№ 75
гр. Кюстендил, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500101 по описа за 2022 година
Адвокат Г.Д. в качеството на особен представител на В. Г. К., с ЕГН **********
от гр. Кюстендил, ул. „И.“ №3 обжалва Решение № 260006/27.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 416/2021 г. по описа на КнРС, с което е признато в отношенията между
страните, че В.К. дължи и следва да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ 159, бл. *** център
сумата от 381.22 лв.- главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 06.02.2020 г. до 06.06.2020 г. вкл., 12.39 лв. – законна лихва за забава,
считано от датата на издаване на справката за възникнали задължения /14.09.2020 г./,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
21.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260056/28.09.2020 г. по ч. гр.д. № 1705 по описа на КнРС за 2020 г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Конкретно се твърди, че
при постановяване на решението, решаващият съд не се е съобразил с императивната
разпоредба на чл. 235 от ГПК, чл. 236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като не е обсъдил в
съвкупност всички представени и събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Заявено е, че първоинстанционният съд не е изпълнил процедурата, предвидена в чл.
47 и чл. 48 от ГПК, доколкото по делото има данни, че ответникът живее е работи във
Великобритания.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който се оспорват твърденията във въззивната жалба и се иска
оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
КнОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното
производство (надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не се представиха нови доказателства, които да я
променят, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени
правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред районен съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание с чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество следните суми: 381.22 лв., представляваща главница по незаплатени
фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2020 г.
до 05.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
12.39 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена
за периода от 07.04.2020 г. до 14.09.2020 г.
Районен съд е уважил исковете, приемайки, че е доказано по делото, че е налице
валидно възникнала и съществуваща облигационна връзка между страните по
предоставянето на електроенергия срещу заплащане, както е отхвърлил възраженията
на ответника за нищожност на Общите условия, поради противоречието им с Закона за
защита на потребителите, както е приел и за недоказано твърдението на ответника, че в
процесния имот са живели и са ползвали електрическа енергия родителите на
ответника.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че решението е правилно, поради
което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от Районен съд-
Кюстендил, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от
ищцовото дружество срещу ответника В.К.. При постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Окръжен съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Във тази връзка, следва да се добави и следното:
Във въззивната жалба се твърди, че решаващият съд не се е съобразил с
императивната разпоредба на чл. 235 от ГПК, чл. 236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като
не е обсъдил в съвкупност всички представени и събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл.98а, ал.1 и 4 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
2
енергия при публично известни общи условия. Публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно
пар.1, т.2а от ДР ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В разпоредбата на пар.1,
т.27г от ДР ЗЕ е предвидено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно пар.1, т.41б, б.”а” от ДР ЗЕ
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен
газ.
С оглед на така изложената законова регламентация се налага изводът, че ЗЕ
предвижда сключване на договори за доставка на електрическа енергия с крайни
клиенти с конклудентни действия – включване в електропреносната мрежа и доставка
на енергия, като не е поставено изискване за форма на договора. В настоящия случай
от съвкупния анализ на доказателствата по делото, може да се направи извод, че между
страните е сключен договор за продажба на ел. енергия. От представеното по делото
справка, издадена от Службата по вписванията гр. Кюстендил се установява, че
ответникът притежава жилищен имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „И.” №3. От
приложеното по делото заявление, изходящо от В.К. и от съдебно- техническата
експертиза се установява, че има открита партида на името на ответника с аб.№***, кл.
№ /ИТН/***, че през процесния период монтираният за имота на ответника електромер
е бил годно измервателно средство, както и че отчитането на ел. енергия за имота на
ответника е извършвано в съответствие с действащата нормативна база. Според
вещото лице размерът на задължението на ответника през исковия период е 381.22 лв.
Вземайки предвид посочените доказателства и окръжен съд счита, че е било
налице валидно договорно правоотношение между страните, по силата на което
ищцовото дружество е продавало на ответника ел. енергия за електроснабдения му
обект, находящ се в в гр. Кюстендил, ул. „И.” №3., което е породило задължението на
К. да заплати цената й, като доказателства в тази насока не са представени.
Поради гореизложените доводи настоящият състав също намира, че
претенцията за заплащане на претендираната стойност на доставена електрическа
енергия за процесния период е основателна, както счита, че приложените по делото
доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност, в резултат на което районен съд е
достигнал до правилния извод за неизпълнение на задължението на ответника да
заплати цената на доставената му електрическа енергия.
Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ГПК.
Окръжен съд, изпълнявайки отново процедурата по чл. 47 от ГПК също е установил,
че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, както и че
неговият баща отказва да получи призовката с довода, че адресатът е във
3
Великобритания, но не знае неговия адрес, както и няма телефон за връзка. В тази
връзка се приема, че В.К. е надлежно представляван от неговия особен представител.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото дружество се
дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в размер на 170 лв.-
20 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/27.01.2022 г., постановено по гр.д. №
416/2021 г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „И.“ №3 да заплати
на „ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1784, район ***, бул. «***» № 159, бл. ***, ЕИК ***, сумата 170 лв. представляваща
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4