№ 2749
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506697 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6697/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.И.Б.“ ЕООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №20018317 от 02.03.2022 г постановено по гр.д.
№23859/21 г на СРС , 56 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.232 ал.2 пр.1,2 ЗЗД , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Е.П.“ ЕООД ЕИК **** от
гр.София сумата от 1161,75 лева наемни цени по договор за наем от 01.08.2017 г за периода
м.05.2018 г – м.07.2018 г , ведно със законната лихва от 27.04.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 332,80 лева лихви за забава върху посочената главница за
наемни цени за периода 11.05.2018 г – 06.04.2021 г ; сумата от 160,50 лева консумативни
разходи за периода м.05.2018 г – м.07.2018 г , ведно със законната лихва от 27.04.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 46,12 лева лихви за забава върху
посочената главница за консумативни разходи за периода 11.05.2018 г – 06.04.2021 г.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Незаконосъобразно СРС
не е допуснал графическа експертиза , с която да се установи , че представляващия на
въззивника не е подписал договора за наем , приемо-предавателния протокол и
предизвестието за прекратяване на договора т.е. липсва договор за наем между страните по
делото . СРС не е взел предвид показанията на разпитания свидетел , според които само този
свидетел е имал достъп до процесното помещение , но реално не е работил тъй като е бил в
1
отпуск по болест . Свидетелят е заинтересован , защото вече е служител на ищеца .
Неправилно е приложен чл.301 ТЗ , защото по делото не е установено договорът да е
подписан от М.И. – служител на ответника . ССЕ не доказва възникване на наемно
правоотношение , както и че процесните фактури са осчетоводени от ответника .
Представляващият на ответника своевременно се е противопоставил на договора за наем , а
фактурите са издадени за други отношения . Консумативните разходи не са доказани по
основание и размер . Не е доказано , че ищецът е изпратил месечните фактури на ответника
според задължението му по договора – не е ясно с имейлите какво е пращано . М.И. не е
уведомявал въззивника за електронни съобщения , а и И. е бил дълго време в отпуск по
болест .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според
показанията на св.М.И. за периода м.05.2018 г – м.07.2018 г е налице наемно
правоотношение между ищеца и ответника , а подписите и печатите върху договора са
положени от управителя на ответника . Съгласно приетата ССЕ ответникът е плащал по
договора за наем , а по принцип договорът за наем е неформален . Не е вярно , че св.М.И.
вече е служител на ищеца . Осчетоводяването на фактурите е признание за съществуването
на договора за наем , като самите фактури са с надлежни реквизити и е посочено , че касаят
договор за наем . Няма данни за други договори или правоотношения между страните .
Разноските за консумативи са доказани по основание и размер . Правилно е приложен
чл.301 ТЗ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.03.2022 г
и е обжалвано в срок на 01.04.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че е налице договор за наем от 01.08.2017 г , като
приемо-предавателният протокол по него е подписан от служителя на ответника /разпитан и
като свидетел по делото М.И. . Ответникът е осчетоводил фактури по процесния договор за
наем /без процесните/ , което според трайната практика на ВКС представлява признание на
ответника за задължението му и доказва неговото съществуване /чл.301 ТЗ/ . Без значение е
фактът , че св.М.И. е бил в отпуск по болест за процесния период . За вземанията за
консумативи са издадени фактури и същите са установени с показанията на св.М.И. .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
2
във въззивната жалба . Основателно е оплакването във въззивната жалба , че
първоинстанционният съд неправилно е отказал откриване на производство по чл.193 ГПК
респ.допускане на графическа експертиза . От друга страна във въззивната жалба липсва
искане на въззивника за допускане на графическа експертиза , а настоящият съд дължи
произнасяне по съществото на спора . При наличните доказателства съгласно чл.193 ал.3
ГПК не е доказано оспорването на ответника-въззивник , че договорът за наем и
предизвестието за прекратяване на договора не са подписани от управителя на ответника .
От друга страна СРС законосъобразно е приел , че между страните е възникнало наемно
правоотношение при условията на чл.301 ТЗ. Според показанията на св.М.И. и ССЕ за
периода м.09.2017 г – м.03.2018 г договорът за наем , така както е представен по делото , е
изпълняван от страните и ответникът е заплащал наемните цени и консумативите . Няма
данни за своевременно противопоставяне от представителя на ответника на действия
извършени от неговия служител И. без представителна власт . Не е доказано по делото И. да
е заинтересован като свидетел .
Очевидната причина ответникът да оспорва задълженията си и да спре плащанията е , че
св.М.И. е бил в болнични за процесния период т.е. реално не е работил в наетата част от
офис . Това обаче е без значение по процесния договор за наем , тъй като в него не е
предвидено автоматичното му прекратяването в такъв случай , нито има данни ответникът
да е поискал своевременно прекратяване на договора.
Наемателят има право , но не и задължение да ползва наетата вещ . Св.М.И. е приел
държането на имота от името на ответника и дали И. е давал или отказвал достъп и на други
служители на ответника е извън предмета на настоящото дело .
Преклудирани и недоказани са твърденията във въззивната жалба , че плащанията на
ответника са касаели други отношения . ССЕ доказва обратното – плащания е имало именно
по процесния договор за наем . Размерът на консумативните разходи е доказан с договора за
наем , представените фактури , ССЕ и показанията на св.И. . Исковете за главници и лихви
за забава върху тях са доказани по основание и размер и законосъобразно са уважени от
първоинстанционния съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски се
дължат от въззивника .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20018317 от 02.03.2022 г постановено по гр.д.№23859/21 г на
СРС , 56 състав .
ОСЪЖДА „Т.И.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на „Е.П.“ ЕООД ЕИК **** от
гр.София сумата от 960 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под
3
20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4