Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
град Горна Оряховица, 16.10.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2278 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД във
вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законните си представители Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез процесуален представител: юрисконсулт М.И., твърди в исковата си молба, че на 27.11.2014г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, ЕИК *********, като заемодател, и Г.Н.Г., ЕГН **********, като заемател, е сключен договор за паричен заем № 2194878, в съответствие с разпоредбите на ЗПК, като с подписването на договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 750 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, а редът и условията, при които заемодателят е отпуснал кредит на заемателя са уредени в договора за паричен заем и общите условия към него. Твърди, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил посочената в договора сума на заемателя, а заемателят е поел задължението да заплати заема на погасителни вноски, указани по брой и размер в договора. Пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалбата на заемодателя; лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него; договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 65,01 лв., а договорената общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 815,01 лв. Сочи, че съгласно чл.2 от договора за паричен заем, заемателят се е задължил за върне кредита в срок до 23.04.2015г., на 21 равни седмични вноски, в размер от 38,81 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е на 04.12.2014г., а падежът на последната вноска е на 23.04.2015г. Счита, че с подписването на договора за заем, заемателят е удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Твърди, че на длъжника е начислена такса за събиране на вземанията в размер на 45 лв., а поради неизпълнение на поето задължение, съгласно чл.4 от договора, на ответника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 370,02 лв., която се изплаща разсрочено на 21 равни вноски, всяка в размер на 17,62 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора, при което месечната погасителна вноска е в размер на 56,43 лв. Твърди, че на заемателя Г.Н.Г. е начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.02.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 122,11 лв. Твърди, че заемателят Г.Г. не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сочи, че сумата, погасена до момента, е в размер на 670 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение - 198,09 лв., такса разходи - 45,00 лв., договорна лихва - 49,15 лв., главница - 377,76 лв.
Заявява, че на 01.04.2016 г. е подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и ,,АСВ” ООД, ЕИК:********* (правоприемник на което е ,,АСВ” АД, ЕИК:*********, понастоящем ,,АСВ” ЕАД, ЕИК:*********), по силата на който вземането на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД спрямо заемополучателя Г.Г., произтичащо от договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г., е прехвърлено в собственост на ,,АСВ” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД - цедент по процесния договор за цесия, ,,АСВ” ЕАД е изпратило уведомително писмо до Г., съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, в което е отразено обстоятелството по сключването на договора за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението, като писмото, съдържащо уведомлението, изпратено чрез ,,Български пощи” ЕАД, не е получено от длъжника. Сочи, че уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия може да бъде извършено и в хода на исковия процес, като следва да се вземе предвид, на основание чл.235,ал.3 от ГПК, че длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея. Заявява, че съдът е уважил заявлението на „АСВ” ЕАД и по образувано ч. гр. дело № 1553/2018г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Г.Н.Г., който е депозирал възражение в законоустановения 14-дневен срок.
Моли съда да признае за установено по отношение на Г.Н.Г., че същият дължи на ,,АСВ” ЕАД общата сума от 682,14 лв., от които : главница - 372,24 лв.; договорна лихва - 15,86 лв. за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно задължение - 171, 93 лв. за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 122,11 лв. за периода от 20.02.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди направените разноски по заповедното производство – 125 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. - платена държавна такса, както и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство - доплатена държавна такса, както и други във връзка с ангажирането на доказателства и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В съдебно заседание, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощника си – юрисконсулт М.И., с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***, редовно призован и уведомен по месторабота като машинен оператор хлебни изделия – „Итал Фууд” ЕАД гр. Шумен, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът Г.Н.Г., редовно призован по реда на чл.41,ал.2 във вр. ал.1 от ГПК, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца в молба от 11.10.2019г., чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт М.И., искане по реда на чл.238,ал.1
от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на
неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде
постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 23.11.2018г., съдът е
разяснил на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно
връчено на ответника на 02.01.2019г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от
неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 11.10.2019г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника, че Г.Н.Г., като кредитополучател по договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г., валидно сключен с кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, дължи връщане на следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1553/2018г. на ГОРС, а именно : сумата от 372.24 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –03.07.2018г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 15.86 лв., представляваща договорна лихва, считано от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. /падеж на последната погасителна вноска /; сумата от 171.93 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. /падеж на последната погасителна вноска /; сумата от 122.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г. до 03.07.2018г. /датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд/, са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между ответника Г.Г. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, възникнало по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г.; за изпълнение от страна на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София на задълженията му по посочения договор да предостави на ответника - като кредитополучател, договорения размер на потребителски заем, и съответно - за неизпълнение от страна на ответника-кредитополучател на паричните му задължения, произтичащи от същия договор; за наличието на договорни отношения между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД /цедент/ и ищеца в настоящото производство „АСВ” ЕАД във връзка със сключен между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 06.07.2017г.; за прехвърляне в полза на ,,АСВ” ЕАД вземанията срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и за надлежното съобщаване на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната
основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни
писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем № 2194878
от 27.11.2014г., предложение да сключване на договор за паричен заем, Общи
условия по договор за заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., потвърждение по чл.99,ал.3 от ЗЗД, приложение
1/01.04.2016г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
потвърждение за сключена цесия за вземания, посочени в приложение 1/01.04.2016г.,
известие за доставяне, 2 бр. пълномощни за уведомяване за извършване на цесия,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземане /цесия/, обратна
разписка, известие за доставяне, от писмените
материали по ч. гр. дело № 1553/2018г. по описа на ГОРС, както и от
заключението на приетата по делото СИЕ.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г. са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София от ответника Г.Н.г., както следва : за сумата от 372.24 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г.; сумата от 15.86 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 171.93 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 122.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /175 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /300 лв./, общо в размер на 475 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство /125 лв./, общо в размер на 150 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., на СУМАТА от 372.24 лв. /триста седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неплатен остатък от главница по договор за паричен заем № 2194878 от 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 15.86 лв. /петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2015г. до 23.04.2015г., СУМАТА от 171.93 лв. /сто седемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за период от 19.02.2015г. до 23.04.2015г., СУМАТА от 122.11 лв. /сто двадесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г. до 03.07.2018г. /датата на подаване на заявлението в първоинстанционния съд/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1861/31.07.2018г. по ч. гр. дело № 1553/2018г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., СУМА в размер на 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /175 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300 лв./, както и СУМА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1553/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /125 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................