Решение по дело №2011/2021 на Административен съд - Пловдив

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2155

 

гр. Пловдив,  12 ноември 2021 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2011 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, образувано по предявени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 104, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

2. Ищецът Й.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат К., иска ответникът БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на законната лихва, възлизаща общо в размер на 40,35 лв., в това число: 37,60 лв. мораторна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 04.11.2020 г. върху главница 2183 лв., представляваща присъдено с Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 2,75 лв. мораторна лихва за същия период, върху главница от 159,50 лв., представляваща присъдени разноски с посоченото съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

Конкретните съображения, възведени в обстоятелствената част на исковата молба са следните:

С Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, влязло в сила на 11.03.2018 г., Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е осъдена да заплати на А. сумата от 2183 лева като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, както и сумата от 159,50 лева като разноски по компенсация, за които е издаден изпълнителен лист. Със заявление от 27.08.2020 г. изпълнителният лист е предявен за плащане на длъжника, като е даден едноседмичен срок за превод на сумата и е посочена банкова сметка. ***.11.2020 г. от страна на ответника не е извършено плащане. Посочено е, че след изтичане на срока за плащане даден в заявлението – 03.09.2020 г., длъжникът изпада в забава, съответно дължи мораторна лихва върху всяка от сумите в горепосочените размери за периода от 04.09.2020 г. до 04.11.2020 г.

3. Ответникът – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуалния си представител, е на становище, че агенцията дължи мораторна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 04.11.2020 г. за забавеното плащане на процесните главници, като размерът на исковите претенции не се оспорва. Иска се размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта и за фактите:

4. Спор по фактите между страните не се формира.

5. Както вече бе казано, с Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив (приложено по настоящото дело), влязло в сила на 11.03.2018 г., БАБХ е осъдена да заплати на А. сумата от 2183 лева като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, както и сумата от 159,50 лева, представляваща сторените в това производство разноски.

Тук именно е необходимо да се констатира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е бил обективно съединен с иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, но съдът не се е произнесъл с Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, поради което по отношение на него не се е формирала сила на пресъдено нещо.

В тази връзка следва да се посочи, че искът по чл. 86 ЗЗД макар да следва главния иск е самостоятелен иск, поради което няма пречка да бъде предявен и  разгледан отделно, което от своя страна обуславя допустимостта на исковата молба, с която е сезиран съда.

Само за пълнота съдът намира за нужно да добави, че лихвата по чл. 86 ЗЗД /мораторната лихва/ има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това, обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Казано с други думи, в случаи от категорията на процесния за ищеца не съществува друг ред за обезщетяване.

6. Въз основа на цитираното съдебно решение, на 26.06.2020 г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за процесните суми. Със заявление от 24.08.2020 г. получено от ответника на 27.08.2020 г., изпълнителният лист му е предявен за плащане, като е даден едноседмичен срок за превод на сумите и е посочена банкова сметка. ***2.06.2021 г., за което по делото са представени бюджетни платежни нареждания (лист 14 и 15 по делото).

ІII. За правото:

7. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер.

В настоящия случай ищецът е индивидуализирал иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по указания начин, а от данните по делото по несъмнен начин се установява както валидно възникналия паричен дълг въз основа на влязлото в сила Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и неговото неизпълнение (на главния дълг) в рамките на исковия период от 04.09.2020 г. до 04.11.2020 г., доколкото плащането на дължимите суми, каза се, е извършено едва през месец юни 2021 г. (така доказателства на л. 14 и 15, представени от ответника). Установява се също така и размерът на исковите претенции, еквивалентен на размера на законната лихва определен от Министерския съвет (чл. 86, ал. 2 ЗЗД).

8. При формиран извод за дължимост на процесните главници и при безспорния по делото факт, че тези суми не са платени от ответника в рамките на исковия период, ищецът има право да бъде обезщетен за вредите от забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Това налага крайния извод за основателност на исковите претенции.

IV. За разноските:

9. Основателността на исковите претенции, предполага на ищеца да се присъдят сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 310 лв. – 10 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за един адвокат.

Действително, по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 50 лв., същата обаче, не може да бъде призната в пълен размер като разноски по производството, доколкото разликата над 10 лв. до пълния платен размер от 50 лв. се явява недължимо внесена, по аргумент от разпоредбата на  чл. 2а, т. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса  от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10 лв.

При това положение, претенцията за разноски за разликата от 310 лв. до пълния размер от 350 лв., съобразно представения списък на разноските, не следва да бъде уважена.

10. Във връзка с направеното от ответника възражение относно прекомерността на адвокатското възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:

По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. – това е и претендираният от жалбоподателя размер според представен списък на разноските, обективиран в молба вх. № 18059/14.10.2021 г. по описа на съда. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.

При това положение, обсъжданото адвокатско възнаграждение не може да се приеме за "прекомерно", съответно няма как да бъде намалено от съда, доколкото същото е договорено между страните, съответно платено, в минимално предвидения в цитираната наредба размер.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, XVII състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – гр. София да заплати на Й.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, възлизаща общо в размер на 40,35 лв., в това число: 37,60 лв. мораторна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 04.11.2020 г. върху главница 2183 лв., представляваща присъдено с Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 2,75 лв. мораторна лихва за същия период, върху главница от 159,50 лв., представляваща присъдени разноски с посоченото съдебно решение

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – гр. София да заплати на Й.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/