Производството е по чл.390, ал.1 от ГПК. Молителят “ВИП 77” ЕООД – гр.Ардино, представлявано от процесуалния си представител, сочи в молбата, че на 15.06.2006 г. между “Корадов” ООД в качеството на наемодател и “Меги – М.П.” ЕООД в качеството на наемател бил сключен наемен договор по силата, наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползуване на Търговски обект с обща площ 941.60 кв.м. РЗП, находящ се в гр.Пловдив, ж.к. “Тракия”, бул. “Шипка” 1, зона А-7, който наемателят ползувал като магазин за промишлени стоки. На 05.12.2006 г. и на 30.07.2007 г. “Корадов” ЕООД продал на “ВИП 77” ЕООД недвижимия имот, като съгласно чл.10А от договора същият оставал в сила между купувача и наемателя до края на уговорения период. На 30.07.2008 г. между “ВИП 77” ЕООД и “Корадов” ООД бил подписан договор за цесия и встъпване в дълг, по силата на който “ВИП 77” ЕООД получило правата на “Корадов” ООД и встъпило в неговите задължения по договора за наем от 15.06.2006 г., считано от 01.08.2007 г. В изпълнение на договора “ВИП 77” ЕООД осигурявало на “Меги -М.П.” ЕООД несмущавано ползуване на наетия имот, като издавало данъчни фактури при заплащането на дължимия наем. На 05.01.2009 г. “Меги - М.П.” ЕООД освободило наетия обект, като съгласно чл.10, ал.3 от договора за наем наемателят дължал обезщетение в размер на 15 000 евро. Съгласно чл.8.3 от договора “Меги - М.П.” ЕООД дължало и заплащане на всички консумативи и такса смет, които възлизали на 11 398.14 лв. При предаването на наетия обект на служители на “Корадов” ООД били установени липси и нарушения, на стойност 2000 лв. Сочи, че общата дължима сума на задълженията на “Меги - М.П.” ЕООД била в размер на 42 735.59 лв., за която ВИП 77” ЕООД възнамерявало да предяви обективно съединени искове. Моли съда да допусне обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на запор на всички сметки на “Меги М.П.” ЕООД в търговските банки в Република България до размера на вземанията на “ВИП 77” ЕООД, а именно 42 735.59 лв. Претендира разноски. Към молбата са приложени договор за наем с дата 15.06.2006 г., пълномощно, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162/05.12.2006 г., дело № 691/2006 г. по описа на нотариус Недялка Хаджиставрева – Стойкова, вписана под № 229 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Пловдив, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13/30.07.2007 г., дело № 567/2007 г. по описа на нотариус Теодора Кашилска, вписана под № 227 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Пловдив, договор за цесия и встъпване в дълг с дата 30.07.2007 г., два бр. фактури, приемо-предавателен протокол с дата 06.01.2009 г., удостоверение изх. № **********/14.01.2009 г. на Община Пловдив, удостоверение и два бр. пълномощни. Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира молбата за допускане на обезпечение за неоснователна. Родово компетентен да разгледа бъдещият иск по седалището на ищеца е Кърджалийския окръжен съд, поради което молбата с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК е допустима. Бъдещият иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Молителят не е активно легитимиран да предяви искове за задължения, произтичащи от договора за наем с дата 15.06.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му от предишния кредитор. Молителят не е представил доказателства договорът за цесия с дата 30.07.2007 г. да е бил съобщен на длъжника, поради което за последния такова прехвърляне на задължения няма действие и той не е длъжен да изпълни задълженията си към новия кредитор. В чл.10А от договора за наем е посочено, че при продажба на имота по време на действие на договора същия остава в сила да края на договорения период. С посочената клауза не е уговорено, че новият собственик ще встъпи в правата на прехвърлителя по договора за наем, както неоснователно се сочи в молбата. Впрочем, от данните по делото се установява, че договорът за наем е продължил да съществува между “Меги М.П.” ЕООД и “Корадов” ООД. Това се установява от подписания приемо-предавателен протокол с дата 06.01.2009 г., съгласно който “Меги М.П.” ЕООД е предало фактическата власт върху наетия имот на представител на “Корадов” ООД, а не на “ВИП 77” ЕООД. Липсват доказателства, установяващи фактическо встъпване на “ВИП 77” ЕООД по договора за наем. Представените два броя фактури за дължим наем не са подписани от представител на “Меги М.П.” ЕООД, което потвърждава извода, че цесията не е била съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него. Договорът на наем няма достоверна дата, поради което съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ЗЗД, същият е задължителен за приобретателя до изтичане на уговорения срок, но не повече от една година. Нещо повече, тъй като наемателят е във владение на имота договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. Посочените разпоредби са императивни и заместват клаузите на договора, установяващи обезщетение при предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя. И най-накрая, но не на последно място, искането за обезпечение е неконкретизирано и като такава е неоснователно. Иска се налагане на запор на банковите сметки на ответника във всички банки в Република България. За да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, следва да бъде посочена конкретната банка, която да бъде задължена да изпълни определението, респ. да наложи запора. Без посочване на конкретен адресат за изпълнение на обезпечението същото не би могло да бъде изпълнено. В този смисъл е и определение от 19.11.1999 г. на САС по ч. гр. д. № 2070/1999 г. Ето защо и на основание чл.396, ал.1 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “ВИП 77” ЕООД – гр.Ардино, ул.”Драва” № 3, ЕИК ********* за допускане обезпечение на бъдещи искове чрез налагане запор на всички сметки на “Меги – М.П.” ЕООД – гр.Варна, район “Младост” ж.к.”Младост”, бл.155, ет.13, ап.83 в търговските банки в Република България до размера на 42 735.59 лв., като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба от молителя пред ПАС в едноседмичен срок от връчване на определението.
Председател:
|