ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1520
гр.Плевен, 04.08.2023 год.
Административен
съд - гр.Плевен, ІX-ти състав, в
закрито съдебно заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Николова
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело №455/2023г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.
267, ал. 2 и 3 от
ДФЕС и чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144
от АПК.
Производството е
образувано въз основа на искова молба с вх.№3287/29.05.2023 г. подадена от К.А.И.
с ЕГН **********, адрес: ***, против
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136 и Върховен административен съд на Република
България, адрес: гр.София 1301, бул.“Александър Стамболийски“ №18. В исковата
молба се твърди, че в резултат на административен акт Уведомително писмо за
отхвърляне на плащанията №01-153-6500/585 от 23.08.2016 г. на Директор на ОД на
ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ при неправилно тълкуване и прилагане
на регламенти на Европейския съюз, свързани с начина и периода на изчисляване
на икономическия размер на стопанствата по мярка 112, както и в резултат на
постановено от втория ответник Решение №6928/28.05.2018 г. на ВАС на РБ , с
което е потвърдено Решение № 353/24.07.2017г. по описа на АС-Плевен, при
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата против
този административен акт е отхвърлена, на ищеца са причинени вреди. Посочва се
в исковата молба, че ответниците са нарушили чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. във
вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както
и чл. 5, чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията вр.
Приложение V, т.1, .“в“ и чл.8, ал.1
т.11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220, както и чл. 26 т.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията. Твърди се, че нарушението произтича от неправилно тълкуване и
приложение на нормите на правото на ЕС, като икономическия размер на стопанството на ищеца
за 2016 г. е изчислен на база не пълни 12 месеца от една стопанска година, а на
база 284 дни от текущата стопанска година до 11.07.2016г., като от това за
ищеца са последвали посочените в исковата молба вреди – имуществени и
неимуществени. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят сумата от 24 446 лв., обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи по Договор
№ 15/112/08028 за отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от ПЗСР за периода 2007-2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 982 лв.
– разноски по адм.дело № 894/2016г. по описа на АС-Плевен, оставено в сила
с Решение №353/24.07.2017г. по адм.дело
№ 89482016г. АС-Плевен, ведно със законната лихва от 01.01.2017г. до деня на
окончателното плащане на задължението; както и сумата от 7000 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от нарушено право на ЕС - чл.3 и чл.5 от
Регламент (ЕО) №1242/2008г. на
Комисията във вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“,
както и чл. 5, чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията
вр. Приложение V, т.1, “в“ и чл.8, ал.1
т.11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220, както и чл. 26 т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията.
По делото е депозирана молба с вх.№
4379/12.07.2023г. от К.А.И., в която
моли на основание чл.267, ал.3 от ДФЕС да бъде отправено преюдициално запитване
до Съда на ЕС по следните преюдициални въпроси:
1.Допустимо ли е при условие, че бенефициентът
няма нормативно или договорно задължение да притежава стопанство с икономически
размер към някакъв определен период от календарната или стопанската година,
финансиращата институция да не изчисли икономическия размер на стопанството на К.И.
през стопанската 2015-2016г. за период от една година, заложен в б.“в“ от
Приложение IV на Регламент 1242/2008 и б.“в“ от Приложение VI на регламент 22082015г., а за период от 284 дни –
до единадесети юли, и на основание този период да заяви, че през
2016г.стопанството му е с икономически
размер от 0 икономически единици, в следствие на което бенефициентът е
санкциониран?
2. Допустимо ли
е според европейското законодателство за сектор „Земеделие“, в една календарна
година финансиращата институция да третира стопанство по два противоположни
начина, като първо по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР
2007 -2013г. да обяви, че е с икономически размер 0 икономически единици и да
санкционира, а след това да го субсидира по „Схема за подпомагане на зеленчуци“
2014-2020г. като заявката и представените документи и самото финансиране не са
оспорени от финансиращата институция, но това субсидиране по схема е
недопустимо за стопанство с икономически размер от 0 икономически единици?
3. Урежда ли
Регламент 1242/2008г. правото на К.И. още като кандидат по мярката да изчисли
по нормата, залегнала в него, икономическия размер на стопанството си, с което
подава заявка по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, както и
като бенефициер да изчислява през всяка от петте години на своя проект
икономическия размер, който е заявил в таблица 9 на бизнес плана?
4. Дава ли Регламент
1242/2008г, както и Регламент №220/2015г. , който го заменя, права на частноправни
субекти?.
Препис от
молбата с вх.№ 4379/12.07.2023г. е връчена на ответниците.
По делото е депозирано
становище с вх.№ 4702/23г. от ДФ „Земеделие“-София и становище с вх.№ 4562/23г.
от ВАС, в което ответниците молят съда да остави без уважение искането като
недопустимо и неоснователно.
Съдът като
съобрази доказателствения материал по делото, прие от правна страна следното:
Молбата с правно
основание чл. 629, ал.1 пр. 2 ГПК е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице - страна по висящо производство пред АС-Плевен.
По съществото
молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС е неоснователна.
Настоящият
състав на АС-Плевен счита, че следва да остави без уважение искането на
страната да се отправи преюдициално запитване по така поставените въпроси по
арг. от чл.
267, ал. 2 и 3 от
ДФЕС и чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144
от АПК по следните съображения:
С приемането на
Република България в Европейския съюз в националната ни правна система е
ингегриран общностния правов ред, при спазване на установените принципи за
неговото прилагане - непосредствено действие, примат и директен ефект. По
аргумент от чл.
628 във вр. с чл.
633 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК, в случаите, при които български съд установи, че тълкуването на
общностна норма или валидността на акт на органите на ЕС са от значение за
правилното решаване на повдигнатия пред него спор, той следва да отправи
запитване до Съда на Европейския съюз, чието решение ще е задължително за
всички национални съдилища и учреждения. Нормата на чл. 267
от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС, свързват
преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на
тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен
правен спор.
СЕС многократно
е подчертавал, че националната юрисдикция на държавата - членка не е длъжна да
отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с
предишно запитване по подобно дело, както и, че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със
своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското
право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с
цел да осигури еднообразното му прилагане. Нормите на общностното право са
пряко приложими, поради което ако националната норма им противоречи, то съдът
следва да ги остави неприложени и да приложи пряко общностната норма. Поради
това противоречието се установява от националния съд и не е необходимо сезиране
на СЕС.
В конкретния
случай настоящият съд не констатира да е налице неяснота при тълкуването,
значението и смисълът на разпоредбите на
Регламент (ЕО) №1242/2008г. на
Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за
земеделските стопанства и приложенията към него, Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/220, Регламент ( ЕС) №1968/2005г., както и
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. Текстовете са ясни и не будят
съмнение, а отговорът на поставените въпроси в искането предполага произнасяне
по фактите относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд т.е.
по съществото на спора.
Същевременно
съдът приема за основателно възражението в становище с вх.№ 4702/23г. на ДФ „Земеделие“-София по искането, че
поставените въпроси не са преюдициални за настоящия спор, тъй като се иска от
съда да съпостави регламентацията за начин и периода за изчисляване на
икономическия размер на стопанствата по различните регламенти, действащи в
периода от сключване на говор № 15/112/08028 за отпускане на финансова помощ по
Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПЗСР за периода
2007-2013г., до получаване на
Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/585 от 23.08.2016
г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112.
Следва да се има
предвид и обстоятелството, че гаранция за защита правата на молителя са
наличните процесуални правила за съдебното производство по спора, предвиждащо
възможност за обжалване на съдебното решение пред ВАС, което е и в съответствие
с чл.
267, ал. 3 от ДФЕС (т. 122 от решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело №
571/16, Н. Кантарев; решение от 30 септември 2003 г., Kobler, C-224/01,
т. 46; решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells, C-201/т.
67, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11,
т. 38).
С оглед на
горното съдът намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално
запитване за тълкуване на Регламент (ЕО) №1242/2008г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220
относно начина и периода за изчисляване на икономическия размер на стопанствата
и правата, които дават тези регламенти на бенефициерите на основание чл. 267, първи параграф, буква "б" от ДФЕС.
Водим от горното
и на основание чл.
267, ал. 2 и 3 от
ДФЕС и чл. 629, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
уважение искането К.А.И. с ЕГН **********,
адрес: *** да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните
преюдициални въпроси:
1.Допустимо ли е
при условие, че бенефициентът няма нормативно или договорно задължение да
притежава стопанство с икономически размер към някакъв определен период от
календарната или стопанската година, финансиращата институция да не изчисли
икономическия размер на стопанството на К.И. през стопанската 2015-2016г. за
период от една година, заложен в б.“в“ от Приложение IV
на Регламент 1242/2008 и б.“в“ от Приложение VI
на регламент 22082015г., а за период от 284 дни – до единадесети юли, и на
основание този период да заяви, че през 2016г.стопанството му е с икономически размер от 0 икономически
единици, в следствие на което бенефициентът е санкциониран?
2. Допустимо ли
е според европейското законодателство за сектор „Земеделие“, в една календарна
година финансиращата институция да третира стопанство по два противоположни
начина, като първо по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР
2007 -2013г. да обяви, че е с икономически размер 0 икономически единици и да
санкционира, а след това да го субсидира по „Схема за подпомагане на зеленчуци“
2014-2020г. като заявката и представените документи и самото финансиране не са
оспорени от финансиращата институция, но това субсидиране по схема е
недопустимо за стопанство с икономически размер от 0 икономически единици?
3. Урежда ли
Регламент 1242/2008г. правото на К.И. още като кандидат по мярката да изчисли
по нормата, залегнала в него, икономическия размер на стопанството си, с което
подава заявка по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, както и
като бенефициер да изчислява през всяка от петте години на своя проект
икономическия размер, който е заявил в таблица 9 на бизнес плана?
4. Дава ли Регламент
1242/2008г, както и Регламент №220/2015г. , който го заменя, права на частноправни
субекти?.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Съдия:
/п/