№ 58
гр. Смолян, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500391 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 150/03.06.2022 г. по гр.дело № 1050/2021 г.,
поправено с Решение № 157/10.06.2022 г., Смолянският районен съд
ОТХВЪРЛЯ иска на З. П. С. против „Кредисимо“ АД[1]гр.София по чл. 26,
ал. 1, предл.първо ЗЗД във вр. с чл 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № 2331154 от 03.01.2021 г. ; ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във с вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП
клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
2331154/03.01.2021 г., по иска, предявен от З. С. срещу „Кредисимо” АД-
гр.София; ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство от
03.01.2021 г., по иска на З. С. срещу „Ай тръст“ ЕООД-гр. София ;
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД на „Кредисимо” АД-гр.София
за осъждане на З. С. да му заплати сумата от 4 526,56 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1
2331154/03.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до
окончателното плащане.
С решението също така са присъдени разноски, като :
„Кредисимо” АД-гр.София и „Ай тръст“ ЕООД-гр.София са осъдени да
заплатят на З. С. държавна такса върху уважените искове в размер на 80 лв.;
„Кредисимо” АД-гр. София е осъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат М.В.М. от АК – Пловдив сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение за уважения иск за нищожност и 546,86 лв. за отхвърления
насрещен иск; „Ай тръст“ ЕООД-гр.София е осъдено на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М.В.М. от АК – Пловдив сумата от 300 лв.
за адвокатско възнаграждение за уважения иск за нищожност срещу този
ответник.
Срещу решението в различните му части са постъпили
допустими въззивни жалби както от „Кредисимо“ ЕАД; така и от З. П. С..
С въззивна жалба вх.№ 3052/17.06.2022 г. „КРЕДИСИМО“
ЕАД-гр.София обжалва решението в частта, с която е отхвърлен насрещният
му иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на З. С. да му заплати сумата от 4
526,56 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 2331154/03.01.2021 г.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата по тази жалба З.
П. С., чрез пълномощника си адв.М.М., я оспорва и моли да бъде оставена без
уважение
С въззивна жалба вх.№ 3086/21.06.2022 г. З. П. С., чрез
пълномощника си адв.М.М., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
искът и за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2331154/03.01.2021 г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба
„КРЕДИСИМО“ ЕАД-гр.София я оспорва.
В съдебно заседание ищцата С., редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.М. нейната жалба
и съответно – нейният отговор срещу жалбата на ответника, се поддържат
2
чрез писмено становище.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител на съдебното заседание. За него представителят юрк.Т.Б. също
поддържа жалбата на дружеството и отговора му срещу жалбата на С..
Съдът установява следното:
Решението в частта, с която е отхвърлен искът на З. С.
против „Кредисимо“ ЕАД за недействителност на осн.чл.22 във вр. с чл..11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, на същия договор за кредит, е неправилно и
следва да се отмени, като договорът се признае за недействителен.
Решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на
дружеството против З. С. по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждането и да му заплати
сумата от 4 526,56 лв. предсрочно изискуема главница по посочения договор
за потребителски кредит от 03.01.2021 г. със законната лихва върху тях от
11.01.2022 г., също е неправилно в частта, с която е отхвърлен за сумата от
4 000 лв., като в нея следва да се отмени и да се уважи; и се явява правилно в
частта, с която е отхвърлен за разликата над тях до търсените 4 526,56 лв., в
която подлежи на потвърждаване.
Решението следва да се отмени и в частта, с която са
присъдени между З. С. и "Кредисимо" ЕАД разноски, свързани със сега
обжалваните части от решението, и те да се присъдят съобразно резултата от
настоящата въззивна проверка.
Делото е образувано по иск на З. С. за признаване за
установено спрямо „Кредисимо“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит №
2331154/03.01.2021 г. е нищожен на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и
чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК; а при условията на евентуалност – че
клаузата на чл.4, ал.1 от него е нищожна на на осн.чл.26, ал.1, пр.3 и при
неспазване на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Заедно с подаване на отговора на исковата молба ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД, предявява насрещен иск за осъждането на З. С.
да му заплати сумата от 4 526,56 лв., представляваща чистата стойност на
кредита по горния договор, при условие, че главният иск на С. против
дружеството за недействителност на договора за кредит по чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, се уважат.
3
Не е спорен между настоящите страни фактът, че, по силата
на договора, З. С. е усвоила/получила/ чистата стойност на кредита в размер
на 4 000 лв. В договора е записано, че в общия размер на предоставяния
кредит /4 526,56 лв./ са включени и 526,56 лв., за които е посочено, че са
застрахователна премия. В насрещната искова молба се твърди и тези
твърдения не са оспорени от ответницата по насрещния иск С., че тя е
усвоила заемната сума на 04.01.2021 г. и не е заплатила нито една вноска по
същия договор.
В дадения от нея отговор на насрещната искова молба С.
признава, че е във финансово затруднение, което е ясно на „Кредисимо“ ЕАД;
че лично е поискала да и се намали вноската или да и се даде известна
отсрочка за заплащането на вноските по погасителния план, никога не е
изразявала становище, че няма да си плаща вноските, но е изразила желание
бъде разбрана и да се постигне компромис, който да удовлетворява и двете
страни; както и че е изразила желание да си заплати главницата по договора.
В чл.22 ЗПК е уредена особен вид недействителност, която
се прилага само за договорите за кредит, попадащи под действието от този
закон, при наличието на изчерпателно уредени предпоставки - когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, и имаща особена последица, съгласно чл.23 ЗПК – че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Настоящият съдебен състав споделя виждането,
че“… целта на закрилата, която ЗПК дава на потребителя, не е отричането с
обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на
потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи
баланса на интересите на насрещните страни, поради което законодателят
урежда специални последици за потребителя като ограничава задълженията
по тази сделка до връщане на чистата стойност на кредита, а всички други
задължения отпадат след обявяване на недействителността.“…“… в резултат
на обявената от …съд недействителност на договора за кредит с потребителя,
отпада възмездността на този договор, а се съхранява сделка със съдържание
на безвъзмезден заем между равнопоставени участници в гражданския
оборот; че прогласяването на недействителност по чл. 22 ЗПК, за разлика от
типичния случай, не изключва с обратна сила договорното основание; че
4
остатъчното задължение на потребителя е именно за връщане на главница по
получения кредит, а не за реституция на дадена сума по повод вече
несъществуващ реален договор.“/отразено напр. в Определение № № 50056
от 30.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 632/2022 г., I т. о./.
Основанието за недействителност на спорния договор за
кредит, посочен от ищцата по първоначалните искове З. С. е по чл.22 ЗПК за
неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, защото сумата,
дължима от нея по другия договор – за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, като възнаграждение за дадено от онова дружество поръчителство, не
е включена в годишния процент на разходите, а и в годишния лихвен
процент.
Това възнаграждение категорично е трябвало да влезе по
съответния начин в размера на ГПР по договора, независимо дали ще се
приеме, че възнаграждението за поръчителство представлява друг вид разход
на потребителя, пряко свързан с договора за кредит или разход за
допълнителна услуга, отново свързана с договора за кредит, както приемат
други съдилища, или допълнителна възнаградителна лихва, маскирана като
друг разход, каквато лихва, според настоящия състав, представлява
възнаграждението за поръчителство. Това е така, защото подобни разходи на
потребителя и лихвата формират общите му разходи по кредита по смисъла,
вложен в §1, т.1 ЗПК, които задължително следва да намерят изражение в
ГПР, както предвижда ал.1 на чл.19 ЗПК.
Конструкцията от договора за кредит и договора за
поръчителство, както и специфичните комбинации и условия, уредени в чл.3
и чл.4 от договора за кредит, сочат, че кредит не би бил отпуснат, ако
заемателят не сключи т.нар.договор за поръчителство с посочено от
кредитора лице, което в случая е „Ай Тръст“ ЕООД, и не „поиска“ и
застраховката, т.е., отпускането на кредита автоматично осигурява на
кредитора възможност да получи не само възнаградителната лихва по самия
договор за кредит, а и на възнаграждението за т.нар.поръчителство.
Видно от справката в Търговския регистър, едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД както към дата
03.01.2021 г., когато са сключени двата договора, така и понастоящем, е
кредитодателят по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД. Отпуснатият на С.
5
кредит е 4 000 лв. Възнаграждението за поръчителство възлиза на 4 997,52
лв., т.е., с почти хиляда лева над заетите 4 000 лв.; застраховката е в размер на
526,56 лв. или е повече от една седма от отпуснатата сума. Не може да се
приеме, че, при заем от 4 000 лв., С., която е финансово затруднена,
доброволно би се нагърбила да плаща на кредитора освен тях и формално
записаната в договора възнаградителна лихва от 39,58 %, водеща до
оскъпяване от 6622,56 лв., още и цели 5 524,08 лв.; т.е., при заети 4 000 лв., да
връща общо 12 146,64 лв. С. се съгласява с тези условия именно защото, ако
не ги спази, въобще няма да и бъде отпуснат кредит. Възнаграждението за
поръчителство е разсрочено за плащане по 208, 23 лв. месечно за 24 месеца за
срока на кредита; потребителят може да плаща задължението си за това
възнаграждение по банкова сметка на поръчителя, която в договора не е
посочена с номер /чл.8, ал.4, т.18, както и по сметка на кредитора
„Кредисимо“ – т.2, чиято банкова сметка обаче е вече надлежно
индивидуализирана с номера си, като то е овластено да приема изпълнение
вместо поръчителя – т.3, и тази банкова сметка е същата, по която С. следва
да погасява задълженията си по кредитния договор с „Кредисимо“.
Конструкцията с двата договора е създадена, за да се придаде вид, че
формално са изпълнени изискванията на ЗПК, и за да не е видно от пръв
поглед, че кредитът всъщност се дава срещу непоносимо висока
възнаградителна лихва, което пък не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от договора по смисъла на т.19 от чл.143, ал.2
ЗЗП.
Няма спор, че размерът на възнаграждението не е включен в ГПР, а и
при направените от въззивния съд изчисления с Калкулатор.бг се вижда, че,
при включването му, действителният ГПР възлиза на цели 196,47 %, а
размерът на годишния лихвен процент – на цели 113,75 %. В договора за
кредит е записано, че ГПР е 47,61 %. След като в договора не е отразен
действителният размер на ГПР, следва, че договорът всъщност не съдържа
един от задължителните елементи, изискван от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК –
годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР
надвишава и лимита по ал.4 на чл.19 ЗПК към момента на сключване на
договора.
След като договорът не отговаря на изискването на чл.11,
6
ал.1, т.10 ЗПК, той се явява недействителен, съгласно чл.22 ЗПК, и
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други
разходи по кредита, предвид чл.23 ЗПК. Последното означава, че не дължи и
сумата от 526,56 лв., за която е записано, че е застрахователна премия. Така
по насрещния иск С. следва да бъде осъдена да плати на „Кредисимо“ ЕАД
сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от
11.01.2022 г. до окончателното им изплащане.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 150/03.06.2022 г., поправено с
Решение № 157/10.06.2022 г., по гр.дело № 1050/2021 г. на Смолянския
районен съд в частта за присъдените на адв.М. 546,86 лв. разноски за
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАд, платими от "Кредисимо" ЕАД за
отхвърления насрещен иск; както и в частите, с които са отхвърлени : искът
на З. П. С. против „Кредисимо“ ЕАД-гр.София по чл. 26, ал. 1, предл.първо
ЗЗД във вр. с чл 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2331154 от 03.01.2021 г.; и насрещният иск по чл.79,
ал.1 ЗЗД на „Кредисимо” АД-гр.София за осъждане на З. С. да му заплати
сумата от 4 000 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № 2331154/03.01.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното плащане; и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн.чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по иска, предявен от З. С., ЕГН **********, срещу
„Кредисимо“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, Договор за потребителски
кредит № 2331154 от 03.01.2021 г., сключен между З. П. С., ЕГН **********,
и „Кредисимо“ ЕАД-гр.София, район „Триадица“, бул.Витоша № 146 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на осн.чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.23
ЗПК, З. П. С., ЕГН **********, от гр.Смолян, ул.Оборище № 4, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД-гр.София, район „Триадица“, бул.Витоша № 146 /сграда
7
А/, ет.4, Бизнес център „България“, ЕИК *********, сумата от 4 000
лв./четири хиляди лева/ предсрочно изискуема главница, представляваща
чистата стойност на кредита, получена от нея по силата на сключения между
тях Договор за потребителски кредит № 2331154 от 03.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху тези 4 000 лв., считано от 11.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/03.06.2022 г., поправено с
Решение № 157/10.06.2022 г., по гр.дело № 1050/2021 г. на Смолянския
районен съд в частта, с която насрещният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД на
„Кредисимо“ ЕАД срещу З. С. е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до
4 526,56 лв. и законната лихва върху тази разлика от 11.01.2022 г.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8