Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31
Гр. Трън, 16.10.2018 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П.СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гр. д. № 38/2015г. по описа на
ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** против В.М.Н., ЕГН: **********,***, В.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.Х.М., ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че с ответниците са наследници на М.М.Н. бивш жител ***.
В това им качество са съсобственици на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи и УПИ. Към настоящия момент те са собственици по наследяване и реституция на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот пл. № 392 /триста деветдесет и втори/ в кв. 10 /десети/ по регулационния план на с. Т., Трънска община от 2007 г., с площ от 1361 /хиляда триста шестдесет и един/ кв.м., за който е отреден УПИ И-392 в кв. 10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м., застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 /шестдесет/ кв.м, ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. при граници на имота: улица и имоти 391, 393, 394.
2. Поземлен имот с пл. № 14 /четиринадесет/ в кв. 1 /първи/ по регулационния план на с. Т., Трънска област от 2007 г., с площ от 2035 /две хиляди и тридесет и пет/ кв.м., за който е отреден УПИ II-14 в кв. 1 по плана на селото, с площ от 2000 кв.м., при граници на имота: улица и имоти УПИ 1-9, УПИ III-13, УПИ VI-8, и УПИ V-449.
3. Нива от 2.000 дка (два декара) шеста категория, местност Побит Камък в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73479, съставляващо имот № 040031 по плана за земеразделяне при граници (съседи): имот № 040030 - нива на наел. на Г. И.З., имот № 040028 - нива на наел. на Г.Т.С., имот № 040032 - нива на общ. Трън и имот № 000135, полски път на общ Трън.
4. Нива от 6.467 дка. (шест декара, четиристотин шестдесет и седем квадратни метра) шеста категория, находяща се в местност „Върбица" в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73479, съставляващо имот № 010023 по плана за земеразделяне при граници (съседи): имот № 010022 - нива на наел. на Р.Г.И., имот № 000168 - пасище, мера на общ. Трън, имот № 000246 - полски път на общ. Трън.
5. Нива от 7.999 дка (седем дка и деветстотин деветдесет и девет кв.н.), шеста категория, местност ПРИМОЧИЩЕ, имот № 020107 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 020090 нива на наследниците на М.Д.Л.и др., № 020106 нива на наследниците на Г. И.З., № 020108 нива на насл. на Т.М.Б.№ 020091 нива на наел. на А.К.Р., № 000244 полски път на община Трън.
6. Нива от 6.997 дка (шест дка и деветстотин деветдесет и седем квадратни метра), шеста категория, местност Побит Камък, имот № 040042 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 040041 - нива на насл. на Бр. И.С.И.К., № 040115 - нива на насл. на З.К.Р., № 000136 - полски път на общ. Трън, № 000145- полски път на община Трън.
Ищцата твърди, че е майка на тримата ответници - В.М.Н., В.М.Н. и К.М.Н., като техен общ наследодател е М.М.Н., починал на 02.05.2012г. На 25.09.2013г. е починал и брата на М.М.Н. – П.М.Н., чиито наследници по право на заместване на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН са В.М.Н., В.М.Н. и К.М.Н..
Съгласно твърдяното в исковата молба след смъртта на П.М.Н., ответникът В.М.Н. отишъл в имота, описан в пункт 1 на исковата молба и когато се опитал да влезе, установил, че ключалката на входната врата била сменена. В имота заварил ответницата М.Х.М., която заявила, че е едноличен собственик на имота, като обяснила, че притежава завещание от 2013г. от П.М.Н., с което същият и завещал целия имот. Според ищцата П.М.Н. никога не е имал такава воля. Напротив, П.винаги е заявявал в семейството, че ако надживее съпруга й, той ще дари или завещае неговата част на сина й В.М.Н., който бил негова слабост. Ищцата не е виждала такова завещание в полза на последната ответница, но счита, че дори и да е налице такова, на първо място, не би могло да породи последици по отношение на целия имот. Това е така, защото П.Н. не е бил едноличен собственик на имота и съгласно правилото „Nemo plus iuris ad alium transfere potest quam ipse habet" същият не е могъл да прехвърли повече права отколкото сам е притежавал и едно такова завещание не може да породи вещно-прехвърлителен ефект по отношение на целия имот. На второ място, не смята, че П.Н. би могъл да изрази правно валидна воля към 2013 г., тъй като в този момент същият бил в много тежко здравословно състояние и не можел да разбира свойството и значението на своите постъпки.
С оглед гореизложеното, счита, че М.Х.М. не би могла да претендира права на собственост в процесния имот. Според ищцата в случай, че същата представи валидно завещание, чиято истинност и транслативно действие не бъдат опровергани в настоящето производство, тя би могла да претендира само и единствено идеална част на съсобственост в делбения имот, поради което и насочва настоящия иск за делба и спрямо нея. Ищцата с исковата си молба и с оглед на обстоятелството, че към момента на предявяване на настоящия иск, първият от делбените имоти, а именно: Поземлен имот. пл. № 392 в кв. 10 по регулационния план на с. Т., Трънска община от 2007 г., с площ от 1361 кв.м., за който е отреден УПИ II-392 в кв. 10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м., застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м, ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. при граници на имота: улица и имоти 391, 393, 394, се ползва само от ответницата М.Х.М., прави искане на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът да постанови определение, с което да постанови ответницата да й заплаща обезщетение в размер на 100 лева месечно за ползването на притежаваните от нея идеални части от делбения имот до окончателното извършване на делбата. Искането към съда е да допусне до делба описаните в исковата молба земеделски земи и УПИ между страните по делото съобразно закона, след което да се поделят същите. Препис от исковата молба с доказателствата е връчен на ответниците в законоустановения срок.
Ответника В.М.Н. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК представя отговор на исковата молба, в която твърди, че иска е допустим и основателен, но само за описаните в исковата молба недвижими имоти между него, братята му В.М.Н., К.М.Н., и майка му Д.М.Н.. Ведно с отговора на ИМ на 04.09.2015г. на основание чл.212 от ГПК В.М.Н. е предявил против отв.М.Х.М. инцидентен установителен иск, с който е направил искане за откриване на процедура по оспорване на завещание от П.М.Н. по реда на чл.343 от ГПК вр. с чл.42 ЗН. Иска се да се признае за установено спрямо отв.М.М., че притежаваното от нея завещание е нищожно поради липса на воля. С допълнителна молба от 20.11.2017г. е прецизирано искането като е уточнено, че основанието за претендираната нищожност е неспазена процедура по чл.24 ал.3 от ЗН, като счита същото за нищожно на основание чл.42 б „б“, вр. с чл.24 ал.2 изр. трето и ал.3 от ЗН. Както е поискано и конституирането им в качеството на ищци на В.М.Н., К.М.Н..
Ответника В.М.Н. депозира отговор на исковата молба. В него излага твърденията си, че описаното в исковата молба на майка му е вярно, както и обстоятелството, че чичо му П.М.Н. винаги е споделял желанието си дворното място с къщата да остане на тримата негови племенници.
Ответника К.М.Н. депозира отговор на исковата молба. Не оспорва изложеното в исковата молба. Прави искане по реда на чл.344 ал.2 от ГПК съда да постанови определение, с което да осъди ответницата М.Х.М. да заплати обезщетение от по 100 лева месечно за ползването на имота находящ се в с.Т., представляващ УПИ II- 392 в кв.10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м. застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от около 60 кв.м., ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда с площ от 15 кв.м.
В срока за отговор особения представител на отв.М. оспорва исковете за допускане и извършване на делба, за обезщетение по реда на чл.344 ал.2 от ГПК предявени от ищцата и нейните синове. Твърди, че за периода от 04.09.2013г. до настоящия момент следва да се счита, че единствен и неоспорен от никого стопанин и ползвател на недвижимия имот УПИ II- 392 в кв.10 по плана на с.Т. е отв.М.М.. Оспорва ИУИ, както и подробно описаните фактически твърдения изброени в т.1-5, както и поддържа фактически твърдения от т.1- 9, прави подробни доказателствени искания, относно допускане до разпит на петима свидетели, както и приемане на депозирани още с отговора на ИМ писмени доказателства.
Междувременно с оглед обстоятелството, че ищцата Д.М.Н. е починала на 29.08.2016г. (видно от у-ние за наследници на л.302 от делото) съдът с определение №71 от 28.02.2018г. е конституирал в качеството на ищци нейните синове К.М.Н., В.М.Н. и В.М.Н..
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв. Ю. поддържат исковата молба. Молят съда да уважи предявените искове. Молят съда да обяви нищожността на представеното от ответницата нотариално завещание, да допусне до делба описаните в исковата молба имоти. Сочат, че техният дял в съсобствеността е по 1/3 ид. ч.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата оспорва предявените искове.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна при наличието на правен интерес и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
По делото не се спори относно имотите, предмет на делбата, които са описани в исковата молба. Не се спори, че същите са придобити на основание договори за покупко-продажба на недвижим имот, наследство и давностно владение от общите наследодатели на тримата ищци, а именно от М.С.Н. (Б.) и съпругата му О.А.Г.(Б.а) (акт за женитба №11/1939г.- л.9). М.И О.Б.и имали двама сина: М.М.Н. (баща на ищците В.М.Н., В.М.Н. и К.М.Н.) и П.М.Н.. От представените писмени доказателства по делото е видно, че имота описан под № 1 в ИМ: Поземлен имот пл. № 392 /триста деветдесет и втори/ в кв. 10 /десети/ по регулационния план на с. Т., Трънска община от 2007 г., с площ от 1361 /хиляда триста шестдесет и един/ кв.м., за който е отреден УПИ И-392 в кв. 10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м., застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 /шестдесет/ кв.м, ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. при граници на имота: улица и имоти 391, 393, 394 е владян в режим на съпружеска имуществена общност от М.И О.Б.и. О.Б.а починала на 01.12.1973г. (у-ние за наследници № 30/02.12.2013г. л.38). М.С.Б. починал на 12.06.2001г. (у-ние за наследници № 17/04.08.2017г. л.39). След смъртта им оставили за наследници двамата си сина М.М.Н. и П.М.Н., съпругата и децата на М. Н.- ищците Д.М.Н., В.М.Н., В.М.Н. и К.М.Н.. П.М.Н. починал на 25.09.2013г. и оставил за наследници децата на брат си- В.М.Н., В.М.Н. и К.М.Н. ( у-ние за наследници № 259/30.10.2013г. л.41), тъй като същия не е имал сключен граждански брак, както и собствени родени деца. От представените по делото решения на поземлена комисия Трън и скици към тях останалите недвижими имоти описани под номера 2-6 от ИМ са собственост на М.И О.Б.и респективно на техните наследници. Тъй като в хода на производството по делото е установено наличието на нотариално завещание легитимиращо като съсобственик на имотите в делбената маса на ответницата и М.Х.М. съдът прие за разглеждане като преюдициален ИУИ за установяване нищожността на същото.
По предявения инцидентен установителен
иск:
Видно от оспореното нотариално завещание, оформено с акт ***г., от 04.09.2013г. на нотариус Р.Д. с №274 на Нотариалната камара, с район на действие този на Софийски Районен съд, в него е посочено, че посетил завещателя П.М.Н. на адрес: *** и в присъствието на свидетелите Д.Я.И. и Г.И.Д., поискал да напише и състави този нотариален акт за завещание написал завещанието така както му се продиктувало от завещателя, а именно, че завещава цялото си имущество на М.Х.М.. Описано е, следното: „ Завещанието написах в присъствието на свидетелите така, както ми се продиктува от завещателя, който след като му го прочетох, заяви, че го одобрява и изразява неговата воля, като същия положи пръстов отпечатък от палеца на дясната ръка, след което се подписа от свидетелите и от мен-нотариуса.“ и че вместо подпис най-отдолу на акта е поставен отпечатък от пръст. Видно от матералите по делото нотариуса изповядал завещанието е починал. Свидетелката Д.Я.С. дава сведения, че отишла в дома на отв.М.. Там се намирал завещателя, П.Н., който бил на легло. Нотариуса попитал Н. дали знае за какво става въпрос, който казал, че е съгласен и понеже дясната му ръка бил прализирана поставил пръстов отпечатък върху предварително изготвеното завещание. П.Н. бил в съзнание, разбирал какво извършва. В стаята били само завещателя, нотариуса и свидетелите. След като нотариуса се уверил, че желанието на завещателя е доброволно подал документа, като обяснил, че имота се прехвърля на дъщеря му на името и той казал, че е съгласен. Св. С. твърди, че нотариуса не е носил компютър и принтер със себе си, не си спомня като разпитвал завещатея за волята му да е записвал нещо. Завещанито било написано и с помощта на отв.М. завещателя сложил пръстовия си отпечатък върху документа. Свидетеля Г.И.Д. обяснява, че присъствал като свидетел у съседите си Н.и М. *** при изповядване на завещанието. Нотариуса дошъл с мотопед, носел една чанта с документи. Не си спомня да е видял компютър, евентуално лаптоп да е носел. Влезли в стаята на завещателя. Нотариуса четял, не си спомня да е видял да пише нещо. След като прочел документа и нотариуса го попитал дали разбира, завещателя положил палеца си. Свидетеля Н.Е.М.– съпруг на ответницата обяснява, че когато завещателя се намирал в дома им малко преди смъртта му поискал да извикат нотариус, пред който да завещае имотите си на ответницата. Нотариуса дошъл в апартамента, бил насаме с П.. След като излязъл от стаята поискал от свидетеля и ответницата да намерят двама свидетели и да направят завещанието. Така и направили.
Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, П.М.Н., починал на 24.09.2013 г., е бил с влошено здравословно състояние, с прогресивно онкологично заболяване, водещо до тежка инвалидизация, интоксикация и полиорганна декомпенсация, но няма данни за нарушение на съзнанието, ориентацията и психотични симптоми. Няма данни и за парализа на горните крайници.
Съгласно
чл.
42, б. "б" от Закона за наследството, завещателното
разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени
разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството,
завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както
е изявена. След като запише изявлението на завещателя, нотариусът прочита
завещанието на последния в присъствието на свидетелите; в акта нотариусът
трябва да означи мястото и датата на съставянето му ( чл. 24, ал. 2 ЗН). След това завещанието
се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Съдържанието на
завещанието съставлява разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на
което се извършват тези разпореждания, както и самият предмет на
разпорежданията - това, с което същото лице се облагодетелства. (Хр. Тасев,
"Българско наследствено право").
Съгласно чл. 579, ал.2 от ГПК, когато някое от лицата не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл.189 като актът не се приподписва от свидетели, а съгласно чл. 576 от ГПК нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал.4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т.1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал.2 от ГПК.
В настоящото производство, при оценка на събраните по делото гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и от удостовереното в самото нотариално завещание, съдът намира, че при изготвянето му, завещателя не е изразил самостоятелно воля, която да е записана в нотариалния акт в дома на завещателя, а напротив - съгласието е дадено след прочитане на нотариалния акт, обективиращ завещанието, поради което завещанието е съставено в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката Д.Я.С. и свидетеля Г.И.Д. относно извършените действия по време на съставяне на завещателния акт. Съдът не кредитира показанията на св.Н.М., в частта относно последователността на действията на него и ответницата при организиране на изготвяне и подписване на завещанието, тъй като това се опровергава от останалите свидетелски показания. Още повече, че при съставянето на същото не предварително, а в дома на ответницата където се намирал завещателя би следвало да бъде събрана и съответната такса, различна от тази при изповядване в нотариалната кантора.
Следователно инцидентния иск за обявяване на завещанието за нищожно на основание чл. 42, б "б", вр.чл.24 от ЗН се явява основателен, доказването на ИУИ съдът намира за успешно проведено от ищците. Дори и да е имало предварителни разговори със завещателя и ответницата за нотариалното завещание е без значение, тъй като предвидената процедура е строго формална. Т.е. нарушено е едно от формалните изискания на закона при съставянето на нотариалното завещание - завещателят да изяви устно своята воля на нотариуса и то в присъствието на свидетелите, след която тази вола да бъде записана в завещанието. Не случайно се изисква присъствието на свидетелите, тъй като те следва да удостоверят допълнително, че това което е изявено устно от завещателя е записано в нотариалното завещание при прочитането му. Евентуално наведени съображения за предварителното изготвяне на завещанието при стриктно възпроизвеждане на волята на завещателя са без значение, тъй като те не извиняват нарушаването на императивни законови разпоредби. Не е спазено и другото законово изискване - завещателят сам да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е отбелязал това неговото изявление преди прочитането на завещанието. Настоящия съдебен състав намира, че не е спазена императивната норма на ал.3 на чл.24 от ЗН. Действително в ал.2 на същия текст препраща към разпоредбите на чл.578 ал.1 и ал.2 от ГПК. Но нормата на ал.3 специално урежда хипотезата, при която завещателя не може да се подпише, именно поради спецификата на това волеизявление. Което в този случй не е спазено. Видно от свидетелските показания на личния лекар на завещателя св.Ц.С. същата не си спомня пациента и да е имал проблеми с ръцете. От извършената и приета по делото комплексна съдебно- медицинска и съдебно- психиатрична експертиза към момента на извършване на завещателното разпореждане няма данни за парализа на крайниците, завещателя е бил в съзнание, можел е да разбира свойството и значението на извършеното, както е бил и грамотен, за да се подпише. Не е спазено и другото законово изискване - завещателят сам да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е отбелязал това неговото изявление преди прочитането на завещанието. Както бе посочено по-горе във фактическата обстановка, само в края на завещанието е упоменато, че вместо подпис е положен отпечатък на палец на дясната ръка на завещателя като не е отблязана причината за това отклонение от правилото. В този случай при категорично заключение на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза не може да се обоснове тезата, че полагането на отпечатък е заместило полагането на подпис по чл.24 ал.2 от ЗН, тъй като не е безспорно установено наличието на недъг (парализа на десен горен крайник), който да препятства осъществяването на тази процедура и не се касае за реализирана процедура по ал.3 на чл.24 от ЗН. Няма и доказателства по делото (най-вече свидетелски показания) сочещи за това, че завещателя е указал на присъстващите свидетели и нотариуса причината поради която не може да се подпише.
По тези изложени съображения съдът намира, че не са
били спазени изискванията на чл. 24 от ЗН при съставянето на нотариалното
завещание и същото се явява нищожно на основание чл. 42, б."б" от ЗН. По
тази причина ответницата М.М. не е придобила по силата на процесното нищожно нотариално завещание собствеността на процесните делбени имоти, т.е тя
не се явява съсобственик на ищците.
Видно от съдържанието на акта, обективиращ процесното завещание води до извода, че нотариалното удостоверяване е извършено при нарушение на разпоредбата на чл.579 от ГПК вр. с чл. 24 ал.2 и ал.3 от ЗН.
По иска за
делба:
За уважаване на предявения иск за допускане до делба следва да се установи по безспорен начин участието в съсобствеността на страните по делото в делбените имоти. Настоящия съдебен състав намира, че ищците В.М.Н., В.М. Н. и К.М.Н. като наследници на родителите си М.М.Н. и Д.М.Н., а впоследствие и на чичо си П.М.Н. по реда на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.10 ал.2 от ЗН и след извода за нищожност на горепосоченото нотариално завещание са единствени съсобственици на процесните делбените имоти. Доказателства и мотиви досежно това са подробно описани в обстоятелствената част на настоящото решение и не следва да бъдат преповтаряни.
Така в резултат на наследяване ищците са придобили по 1/3 идеални части всеки в собствеността на делбените имоти. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се допуснат до делба описаните в исковата молба земеделски земи при делбени части: За В.М.Н. -1/3 ид. ч. /една трета идеални части/, за В.М.Н.- 1/3 ид. ч. /една трета идеални части/ и за К.М.Н. - 1/3 ид. ч. /една трета идеални части/.
По иска с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК:
Иска по чл.344 ал.2 от ГПК е допустим в тази фаза на делбеното производство. Касателно основателността и доказаността на претенцията на ищцата за едноличното ползване на отв.М.М. съдът намира, че претенцията не е безспорно доказана по основание, така и по размер. Двама от тримата разпитани свидетели по искане на ищците, а именно: Р.Р.Д.и Н.Г.И. твърдят, че след смъртта на П.М.никой не живее в къщата и не са виждали да идва в мястото, а св.С.К.В.твърди, че минава рядко покрай имота. Единствено св.Н.Е. М.- съпруг на ответницата съобщава в показанията си, че след смъртта на завещателя „М. ползва къщата, те не идват“. Но същевременно е обяснил, че отв.М. живее и работи от две години в Германия. От показанията на останалите разпитани свидетели не се установява отв.М.М. да е пречела на ищците да ползват съсобствения имот, описан в пункт първи в ИМ. В този смисъл в доказателствена тежест на ищците е да докажат претенцията си за наемоподобни сметки на съсобственият им наследствен имот, вследствие на недопускане до имота или по какъвто и друг начин, в това число и предоставяне за ползване на трето лице извън съсобствеността. Изводът за настоящия съдбен състав, е че ищците неоснователно претендират обезщетението по реда чл.344 ал.2 от ГПК, тъй като не успяха да докажат основателността и размера на претенцията. Поради което следва и да бъде постановено отхвърлянето на тази претенция.
Относно разноските по производството:
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите в съсобствеността и стойността на дяловете на съделителите, същите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ТРС в размер равен на 4 % от стойността на дела им. Това следва да бъде определено и извършено във втората фаза на делбата, поради което в тази част съда не дължи произнасяне.
Ищците са претендирали и разноски. Видно от списъка за разноски ищците претенидрат следните съдебно деловодни разноски: държавна такса- 50 лева; За предявяване и водене на ИУИ- 800 лева заплатен адвокатски хонорар; За 1 брой съдебно удостоверение- 5 лева д.т.; Депозит за изготвяне на 1 броя СТЕ- 240 лева; Депозит за изготвяне на 1 броя комплексна СМЕ- 550 лева; Такса за снабдяване с документи от ВМА София- 30 лева; Депозит за особен представител- 800 лева. Или видно от списъците по чл. 80 ГПК ( л.429 , л.430 ) а и от доказателствата по делото ищцте претендират заплащане на сторените от тях разноски от общо 2 476 лева .
Съдът след като съобрази, че предявения от ищците инцидентен установителен иск е уважен напълно намира, че ответницата следва да заплати разноските от общо 2 476 лева.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на нотариално завещание, оформено с акт ***г., от 04.09.2013г. на нотариус Р.Д. с №274 на Нотариалната камара, с район на действие този на Софийски Районен съд, с което П.М.Н. с ЕГН: ********** завещава на М.Х.М. с ЕГН: **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на неговата смърт.
ДОПУСКА ДЕЛБА между В.М.Н., ЕГН: **********,***, В.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** и К.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот пл. № 392 /триста деветдесет и втори/ в кв. 10 /десети/ по регулационния план на с. Т., Трънска община от 2007 г., с площ от 1361 /хиляда триста шестдесет и един/ кв.м., за който е отреден УПИ И-392 в кв. 10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м., застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 /шестдесет/ кв.м, ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. при граници на имота: улица и имоти 391, 393, 394.
2. Поземлен имот с пл. № 14 /четиринадесет/ в кв. 1 /първи/ по регулационния план на с. Т., Трънска област от 2007 г., с площ от 2035 /две хиляди и тридесет и пет/ кв.м., за който е отреден УПИ II-14 в кв. 1 по плана на селото, с площ от 2000 кв.м., при граници на имота: улица и имоти УПИ 1-9, УПИ III-13, УПИ VI-8, и УПИ V-449.
3. Нива от 2.000 дка (два декара) шеста категория, местност Побит Камък в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73479, съставляващо имот № 040031 по плана за земеразделяне при граници (съседи): имот № 040030 - нива на насл. на Г. И.З., имот № 040028 - нива на насл. на Г.Т.С., имот № 040032 - нива на общ. Трън и имот № 000135, полски път на общ Трън.
4. Нива от 6.467 дка. (шест декара, четиристотин шестдесет и седем квадратни метра) шеста категория, находяща се в местност „Върбица" в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73479, съставляващо имот № 010023 по плана за земеразделяне при граници (съседи): имот № 010022 - нива на наел. на Р.Г.И., имот № 000168 - пасище, мера на общ. Трън, имот № 000246 - полски път на общ. Трън.
5. Нива от 7.999 дка (седем дка и деветстотин деветдесет и девет кв.н.), шеста категория, местност ПРИМОЧИЩЕ, имот № 020107 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 020090 нива на наследниците на М.Д.Л.и др., № 020106 нива на наследниците на Г. И.З., № 020108 нива на насл. на Т.М.Б.№ 020091 нива на наел. на А.К.Р., № 000244 полски път на община Трън.
6. Нива от 6.997 дка (шест дка и деветстотин деветдесет и седем квадратни метра), шеста категория, местност Побит Камък, имот № 040042 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 040041 - нива на насл. на Бр. И.С.И.К., № 040115 - нива на насл. на З.К.Р., № 000136 - полски път на общ. Трън, № 000145- полски път на община Трън.
При следните делбени части:
За В.М.Н. -1/3 ид. ч. /една трета идеални части/
За В.М.Н.- 1/3 ид. ч. /една трета идеални части/
За К.М.Н. - 1/3 ид. ч. /една трета идеални части/
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за допускане до делба по отношение на М.Х.М. с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.344 ал.2 от ГПК на В.М.Н., ЕГН: **********,***, В.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** и К.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да бъде осъдена М.Х.М. с ЕГН: ********** да заплати по 100 лева месечно за ползването на имота находящ се в с.Т., представляващ УПИ II- 392 в кв.10 по плана на селото, с площ от 1361 кв.м. застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от около 60 кв.м., ведно с мазе от 50 кв.м. и таван от 80 кв.м. и стопанска сграда с площ от 15 кв.м.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на В.М.Н., ЕГН: **********,***, В.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** и К.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от общо 2 476 лева представляващи разноски сторени по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: