. - януари 2019 г, ведно със законната лихва от
31.01.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази сума в
размер на 20,21 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.01.2019 г., както и 375
лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско
възнаграждение. В двуседмичния срок от съобщаването на заповедта за изпълнение
от длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК вх. № 3014883/26.02.2019 г.,
с което се оспорва дължимостта на посочените суми, на 13.03.2019 г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне
на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 18.03.2019 г.
заявителят е представил искова молба вх. № 2007160/18.03.2019 г.
По делото е
приет Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда -
„Секция В“, находяща се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „Хаджи Д.“*** на
18.02.2013 г. в 20:00 ч. при спазване на разпоредбите на ЗУЕС. Видно от списъка
магазин № 41 е означен с 0,42 % ид. ч. от общите части, а автосервиз - с 5,12 %
ид. ч . от общите части. По т. 1 от дневния ред е прието във фонд „Ремонт и
обновяване“ да се отделят 1 000 лв. в спестовна сметка на името на управителя П.И.П.
съгласно чл. 50, ал. 3 ЗУЕС, по т. 2 от дневния ред: с пълно мнозинство е
прието месечните вноски да бъдат запазени през следващата година: за едностайни
апартаменти да се заплаща по 20 лв. на месец, за двустайни апартаменти - по 20
лв. на месец, за тристайни апартаменти - по 30 лв. на месец, заплащането на
месечните вноски да става до 15 - то число на текущия месец по банковата сметка
или до 5 - то число на текущия месец на управителя срещу разписка, за
неживущите също да бъдат запазени месечните вноски: за едностайни апартаменти -
по 10 лв. на месец, за двустайни апартаменти - по 20 лв. на месец, за тристайни
апартаменти - по 15 лв. на месец. По т. 3 от дневния ред е прието с пълно
мнозинство санкции на нередовните собственици да се налагат след неплатени
месечни вноски или други задължения в размер на и над 50 лв., чрез завеждане на
дело съобразно действащото законодателство.
По делото е
приет Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда -
„Секция В“, находяща се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „Хаджи Д.“*** на 16.02.2017
г. в 19:00 ч. при спазване на разпоредбите на ЗУЕС. Видно от списъка магазин №
41 със собственик „Ф.И.“ ЕООД е означен с 0,42 % ид. ч. от общите части, а
автосервиз със собственик „Ф.И.“ ЕООД - с 5,12 % ид. ч . от общите части. По т.
1 от дневния ред е прието с пълно мнозинство във фонд „Ремонт и обновяване“ да
се отделят 1 500 лв. в спестовна сметка на името на управителя П.И.П. съгласно
чл. 50, ал. 3 ЗУЕС, а по т. 3 от дневния ред с пълно мнозинство е прието да се
запазят месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ от собственици,
ползватели или обитатели, които пребивават в етажната собственост не повече от
30 календарни дни в рамките на една календарна година, а именно: двустайни (от
1,16 % до 2,50 % ид. ч.) - 10 лв., тристайни и многостайни (от 2,51 % и повече
ид. ч.) - 15 лв. С пълно мнозинство е прието да се увеличат ежемесечните вноски
за фонд „Ремонт и онбовяване“ от собственици, ползватели или обитатели на
магазин № 38, магазин № 39, магазин № 40, магазин № 41, магазин № 42 и магазин
№ 43 (от 0,42 % ид. ч. до 0,61 % ид. ч.) - по 10 лв. и за автосервиз (5,12 %
ид. ч.) - по 20 лв.
По делото е
прието Удостоверение от Столична община № 767/17.02.2012 г., подписано от кмета
на район „Подуяне“ Е.М., видно от което П.И.П. е управител/председател на
управителния съвет на етажна собственост с адрес: Столична община, район
„Подуяне“, ул. „********, вх. Е.
По делото е
приета справка № 1 за дължимата сума за магазин № 41 за периода от 01.10.2017
г. до 30.01.2019 г. в общ размер на 170,22 лв. (главница - 160 лв. и лихва за
забава - 10,22 лв.), посочена по месеци.
По делото е
приета справка № 2 за дължимата сума за автосервиз за периода от 01.10.2017 г.
до 30.01.2019 г. в общ размер на 340,21 лв. (главница - 320 лв. и лихва за
забава - 20,21 лв.), посочена по месеци.
По делото е
приет Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 18, том II,
рег. № 4518, нот. дело № 175 от 2010 г., видно от който на 16.11.2010 г. „Кабел
Експрес Сервиз - 2007“ ООД е продало на „Ф.И.“ ЕООД магазин № 41 на партерния
етаж в секция „В“ на жилищна сграда в гр. София, Столична община, район
„Подуяне“, с административен адрес: ул. „********, със застроена площ 16,40 кв.
м., заедно с 0,42 % ид. ч. от общите части на секция „В“ и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, или общата площ на магазина с общите
части е 19,37 кв. м., както и заедно с 0,07 % ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата.
По делото е
приет Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 31, том II,
рег. № 4917, нот. дело № 185 от 2013 г., видно от който на 20.12.2013 г. „Кабел
Експрес Сервиз - 2007“ ООД е продало на „Ф.И.“ ЕООД автосервиз на партерния
етаж в секция „В“ на жилищна сграда в гр. София, Столична община, район
„Подуяне“, с административен адрес: ул. „********, със застроена площ 200,61
кв. м., заедно с 5,12 % ид. ч. от общите части на секция „В“ (без паркоместата
и складовете в сутерена), равняващи се на 36,34 кв. м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, или общата площ на автосервиза
с общите части е 236,95 кв. м., както и заедно с 0,80 % ид. ч. от дворното
място, върху което е построена сградата.
По делото е
прието Удостоверение изх. № 68-00-1068/12.08.2010 г., издадено от „Географска
информационна система - София“ ЕООД (ГИС София) за определяне на
административен адрес, видно от което за секция „В“ в жилищна сграда в ж. к.
„Хаджи Д.“*** и ул. „Т.Г.“ е определен административен адрес: вход В (вход за
жилища) - ул. „********, вх. Е.
По делото е
прието Удостоверение изх. № 68-00-415/24.03.2016 г., издадено от ГИС София,
съгласно което процесната жилищна сграда има следния настоящ адрес:***, Б, В,
Г, Д и Е, като магазините, попадащи в жилищната сграда се описват с адрес: ул.
„********.
По делото е
прието заверено копие от влязло в сила на 14.01.2019 г. решение №
244/13.01.2019 г. по в. гр. д. № 7797/2017 г. по описа на СГС, III - В, с което
е потвърдено решение № 88717/10.04.2017 г. по гр. д. № 29005/2016 г. по описа
на СРС, II ГО, 74 състав.
С него са отхвърлени предявените от Етажната собственост на сграда в гр. София,
ул. „********, вх. Е, против „Ф.И.“
ЕООД установителни искове за установяване съществуването на следните
вземания: главница - за сумата от 163,60 лв., представляваща 1% от минималната
работна заплата, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и
съгласно решение на собствениците от 09.02.2012 г. за обект - магазин
№ 41, за периода от м. март 2012 г. до м. март 2016 г.; и сумата от 98,60 лв.,
представляваща 1% от минималната работна заплата, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и
решение на собствениците от 09.02.2012 г. за обект - автосервиз, за
периода от м. януари 2014 г. до м. март 2016 г.; както за мораторна лихва в
размер на 42,91 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.
По делото е
прието копие от искова молба от Етажната собственост на сграда с адрес: гр.
София, ул. „********, вх. Е, против „Ф.И.“ ЕООД,
по която е образувано гр. д. № 18740/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав,
както и определение по чл. 140 ГПК за насрочване на делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По правилността
на решението в обжалваната част и с оглед оплакванията във въззивната жалба
съдът приема следното:
Предявени за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 41 ЗС, вр. с чл. 50, ал. 2 ЗУЕС,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД - за установяване на задължения на ответника
за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „******** за
магазин № 41 и автосервиз за периода м. 10.2017 г. - м. 01.2019 г. и лихви за
забава върху вземанията за съответните вноски.
За
основателността на исковете, както правилно е приел и СРС, в доказателствена
тежест на ищеца по реда на чл. 154 ГПК
е да установи, пълно и главно, че ответникът е собственик на обекти: магазин № 41
и автосервиз в сграда в режим на етажната собственост, находяща се в гр. София,
ул. „********, вх. Е и че е взето решение на ЕС за конкретен размер
на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, в
процесния период, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти,
е да докаже плащане на дължимите суми.
По делото се установи от приложеното
заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя - етажните
собственици на сграда в гр. София, ул. „********, вх. Е и длъжникът
е
осъден да им заплати процесните суми като
дължима стойност на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесните имоти и период в
размери на сумите, за които са предявени исковете, като
заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта. Въззивният съд служебно констатира, че
в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е допусната очевидна фактическа грешка
- вместо посочения в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба магазин № 41
е посочен апартамент № 41, която грешка подлежи на поправяне по реда
на чл. 247 ГПК от заповедния съд, като
същата не е ограничила правото на защита на страните.
В случая между страните
не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства - нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 18, том II,
рег. № 4518, нот. дело № 175 от 2010 г. и нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 31, том II, рег. № 4917, нот. дело №
185 от 2013 г., се установява, че ответното дружество е собственик на магазин № 41
и автосервиз, находящи се в секция „В” от процесната
жилищна сграда на ул. „******** в режим на етажна собственост и на
съответните идеални части от общите части на тази секция. Видно от приложеното
по делото писмо от ГИС София е, че в секция „В“ попада и
процесният вх. Е.
Основният спорен
пред въззивния съд въпрос е налице ли е валидно взето решение на Общото
събрание на сградата - етажна собственост за заплащане от собствениците на
отделни обекти в същата на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния
период и какъв е техният размер, като в тази връзка и по доводите на въззивника
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), Общото
събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и
обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на
общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части
на етажната собственост, но не по - малко от един процент от минималната
работна заплата за страната и/или други източници - чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.
Общото
събрание на етажните собственици определя размера на паричните вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“ - съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС,
като това решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които
не са гласували за него (арг. ал. 4 на чл. 11 ЗУЕС).
На първо място
въззивният съд намира, че не следва да обсъжда доводите на въззивника във
връзка с протокола от общо събрание от 09.02.2012 г., тъй като той не е представен, съответно не е приет по
настоящото дело. Независимо от това, правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че в протокола за проведено Общо събрание от 16.02.2017 г. се съдържа
решение за определяне на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за конкретния
им размер -
по 10 лв. за магазин № 41 и по 20 лв. за автосервиз месечно. В тази връзка
следва да се посочи, че страните не оспорват създаването на фонд „Ремонт и
обновяване“ по реда на чл. 50 ЗУЕС. Извод за липса на валидно решение на общото събрание за определяне на размера на месечната
парична вноска в този фонд от собствениците на самостоятелни обекти не
може да се обоснове от представеното към въззивната жалба решение №
148442/24.06.2019 г. по гр. д. № 18740/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, с
което са отхвърлени исковете на етажните собственици срещу „Ф.И.“ ЕООД за
заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за магазин № 41 и автосервиз
за предходен период, тъй като не е установено посоченото решение да е влязло в
сила. За спорния по настоящото дело период няма данни за отмяна на задължението
за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, напротив - с протокола от
16.02.2017 г. размерът на вноските е увеличен (т. 3 от дневния ред), от което
следва, че вноски за фонда се дължат от ответното дружество. Както вече се посочи
съгласно чл. 50, ал. 2 ЗУЕС средствата във фонда се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер не по - малко от един процент от минималната
работна заплата за страната. В случая с решение на Общото събрание от
16.02.2017 г. е определен нов размер на вноските, като е спазен императивният минимум.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразно определен размер на месечната
вноска
съдът приема, че в закона е посочена само минималната граница на месечната вноска
за фонда, която е определяема, но не и горна такава, което означава, че няма
пречка собствениците да вземат решение за събиране на по - високи
вноски за този фонд от тези, съответстващи на 1 % от МРЗ за страната или на идеалните
части от общите части на сградата. В тази част нормата има диспозитивен
характер, като в същото време ЗУЕС не поставя изискване вноските да се
определят в зависимост от вида на обекта, за който се дължат.
Предвид изложеното въззивният
съд споделя мотивите на първата инстанция, че в протокола на Общото
събрание на ЕС от 16.02.2017 г. е взето решение по съответния ред на
ЗУЕС за внасяне на суми от етажния собственик за поддържането на фонд „Ремонт и
обновяване“ на процесната ЕС в определен размер. Няма данни, нито се твърди обсъденото решение на
ОС да е оспорено по надлежния ред в срока по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. Контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който
като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 . Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок - чл. 38 , уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение
на решенията. За това извън определения
от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да
се установява без срок - в този смисъл решение № 39/19.02.2013
г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о. По
делото, както е посочено и от районния съд, не са представени
доказателства за атакуване на решението на общото събрание на ЕС
относно дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“, по реда по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ето защо задължителната сила на това решение следва да
бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици, тъй
като в настоящия процес не може да се извърши инцидентен контрол върху
законосъобразността на решенията на общото събрание на Етажната
собственост от 16.02.2017 г., включително дали
вноските за фонда са определени съответно на конкретните % идеални части от
общите части на сградата, които притежава всеки отделен обект. Взетото решение
от 16.02.2017 г. служи като основание за заплащане на съответните суми
от ответника, етажен собственик. По делото не се твърди, нито са представени
доказателства за заплащане на сумите или на част от тях от дружеството.
За процесния период м. 10.2017 г. - м. 01.2019 г. за магазин № 41 общо
дължимата сума за фонд „Ремонт и обновяване“ е 160 лв. (16 месеца х 10 лв.), а
за автосервиз - 320 лв. (16 месеца х 20 лв.), или исковите претенции са изцяло
основателни, както е приел и СРС.
Във въззивното
производство не са въведени оплаквания срещу изводите на първоинстанционния
съд за
настъпване на изискуемостта на тези задължения, за изпадането в забава
на плащането им, за размера на лихвата за забава върху присъдените главници от 160 лв. и от 320 лв., поради което и с оглед
на ограниченията на чл. 269 ГПК
въззивният съд следва да потвърди решението на районния съд и в частта, с която са уважени исковете за присъждане на лихви за забава в размер на
10,22 лв. и 20,21 лв. върху посочените главници.
При така изложеното,
съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, включително
и в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноските по делото.
По разноските:
Предвид
този изхода на спора разноски за въззивното производство се дължат единствено
на въззиваемата страна, от която се претендира сумата от 350 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за неоснователно
своевременно релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Минималният
размер на последното при
съобразяване на нормата
на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 300 лв., като уговореният и заплатен размер
от 350 лв. не надвишава минималния такъв до степен, обуславяща извод за прекомерност на претендираното възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 36197/10.02.2020 г. по гр. д. № 15528/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, вх. Е, действащи чрез
управителя на етажната собственост П.И.П., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) - разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.