В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО ........................................................................................... Производството е образувано по предявен иск от Застрахователна компания “У..” АД, с ЕИК:...., със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, община К. С.., ул. Ю.. № 11 – 13, представлявано от Н. Г. И.. – главен изпълнителен директор и Н. Г.. К.. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К.. Р. против С.. В. Л., с ЕГН..., от с.Ч., общ. Д.., обл. Смолян, с цена на иска 10 000.00лв., предявен като частичен от застрахователно обезщетение в рамер на сумата 301 833.60лв., включително главница, лихви и разноски, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 28.05.2007г., ответникът като водач на МПС лек автомобил „Рено 19”, рег.№См 86 23 МС, собственост на С. Ц.. С.., от с.Ч.. е осъществил пътно транспортно проишествие /ПТП/ на главен път ІІІ - 197, участък от пътя с.Д… – гр.Г. Д.., при което е причинена смъртта на 5 годишно дете М. М. Г.. Ответникът е предизвикал ПТП – то, поради нарушаване правилата на движение, управлявайки технически неизправно пътно превозно средство /ППС/ и без валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Във връзка с ПТП – то е образувано и приключило НОХД № 298/2000г. по описа на Окръжен съд Благоевград със споразумение между О. п.. Б... и ответника, по силата на което е прието, че е управлявал технически неизправно моторно превозно средство /МПС/, представляващо нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и б. „б” и т.2, б. „г” от ППЗДвП и е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК. На основание сключен договор гражданска отговорност в Застрахователна компания „У…” АД, със застрахователна полица № 070424 U 1129, валидна за 2008г. е заведена щета 07410420027 и на родителите наследници на починалото дете са изплатени обезщетения за причинени неимуществени вреди чрез частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.Д.. по ИД № 102/2010г., образувано във връзка с влезли в сила съдебни решения на СГС І – ІІІ състав по ГД № 3044/2010г. и решение на САплС VІІІ състав ВГД № 386/2010г. в размер на 301 833.60лв., по които ответникът е бил надлежно конституиран в качеството на трето лице и в този смисъл е обвързан от съдебните решения. Предвид изложеното, предявява на основание чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер 10 000лв., като част от дължимите 301 833.60лв., представляващи изплатеното от ЗК „У…” АД обезщетение, заедно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника, чрез пълномощника му адв. М… е представен писмен отговор, с който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, като неоснователен с присъждане на направените разноски. Позовава се на погасителна давност по отношение на разликата между предявения частичен иск от 10 000лв. до 301 833.60лв., която според практиката на ВКС не се прекъсва с предявяване на частичен иск. С изтичане на абсолютната давност ищецът не би могъл да има вземане срещу ответника. Оспорва основанието на чл.274, ал.1, т.2 КЗ като излага доводи, че злополуката би настъпила независимо от констатираните неизправности на МПС – то, че ударът е бил непредотвратим, дори и при изправно МПС. В съдебно заседание ищецът, представляван от юрисконсулт Р… поддържа предявения иск. Ответникът, лично и с адв. М..., оспорват предявения иск. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното НОХД № 298/2008г. на Окръжен съд Благоевград се установява, че ответникът е бил предаден на съд по обвинение в престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК, за това, че на 28.05.2007г., около 09.00ч. на главен път ІІІ – 197, километър 5+200 от Републиканска пътна мрежа /РПМ/ в участъка от пътя с.Д. – гр.Г..Д., обл.Б.., при управление на МПС лек автомобил марка „Рено 19”, с рег. № СМ 86 23 МС, собственост на С. Ц.. С.., от с.Ч... е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, като: 1/ при избиране скоростта за движение 80 км. в час не се съобразил със състоянието на пътя /наличие на високи крайпътни храсти и треви и на управляваното от него превозно средство /неизправно, с неефективна спирачна система/, с характера и интензивността на движението, движение на автомобили в двете посоки на пътното платно, е нарушил чл.20, ал.2, изречение І, предложение ІІІ и V от ЗДвП; 2/ не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, с което е нарушил чл.116, предложение І от ЗДвП; 3/ е управлявал техническо неизправно ППС, с неефективно действие на спирачната система, което не осигурява равномерно спиране на всички колела, ефективността на работа на колесните спирачни механизма не съответства на нормативните изисквания и има неизправности по колесните спирачни цилиндри на предно ляво и двете задни колела, в нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и „д”, т.2, б. „г” ППЗДвП; 4/ не е намалил скоростта, а и не е спрял при възникналата опасност за движението, намиращо се до пътното платно дете, в нарушение на чл.20, ал.2, изречение ІІ, чл.117 ЗДвП, като блъснал пресичещото на пътното платно дете М. М. Г., от с.Д.. и по непрÕдпазливост е причинил смъртта му. В обвинителния акт е прието, че ответникът е правоспособен водач на МПС от категория „В”, притежава свидетелство за правоуправление №********* от 17.10.1996г., което към 09.10.2005г. е с изтекъл срок на валидност, т.е към датата на ПТП - м.май 2007г., ответникът е управлявал автомобила със свидетелство за правоуправление от категория В, с изтекъл срок на валидност. В наказателното производство е прието, че неизправността в спирачната система на автомобила не е възникнала непосредствено преди ПТП и е било възможно да се констатира от водача, при управлението на автомобила, съгласно приетата автотехническа експертиза /л.71 -84 от ДП №333/2007г. по описа на ГПУ Г. Д../ Наказателното производство е приключило с влязло в сила споразумение по реда на гл.29, чл.384, във вр. с чл.381 и сл. НПК. Ответникът се е признал за виновен, че е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК, като деянието е извършено виновно с формата на вина, непредпазливост, по смисъла на чл.11, ал.3, предложение І НК, тъй като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди. Страните се съгласили, че целите на Наказателния закон, на генералната и индивидуална превенция ще бъдат постигнати като на основание чл.343, ал.1, б. „в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК и чл.54, ал.1 НК на подсъдимия / ответника Л…/ се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване се отложи на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години и шест месеца. На основание чл.343г, във връзка с чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Починалото дете М.. М. Г.., при станалото на 28.05.2007г., около 9.00 часа на главен път III 197, км.5+200 РПМ, в участък от пътя Д. – Г. Д.., е родено на ………...г., било е на ненавършени 6 години, е оставило наследниди М.. М. Г. - баща и А.А.. Г.. - майка. Управляваният от ответника Л.. автомобил към деня на инцидента е бил застрахован при ищеца ЗК „У…” – С…, с договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застрахователна полица 05-1-0/7627393, валидна от 01.03.2007г. до 24 часа на 28.02.2008г. Няма спор по делото, че с влязло в сила на 11.11.2011г. решение № 750/24.02.2010г. по ГД № 3044/2008г. на Софийски градски съд, решение № 770/21.10.2010г. по ГД № 386/2010г. на Апелативен съд София, определение № 707/11.11.2011г. по ТД № 175/2011г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 770/21.10.2010г. по ГД № 386/2010г. на АплС София, че ищецът ЗК „У…” АД, като застраховател на основание чл.226 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на А.. А.. Г. и М. М. Г.. обезщетение в размер по 100 000лв. на всеки от пострадалите, като родители и наследници на починалото им дете М.. М. Г.. при станалото ПТП на 28.05.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2007г. до окончателно изплащане и разноските по делото. Ответникът е бил конституиран по гр. дело №3044/2008г като трето лице помагач на ищеца, в което не е взел участие, но съгласно чл.223, ал.2 ГПК, е обвързан от мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла и не може да оспорва решението под предлог, че ищецът по настоящото дело, съответно ответника по иска по чл.226 КЗ, е водил зле процеса, освен ако това е извършено умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Изключението не е установено по делото, поради което ответникът е обвързан от мотивите на влязлото в сила решение по гр. дело №3044/2008г. на СГС, по което е бил привлечен от ищеца в качеството на трето лице помагач. От изслушаната по гр.дело №3044/2008г. автотехническа експертиза и в хода на наказателното производство, с които е бил изяснен механизма на ПТП, за което ответникът е осъден, че е допуснал поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, едното от които е управляване на неизправно МПС, с неефективно действие на спирачната система, която неизправност според к¯нстатациите в обвинителния акт, не е от категорията на внезапно проявила се, а е съществувала значително време преди проишествието. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ, относно отговорите на въпросите, касаещи механизма и причините за ПТП, като неотносими към правно релевантните факти по делото, относно обстоятелствата за причините, механизма на настъпилото ПТП и нарушаване на правилата на ЗДвП, които въпроси са разрешени със задължителна сила за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК със влязлата в сила присъда по НОХД № 298/2008г., постановена по реда на гл.29, чл.384, във вр. с чл.381 НПК, във вр. с чл.413 НПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От заключението на вещото лице Б… се установи, че на 04.06.2010г. от ЗК „У…” АД е издадено преводно нареждане за изплащане на задължението по издадения на 14.05.2010г. от СГС, І –во ГО, изпълнителен лист по гр.дело № 3044/2008г. на СГС и решение № 770/21.10.2010г. по ГД № 386/2010г. на Апелативен съд София за превод на сумата в размер на 301 833.60лв., при частен съдебен изпълнител по ИД № 20107870400102, която сума включва главницата в размер на 200 000лв., лихви върху главницата от 28.05.2007г. до 04.06.2010г. – 81 834.20лв., разноски 9 166.00лв., държавна такса за ЧСИ – 10 833.40лв., в общ размер 301 833.60лв., която сума е постъпила по сметка на ЧСИ на 07.06.2010г. На 08.06.2010г. от ЧСИ са издадени платежни нареждения за превод по сметки на родителите на починалото дете сумата в размер по 140 917.10лв. на всеки от тях. Разпитан в качеството на свидетел бащата на детето установява, че цялата сума присъдена с влязлото в сила решение е изплатена по банков път от застрахователя. Искът е предявен на основание чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД. С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ е уредено право на регрес в полза на застрахователя, освен в случаите по чл.227 КЗ, да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП - не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Съгласно ал.2 застрахователят има това право и спрямо лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление. По смисъла на чл.257, ал.2 КЗ застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане „Гражданска отговорност”, като средство за санкциониране на виновните водачи в посочените случаи в чл.274 КЗ, независимо от възникналото застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от отговорност. В хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от водача, той трябва да е знаел, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, с което е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Правото на застрахователя на регрес, е в зависимост от това водачът да е съзнавал техническата неизправност, тъй като това право се изключва при внезапно настъпила техническа неизправност при обстоятелства, при които водачът е бил в невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. / В този смисъл решение № 130/03.05.2012г. ВКС по ТД № 244/2010г., І т.о., т.к., постановено в производство по чл.290 ГПК по допуснато касационно обжалване по въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено правото на регрес по чл.274, ал.1, т.2 КЗ/ Установи се по делото, че ответникът е управлявал автомобила на законно основание, с оглед на данните, че е бил закупен от него от застраховано лице, собственика на автомобила с валидно сключен договор за гражданска отговорност към застрахователната компания на ищеца, със застрахователна полица № 05-1-07627393 и в този смисъл е имал качеството застрахован, съгласно чл.257, ал.2 КЗ. Като водач на автомобила е допуснал ПТП, при нарушаване на правилата за движение, тъй като постигнатото споразумение в наÛазателното производство по реда на глава ХХІХ НПК разрешава със задължителна сила за гражданския съд въпросите досежно всички признаци на престъпния състав, съгласно чл.300 ГПК и чл.413 НПК. Прието е нарушение на правилата за движение по пътищата управление на технически неизправно МПС при неефективно действие на спирачната система, нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и „д” и т.2, б. „д” ППЗДвП. Ответникът се е признал за виновен, че управлявал МПС при нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, във вр. с чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и „д” и т.2, б. „д” ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на детето. Причината за ПТП е предмет на наказателното производство, приета е от наказателния съд - неизправност на спирачната система на автомобила, която не е от типа на внезапно възникналата, а е съществувала значително време преди проишествието. Констатация, отбелязана във внесения обвинителен акт за престъплението по чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК. Следователно доказана е първата предпоставка на правото на регрес на застрахователя, ответникът да е съзнавал, че управляваното от него МПС е технически неизправно. Разрешаването на този въпрос е станало със сила на присъдено нещо от наказателния съд, по аргумент от чл.300 ГПК, във връзка с чл.413 НПК. В този смисъл неотносими са констатациите на допуснатата в настоящото производство автотехническа експертиза, тъй като гражданският съд не би могъл да пререшава този въпрос при разглеждане на гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено и виновността на дееца. Отговорността е свързана с причините за настъпване на ПТП, които следват от влязлото в сила споразумение, което има значение на влязла в сила присъда по НОХД № 298/2008г. по описа на Окръжен съд Благоевград, относно деянието и дееца, виновността му и неговата противоправност. С влязлата в сила присъда е прието, че ответникът е нарушил правилата на движение – ЗДвП и ППЗДвП, като е нарушил чл.20, ал.2, изречение І, предложение ІІІ и V от ЗДвП, изразяващо се в това, че при избиране на скоростта не се е съобразил с неефективността на спирачната система на управляваното от него превозно средство. Другото нарушение е, че е управлявал технически неизправно ППС, при неефективно действие на спирачната система, с което е нарушил чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и „д”, т.2, б. „д” от ППЗДвП. Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 ППЗДвП – МПС е технически неизправно, ако има някоя от повредите или неизправности, изброени в: т.1, б. „а” – по основната спирачна уредба, не осигурява равномерно спиране на всички колела, както и необходимите спирачни усилия на всяко колело; б. „д” – ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания; т.2, б. „г” – има неизправности по главния спирачен цилиндър, по някой от колесните спирачни цилиндри, по тръбопроводите или по техните връзки. При тези данни, установени със задължителна сила, съгласно чл.300 ГПК и чл.413 НПК за гражданския съд от влязлата в сила присъда, е налице основанието на отговорността, визирано по чл.274, ал.1, т.2 КЗ и правото на регрес на застрахователя да иска от застрахования платеното на третите лица обезщетение за принената им вреда от деянието, която е в причинна връзка с неговото настъпване. Деянието е резултат от нарушаване на чл.139 ,ал.1, т.1 ЗДвП, чл.10, ал.1, т.1, б. „а” и „д”, т.2, б. „д” от ППЗДвП – неефективно действие на спирачната система, която в причинна връзка с противоправния резултат, смъртта на детето при ПТП, с което ответникът е осъществил обективния и субективния състав на престъплението по чл.343, б. „в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК. Доказана е причинна връзка между проишествието, техническото състояние на автомобила и вредата. Налице е и фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 ЗЗД, като отговорността на ответника е във връзка с правото на регрес на застрахователя да получи платеното обезщетение, когато ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 ЗЗД. Деянието е квалифицирано по чл.343, б. „в” НК, във връзка с чл.342, ал.1, предложение ІІІ НК и разгледано в гражданскоправен аспект е деликт, тъй като осъществява фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Налице е деяние, което е противоправно и е извършено виновно, под формата на непредпазливост, от което деяние са настъпили вреди. Задължението на ответника да поправи същите, пр¯изтича от правото на регрес на застрахователя, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ. Установи се по несъмнен начин, че застрахователят е изпълнил задължението си по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил, съгласно застрахователна полица № 05-1-0-7627393/01.03.2007г., като във връзка с издадения изпълнителен лист по влязлото в сила решение по ГД № 3044/2008г. на СГС е изплатено изцяло в полза на пострадалите присъденото им обезщетение за неимуществени вреди. Предпоставка за упражняване право на регрес по чл.274, ал.1 КЗ е застрахователя да е заплатил обезщетението на пострадалото лице, която също е доказана. Плащането е извършено с платежно нареждане за кредитен превод в размер 301 833.60лв., по щета 07410420027 по изп. дело № 20107870400102, образувано по издадения изп. лист по гр. дело №3044/2008г. на СГС. Изплатеното обезщетение обвързва ответника, тъй като е бил привлечен от застрахователя по гр. дело №3044/2008г. на СГС в качеството на трето лице помагач, по аргумент от чл.223, ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, тъй като предявяването на частичен иск не е спряло теченето на давността по отношение на непредявената искова претенция. Искът е предявен на 28.05.2012г. Датата на деянието, от което произтича отговорността на ответника, във връзка с правото на регрес на ищеца спрямо него в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ е на 28.05.2007г. Приложима е общата погасителна давност, уредена в чл.110 ЗЗД, с изтичане на пет години се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на застрахователя става изискуемо от момента на плащане на застрахователното обезщетение, което е извършено на 04.06.2010г., чрез превод на сумата по сметка на ЧСИ, чрез който е станало плащането в полза на пострадалите на 08.06.2010г. / В този смисъл Решение №192/14.08.2012г. ВКС по т.д. 768/2010г., II по чл.290 ГПК / По отношение на основанието на отговорността по чл.274, ал.2 КЗ, че ответникът отговаря и поради това, че е управлявал автомобила като неправоспособен водач, тъй като към момента на ПТП 28.05.2007г. е притежавал свидетелство за управление от категория „В” с изтекъл срок. В обвинителния акт е прието, че ответникът е правоспособен водач на МПС от категория „В”, притежава свидетелство за правоуправление №********* от 17.10.1996г., което към 09.10.2005г. е с изтекъл срок на валидност. Правоспособността се удостоверява със свидетелство за правоуправление. Съгласно чл.150а ЗДвП, то е документа от значение за упражняване на това право, удостоверява притежаването на призната правоспособност, по реда на чл.150 – 164 ЗДвП. Законът е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС /чл.159 ЗДвП/. В изпълнение на тази компетентност министърът на вътрешните работи е издал Наредба № I 157/01.10.2002г. Съгласно раздел втори, чл.12, т.5, свидетелство за управление се издава при подмяна, поради изтичане на срока на валидност. Съгласно чл.15 подмяната се извършва при изтичане на срока на валидност, за което водачите подават документите, посочени в чл.13, т.1 – заявление по образец и приложени документи, съгласно правилника за издаване на българските документи за самоличност, т.3 – карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от Транспортна областна лекарска експертна комисия или Транспортна централна лекарска експертна комисия и т.6 декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно свидетелство издадено от държава членка на Европейския съюз, както и старото свидетелство за управление на МПС. Изхождайки от посочените разпоредби следва да се приеме, че водач неизпълнил задължението си да подмени свидетелството за правоуправление поради изтекъл срок, е допуснал нарушение на чл.150а ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, без валидно свидетелство за правоуправление. Но, в конкретния случай, съгласно изложеното по-горе гражданският съд е обвързан от разрешените въпроси от наказателния съд, по чл.300 и чл.413 НПК, които не може да пререшава. Липсата на правоспособност не е от приетите нарушения на правилата на движение по пътищата като част от престъпния състав. Напротив от наказателния съд ответникът е третиран като правоспособен водач, при наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Това наказание се налага само на правоспособен водач, не може да се наложи на лице, което не притежава такива права. Поради това, съдът приема за доказан фактическият състав на отговорността по чл.274, ал.1, т.2 КЗ, във връзка с чл.226 КЗ и чл.45 ЗЗД по регресния иск на застрахователя, а не и по чл.274, ал.2 КЗ, съгласно обвързващата сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд по въпросите по чл.300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК - извършено ли е деянието, виновен ли е дееца и неговата наказуемост. При този изход на делото, основателно е искането за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника се възлагат направените от ищеца разноски в размер 400.00лв. за държавна такса и на основание чл.78, ал.8 ГПК адвокатско възнаграждение в размер 450лв., поради защитата от пълномощник юрисконсулт. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗДС. В. Л., с ЕГН ..., от с. Ч., общ. Д.., обл. Смолян да заплати на Застрахователна компания “У…” АД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С.1..., община К. С., ул.Ю. № 11 – 13, представлявано от Н. Г. И.– главен изпълнителен директор и Н. Г. К. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К. Р.. сумата от 10 000.00лв., предявена като частичениск от общото застрахователно обезщетение 301 833.60лв., изплатено от ЗК „У…” АД, като застраховател на основание чл.226 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД по щета 07410420027 по изп. дело № 20107870400102 на ЧСИ М. Д.., с рег.№ 787, с район на действие СГС, образувано по издаден изп. лист по влязлото в сила на 11.11.2011г. решение № 750/24.02.2010г. по ГД № 3044/2008г. на Софийски градски съд, решение № 770/21.10.2010г. по ГД № 386/2010г. на Апелативен съд София, определение № 707/11.11.2011г. по ТД № 175/2011г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 770/21.10.2010г. по ГД № 386/2010г. на АплС София, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000лв., считано от 28.05.2012г. до окончателно изплащане и разноски в размер 850.00лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р. СЪДИЯ: |