М О Т И В И
Към присъда № 260032 / 16.06.2021 година, постановена по
НОХД № 90/2020 година по описа на РС-Хасково
Районна прокуратура / РП
/ - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия Б.Х.А. е
роден на ***г***, с ЕГН **********, български гражданин, разведен, не осъждан,
средно образование, търговски представител във „Фулда
България" ООД - Хасково, адрес за призоваване в страната
бул."България" № 188, вх.Б, ет.1, ап. 5, за това, че на 13.11.2017
г., в гр. Хасково, при условията на посредствено извършителство
чрез П.Й.П. ***, съзнателно се е ползвал, като представил пред съответното
длъжностно лице в областен отдел на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" /ИА „АА"/ - гр. Хасково, находящ
се на бул. „Освобождение", към заявление № 42-02-32- 216/13.11.2017 г.,
като изискуем документ по чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „а" от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътни превозни средства, за издаване на разрешение на „Фулда
България" ООД за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, неистински официален документ - диплома, Серия
В-96, бланков № 0027159, per.
№ 226 от 03.10.1996 г., издадена
на Б.
Х.
Е./Б.Х.А./,
удостоверяваща придобита през 1996 г. образователна степен - средно специално,
в Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство - гр. Хасково,
профил „Механизатор - животновъд и автомонтьор", на която е придаден вид,
че е издадена от Директора на учебното заведение към онзи момент, а именно -
инж. Г.
Я.,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление
по чл. 316, вр.чл.308,ал.2,вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител,
поддържа повдигнатото обвинение. Според прокурора обвинението
е безспорно доказано на базата на събраните писмени доказателства и доказателствените средства в хода на съдебното следствие.
Намира, че не се установило нито едно доказателство, което
да подкрепи защитната позиция на подсъдимия. Напротив, всички свидетелски
показания поддържали
основателността на обвинението. В тази
връзка прокурора прави обстоен анализ на свидетелските показания на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели, като изтъква кои показания следва да
се кредитират и защо и кои не. Според прокурора дори да сеприемем факта, че подсъдимият и св.С. С.
са отивали да вземат двамата дипломата за завършено образование в съответното
училище, следвало да се има предвид, че обвинението е по чл. 316 от НК, като не
е установен авторът на неистинския документ, който ако беше установен, щеше да
му се предяви обвинение по чл. 308 от НК, чиято обаче давност е изтекла, така
че дори подсъдимият да е взел дипломата от училището, това не означавало, че
именно някой от хората, които са преподавали в училището може да са спомогнали
за издаването на този документи, още повече че такава бланка, която да е
оригинална, се съхранявала в самото учебно заведение. Но факт е, че подсъдимият
не бил положил успешно държавните си изпити, поради което нямало как същият да
е завършил успешно и нямало как да придобие тази квалификация, която му е
отбелязана в дипломата за средно образование. Самият инкриминиран документ
представлявал официален документ и се издавал от длъжностно лице в кръга на
службата му. Той бил неистински официален документ. Като субект на
престъплението можело да бъде всяко наказателно- отговорно лице. В случая това бил
подсъдимият, който се явявал вменяем, пълнолетен,
неосъждан и нямало причина да не носи наказателна отговорност. Престъплението
по чл.316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК било умишлено, тъй като с него се преследва определена цел, поради
което осъществяването му било възможно единствено при наличието на пряк умисъл.
В случая престъплението било извършено при непосредствено извършителство,
тъй като в конкретния случаи преносителят на дипломата, макар и формално да е
извършил действия, които изпълват състава на процесното престъпление, същият не
е съзнавал, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по
определен начин, тоест в него липсвало
съзнание за тяхната съставомерност. Именно поради
това същият не бил подведен под наказателна отговорност за извършеното от него,
което било вменено във вина на подсъдимия А., който в случая се явявал
посредствено извършител на процесното деяние, доколкото неговите субективни
представи са обхващали всички съставомерни признаци
от елемента на вмененото му във вина престъпление. По отношение на наказанието според
прокурора, при определяне на неговия вид и размер от една страна следвало да се
отчита степента на обществена опасност на деянието, а от друга степента на
обществена опасност и подбудите за извършване на престъплението. По отношение
на подсъдимия били налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Това било
неговото положително процесуално поведение, оказано пълно съдействие на
органите на досъдебното производство, същият е неосъждан, притежава добри
характеристични данни, трудово зает е и не следва да бъде пренебрегван и факта
на продължителността на самото разследването. Единствено и само като отегчаващо
отговорността обстоятелство било отчетена
продължителността на ползването на инкриминирания документ. Поради прокурора предлага неговото наказание да бъде определено
по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Пробация"
с двете задължителни пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 12 месеца и периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител"
за срок от 12 месеца. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски
следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Моли за съдебен акт в този
смисъл.
Защитника на подсъдимия, адв.Д.Г. пледира, че
подзащитният му е невинен. Счита обвинението за изцяло
недоказано. От събраните в производство писмени и гласни доказателства се
установявало, че подсъдимият е учил в „Техникум по механизация и автоматизация
на селското стопанство". Завършил го, като от разпита на св.С. С. се
установявало, че той е присъствал при получаване на диплома от страна на
подсъдимия. Според защитата за да бъде извършено едно престъпление и за да бъде
признат за виновен подсъдимия трябвало да има умисъл и предумисъл, както каза
прокуратурата. В настоящия случай от доказателствата не се доказвало, че подсъдимия
Б.А. е съзнавал, че тази диплома не е истинска. Напротив, учил е, завършил е,
получил е дипломата, радвал се е, изкарал си е свидетелство за управление, като
е работил над 23 години във „Фулда България".
Относно твърдението, в обвинителния акт и в пледуарията
на прокурора, че Д.С., която и сега е настоящ директор след обединение на двете
училища, че така професия „монтьор" няма, следвало да се обърнете внимание на приложените към
досъдебното производство дипломи за средно образование. В една от тях на Б. Б.
Д. също пишело „монтьор и водач на МПС". Тоест имало такава специалност,
само че след толкова години най-вероятно тези хора нямало как да си спомнят
това. Освен това заключението по извършената криминалистична
експертиза доказало, че тази диплома е оригинал, съответствала на дипломите
представени от Министерство на образованието и науката, получена била от
училището от страна на подсъдимия. От друга страна спорът дали е било средно
специално образование или е бил 3-годишен курс, по документацията, която била
предоставена от училището, в оригиналната диплома също било средно специално
образование. За обстоятелството, че подсъдимият се ползвал с неистински
документи на инкриминираната дата, не можело да се търси наказателна
отговорност. Въпреки, че защитата твърди, че тази диплома е оригинал и е
получена и липсва субективния елемент на деянието, подсъдимият през 1998г. започва работа във „Фулда България". Всички свидетели, които били
разпитани, потвърдили обстоятелството, че при постъпването на работа са
направили копия на дипломите, на трудовите им книжки, като другите документи
свидетелство за управление, лични карти, свидетелство за съдимост, естествено
те се обновявали след 5 години и тогава се гледали оригинали. Доказано било, че
тази документация не е в гр. Хасково, а е в гр. София, така че този свидетел,
който е служителят на ДАИ, св.Д.М. в рутината на работа не бил сверявал никакви
оригинални дипломи и за да се избегне някаква отговорност твърдял, че е
сверявал тези документи. Той обаче на практика не ги е сверявал, защото били носени
копия на документите. В тази насока с оглед изложеното до момента адв.Г. моли подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и
да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Вторият защитник адв.Т.Т.
подкрепя изцяло казаното от адв.Г.. От събраните по делото доказателства се установило
по безспорен и категоричен начин, че е налице проблем при водене и
администриране, както на картона, така и на огледалната диплома и като
цяло преписките в това училище. На какво
се дължи този недостатък и липсата на безукорност при водене на
административните преписки нямало как да установи, още повече че било извършено
и сливане на училищата и дългия период
от време, който е изминал, но следвало да се обърне внимание, че в картона на подсъдимият
били налице задрасквания, допълвания, като в съответните графи срещу тези
задрасквания и допълвания липсвало както подпис, така и печат и не можело да се
установи кой ги е правил. В тази връзка в нито един момент обвинителният акт не
доказал, че подсъдимият не е положил държавни изпити и съответно не ги е
издържал. В тази връзка и от всичко изложено до момента, както и от събраните
по делото доказателства, по безспорен и категоричен се доказало, че подсъдимият
е учил в това училище, че е положил държавни изпити и след полагането на същите
е получил диплома за завършено средно образование. Единственият спорен момент
бил наличието на документи за средно специално образование и така издадена
диплома и по отношение на това дали той е завършил 3-годишен или 4-годишен курс
на обучение. Категорично според защитата дори и да имало допусната грешка при
издаване диплома за 4-годишен курс на обучение по никакъв начин това не можело
да се вмени в отговорност на подсъдимия. Това било така защото когато си на 18
години и получиш дипломата си, не сверяваш каква е бланката, още по-малко как
се води документация в училището и какво точно пише в дипломата. Предвид
изложеното моли съда да признае подсъдимия за невиновен по така повдигнатото
обвинение. Моли за съдебен акт в този смисъл.
Подсъдимият Б.А. не
се признава за виновен и иска съдът да го оправдае.
По
делото няма предявен граждански иск за съвместно разглеждане.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.
завършил основното си образование с ОУ „Шандор Петьофи" - Хасково през
1991г. След това кандидатствал в техникум по текстил в град Хасково, където бил
приет и през 1992г. завършил първи курс, но по здравословни причинил пропуснал
една учебна година. Това наложило да положи приравнителни изпити и през
учебната 1993г. - 1994г. бил приет в „Техникум по механизация и автоматизация
на селското стопанство" - град Хасково, три годишен курс на обучение. По
това време в техникума учители били свидетелите А.Б.Н., Я.К.П. и И.К.Н.. През 1996г. те участвали в различни
зрелостни комисии и съответно подписвали
и дипломи издадени през този период, в съответствие с участието си в
зрелостните комисии.
Подсъдимият А.
завършил семестриално но видно от представените по делото писмени доказателства
не успял да положи успешно държавните си изпити в „Техникум по механизация и
автоматизация на селското стопанство" - град Хасково, като по явявайки се
през септември месец 1995г. /въпреки, че в картона не е поправена 1985г./ е
получил по „Квалификация - практика" - „Среден 3" , а на „Квалификация-теория" – „Слаб 2“, а
през януари месец 2996г. е получил по „Български
език и Литература" „Слаб 2". В последствие подсъдимият се сдобил с
диплома за средно специално образование Серия В - 96,
бланков № 0027159, per. № 226 от
03.10.1996г. в тази диплома е отразено,
че през 1996г. подс. Б.Х.А.,***, специалност механизатор
– животновъд, профил механизатор – животновъд и автомонтьор, като му се
признава СРЕДНО СПЕЦИАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ и се присъжда КВАЛИФИКАЦИЯ – РАБОТНИК.
Отразено е още, че последното е станало с решение на зрелостна изпитна комисия
взето с Протокол №41/02.20.1996г. тук следва да се отбележи, че на дипломата
има положени три подписа. Един в графата за директор и два в графата за
зрелостна комисия, като левият от тези подписи и изпълнен по-отдолу е с черен
химикал, а другият със син. В нито една от позициите за директор и зрелостна
комисия няма записани имена. Дипломата е подпечатана с печат на който е
записано името на посоченият в нея техникум.
На 01.01.1999г. подс.А. сключил Трудов договор № 52/01.01 1999г. с управителя
– Н. Д., на търговско дружество „Фулда България"
ООД, като при започване на работа представил оригинал на описаната по-горе диплома, Серия В - 96,
бланков № 0027159, per. № 226 от
03.10.1996г.
През 2002г. органите на управление на юридическото
лице „Фулда България" ООД решили да започнат да
извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. В тази връзка те подготвили необходимите документи съгласно
изискванията за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътни превозни средства, които следвало да бъдат подадени до Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Директора на
Регионална Дирекция автомобилна администрация - град Хасково. Част от
документите, които се представяли били заверени копия от дипломи за завършено
образование на техническите специалисти, които следвало да извършват прегледи и
определени дейности. Такова разрешение било издадено с пет годишен срок на
валидност. На всеки пет години разрешението било подновявано, като комплекта от
документи бил събиран отново. Такова разрешение било получено и през 2012г. със
срок изтичащ през 2017г. през 2017г. в
качество на мениджър екип във „Фулда България"
ООД работел свидетеля П.Й.П.. Лицата, които следвало да бъдат вписани в списъка
на техническите специалисти били подс. Б.Х.А. и
свидетелите А.И.А.; Г.С.М. и Б.Д.Т.. Свидетелят П. подготвил както и при предишните
подновявания на разрешителното необходимите документи. Това станало като част
от документите които били безсрочни, като дипломи, завършени квалификации и др.
св.П. имал сканирани на компютъра си и ги разпечатвал от там, а тези на които
били изтекли сроковете, като лични карти, книжки и др. искал отново от
кандидатите които следвало да се впишат в разрешителното. Свидетеля П. имал
повечето от необходимите му документи за подновяване на разрешителното, тъй
като ги бил сканирал на компютъра си, по повод изпращането през 2009г.-2010г. на
цялата документация, свързана с назначаването на кадрите в гр.София, където се
обособило звено „Личен състав“ на фирмата. Именно тогава всички представени
дипломи и други документи които били свързани с кадрите на фирмата в гр.Хасково
били сканирани от св.П., а останалите били изпратени в гр.София. Така св.П.
събрал необходимите документи съгласно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни
средства, които били в копия, без да изисисква всички
документи в оригинал и ги занесъл в Областния отдел на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" /ИА „АА" /- гр. Хасково. Там на 13.11.2017г.
св.П. подал пред съответното длъжностно лице Д.М.П. - инспектор в ИА
„Автомобилна администрация" - Хасково Заявление № 42-02-32-
216/13.11.2017г. за издаване на разрешение на „Фулда
България" ООД за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС. На место представените копия на документи били
заверени от свидетеля Д.М.П., който познавал лицата които следвало да бъдат
отразени в разрешителното, в това число
и подс.Б.А.. Заявлението било изпратено в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" в град София за
разглеждане. В хода на същото, неясно
по какъв начин и на кого се
появило съмнение, че издадената диплома на подс.А.
може да е неистинска. В нея било посочено като придобита специалност „механизатор - животновъд ", а като профил „механизатор – животновъд и
автомонтьор“. Тази специалност била в списъците с професиите до 2001г.,
на който отговаряло средно специално образование с квалификация от средно
професионално - техническо училище, а не средно специално образование, както
било изписано в дипломата. По тази причина било изпратено писмо от
Изпълнителния Директор на ИА „Автомобилна администрация" до правоприемника
на „Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство" - град
Хасково, а именно Професионална гимназия по селско стопанство и транспорт „Н.
И.Вапцаров". По това време Директор била св. Д.Н.С.. Тя изпълнявала тази
длъжност от 2013г. Писмото било получено лично от св. С., която писмено
отговорила, че след извършена справка в регистъра на издадените дипломи се
оказало, че такава на подс. А., не била издавана. Освен
това и специалност „автомонтьор", въобще не съществувала към момента на
издаването на дипломата на подсъдимия.
Видно от изготвено заключение по назначената
графическа експертиза на инкриминирания документ Подписите в графи
"зрелостна комисия" десния в оттенъци на виолетовия цвят
"директор" в Диплома за средно образование, серия В-96 №0027159, per. №226/03,10,1996г.,издадена на Б. Х. Е. /Б.Х.А./ с ЕГН:**********
не са изпълнен от Г. Я. Т. с ЕГН:**********. Подписът в графа "зрелостна
комисия" левия в оттенъци на черния цвят в Диплома за средно
образование,серия В-96 №0027159, per. №226/03,10,1996г.,
издадена на Б. Х. Е./ Б.Х.А./ с ЕГН:********** не може да се установи дали е
изпълнен от Г. Я. Т. с ЕГН:**********. Подписите в графи "зрелостна
комисия" десния в оттенъци на виолетовия цвят и "директор" в
Диплома за средно образование,серия В-96 №0027159, per. №226/03,10,1996г. ,издадена на Б. Х. Е./ Б.Х.А./ с
ЕГН:********** не са изпълнени от Б.Х.А. с ЕГН:**********. Подписьт
в графа "зрелостна комисия" левия в оттенъци на черния цвят в Диплома
за образование,серия В-96 №0027159,per.
№226/03,10,1996г.,
издадена на Б. Х. Е./ Б.Х.А./ с ЕГН:****.088522 не може да се установи дали е
изпълнен от Б.Х.А. с ЕГН:**********. Подписите в графи "зрелостна
комисия" десния в оттенъци на виолетовия цвят и „директор" в Диплома
за средно образование, серия В-96 №0027159,per. №226/03,10,1996г., издадена на Б. Х. Е. /Б.Х.А./ с
ЕГН:********** не са изпълнени от И.К.Н., с ЕГН:**********. Подписът в графа
"зрелостна комисия" левия в оттенъци на черния цвят в Диплома за
средно образование,серия В-96 №0027159,per.
№226/03,10,1996г.,издадена
на Б.т Х. Е. /Б.Х.А. / с ЕГН:********** не може да се установи дали е изпълнен
от И.К.Н., с ЕГН:**********. Подписите в графи "зрелостна комисия"
десния в оттенъци на виолетовия цвят и левия в оттенъци на черния цвят
"директор" в Диплома за средно образование,серия В-96 №0027159,per. №226/03,10,1996г.,из дадена на Б. Х. Е. /Б.Х.А./ с ЕГН
********** не може да се установи дали са изпълнени от А.Б.Н. с ЕГН **********.
Подписите в графи "зрелостна комисия" десния в оттенъци на виолетовия
цвят и „директор" в Диплома за средно образование,серия В-96 №0027159,per. №226/03,10,1996г.,издадена на Б. Х. Е. /Б.Х.А./ с ЕГН:**********
не може да се установи дали са изпълнени от Я.К.П. с ЕГН:**********. Подписът в
графа "зрелостна комисия" левия в оттенъци на черния цвят в Диплома
за средно образование.серия В-96 №0027159, per. №226/03.10.1996г. издадена на Б. Х. Е. /Б.Х.А./ с ЕГН:**********
не е изпълнен от Я.К.П. с ЕЕН:**********.
От заключението на
назначената по делото съдебно-графична, криминалистична
експертиза на писмени доказателства, се
установява, че диплома за средно специално образование с бланкови
серия В-96 и №0027159, per. №226/03.10.1996
г., издадена от Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство
гр. Хасково на Б. Х.Е., ЕГН: ********** съответства по вид материал, реквизити
и типографски изисквания на бланка на Диплома за средно специално образование с
бланкови серия В-96 и №0036002, актуална за учебната 1995 - 1996 година,
представена от Министерство на образованието и науката.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за доказана на база показанията на свидетелите П.Й.П., Д.М.П.,
Д.Н.С. , А.Б.Н., Я.К.П., И.К.Н. , А.И.А. , Г.С.М., Д.Д.Т.
, писмените доказателства и доказателствени средства – заключениятя
на двете назначени по делото експертизи.
При анализ на всички доказателства по делото и
доказателствени средства съдът достигна до извода, че повдигнатото срещу подс.Б.А. е недоказано по безспорен начин.
На първо место съдът намира, че по делото не е
доказано по безспорен начин, дали подписите положени в дипломата издадена на
подсъдимия е следвало изобщо да се положат именно от лицата разпитани по делото
в качеството им на свидетели, а именно А.Б.Н.,
Я.К.П., И.К.Н.. Това е така защото видно от представените по делото
писмени доказателства по никакъв начин не се доказва, че точно тези три лица е
следвало да участват и че са участвали в зрелостната комисия, която е
отбелязана в горната диплома. Такива категорични доказателства по делото
липсват. Нещо повече в самата диплома не са посочени изрично техните имена в
графата на зрелостната комисия. Напротив видно от представените по делото
Заповеди за назначаване на зрелостни комисии
от различни години с оглед изследване на подписа на директора на ТМАСС-Хасково
/л.19-29 от т.1 на ДП/ , се установява, че тези свидетели са включвани в
различни зрелостни комисии съобразно техните специалности и предметите които са
преподавали. Освен тях обаче е имало и още много други преподаватели участвали
в такива зрелостни комисии, по различни предмети – български език и литература
например. Ето защо съдът намира, че не се доказва по делото от събраните
доказателства, че именно някой от тези трима свидетели е следвало да се подпише
в инкриминираната диплома в графата зрелостна комисия. Така, че факта, че
положените в тази графа подписи не са на някой от свидетелите или не може да се
установи дали са техни или не, неводи автоматично на извода, че дипломата е неистински
официален документ.
На следващо место по делото не е установено по
категоричен начин, че към датата на издаване на горната диплома директор на
ТМАСС-Хасково е бил именно Г. Я. Т.. Доказателства в тази насока липсват.
Единствено това име се споменава в справка по преписката на л.4 и л.14 от т.1
на ДП. Никъде другаде, от събраните по
делото доказателства не се извежда извода, че именно лицето Г. Я. Т. е бил
директора издал процесната диплома. Тук следва да се отбележи и факта, че в
дипломата има само графа директор, без да е изписано името на същия. Тоест
подписът не може да се отъждестви с предполагаемият по това време директор.
Нещо повече видно от представените по делото образци от подписа на директора на
ТМАСС-Хасково към 1995-96г. се установява, че и на тези бланки от дипломи,
заповеди, протоколи и др. /л.15-29 от т.1 на ДП/ липсва изписано името на
директора. Има само подпис но не и име. Нещо повече в някой от тези писмени
доказателства са посочени с молив други имена подписали се за директор, като в
някои от случаите има поставена запетая, но в други не. Такива имена под
подписа на директора липсват и в представените по делото лични дела на ученици
от ТМАСС- приети с протокола от съдебно заседание на 28.102020г. нещо повече
видно и с просто око е че тези подписи в графа директор са различни. Тоест не
може да се приеме безспорно, че именно към датата посочена в процесната диплома
именно Г. Я. Т. е следвало да подпише
дипломата или това е трябвало да стори лице което го е замествало например. Не
може да се приеме за безспорна гаранция за подписа на Г. Я.Т. и представените
по ДП документи . /л.15-29 от т.1 на ДП/ в които е посочено само директор, по
вече изложените по-горе мотиви.
На следващо место по делото не се доказа, че подс.Б.А. действително не се е явил на поправителна сесия и
не си е взел всички необходими изпити за да завърши средното си образование.
Никой от разпитаните по делото свидетели, които са били учители на подсъдимия
не твърдят дали той е завършил или не. Не се събраха и писмени доказателства в
тази насока. В процесната диплома е посочено решение на зрелостна изпитна
комисия взето с Протокол №41/02.10.1996г., какъвто протокол обаче не е
представен по делото, но не е и оборено неговото съществуване. Единствено
представеният картон със проект на диплома е в контрапункт на това, че
подсъдимият не е завършил средното си образование. Този картон обаче следва да се отбележи, че е
различен от картоните за проекти на
дипломи представени по делото и касаещи тригодишната форма на обучение. Той
е идентичен с картоните с дипломи на лицата А. И.Х. и Ж. Г. Л. приети с
протокола от съдебно заседание на 28.102020г. Видно от същите, те са завършили
четири годишен курс на обучение. Тоест в случая тези обстоятелства и
представеният по делото картон на подсъдимия не дават еднозначен отговор в
каква точно форма е учил и завършил подсъдимият Б.А., ако разбира се е
завършил. От последният проект на диплома на подсъдимия /л.87 т.1 ДП/ става
ясно, че тя е за средно специално образование, което съответства и на
процесната издадена на подсъдимия диплома за средно специално
образование с бланкова серия В-96 и №0027159, per. №226/03.10.1996 г., от Техникум по механизация и
автоматизация на селското стопанство гр. Хасково.
На следващо место следва да се отбележи и факта, че
процесната диплома съответства по вид материал, реквизити и типографски изисквания
на бланка на Диплома за средно специално образование с бланкова серия В-96 и
№0036002, актуална за учебната 1995 - 1996 година, представена от Министерство
на образованието и науката.
Тоест според съда не може да се направи безусловен
извод, на база събраните по делото доказателства, че тази диплома за средно
специално образование, която съответства и на процесната издадена на
подсъдимия диплома за средно специално образование с бланкова
серия В-96 и №0027159, per. №226/03.10.1996
г., издадена от Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство
гр. Хасково на подсъдимия е неистинска. Това е така защото - Неистински
документ е този, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило - чл.
93,т.6 НК. В случая според съда не се доказва по безспорен начин от изнесеното
по-горе, че инкриминираната диплома е предаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. Не се установиха по безспорен начин подписите на директора на
училището и в какъв състав е следвало да е зрелостната комисия. Не е установено
по категоричен начин дали инкриминираната диплома е подпечатана с печата на
училището или не, тъй като оригиналът липсва.
От тук както вече бе мотивирано по-горе не може да се
приеме, че процесната диплома не е и официален документ. О официален документ е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция - чл. 93, т. 5 НК. Мотивите за това са вече изложените по-горе.
От тук според настоящият състав на съда може да се
направи извода, че липсва елемент от субективната страна на престъплението, тъй
като подсъдимият не е знаел, че дипломата му е неистинска, а и това не се
доказа по безспорен начин по делото. Напротив той е учил в това училище,
завършил е семестриално, явявал се е на зрелостни изпити, едни е взел успешно
на други е бил скъсан и в последствие му е била издадена диплома, която е получил
от същото това училище. Като според св.С. С. това е станало в същото училище от
което е дипломата. Последното води и до извод за липса на пряк умисъл.
На следващо место от изключително значение е дали към
датата на която св.П.П. е депозирал Заявление № 42-02-32- 216/13.11.2017г. за
издаване на разрешение на „Фулда България" ООД
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС, заедно с него е депозирал и описаната по-горе диплома, която му е
представена от подсъдимия. Според съда и тук по безспорен начин не се доказва
на посочената за датата на извършване на престъплението подсъдимият да се е ползвал
от процесната диплома като я е представил на св.П. в оригинал, за да може последният да я представи пред
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" /ИА „АА" /- гр.
Хасково. в случая единствено св.Д.П. твърди, че пред него освен копия на
документите са били представени и оригиналите на същите в това число и
процесната диплома. След което той ги сверил с печат вярно с оригинала и негов
подпис. Тези показания обаче остават изолирани и съдът не ги кредитира, до
колкото не се потвърждават от останалите доказателства по делото. Тук следва да
се отбележи, че никой от свидетелите П.Й.П., Г.С.М., Д.Д.Т.
не твърди да е носил оригиналите на необходимите документи. Единствено св. А.И.А.
твърди, че е носил оригинали на документи, но не знае дали останалите са носили
такива. Всичко това не дава възможност
по категоричен начин да се приеме, че към процесната дата подсъдимият е
представил посредством св.П. процесната диплома и се е ползвал от нея пред
„Автомобилна администрация" /ИА „АА" /- гр. Хасково. Според съда св.П.
е представил копията на документите които се изискват и те са били заверени от св.
Д.П., който видно и от неговите показания познава както подсъдимия така и св.П.
който е управител на Фулда в гр.Хасково, а и
останалите лица включени в разрешителното. Това е така защото това разрешително
се е подновявало на всеки пет години и лицата в него са почти едни и същи
особено подсъдимия, а и са правени по няколко проверки в пункта на фирмата
годишно. Самият св.П. твърди, че е нормално дипломата представена за предишното
разрешително да е една и съща с тази за следващото. Тост св.П. според съда се е
доверил с оглед на факта, че лицата в разрешителното са едни и същи и той ги
познава, като такива които многократно са влизали в списъка към предишните
разрешителни и е заверил документите без да се интересува и без да поиска
оригиналите, които от описаното по-горе не са му били занесени от св.П.. в
случая според съда е на лице една съвсем нормална житейска ситуация при която
след като многократно е било издавано такова разрешително на една и съща фирма
за едни и същ лица, е съвсем закономерно длъжностното лице да е по
непредпазливо при осъществяване на служебните си задължения. Именно така се е
получило в този случай. Що се касае до показанията на св.П. съдът намира, че
това е естествена защитна реакция от него, която ако не е отразена по този
начин, ще доведе до нарушаване на служебните му задължения и евентуално до
някакво наказание. Затова и този свидетел дава такива показания които съдът
кредитира само в частта в която се твърди, че фирмата многократно е вадила
такива разрешителни и свидетеля познава подсъдимия, св.П. и останалите лица в
разрешителното. В останалата част показанията на този свидетел остават
изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Тоест според
съда не се доказва от събраните доказателства подсъдимия Б.А. да се е ползвал
на процесната дата от дипломата си за средно образование. Напротив доказва се,
че св.П. е занесъл копия на същата заедно с копия на другите документи и те са
били заверени от св.П.. Последното според съда води на извода, за липса на
елементи от обективна страна на деянието. Това е така и защото на практика св.П.
сам е преценял кога следва да представи необходимите документи за
разрешителното и лицата участващи в него дори не са знаели кога ще се случи
това, ако не се налага св.П. да представи пред „Автомобилна администрация"
оригинал на документ, срока на който е бил изтекъл и документа е подновен.
Тоест св.П. като мениджър във фирмата е следял и и организирал описаното
по-горе представяйки съответните копия на документи. Или това представяне на
документи пред „Автомобилна администрация" според съда се доказа, че не е
ставало и не е било инициирано от лицата които е трябвало да бъдат включени в
разрешителното, те не са представяли
оригиналите на необходимите документи а това е ставало служебно посредством св.П..
представените от него копия на документи обаче според съда не могат да заместят
представянето на оригиналните такива пред „Автомобилна администрация", що
се касае до елементите от обективна страна на престъплението. Копието на
диплома, което е незаверено не е официален, неистински документ и не може да
замести оригинала в състава на престъплението което е повдигнато на подсъдимия.
С оглед на горното
съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.
Мотивиран така,съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./