№ 177
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Виктория М. Станиславова
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602770 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна частна жалба на А.С.Т., частен тъжител по НЧХД №
5995/2021 година по описа на СРС, НО, 105 състав, срещу разпореждане от 26.04.2021
година, с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание
чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като
се иска последният да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг съдебен състав. Изтъква се, че за да прекрати делото съдията-докладчик
от първостепенния съд неправилно е приел, че от описаните в тъжбата факти не може да се
направи извод, че частният тъжител има качеството пострадало лице, доколкото
инкриминираните изрази са отправени по отношение на всички служители на търговското
дружество, включително и към ЧТ Т. като управител. Посочва се, че неправилно първият
съд е приел, че инкриминираните изрази са насочени единствено към дружеството и не биха
могли да имат личен характер. В заключение се моли атакуваното разпореждане на СРС,
НО, 105 състав, с което е прекратено производството по НЧХД № 5995/2021г. да бъде
отменено, като делото бъде върнато на първия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на
жалбоподателя Т. – адв. Ц.И. моли жалбата да бъде уважена по посочените в нея основания.
Изразява се становище, че е налице осъществен състав на престъплението обида чрез
думите „жалки, боклуци, порнография“
1
Защитника на подсъдимата А.Д. в открито съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав изразява становище, че разпореждането на първия съд следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно. Изтъква се, че първоинстанционния акт е
постановен в съответствие с константната съдебна практика на въззивните съдилища и
Върховния касационен съд. Сочи, че в конкретния казус става въпрос за конфликт във
връзка с рекламация на вещи и че в никой случай не би могло да се приеме, че е налице
умисъл за осъществяване на престъпление.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира, че не са налице основанията за
неговата отмяна или изменение, като установи от фактическа страна следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от А.Б. Т. срещу А.Я.. Д., въз основа на
която е образувано наказателно дело от частен характер - НЧХД № 5995/2021г.
С Разпореждане № 20105273 от 26.01.2019г. съдията-докладчик е приел, че не са
налице основания да приеме, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй
като липсват основни факти и обстоятелства, които да мотивират извод за извършено
престъпление, които да се явяват годно основание за предаване на съд на А.Д., с оглед на
което на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратил наказателното
производство.
В мотивите на разпореждането ясно са разграничени и анализирани съставите на
престъплението „обида“ и на престъплението „клевета“. Съдията докладчик при СРС, НО,
105 състав изяснява, че, за да е налице осъществено престъпление с правна квалификация по
чл. 146 от НК не следва да се изхожда от субективното възприятие на засегнатото лице, а от
обективните критерии, които, според първия съд не са изпълнени. Застъпено е становище, че
в конкретния казус се касае за изразена оценка от страна на подсъдимата А.Д. по повод
работата на търговско дружество.
Като основен довод за прекратяване на делото е посочено, че след внимателна
преценка на изнесените в тъжбата факти, не може да се приеме, че е налице пряко и
непосредствено посочване на тъжителя А.Т. като лице, спрямо което да са осъществени
съставомерни действия от страна на подс. А.Д. по смисъла на която и да норма от
специалната част на НК, поради и което действията му не могат да бъдат предмет на
наказателно преследване по частен ред пред съда. В подкрепа на горния извод е посочено,
че ако все пак частния тъжител Т. намира, че с отправените изрази се уронва доброто име и
престижа на управляваното от нея търговско дружество, то същата би могла да предяви
съответните претенции по гражданскоправен ред.
Първоинстанционният съдебен състав е преценил за излишно да отправя указания
към частния тъжител да внесе уточнения в подадената от него частна тъжба. СРС е намерил
частната тъжба за достатъчно изчерпателна и изяснена като дата, място и инкриминирани
изрази, но изнесеното в тъжбата счита, че не представлява престъпление, поради което й се
е произнесъл с атакувания краен съдебен акт.
След преценка на изложените факти настоящият въззивен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното производство не се
образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не отговаря на условията, посочени в
чл.81 от НПК. Настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с изводите на СРС в този
смисъл. Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ,
2
годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен
характер, са регламентирани в разпоредбата на чл.81 ал.1 НПК. За да сезира валидно
съответния съдебен орган, тъжбата съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата, свързани с престъплението. Съдът, на когото е възложена
проверката за редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата
факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление, доколкото
без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата
престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква
наличието и на досъдебна фаза и съответното провеждане на разследване от страна на
прокуратурата и разследващите органи.
С оглед горните съображения и след цялостна проверка на допустимостта на тъжбата
по чл.81 ал.1 от НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен
извод на първостепенния съдебен състав за това, че тъжбата не е годна да възбуди
наказателно преследване, защото липсват посочени конкретни факти и обстоятелства на
престъплението, е правилен.
Видно от съдържанието на тъжбата ЧТ Т. се е почувствала засегната от употребените
в имейла, изпратен до управляваното от нея дружество, изрази. Г-жа А.Я.. Д. в онлайн
кореспонденцията си с представители на дружеството Л. 21 ООД е отправила следните,
обидни, според тъжителя Т., реплики: „А вие като фирма онлайн търговец сте повече от
неадекватни“, „…явно се надявате, че с рушвети ще ви минат номерата“, „това обслужване е
просто потрес, вие сте жалки“, „боклуци са и стоките и служителите на тази фирма“, „..това
сте вие-порнография в бизнеса за обзавеждане на бани“. Изредените изрази частната
тъжителка възприела като лично обиждащи нейната личност, тъй като същата се явява
служител на горецитираното търговско дружество, поради което и намира, че А.Д. по този
начин е осъществила състав на престъпление по чл. 146 от НК.
Обидата е престъпление против честта и достойнството на личността. От обективна
страна обидата по чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително
за честта и достойнството на другиго. Тя може да бъде отправена чрез думи - епитети,
ругатни, сравнения, квалификации или действия - жестове, мимики или др., които са
унизителни за пострадалия. Съставомерна последица от деянието е засягането на честта и
достойнството на пострадалото лице. Престъплението е довършено, когато обидата е
възприета от лицето към което е насочена. За съставомерността на обидата е без значение
дали казаното е истина или не, достатъчно е казаното да е унизително за честта или
достойнството на засегнатия. От субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че
казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да
съзнав,а че те могат да бъдат възприети от това лице, да цели това или да му е безразлично.
В заключение от обективна страна задължително необходим елемент е и персоналната
индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и
респективно защитата от страна на НК е конкретната чест и достойнство на конкретна
личност.
В конкретния случай тъжителят Т. е инкриминирала изрази, които до известна степен
може да се приеме, че засягат дейността на процесното юридическо лице Л. 21 ООД, като
смисловите връзки, които тъжителят е направил с оглед своята съпричастност към
управлението, пресъздават единствено неговия собствен субективен прочит на
инкриминираните фрази. В този смисъл правилно първостепенният съд е приел, че
доколкото никъде в инкриминираните изрази не се споменава името на частният тъжител, а
са отправени по отношение на търговско дружество и всички, работещи служители в
3
същото, не може да се направи извод, че последният е техен адресат и съответно пострадал
от престъпление, респективно, че има процесуалното право да инициира наказателно
производство срещу А.Я.. Субективните процеси на индивидуално осмисляне и преработка
на информацията, в резултат на които частният тъжител е направил извод за осъществено
спрямо престъпление по чл. 146 от НК, а именно „обида“, не са предмет на съдебна
проверка, като последните безспорно не могат да ангажират наказателната отговорност на
обвиняемото лице.
Очевидно е, че частният тъжител Т. се е почувствала несправедливо засегната и
опозорена от заявеното от подсъдимата Д. в ел. писмо изпратено до имейл адрес
„****@***.**. Частната тъжителка, обаче, не цитира в тъжбата конкретни позорящи
обстоятелства, които подсъдимата е приписала лично на г-жа Т., споменавайки я поименно.
Тук въззивният съд намира за необходимо отново да подчертае, че за да е осъществен
състава на чл. 146 от НК от субективна страна, трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия (който може да е свръхчувствителен), а от обективен
критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение
към другите членове на обществото. В тази връзка настоящият съдебен състав, в подкрепа
на изводите си следва да изтъкне и друг аргумент в подкрепа на твърдяното. Подсъдимата е
изпратила писмото по ел.поща до имейл адреса на дружеството, с което е комуникирала по
повод на осъществена търговска сделка между тях. Ако А.Я.. Д. е имала умисъл да обиди
тъжителката Т., то се явява житейски нелогично да адресира съобщението до имейл адреса
на търговското дружество.
Изхождайки именно от предмета на престъплението „обида“, както и с оглед на
константната съдебна национална и на ЕСПЧ практика, настоящият въззивен състав се
солидаризира с извода на съдията-докладчик, противно на доводите застъпени в жалбата, че
инкриминираните в тъжбата твърдения не биха могли да постигнат забранения от закона
резултат, поради обстоятелството, че са насочени към юридическо лице, а не към личността
на тъжителя Т.. Липсата на физическо лице, чиято чест, достойнство и добро име в
обществото да са накърнени, води до извод за липса на обективния критерий „другиго“,
необходим за съставомерност на деянието, като престъпление по предявеното с тъжбата
обвинение. Невъзможността да бъдат засегнати честта, достойнството, самочувствието и
самооценката на юридическите лица се явява пречка те да бъдат пострадали от това
престъпление. Това се потвърждава и от систематичното място на състава в глава II от НК, а
именно „Престъпления против личността“.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите, изложени от жалбоподателя в
частната жалба, инициирала настоящето въззивно производство, че инкриминираните
изрази са персонално насочени към служителите на дружество Л. 21 ООД и в частност към
частната тъжителка Т.. За да е налице персонална насоченост на конкретен обиден израз, то
следва да е индивидуализирано лицето, към което/които са отправени инкриминираните
изрази. В конкретния казус подс. Д. не индивидуализира персонално и конкретно дадено
лице или група от лица, към които отправя обидите. Аргумент в подкрепа на изложеното е и
по-горе описаното, че подсъдимата адресира ел. писмото си до имейл адрес, ползван за
кореспонденция от дружеството.
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл.81 ал.1 НПК и недостатъците ѝ са непреодолими, като намира, че това е
достатъчно на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК наказателното производство,
образувано по нея, да бъде прекратено.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.04.2021 година, с което е било прекратено
наказателното производство по НЧХД № 5995/2021 година по описа на СРС, НО, 105-ти
състав, образувано по тъжба на А.Б.Т. срещу А.Я.. Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5