Присъда по дело №1010/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 52
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630201010
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 52
гр. Шумен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
и прокурора Л. Г.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20223630201010 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. Б. Д., род. на ********. в гр. ********, живущ в
**************, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 14.10.2020г., около 10:00 ч. край с. Белокопитово, обл.
Шумен, на новостроящ се терен на автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при
управление на МПС - товарен автомобил, марка „Волво“ модел ,,FMX“ с per. № Н 2673 ВР,
при извършване на маневра движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва: - Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П, която предвижда, че: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и -
Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДв.П, според която „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Е. А. А. от с. Методиево, общ.
Върбица, изразяваща се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране на
меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза на
меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни -
1
предноходилни кости, довели до загуба на десния крак, поР. което и на основание чл.343,
ал.1, б.„б“, пр. 1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка чл.58а, ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода” за срок от Осем месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от Три години.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37,ал.1, т.7 от НК лишава Д. Б.а Д., с
ЕГН ********** от гр. ******** от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ месеца.
На основание чл.111 от НПК отнема в полза на държавата приложените като
веществени доказателства: чифт мъжки, работни обувки с 2 броя чорапи и вързанка за
обувка, шарена на цвят, които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
Компактдискът, съдържащ записи от разговори на тел.112 следва да остане по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Д. Б. Д., с ЕГН ********** от гр.
******** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените
деловодни разноски в размер на 507 /петстотин и седем/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
ШОС.

Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1010 по описа за 2022г. на ШРС

От Районна прокуратура гр. Шумен е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт срещу
Д.Б.Д., с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 14.10.2020г., около 10:00 ч. край с. Белокопитово, обл.
Шумен, на новостроящ се терен на автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при
управление на МПС - товарен автомобил, марка „Волво“ модел ,,FMX“ с per. № Н 2673 ВР,
при извършване на маневра движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва: - Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П, която предвижда, че: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и -
Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДв.П, според която „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Е.А.А. от с. ********, общ. ********,
изразяваща се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките
тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза на меките
тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни
кости, довели до загуба на десния крак.
В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият и
неговия защитник изявиха желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК
и на основание чл.371, т.2 от НПК дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите
и вещите лица. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство, доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за
фоктите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”,
което след редукция по чл.58а от НК да е за срок от 2 години. Предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия Д. предлага изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да
бъде отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за минималния срок от пет години. Предлага на
основание разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години. В пледоарията си изтъква
подробни мотиви в тази насока и по-конкретно относно обективната съставомерност на
деянието, предмет на обвинителния акт по делото. Относно приложните по делото,
веществени доказателства представителя на ШРП предлага на съда да върне 1 чифт работни
обувки с чорапи и вързалки да бъдат върнати на собственика им – пострадалия, а дисковете,
съдържащи записи от разговори от тел.112 да останат по делото.
Защитникът на подсъдимия моли съда да не уважи повдигнатото срещу Д.,
обвинение, тъй като е абсолютно несъставомерно и несъстоятелно. Сочи, че нормата на
чл.343 е с бланкетна диспозиция и винаги се запълва от правила, действащи по време и
място, а чл.1 от ЗДв.П е категоричен, че урежда правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, какъвто новостроящата се магистрала не е. В случаят не
са приложими разпоредбите на ЗДв.П, тъй като е имало създадена организация на работа,
специално за строежа, имало е новостроящ се път, неотворен за обществено ползване, като в
пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока и моли подсъдимия да бъде оправдан.
Алтернативно, в случай, че съда приеме, че подзащитния му е виновен, моли да определи
наказанието на основание чл.58, ал.4 от НК във връзка с чл.55 от НК, тъй като са налични
достатъчно смекчаващи вината, обстоятелства и да слезе под минимума на наказанието
1
„лишаване от свобода“, а по отношение наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
да е за минималния срок от 3 месеца, защото той цял живот това е работил и издържа
съпруга и дете.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Б.Д. бил правоспособен водач, категория “С“; „DE“; „CE“; „D“; „B“;
„BE“; „AM“; „M“; „TKT“; „B1“; „C1“; „C1E“; „D1“ от 1999г. До настоящия момент бил
наказван 6 пъти по административен ред за допуснати от него, нарушения на ЗДв.П.
Подс. Д. Д. живеел в гр. ********. През месец октомври 2020г. подсъдимия работел
като шофьор на товарен автомобил в „Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен. Бил
назначен на тази длъжност с трудов договор № 100611/30.11.2015г.
Пострадалият Е.А.А. живеел в с. ********, общ. ********, област Шумен. С трудов
договор № 101414/27.02.2019г. бил назначен като работник в строителството в
„Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен.
На „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен било възложено строителството на
участък от автомагистрала „Хемус“, преминаващ през област Шумен.
През есента на 2020г. работници от дружеството извършвали строеж на участък от
автомагистрала „Хемус“, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен.
На 14.10.2020г., сутринта, свид.Е.А.А., работник в „Автомагистрали Черно море“ АД
- гр. Шумен, отишъл на работа на строящия се участък от автомагистрала „Хемус“, в района
на км. 327+100, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен. След като отишъл на работа,
техническият ръководител на обекта възложил на свид.А. и свид. М.М.Б., също работник в
дружеството, да начертаят с тебешир водеща ивица по строящото се пътно платно на
автомагистралата, по която ивица да се водят асфалтополагащата машина, както и товарните
автомобили, които превозвали асфалт за асфалтиране на пътя. След това пострадалия А.
заедно със свид. Б. започнали да чертаят с тебешир ивица по новостроящото се пътно
платно. Около 10,00 часа на същия ден - 14.10.2020г., на строителния участък от
автомагистралата, посочен по-горе, пристигнал подс. Д.Б.Д. с управлявания от него т.а.
„Волво“ модел „FMX“ с per. № Н26 73ВР, собственост на дружеството. Автомобила,
управляван от подсъдимия, бил натоварен с около 29 тона асфалтобетон, който трябвало да
бъде разтоварен в асфалтополагащата машина, за да бъде асфалтиран този пътен участък. За
целта било необходимо обвиняемият да направи маневра „движение назад“ с товарния
автомобил по пътния участък, където пострадалият А. и свид. Б. чертаели водещата ивица.
След като се уверил, че към него момент зад товарния автомобил нямало хора, подс. Д.
включил специална звукова сигнализация и започнал изпълнението на маневрата „движение
назад“ с управлявания от него т.а. „Волво“ с per. № Н26 73ВР, като наблюдавал на
страничните огледала за наличието на хора или препятствия зад автомобила. Страничните
огледала на товарния автомобил, обаче, не осигурявали пълна видимост на пътния участък
зад него. Независимо от това обстоятелство, подсъдимият започнал изпълнението на
маневрата „движение назад“ с управлявания от него товарен автомобил, без да осигури
лице, което да му сигнализира за появата на човек или опасност на пътя, за да спре
своевременно и да избегне настъпването на ПТП. В резултат на това, подс. Д.Б.Д. не
забелязал, че движейки се назад, приближил със задната част на управлявания от него
товарен автомобил пострадалият А., който през това време чертаел водещата линия. В него
момент свид.А. бил обърнат с гръб към товарния автомобил, управляван от обвиняемия и
2
също не забелязал движението му на заден ход. Освен това на обекта било шумно от
извършващата се строителна дейност и пострадалият не чул звуковата сигнализация,
подавана от товарния автомобил на обвиняемия. В резултат на всичко това, докато
извършвал маневрата „движение назад“ с товарния автомобил, подс. Д. допуснал ПТП, като
задната част на управлявания от него автомобил блъснала пострадалия, съборила го на
земята, след което лява задна гума преминала през двата крака на пострадалия А. и
премазала ходилата му до глезените. След като паднал на земята, свид.А. започнал да вика.
Чувайки виковете, подс. Д. спрял движението назад на управлявания от него товарен
автомобил и виждайки случилото се, го привел в движение напред, тъй като задната лявата
гума на товарния автомобил била върху краката на пострадалия А.. После обвиняемият
спрял товарния автомобил, слязъл от него и отишъл при пострадалия, за да му окаже помощ.
След това се обадил на ЕЕНСП 112 и съобщил за случилото се. Малко по- късно на
местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който откарал
пострадалия в МБАЛ - гр. Шумен, за да му бъде оказана лекарска помощ. Впоследствие,
свид. А. бил откаран във ВМА - гр. Варна за лечение.
При проведеното лечение на пострадалия А. се развила „некроза“ /умъртвяване/ и
възпалителни промени на увредени участъци от двете му ходила, в резултат на което се
стигнало до хирургична ампутация на нивото на задноходилни и предноходилни кости,
както и до хирургична ампутация на нивото на крайната част на 4-та и 5-та предноходилни
кости на лявото стъпало.
По делото е била назначена съдебно медицинска експертиза, от заключението на
която е видно следното: По време на хоспитализациите на подстрадалия в отделението по
травматология и ортопедия на МБАЛ „Шумен“ и в клиниката по термична травма,
пластично - възстановителна и естетична хирургия на ВМА - гр. Варна, за периода
14.10.2020г.- 27.11.2020г. било установено следното:
Травма на дясното стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на
ходилото; счупване на 2-рата предходилна кост; възпаление и некроза на меките
тъкани на ходилото; хирургична ампутация на нивото задноходилни - предноходилни
кости.
Травма на лявото стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на
ходилото; изкълчване на ставите между предходилните кости и основната фаланга на
1-ви и 2-ри пръст; изкълчване на междуфалангиалните стави на 2-ри пръст; възпаление
и некроза на меките тъкани на ходилото; хирургична ампутация на нивото на крайната
част на 4-та и 5-та предноходилни кости.
Травматичните увреждания на двете ходила са получени от действие на твърд тъп
предмет, основно по механизма на пристискане. Възможно е те да се получат по посочения
в предварителните данни начин, а именно при прегазване на двете стъпала от тежкотоварен
автомобил.
Тежкото размачкване на меките тъкани на ходилата с последващо некротизиране
и възпаление на същите е наложило извършването на неколкократни хирургични обработки
на засегнатите зони, включително и отстраняването на части от самите ходила.
Травмата на дясното стъпало, заедно с развилите се в последствие възпалително -
некротични усложнения, е наложила ампутиране на повече от половината от ходилото,
което на практика води до отпадане на основната функция на долния крайник, а именно
ходенето. В тази връзка, травмата на дясното ходило може да се приравни към медико -
3
биологичния квалификационен признак за загуба на десния крак.
Травмата на лявото стъпало, заедно с развилите се в последствие усложнения, е
наложила извършването на частична ампутация с премахване само на външната част на
ходилото. Липсата на такава част би довело до известно нарушение в походката, без
отпадане на основната функция, поради което травмата обуславя трайно затруднение в
движението на левия долен крайник.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, присъединени на основание
чл.283 от НПК. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от
самопризнанието на подсъдимия. Съдът приема за установено и доказано мястото и
времето на извършване на деянието, авторството на подсъдимия, както и неговата вина.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод, непораждащ съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимия
Д.Б.Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
безопасността на движение по пътищата;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – по делото не съществува спор, че на 14.10.2020г. подсъдимият
е управлявал товарен автомобил – „Волво“ модел „FMX“ с per. № Н26 73ВР натоварен
с около 29 тона асфалтобетон по новостроящ се терен по АМ „Хемус“ край с.
Белокопитово, обл. Шумен, км. 327+100. Пострадалият Е.А.А. по това време се е
намирал на същото място, като е чертаел линия за насочване посоката на движение на
асфалтопалагащита машина с тебешир, прикрепен към пръчка. Безспорно установено
е, че при подсъдимия Д. при управление на товарния автомобил, извършвайки маневра
„движение на заден ход“ е причинил ПТП, при което е причинил по непредпазливост
тежка телесна повреда на свид. Е. А..
Нормата на чл.342, ал.1 от НК, респективно чл.343, ал.1 от НК е бланкетна и
препраща към правилата за движение, които са регламентирани в Закона за движение по
пътищата, който урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези
пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства,
правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове. Чл.2, ал.1 от ЗДв.П е ясен, че „отворен за обществено ползване“ е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като
лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да
ги обозначат. Ал.3 на чл.2 от този закон също е ясен, че „този закон се прилага и за
пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни
разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено
друго“. В настоящият случай не са налице нито други правни разпоредби, нито собственика
или администрацията, управляваща пътя да определят, че правилата и нормите на ЗДв.П не
4
действат. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че подс. Д. Д. е
нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни преди да започнат движение назад, да се убедят,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДв.П, която задължава водача
по време на движение назад, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Изводът, че подсъдимият е нарушил горепосочената разпоредба се подкрепя
както от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите, така също и от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-автотехническа експертиза. Автотехническата експертиза дава
заключение, че: Мястото на удара е определено на около 1,5 метра западно от линията на
Ор1 и на 4.1 метра северно от левия край на пътното платно. Водачът при извършване на
маневрата не е имал възможност да наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила,
поради което съгласно изискванията на безопасността на движението при извършване на
маневра движение на заден ход е следвало да осигури лице, което да наблюдава полосата
зад автомобила и да предупреждава водача за наличие на опасности при реализация на
маневрата движение на заден ход. По този начин ударът и произшествието би било
предотвратено. Причините за настъпване на ПТП са, че водачът при реализация на
маневрата заден ход и липса на директна видимост не е осигурил лице, което да наблюдава
непрекъснато полосата зад автомобила и своевременно да сигнализира при поява на
опасности зад автомобила. При осигуряване на лице, което да наблюдава за опасности при
движение на заден ход, водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. При
предприемане движение на заден ход водачът на товарен автомобил „Волво FNX“ с per. №
Н26 73ВР е следвало да осигури лице, което да наблюдава непрекъснато полосата зад
автомобила за появили се опасности и своевременно да предупреждава водача за наличие на
такива. Предприемайки с действията си движение на заден ход, без да бъде осигурено
такова лице, настоящата експертиза счита за технически неправилно от гледна точка на
безопасността на движението.Към заключението на експертизата е приложена мащабна
скица на местопроизшествието.
Причинените на пострадалия А. телесни увреждания, в резултат на
извършеното от подсъдимия Д. деяние, изразяващи се в травма на дясно стъпало - тежко
размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората
предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична
ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни кости, са довели до загуба на десния
крак на св.А., което представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
Съгласно константната практика на ВКС, останалите по-леки телесни увреждания,
причинени на свид. А. при извършване на деянието, подробно описани в заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, се поглъщат от причинения по-
тежък престъпен резултат, т.е. от причинената тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба
на десния долен крайник на пострадалия.

От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост във формата на
небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Видно от т.IV.5 от
5
автотехническата експертиза, в случая конструкцията на товарния автомобил не е
давала възможност на водача му за наблюдение непосредствено /директно/ зад
автомобила. В момента, в който водачът на товарния автомобил е предприел движение
на заден ход, той не е имал възможност да наблюдава обекти и препятствия,
намиращи се в мъртвата зона, непосредствено зад автомобила, тъй като страничните
огледала не обхващат тази зона. Предприемайки маневра движение на заден ход,
водачът на товарния автомобил е действал от гледна точка на безопасността на
движението технически неправилно, поради невъзможност за директно наблюдаване
полосата зад автомобила. Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието – нарушаване на чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от
ЗДв.П и причиняване по непредпазливост на тежка телесна повреда - обуславящо висока
степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за
личността му – със средно-специално образование, живущ на семейни начала, работещ,
неосъждан, т. е. налице са много добри данни за неговата личност. За да определи
наказанието, съдът прецени:
смекчаващи вината, обстоятелства – чисто съдебно минало, видно от справката за
нарушител, подс. Д. притежава СУ МПС от 1999г., като до момента е бил
санкциониран за нарушение по ЗДв.П с две наказателни постановления и четири
фиша, което води до извод, че подсъдимият не е системен нарушител на правилата за
движение, въпреки, че работи като шофьор, съдът прие като смекчаващо
отговорността на подсъдимия, обстоятелство и поведението на пострадалия А., който
не е следвало да се намира зад товарния автомобил, тъй като неговия колега, с когото
заедно е следвало да чертае линията се е намирал настрани, т. е. пострадалия е
допринесъл за съставомерния резултат – причинена тежка телесна повреда, в
следствие нарушени правила за движение и изцяло признание на описаната в
обвинителния акт, фактическа обстановка;
отегчаващи вината, обстоятелства – не се установиха.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до 4 години. Съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия ще бъде определяне на наказанието при значителен превес на смекчаващите
вината, обстоятелства. Съдът счита за справедливо наказанието „Лишаване от свобода“ да е
за срок от една година, което след редукцията на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да е за
срок от осем месеца. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на
подс. Д.Б.Д. не следва да изтърпи ефективно така определеното му наказание, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за изпитателен срок от три
години. Съдът намира, че това наказание ще е достатъчно да изпълни целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК и ще изпълни личната си и генерална превенция и ще повлияе
поправително към спазване на законите както от осъдения, така и от останалите членове на
обществото. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи
наказание “лишаване от право да управлява МПС” на подсъдимия Д. Д. за срок от Четири
месеца, който срок счита, че е достатъчен за да изпълни целите на наказанието. Наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ съдът определи за такъв срок предвид данните, че
подс. Д. изкарва прехраната си и издържа семейството, чрез управление на товарни
автомобили, както гореизброените смекчаващи, отговорността му, обстоятелства.
Определянето на по-дълъг срок на лишаване от правоуправление би довело до значително и
тотално финансово затруднение подсъдимия, лишавайки него и семейството му от парични
средства.
Приложените като веществени доказателства - чифт мъжки, работни обувки с 2 броя
6
чорапи и вързанка за обувка, шарена на цвят, съдът отне в ползата на държавата, тъй като са
негодни за ползване и са собственост на „Автомагистрали Черно море“ АД, а не на
пострадалия и постанови след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
Компактдискът, съдържащ записи от разговори на тел.112 следва да остане по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Д. направените
деловодни разноски.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:



7
Съобщи за изтекли лични данни