№ 14711
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110169641 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК; с правно основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2
ЗЗД.
Ищецът „Е.М." ЕООД твърди, че на 21.10.2020г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника П. Н. Б. за сумата 2 000,00 лева, представляваща
главница, съгласно договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *********- "К.",
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 571,14
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до
20.08.2023г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 16965/ 2022г. по описа на Софийския районен
съд, 170 състав, като по същото е издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.
414 ГПК ответницата е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
20.08.2021г. между „К.К.М.“ ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски
кредит, тип кредитна линия "К.", по реда на чл. 6 ЗПФУР, от разстояние. Същият сочи, че по
силата на посочения договор кредиторът "К.К.М." ЕАД се задължил да предостави на
ответницата сумата 2000 лева, а последната- да върне същата на 24 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 123,66 лева. В исковата молба са наведени твърдения, че страните
по договора за кредит постигнали съгласие размерът на договорната възнаградителна лихва
е 28,62 %, а на годишният процент на разходите- 49,97 % . Ищецът твърди още, че
1
кредиторът изпълнил задължението си да предостави на длъжника договорената парична
сума, като последният не престирал насрещно- да върне получената сума, ведно с
договорената възнаградителна лихва.
В исковата молба са релевирани твърдения, че вземането на кредитора "К.К.М." ЕАД е
прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания, скл. на 07.04.2023г. между „К.К.М.“
ЕАД и ищеца, за което последният уведомил ответницата, за което е упълномощен от
кредитора по договора за потребителски кредит.
При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането
на ищеца за за сумата 2 000,00 лева, представляваща главница, съгласно договор за
потребителски кредит тип кредитна линия No *********- "К.", ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 571,14 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.08.2023г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2023г. по
ч.гр. дело No 49307 по описа за 2023г. на Софийски районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Н. Б. е подала отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са релевирани
доводи, че ищецът не е материалноправно легитимиран по предявените искове, тъй като
длъжникът не е уведомен за извършената цесия. На следващо място, в отговора е наведено
възражение за недействителност на договора за кредит. Посоченото възражение е
обосновано с аргументи, че в случая не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен като абсолютна величина, без да са посочени взетите
предвид допускания, не са конкретизирани взетите предвид разходи по кредита, което води
до оскъпяването му. В отговора на исковата молба са развити съображения за нищожност на
клаузите за ГПР, такса за оценка на риска и разноски за събиране на вземането.
В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
на 20.08.2021г. между „К.К.М.“ ЕАД и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение, въз основа на договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
*********- "К.", съгласно който кредиторът предал в заем на длъжника сумата 2000 лева, а
последният се задължил да върне същата на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на
по сумата 123,66 лева. Страните са постигнали съгласие договорната възнаградителна лихва
да бъде в размер 28,62 %, а годишният процент на разходите (ГПР)- 49,97%.
На 07.04.2023г. между „К.К.М.“ ЕАД и ищеца е сключен договор за покупко- продажба
на вземания (цесия), съгласно който продавачът продава на купувача вземания, посочени
2
приемо- предавателен протокол. С Протокол № 1 към договора за покупко- продажба на
вземания (цесия) от 07.04.2023г. е конкретизиран предмета на рамковия договор, като в
приложението към същия е вкл. процесния договор.
Цедентът „К.К.М.“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.С.В.“ ООД да уведоми
длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо ищецът е уведомил ответницата
за извършеното прехвърляне.
Пред първоинстанционният съд е назначена СИЕ, от заключението на която се
установява, че кредитът е усвоен на 20.08.2021г. Таксата за оценка на риска е прибавена към
главница в размер на сумата 2000 лева и е получена новосформирана главница 2240 лева,
върху която е изчислена договорна възнаградителна лихва. В периода от 31.12.2021г. до
21.06.2022г. ответницата е платила сумата 360 лева, отнесена за погасяване на задължението
за главница с падежи от 20.09.2021г. до 20.11.2021г. в размер на сумата 203,30 лева и на
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.11.2021г. в размер на
сумата 156,70 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на
пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *********- "К.", скл. между
„К.К.М.“ ЕАД и П. Н. Б., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне
на „К.К.М.“ ЕАД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от „К.К.М.“ ЕАД на “Е.М.” ЕООД;
настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените
предпоставки е в тежест на ищеца.
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит.
Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.
9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните,
като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е
частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат
в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
3
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1
ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по
един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа
в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване
за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в
съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита
на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите
напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при
сключването му националното и европейското право поставят като изискване
кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14
Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се
посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се
определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР
трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това
информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на
потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово
изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в
съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора
посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са
посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния
процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по
кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,97%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
4
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI
Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените
обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В светлината на изложеното и след анализ на определения годишен лихвен процент на
разходите и предвид липсата на възможност да се проверят индивидуалните му компоненти,
настоящият съдебен състав счита, че на потребителя не е предоставена ясна и достъпна за
него информация, тази уговорка е във вреда на потребителя и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставлява неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения (в т.см.
решение по дело Home Credit Slovakia, C- 42/15). Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето- чл. 22 ЗПК.
Предвид обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, без значение за изхода на спора се явяват
останалите релевирани оплаквания от ответницата, поради което същите не следва да се
обсъждат по същество.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
5
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11
ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този
смисъл са решение № 261440 от 04.03.2021г. по в. гр. дело № 13336/ 2019г. по описа на СГС,
ІІ- А въззивен състав, решение № 24 от 10.01.2022г. по в. гр. дело № 7108/ 2021г. по описа на
СГС, III- Б въззивен състав и др.).
Във връзка с доводите на ответницата, следва да се посочи следното:
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответницата, че не се намира в
облигационно правоотношение с цесионера, което е обосновано с аргумент, че ответникът
не е уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния
случай по делото е представено пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил
цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съдът
приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като
такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Задължението не е за лично незаместимо действие, с оглед което на общо основание
страната може да упълномощи друго лице, което от нейно име и за нейна сметка да изпълни
задължението, като уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, предмет на
договора за цесия. При отсъствието на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно
и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата
молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт
от значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин
уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на
исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника, представлява
друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е непротиворечивата
съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 123/ 24.06.2009г.
по т.д. № 12/ 2009г. на ВКС, II т. о., решение № 78/ 09.07.2014г. по т.д. № 2352/ 2013г. на
ВКС, II т.о., решение № 3/ 16.04.2014г. по т.д. № 1711/ 2013г. на ВКС, I т.о. Като споделя и
прилага цитираната съдебна практика настоящата инстанция приема, че изходящото от
цедента, чрез нейния пълномощник, уведомление за извършената цесия, представено с
исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Законът не
6
поставя специални изисквания за уведомяването, то може да бъде направено и в рамките на
процеса относно предявен иск за вземането с връчването на такова изявление с връчването
на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника- ответник.
От друга страна, съдебната практика е непротиворечива, че придобиването на
вземането от цесионера (респ. възникването му в неговия патримониум) настъпва със самото
сключване на договора за цесия, а съобщаването не е елемент от фактическия й състав;
целта на уведомяването на длъжника е единствено с оглед защитата му срещу ненадлежното
изпълнение на задължението му (т. е. срещу лицето, което вече не е носител на вземането). В
т.см. определение № 264 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2111/2021 г., II т. о., ТК. Ето защо
и съдът приема, че ищецът се явява легитимирана страна по материалното правоотношение.
С решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, е даден
отговор на материалноправния въпрос “Допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск
да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при
положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на
чл. 22 ЗПК”. В посоченото решение ВКС е приел, че “при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК”.
Следователно, при установена в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск
следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност
на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от
кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. В т.см. решение № 60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1023/2020 г., I т. о., ТК; решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III
г. о., ГК; решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК;
решение № 50007 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1023/2022 г., I т. о., ТК.
В аспекта на изложеното, ответницата дължи връщане на получената главница, която е
в размер на 2000 лева. От посочената сума следва да бъде приспадната сумата в размер на
7
360 лева. За пълнота за изложението следва да се посочи, че клаузата за дължимост такса за
оценка на риска е нищожна. Това е така, тъй като задължението на потребителя да заплати
еднократна такса за оценка на риска е такса за действия, свързани с усвояване на кредита.
Същата е част от дейността му по предварителна оценка на кредитоспособността на
длъжника и като такива не може да бъде събирана от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото тази оценка е правно задължение на кредитора, поради което той не
предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която да се
дължи насрещна парична престация. Ищецът, като търговец, извършващ по занятие дейност
по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност
на кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на
кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично
неиздължаване. Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за
дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената
при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на потребителя. В този
смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат кредиторът да извърши преценка
за имуществото състояние на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България. В
случая клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска в размер на 240 лева,
прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера
на задълженията по договора. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на риска е пряк разход, свързан с
усвояване на кредита и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск до сумата 1640 лева,
представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит тип кредитна линия No
*********- К./ 20.08.2021г. В частта над сумата 1640 лева до сумата 2000 лева предявеният
иск за установяване на вземането за главница, съгласно посочения договор за кредит, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и иска за установяване вземането на
ищеца за сумата 571,14 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 20.09.2021г. до 20.08.2023г.
По разноските:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
8
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 51,42 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
180 лева. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 147,61 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 51,42 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 479,29 лева.
Относно разноските на ответницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Искането за
присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания, като са
представени доказателства за действително извършване на разноските.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ответницата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част
от исковете, на същата следва да се присъдят разноски в размер на 144,86 лева. В
първоинстанционното исково производство ответницата е направила разноски за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете, на същата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 36,22 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. Б., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Е.М." ЕООД, с ЕИК ***********, за сумата 1640 лева,
представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
*********- К., скл. на 20.08.2021г. между „К.К.М.“ ЕАД и П. Н. Б., вземането по който е
прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания, скл. на 07.04.2023г. между „К.К.М.“
ЕАД и “Е.М.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 31.08.2023г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от от 26.09.2023г. по ч.гр. дело № 49307
по описа за 2023г. на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Е.М." ЕООД, с ЕИК *********** против П. Н. Б., с ЕГН
**********, за установяване вземането на “Е.М.” ЕООД за главница, съгласно договор за
9
потребителски кредит тип кредитна линия № *********- К., скл. на 20.08.2021г. между
„К.К.М.“ ЕАД и П. Н. Б., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на
вземания, скл. на 07.04.2023г. между „К.К.М.“ ЕАД и “Е.М.” ЕООД, над сумата 1640 лева до
сумата 2000 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК и за договорна
възнаградителна лихва за периода 20.09.2021г.- 20.08.2023г. за сумата 571,14 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Н. Б., с ЕГН **********, да плати на "Е.М." ЕООД, с ЕИК ***********,
сумата 147,61 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 49307 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, разноски, съобразно уважената част от исковете и
сумата 479,29 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, с ЕИК ***********, да плати П. Н. Б., с ЕГН **********,
сумата 144,86 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 49307 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете и сумата 36,22 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10