№ 2743
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110104112 по описа за 2025 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна
на молителите Д. Н. Н., с ЕГН **********, действаща лично и като родител и законен
представител на детето Д. Х. С., с ЕГН ****** двамата с адрес гр. Варна, ****** против
ответника Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******
В молбата се сочи, че ответникът е баща на молителката и дядо на детето Д. С..
Отношенията между молителката и нейния баща се влошили, когато през месец март 2024 г.
майката на молителката съобщила на ответника, че иска да се разведе с него. Последвали
скандали и прояви на физически и психическо насилие от страна на ответника спрямо
майката и брата на молителката. През месец август 2024 г., докато молителката, мъжът й и
детето им Д. един ден били на гости у майката на молителката, там пристигнал ответника,
предизвикал скандал, започнал на висок тон да обижда съпругата си, при което детето се
разплакало и от тогава изпитвало страх като види дядо си. След този инцидент отношенията
между молителите и ответника били силно влошени и молителите се страхували от него.
Ответникът причаквал молителката навън след работа, като се криел и излизал изведнъж. На
21.03.2025 г. молителката, нейната майка и детето Д. отивали към магазин, когато видяли
ответника на не повече от 15-20 метра. Изплашили се, че той може да им направи нещо или
да вика по тях и се върнали обратно. На 03.03.2025 г. молителката била с мъжа си и сина си
в морската градина, където наблюдавали събитие и имало полицейски служители. Тогава
ответникът се доближил до тях и на висок тон започнал да вика: "Д. Д., тати (Х.) прави
****** с баба (Д.)". Полицаите се намесили и го предупредили да остави молителите на
мира. След 1-2 минути ответникът пак се появил, снимайки с телефон и пак се обръщал към
детето, което вече било разстроено от случката. Тогава полицаите изгонили окончателно
молителя от събитието.
1
Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата и твърдейки, че молителите
изпитват страх и силен стрес като видят ответника, а и се страхуват за живота и здравето си,
молителите молят съда да бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно
насилие, като той бъда задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както
и да му бъде забранено да приближава жилището на молителите, детската градина на
детето, както и жилище с адрес в гр. Варна, ******
Ответникът оспорва подадената молба. Твърди, че не е извършвал актове на домашно
насилие. Не отрича, че е посещавал мястото, където работи молителката Д. Н., но твърди, че
това се случило два пъти през януари 2025 г., за да предаде на дъщеря си съобщение,
получено за нея по пощата и за да я предупреди да не се паркира автомобилът на нейното
семейство пред неговия гараж. За сочения от молителите случай на 03.03.2025 г. ответникът
твърди, че действително се намирал по това време в морската градина и видял дъщеря си и
внука си, но тъй като съжителят на дъщеря му – Х. С. не позволил на детето да се приближи
до ответника, ответникът казал: „******?“ Тогава Х. С., който държал в ръката си чаша с
течност, я плиснал върху ответника и намокрил лицето му, а след това му нанесъл и удар в
лицето. За този случай ответникът подал оплакване в полицията. По тези съображения
ответникът моли молбата на молителите да бъде отхвърлена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че в случай, че бъде
установено, че детето е присъствало на акт на насилие, осъществен от ответника, то следва
да получи защита по чл.5 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът Н. Д. Н. е баща на молителката Д. Н. Н. и дядо на детето Д. Х. С., което е
видно от представените по делото удостоверения за раждане, издадени от Община Варна въз
основа на актове за раждане №******1996 г. и №******2021 г. Служебно е известно на съда,
а и след справка в деловодната програма се установява, че между ответника и съпругата му
Д. Б. Н. е налице висящо съдебно производство за развод по гр.д. №******2025 г. на ВРС,
инициирано от Н.. Също така е служебно известно на съда, че между ответника и съпругата
му е имало висящи производства за домашно насилие. Установява се от данните по делото,
че ответникът и неговата съпруга са в изключително обтегнати отношения, което дало
отражение и на отношенията между ответника и неговата дъщеря - молителкатата Д. Н. Н..
Самата молителка, както и детето Д. Х. С. ставали свидетели на конфликти между ответника
и съпругата му. Също така често ответникът обикалял около адреса на съпругата си и при
среща с нея, както и при среща с дъщеря си и Д. Х. С., започвал да отправя обиди спрямо Д.
Н., което се случвало на публични места. Предвид това молителката изпитвала уплаха и
притеснения от ответника.
На 03.03.2025 г. молителката, заедно с мъжа си Х. С. и детето Д. Х. С., се намирали в
морската градина в гр. Варна, където в този ден имало маратон, който те наблюдавали. В
този момент в градината имало множество хора, включително и полицейски служители. По
това време в градината бил и ответникът, който като забелязал молителката и близките й, се
2
приближил към тях и започнал да говори на детето Д. Х. С., като му казал: „Д. Д., тати
прави ****** с баба ти“, както и му казал, че баба му прави ****** с различни мъже. Детето
се разстроило и притеснило от това поведение на ответника, както и молителката била
разстроена. Бащата на детето извикал на ответника да се махне от детето, на което
ответникът отвърнал: „******?“ Тъй като изречените от ответника думи били на висок тон,
а и разговорът между него и Х. С. се провел на висок тон, намиращите се на събитието
полицейски служители се намесили, отправили предупреждения и разделили спорещите, за
да се избегне по-нататъшен конфликт. От създалото се напрежение детето Д. Х. С. било
стресирано и се разплакало. Малко след инцидента молителката се обадила по телефона на
своята леля – свидетелката М.Б.С. и й разказала за случилото се. Молителката била много
разтревожена и споделила, че постъпката на ответника е била притеснителна за цялото й
семейство.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като те се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства, между
които и изисканата и приложена преписка №******2025 г. по описа на Първо РУ ОДМВР
Варна, както и декларацията за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; както и
гласните доказателства – показанията на свидетелката М.Б.С., на които съдът счете, че
следва да даде вяра. Независимо, че свидетелката е в родствени отношения с молителите,
съдът приема показанията й за добросъвестно изложени и правдиви, тъй като данните от тях
и останалите доказателства не са противоречиви. Самият ответник не отрича, че на
горепосочената дата е възникнал конфликт между него и Х. С.; самият ответник твърди, че е
нарекъл съпругата си „****** баба“. Предвид установените факти от доказателствата по
делото, съдът счита, че с категоричност в производството се доказва, че ответникът Н. Д. Н.,
на 03.03.2025 г. е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката Д. Н. Н., както и
спрямо детето Д. Х. С., който акт на насилие представлява проява на психическо и
емоционално насилие. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, ******уално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В
случая без съмнение ответникът е осъществил психическо насилие, което поначало
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз,
който може да се накърни психологическата му цялост и да предизвика попадането му в
състояние на тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Осъществено е и
емоционално насилие, тъй като в случая се увреждат емоциите на пострадалите, свързани с
негативни преживявания, водещи до чувство на срам, злепоставяне, обида. Поначало
обидното и злепоставящо поведение на ответника е било насочено пряко към молителката,
но също и към детето, доколкото ответникът се е обърнал към детето по име и за детето това
поведение на ответника е предизвикало уплаха. Предвид това съдът счита, че в случая
следва да се предприемат мерки за защита от домашно насилие, като на ответника се
3
наложат такива по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, като той бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето; както и му бъде забранено
да приближава молителката и детето на разстояние по-малко от 100 метра, както и
жилището, което обитават с адрес: град Варна, ****** и детската градина на детето ****** –
гр. Варна, ****** както и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето.
Съдът счита, че следва да определи срок на мерките в минималния такъв, регламентиран в
закона, а именно от три месеца. При определяне вида и срока на мерките на мерките съдът
отчита обстоятелството, че страните са във влошени отношения и проявата на домашно
насилие от страна на ответника в действителност представлява за молителите източник на
притеснение и безпокойство, но от друга страна те са в близка родствена връзка, поради
което прилагане на мерки за дълъг срок съдът счита за неподходящо.
Относно останалите сочени от молителката в молбата актове а насилие, осъществени от
ответника, съдът счита молбата за неоснователна и недоказана. Не са събрани по делото
доказателства, които с достатъчна категоричност да установяват, че на 21.03.2025 г.
молителката и детето, както и майката на молителката, отивайки до магазин са пострадали
от осъществен от ответника акт на насилие. Извън данните от представената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, по делото не са представени доказателства за осъществено домашно
насилие на тази дата, а единствено въз основа на представената декларация съдът не счита,
че следва да обоснове прилагане на мерки за защита по закона, а и в самата декларация не се
сочи конкретен акт, осъщестевн от ответника. Не са налице и доказателства, установяващи,
че ответникът е посещавал местоработата на молителката, причаквал я след работа, криел се
и излизал внезапно, което е стресирало дъщеря му. Данни за подобни осъществени актове не
се отриват по делото, а не са посочени и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Предвид това,
в тази част относно заявените актове на домашно насилие, молбата следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
молителката направените по делото разноски от 600 лв. представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Независимо, че предявената молбата по ЗЗДН частично следва
да се отхвърли, то доколкото следва да се издаде заповед за защита, а и в съответствие с
разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН, разноските следва да се възложат на ответника
Ответникът следва и да заплати по сметка на съда и държавна такса от 25 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Д. Н. Н., с ЕГН **********, действаща лично и като родител и
законен представител на детето Д. Х. С., с ЕГН ****** двамата с адрес гр. Варна, ****** за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Н. Н., с ЕГН
********** и детето Д. Х. С., с ЕГН ****** двамата с адрес гр. Варна, ******
4
ЗАБРАНЯВА на Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****** да приближава
Д. Н. Н., с ЕГН **********, както и детето Д. Х. С., с ЕГН ****** на разстояние по-малко
от 100 метра, както и жилището, което обитават с адрес: гр. Варна, ****** както и да
приближава на разстояние по-малко от 100 м. детската градина на детето ****** – гр. Варна,
****** както и местата за социални контакти и отдих на молителите, ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/
МЕСЕЦА.
ОТХВЪРЛЯ подадената молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие от
Д. Н. Н., с ЕГН **********, действаща лично и като родител и законен представител на
детето Д. Х. С., с ЕГН ****** двамата с адрес гр. Варна, ****** против Н. Д. Н., с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ****** в останалата част, относно заявени актове на домашно
насилие, осъществени от ответника на 21.03.2025 г., както и актове, изразяващи се в
посещение от ответника на местоработата на молителката, причакване след работа, криене и
излизане внезапно, предизвикващо стрес за молителката.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****** да заплати на Д. Н. Н.,
с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****** направените по делото разноски от 600 лв.
(шестстотин лева).
ОСЪЖДА Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****** да заплати по сметка
на РС – Варна държавна в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и съответното РУ - гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5