Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 251 19.08.2019
година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На тридесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от С.Михов
гражданско
дело номер 1191 по описа за 2016 година.
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, /сега Комисия
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ)/, с БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя Пламен Георгиев
Димитров, с адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул.Филип Кутев № 26А, ет.3
против Т.П.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А, ет.2, М.Д.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
а с постоянен адрес:***, М.Т.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Трайко Китанчев“ № 57, ет.2 и „Миралакс 7“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 2“ бл.№
235, вх.В, ет.11, ап.12, представлявано
от М.Д.Х. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество
оценено на 1 885 087.14 лв., формирани от:
- сумата от
119 300 лв. пазарна стойност на недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.333.1.13, с адрес: гр.Св.Влас,
община Несебър, област Бургас, жилищен комплекс „М Сънрайз 3“, бл.“В“, ет.5,
ап.С 510, находящ се в сграда № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор
11538.502.333 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ 97.56 кв.м., ведно с 9.790 % равняващи се на 14.46 кв.м. идеални части от
общите части на сградата и ведно със съответния процент от правото на строеж
върху поземления имот, в който е изградена сградата, собственост на М.Т.Х. с
ЕГН ********** и подлежащ на отнемане от лицето на основание чл.63 ал.2, т.3,
вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
129 000 лв. пазарна стойност на следните МПС: 1. Лек автомобил „Порше
Кайен Турбо“ с ДК № СА 37 35 КВ, дата на първа регистрация 28.02.2007г., рама №
WP1ZZZ9PZ8LA80407, собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********
и М.Д.Х. с ЕГН **********; 2. Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09
97 КС, дата на първа регистрация 24.07.2007г., рама № WP0ZZZ99Z7S789616 собственост на Т.П.Х. с ЕГН ********** и М.Д.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане
от тях на основание чл.63 ал.2, т.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
14 700 лв. пазарна стойност на МПС: Лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК
№ СА 76 42 РМ, дата на първа регистрация 05.05.2010г., рама № WVGZZZ1TZ9W013778, собственост на „Миралекс 7“ ЕООД с ЕИК ********** и подлежащи на отнемане
от дружеството на основание чл.66 ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
-
1 022 641.60 лв. представляващата левовата стойност на отчуждените
дружествени дялове в следните дружества: 1. 5610 лв. представляващи
равностойността на отчуждените дружествени дялове от капитала на „А. солюшънс“ ЕООД с ЕИК *********; 2.
1 017 031.60 лв. представляващи равностойността на отчуждените акции
в „А. ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК *********
и подлежащи на отнемане от Т.П.Х. с ЕГН ********** на основание чл.72, вр.чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 5700 лв.
представляща левовата равностойност на отчуждените дружествени дялове в
следните дружества: 1. 5600 лв. представляващи равностойността на 560
дружествени дяла във „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК *********, собственост на Т.П.Х.
с ЕГН **********; 2. 100 лв. представляващи равностойността на 100 дружествени
дяла в капитала на „А. консулт“ ЕООД с
ЕИК *********, собственост на Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане
от лицето на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
290 044.53 лв. представляваща стойността на погасен кредит по
разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо –
американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 24 500
лв. внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева IBAN ***
/стар № ***/ в „Уникредит Булбанк“
АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане на основание чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 9100 лв. внесена
по разплащателна сметка в лева IBAN *** /стар № ***/ в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата в размер на
46 849.11 лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
176 024.70 лв. внесена по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 10 000
лв. внесена по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 2347 лв.
внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Юробанк България“
АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане на основание чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
12 223.94 лв. внесена по спестовна сметка в лева IBAN *** „Инвестбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане
на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
-
сумата от 4877.50 лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр М.Д.Х. и подлежащи на отнемане на
основание чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 11 734.98
лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Банка Пиреос България“ АД с титуляр М.Д.Х. и подлежащи на отнемане на
основание чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.). В петитума на исковата
молба е описано подробно конкретното имущество, собственост на ответниците,
което комисия счита, че следва да бъде отнето съобразно изискванията на закона.
КПКОНПИ твърди, че Т.Х.
е бил привлечен в качеството на обвиняем на 11.12.2012г. за това, че: 1. В
периода от началото на 2012г. до
10.12.2012г. в гр.София ръководил организирана престъпна група с участници М.
К. П., Л. Л. Б., Ц. С. М., С. П. Д., Г. К. Л.и Х. П. Х., създадена с користна
цел и да извършва престъпления по чл.234 ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1, предл.2 от НК – престъпление по чл.321 ал.3, пр.2, вр.ал.1, пр.2 от НК и 2. На
10.12.2012г. в гр.Костинброд кв.“ Шияковци“ в складови помещения, държал акцизни
стоки – 85 бр. кашона цигари „Raqel Slims“ и 34 бр.
кашони нарязан тютюн без бандерол, който се изисква съгласно чл.25 ал.1 от ЗТТИ
и чл.28 от ЗТТИ, като случаят е немаловажен и деянието е било извършено от
повече от две лица, сговорили се предварително – с М. К. П., Л. Л. Б., Ц. С. М.,
С. П. Д., Г. К. Л.и Х. П. Х. и предметът на престъплението е в големи размери –
престъпление по чл.234 ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1, предл.2 от НК. Тези деяния
попадат в обхвата на чл.22 ал.1, т.15 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.).
В хода на извършената
проверка, удължена с решение № 130/ 2014г. на КОНПИ с 6 месеца, считано от
10.01.2014 до 10.07.2014 г., са били извършени справки в публичните регистри в
България, като е било установено гражданското състояние на Т.Х. –
месторождение, постоянен и настоящ адрес, *** с решение № 86/ 10.09.2014г. на
РС-София след сключен брак с акт № */*. с М.Д.Х., от която има *** А.Т.Х.. Има
и *** М.Т.Х. с *** М.Д.Л.. *** на първия ответник - П.Т.Х. е починал, а *** е А.
Д.Х..
Участията на Т.Х. в
„Зора 2000“ ЕООД с ЕИК *********, „Патрик – Кирил“ ООД с ЕИК *********,
„Меркури - спектрум“ СД с ЕИК *********
и „Престиж билдинг комерс“ ЕООД с ЕИК ********* са били включени в имуществото
му, но не подлежат на отнемане поради изтичане по давност на правото на държавата
на основание чл.73 от ЗОПДНПИ (отм.), по отношение на „Праймтайб“ ООД с ЕИК
********* и „Интело“ ООД с ЕИК ********* поради пререгистрацията на дружеството
преди периода на проверката, а в „Ник инвест“ ООД с ЕИК ********* поради
липсата на пререгистрация на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел. На отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1 вр.чл.62,
съотв.чл.72, вр.чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) обаче, подлежат
притежаваните дялове и акции на ответника в следните дружества: „Вирджиния –
таб“ ЕООД с ЕИК *********, „А. консулт“
ЕООД с ЕИК *********, „А. сълюшънс“ ООД
с ЕИК *********, „А. ентертейнмънт“ ЕАД
с ЕИК *********.
Според комисията, при
проверката е било установено участието на бившата съпруга на проверяваното лице
в следните дружества: „Ем ди ер“ ООД с ЕИК ********* и „Мира 94“ ООД с ЕИК
*********, които не са били пререгистрирани в ТРРЮЛНЦ и съотв.левовата
равностойност на дружествените дялове не подлежи на отнемане. М.Х. и е ЕТ “М.Х.“
с ЕИК *********.
Комисията счита, че
от притежаваните от М.Т.Х. недвижими имоти, на отнемане на основание чл.63
ал.2, т.3, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) подлежи следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 11538.502.333.1.13, находящ се в гр.Св.Влас,
община Несебър.
Извършената проверка
на притежаваните индивидуално или в СИО между Т.Х. и М.Х. автомобили е
показала, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № С 60 36 РР е бил придобит
преди проверявания период, лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № С 33 31 ТХ, лек
автомобил „Волво 460“ с ДК № С 86 16 СС, лек автомобил „Порше 944“ с ДК № С 88
81 АР са били придобити от М.Х. също преди 2000г. Лек автомобил „Порше Кайен Турбо“ с ДК № *** и
Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09 97 КС – двата собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********
и М.Д.Х. с ЕГН **********, подлежат на отнемане в полза на държавата на
основание чл.63 ал.2, т.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
При извършена спрямо
Т.Х. проверка за наличие на съответствие между придобитото имущество и доходите
за периода 01.01.2004 – 31.12.2008г. от Национална агенция за приходите - ТД
София град, офис „Оборище“ , пред същия орган са били представени декларирани
от лицето общо 1 276 749.42 лв. заеми от физически и юридически лица.
За периода 01.01.2007 – 31.12.2011г. отново е била направена проверка на
ответника, като Т.Х. е декларирал сключени нови сделки (заеми, покупко-продажба
на дялове и акции) с физически и юридически лица, като комисията не е взела
предвид нито един от тях поради констатирани пропуски при извършването на
проверките.
С оглед разкритата с
решение на РС-София банкова тайна, са били проверени всички сметки с титуляр
ответника, като резултатите са обосновали искането на комисията за отнемане в
полза на държавата на описаните в обстоятелствената част суми. Проверката на
банковите сметки на М.Х. е разкрила, че на отнемане подлежи притежавана сума от
2500 евро (с левова равностойност
4877.50) и сумата от 6000 евро (с левова равностойност 11 734.98), за
които лицето не е представило законен източник за придобиването им.
От всички декларирани
от Т.Х. получени заеми от физически и юридически лица, ищцовата страна е приела
за действително получени сумите от 55 000 лв. от майката А.Х., сумата от
140 000 евро (с левова равностойност 273 816.62 лв.), сумата от
620 000 лв. от „А. ентъртеймънт“
ЕАД и сумата от 278 000 лв. от „Софтуерни системи и сигурност“ ЕООД, като
останалите не са били включени в приходната част поради липсата на
доказателства за постъпването им по банкови сметки на лицето, съотв.за
връщането им.
Според исковата
молба, издръжката на семейството на ответника за периода 2003 – 2013г. е в
размер общо на 86 541.07 лв. Предвид регистрираните за периода 68
излизания и 48 влизания през ГКПП на Република България от страна на Т.Х.,
комисията счита, че командировъчните разходи затова възлизат на 22 809.71
лв., към която сума следва да се добавят и 1359.28 лв. за излизане на М.Х.
заедно с неговия баща.
Проверката на
ответното „Миралекс 7“ ЕООД е показала, че за придобиването на Лек автомобил м.„Фолксваген
Туран“ с ДК № СА 76 42 РМ дружеството не е доказало законен източник на доходи
и на основание чл.66 ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) вещта подлежи на
отнемане. Същото основание е налице и по отношение на сумата от 3136.16 евро (с
левова равностойност 6133.78 лв.) представляваща погасителна вноска по
спестовен влог, която също следва да бъде отнета.
Извършеният
икономически анализ на целия проверяван период (л.43-44) е довел КПКОНПИ до
извода, че доходите, приходите и източниците на финансиране са общо в размер на
2 039 632.06 лв., описани поотделно. Обичайните разходи са в размер
на 155 621.98 лв. Като е взела предвид нетният доход в размер на
1 884 010.08 лв. и оценката на притежаваното имущество от
4 064 049.62 лв., комисията е установила значително несъответствие в
размер на 2 180 039.54 лв. съобразно чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ, вр.§ 1
т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).
Ответникът Т.Х. в
писмения си отговор чрез процесуалния си представител, оспори изцяло исковата
молба. Оспори съществуването на предпоставките, от които възниква правото на
държавата да отнеме имуществото, предмет на настоящото дело. Според него, не са
изложени факти и обстоятелства от комисията, които да водят до извода, че е
придобил имуществото по незаконен начин. По същество не са били взети предвид
всички негови приходи, а от друга страна разходите са били завишени. Позовава
се на заключението на приключилата с протокол № 902875/ 17.11.2009 г. на НАП
проверка, в който е посочено, че вследствие на обсъдените всички писмени
доказателства, не са били установени данни за допълнително облагане. Крайното
салдо на ответника към 31.12.2008г. е било 457 335.86 лв. или 418 357
лв. след приспадане на разходите, която сума комисията не е включила. Втората
извършена проверка е достигнала също до извода, че липсват доказателства за
несъответствие между доходите и извършените разходи. За 2009 г. комисията не
била открила несъответствие, но и не сочи положителната разлика. Бившата
съпруга на ответника - М.Х., от 1998г. не живее в България, както и *** му А. Х.,
но въпреки това е вписано, че за периода м.януари 2003 – 28.05.2010 г.
семейството му се състояло от три лица и дете. *** М.Х. също живее в отделно
домакинство с *** си М.Л.. Т.Х. не употребява алкохол и цигари и затова не
следва да се включват и разходи затова, както е според данните на НСИ.
Паричните средства за придобиване на недвижим имот от М.Х. са получени от трети
лица – майка му, *** му - Ю.Л. по майчина линия и А.Х. по бащина, *** му Ю.С.и Л.С..
Леките автомобили и дяловете в „А. консулт“ ЕООД и „Вирджиния – таб“ ЕООД са
закупени със законни средства за съотв.година. На някои от проверяваните
юридически лица не е била предоставена възможност да участват при проверката. На
самият ответник не е било представено нищо друго, освен документи, които са му
известни, поради което не е могъл да представи доказателства в своя защита.
Вторият ответник М.Х.
в писмения си отговор твърди, че придобития недвижим имот (с идентификатор
11538.502.333.1.13) няма нищо общо с неговия баща, който е бил единствено
пълномощник при изповядване на сделката. М. не живее в едно домакинство с Т.Х.,
а е отглеждан от своята ***. Паричните средства за придобиване на имота в
размер на 48 000 лв. са дадени не от баща му, а от неговите баби, майка му
е неговите чичовци. От друга страна, имотът е бил придобит в груб строеж, с
данъчна оценка 38 000 лв. и поради
това няма как цената му да бъде 119 300 лв.
Ответницата М.Х. в
предоставения срок не направи писмени възражения, не представи доказателства,
не направи доказателствени искания.
Ответното ”Миралекс 7”
ЕООД също не подаде писмени възражения, не направи доказателствени искания.
В съдебно заседание и
в писмените си бележки, представителят на КПКОНПИ подържа исковата молба, като
счита, че по делото безспорно се е доказало наличието на предпоставките на чл.21
от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на описаните недвижим имот,
движими вещи и стойността на отчуждените вещи и дялове. Посочени са заемите,
които комисията е приела, че действително са били получени, както и останалите,
за които е създадена привидност от ответника Т.Х., дори със съставянето на
документи с невярно съдържание. Липсата на доказателства за връщането на тези
заеми със законно придобити средства, е основание да не бъдат взети под
внимание. Свидетелските показания на разпитаните свидетели не могат да се
ползват поради забраната затова в чл.164 ал.1, т.3 от ГПК. Гражданският брак
между ответниците е бил прекратен с решение от 14.07.2014г. и по силата на
закона до този момент двамата са семейство, независимо дали са живели в едно
домакинство. Изготвената съдебно-икономическа експертиза е съобразена с
доказателствата по делото единствено във вариант І, като в останалите вещото
лице се било отклонило недопустимо, изразявайки личното си мнение и прилагайки
методика, която не отразява фактите по делото.
В съдебно заседание и
в писмените си бележки процесуалният представител на ответника Т.Х. счита, че е
представил доказателства за наличие на достатъчно доходи за целия проверяван
период. Основно се позовава на получени заеми от физически и юридически лица,
които са заложени в заключението на СИЕ, вариант ІІ. Същите са били взети
предвид и от НАП при двете извършени проверки и са били признати за доход, като
крайното салдо за 2008 г. е било 457 335 лв. С влязло с сила съдебно
решение на ВКС, ответникът е бил признат за невинен по повдигнатите обвинения,
а по другата преписка не е бил привличан като обвиняем за пране на пари.
Ответникът М.Х. в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа всички направени
възражения, като счита, че за придобиването на недвижимия имот е представил
годни доказателства, че получените суми нямат нищо общо с неговия баща.
Ответницата М.Х. не
се яви в съдебно заседание, не се представлява.
За „Миралекс 7“ ЕООД
не се яви представител в съдебно заседание, не беше изразено становище.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Производството е по реда
на чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (ЗОПДНПИ), (отм., вр. с §5 ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ).
Въпросът с
допустимостта на исковата молба по повод възраженията на пълномощниците на Т.Х.
и М.Х. във връзка с приложението на сроковете по чл.27 от ЗОПДНПИ (отм.), следва да се счита разрешен към
момента на обявяване на решението с постановеното определение № 129/ 08.04.2019
г. по ч.гр.д.№ 81/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
От фактическа страна
въз основа на писмените доказателства по делото се установи, че ответникът Т.Х.
е бил привлечен като обвиняем с постановление от 11.12.2012 год. на разследващ
полицай при ГДБОП МВР (л.100-101) и със същото му са били повдигнати обвинения
по чл.321 ал.3, предл.2, вр. с ал.1, предл.2 от НК и по чл.234 ал.2, т.2 и т.3,
вр.ал.1, пр.2 от НК.
С уведомление изх.№
724/ 13.12.2012 год., Специализираната прокуратура е уведомила КОНПИ за това,
че лица, вкл.ответникът Т.Х., са били привлечени в качеството на обвиняеми за
престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, вр. с ал.1, пр.2 и чл.234 ал.2, т.2 и т.3,
вр.ал.1, пр.2 от НК. С протокол от 08.01.2013 год. (л.108) на старши инспектор
при ТД на КОНПИ София е образувана проверка за установяване значително
несъответствие на имуществото на ответника Т.Х.. С оглед на горното следва да
се приеме, че към момента на образуване на проверката, ответникът е имал
качеството на обвиняем поради привличането му като такъв с постановление от 11.12.2012
год. (л.100-101 от делото) за престъпление, попадащо в предметния обхват на
специалния закон – чл.22 ал.1 т.15 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.).
С влязло в сила
решение № 198/ 07.07.2017г. по к.н.д.№ 363/2017г. на ВКС, ІІ н.о. (л.1785-1800)
е било оставено в сила решение № 1/ 23.01.2017г. по в.н.д.№ 162/2016г. по описа
на Апелативния наказателен съд, 4 състав, вкл. в частта, в която е била
потвърдена присъда от 23.03.2016г. по НД № 879/2014г. по описа на
Специализирания наказателен съд по отношение оправдаването на подсъдимия Т.Х.
по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, вр. с
ал.1, пр.2 и чл.234 ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1, пр.2 от НК. С постановление от 02.11.2016 год.
(л.1867-1873) е било отказано образуването на досъдебно производство против
същия ответник за престъпление по чл.253 от НК, което се установи и със справка
от Софийска градска прокуратура (л.1802).
Към исковата молба е приложено решение № 325/ 13.07.2016г. на КОНПИ
(л.54-99), с което е взето решение за внасяне на искане до ОС-Бургас за
отнемане на установено незаконно придобито имущество. Според твърденията на
ищцовата страна в исковата молба и в съдебно заседание, към началото на
изследвания период ответниците не са притежавали имущество на значителна
стойност. В писмените бележки се твърди, че притежаваното имущество в началото
на изследвания период не е от значение, тъй като проверката засягала само
посочения в закона диапазон до 10 години назад във времето.
Проверяваният период
е от 09.01.2003 год. до 08.01.2013 год.
С влязло в сила
решение № ІІІ-82-86/ 14.07.2014г. по гр.д.№ 23401/ 2012г. (л.1684-1689) е бил
прекратен бракът между Т.Х. и М.Х.. Според удостоверение за наследници № 2159/
09.06.2006г. издадено от Столична община (л.1925), починалият на 25.05.2006 г. П.Т.Х.,
е оставил наследници А.Д.Х. – ** и Т.Х. – ***.
В заключението на
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (л.1949-1966), вещото лице е
отговорило на поставените от страните задачи, като в табличен вид в различни
варианти според задачите е изчислило приходите и разходите на ответника Т.Х..
Същата ще бъде обсъдена от съда с оглед изложената по-долу фактическа
обстановка.
Приетата
съдебно-почеркова експертиза (л.1986-2000) съдържа отговори на поставените от
ответника Т.Х. задачи, като според вещото лице Н.Ризов, подписът като
заемодател в разписката е положен от Д.Р., като заемодател в друга разписка е
положен от Н.Д. и като заемодател в трета разписка е бил положен от Е.К.. По
отношение на положените подписи също като заемодатели от А.Д.Х. и на две места
от П.Х., вещото лице не е могло да отговори поради недостатъчен сравнителен
материал.
В заключението си по
приетата съдебно-оценъчна експертиза (л.1890-1899), вещото лице Т.А. е оценил
имот с идентификатор 11538.502.333.1.13 в груб строеж към 22.04.2010 г. на
сумата от 40 500 лв., като е посочил използваната методика затова.
Според приетата
съдебно-автотехническа експертиза (л.1900-1909), описаните леки автомобили са
със следните оценки: 1. Лек автомобил „Порше Кайен Турбо“ с ДК № СА 37 35 КВ,
дата на първа регистрация 28.02.2007г. е бил със стойност 212 436 лв. към
момента на сключване на лизинговия договор – 26.02.2007г., 79 420 лв. към
датата на прехвърляне на правото на собственост от лизингодателя – 02.11.2011г.
и 34 970 лв. към датата на предявяване на искането – 30.03.2016г.; 2. Лек
автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09 97 КС, дата на първа регистрация
24.07.2007г., е бил със стойност 216 160 лв. към момента на сключване на
лизинговия договор – 13.06.2007г., 95 285 лв. към датата на прехвърляне на
правото на собственост от лизингодателя – 02.11.2011г. и 45 900 лв. към датата
на предявяване на искането – 30.03.2016г.; 3. Лек автомобил „Фолксваген Туран“
с ДК № СА 76 42 РМ, дата на първа регистрация 05.05.2010г., е бил със стойност 49
000 лв. към датата на придобиването правото на собственост от дружеството – 04.05.2010г.
и 15 130 лв. към датата на предявяване на искането – 30.03.2016г.
Според показанията на
св.К.П. – съсед на ответника Т.Х., същият е познавал бащата и майката на
ответника от 30 – 40 год. Бившата съпруга на Т.Х. – М., поне от 20 години не
живеела в България, а в *** с *** им. Синът на Т. също не живеел при него, а
отделно. На ул.***, в периода 2003 – 2013г., Т.Х. живеел заедно с майка си и баща си.
Майката на ответника споделила преди 6-7 години, че искала да направи дарение
на сина си, бил й единствен, а после се похвалила на свидетеля, че била дарила
на ответника 50 – 60 000 лв.
Св. Д.Й. – познат на
ответника Т.Х. заяви, че през м.октомври 2007 до 2011 г. свързал ответника с
друг свой познат, който имал възможност да даде пари назаем. През януари 2008 г.
този познат бил дал на Х. сумата от 180 000 лв. Свидетелят не знае дали е
била уговаряна лихва и дали заемът е върнат.
От показанията на св.Л.П.
– *** на ответника Т.Х., стана ясно, че същият живее под жилището на
свидетелката от дете. Била много близка и с родителите на ответника, като преди
2006 г. често ходела при тях. По това време, бащата на ответника му бил дал
сумата от 600 000 лв., за което чула от починалия П.Х.. Същият се
притеснявал, дали парите ще отидат по предназначение – за реконструкция и
ремонти и разширение на хотела на Т. в „Слънчев бряг“, а и очаквал да му ги
върне. Тези пари бащата на ответника ги бил получил от негов приятел от Г..
Самите пари били предадени от баща на син в хартиен, картонен плик.
Свидетелят Н.Д. – приятел
на Т.Х., заяви, че го познава от 1976 г. от махалата. През 2006 г. дал на
ответника 20 000 лв. назаем, които
още не му били върнати. През същата година, Т. му се обадил и го помолил да
закара една жена до Пловдив. Свидетелят се съгласил и се запознал с Е.К. – **,
която живеела в ***, в ***, където свидетеля й гостувал два пъти – през 2011 и
2013 г. Д. карал с колата жената и друг път, като един ден го помолила да я
закара до банка, където К. изтеглила крупна сума пари в евро. После я върнал в
нейното жилище и там изчакали да дойде Т.. След срещата, ответникът излязъл със
същата чанта, в която били изтеглените пари. К. разказвала, че в *** е имала
син, който починал и продала къщата си там за 240 000 евро. Жената била
починала преди два месеца (октомври 2017 г.), била на 84 години.
Според свидетеля Д.Р.
– познат на ответника Т.Х. от тенискортовете, през 2006 г. дал на ответника
20 000 лв. назаем, които бил спечелил докато играел футбол в *** и ***.
Уговорката била, вместо да връща парите, Т. да осигурява на свидетеля безплатна
почивка в хотела си „Сънрайз“ в „Слънчев бряг“ и действително Р. бил ходил
няколко пъти на такива почивки. Парите и досега не са върнати на свидетеля.
В мотивите си в свое решение
№ 3/12 год., Конституционният съд е посочил, че на изследване подлежи
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличаването му през същия период от законно източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време
разходи и възникналите задължения. Според §1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), „имущество" е пари, активи от всякакъв
вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени
вещни права. С оглед възприетата в закона легална дефиниция, за имущество по
смисъла на специалния закон следва да се приемат само активите и паричните
средства, които по време на проверявания период са придобити от ответниците –
недвижими имоти, превозни средства, акции и дялове в търговски дружества, влогове
и депозити в банки. В зависимост от това, дали те се още са в техния
патримониум, тези блага могат да бъдат придобито имущество, отчуждено или
преобразувано имущество ( реш. № 97/ 18.05.2018 г. по гр.д.3224/17 год. ІV г.о.
на ВКС).
КПКОНПИ е задължена
да посочи, с какво имущество са разполагали ответниците в началото на
проверявания период или към 08.01.2003 г. Ищцовата страна изрично заяви, че към
тази дата е приела имуществото на ответниците с нулеви стойности. Според заключението
на приключилата с протокол № 902875/ 17.11.2009 г. на НАП проверка (л.721 –
735), вследствие на обсъдените всички събрани писмени доказателства, салдото на
ответника Т.Х. към 01.01.2004 г. е било 265 000 лв. с непосочен произход.
Към 15.01.2004г. НАП е добавила заем от 600 000 лв. или сумата е общо 861 733.38
лв., след приспадане на разходите за издръжка в размер на 1805.00 лв. по данни
на НСИ (л.728). Тази сума комисията правилно не е включила към началното салдо
на първия ответник.
Приложените договор
за паричен заем и разписка от 15.01.2004 г. (л.1855-1856; л.1857; оригиналите
по молба на Т.Х. се съхраняват в касата на ОС-Бургас), според която същият е
получил от своя баща сумата от 600 000 лв., не удостоверяват възникване на
облигационно правоотношение, както и извършено действително предаване на пари.
Според заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, подписът срещу
„заемодател“ в договора и срещу текста „П.Т.Х.“ не бяха идентифицирани от в.л.Н.Р.
като действително положени от П.Х. (л.1991). С оглед доказателствената тежест според
чл.193 ал.3 от ГПК, съдът приема, че Т.Х. не е доказал авторството на подписа
върху документите, а следователно и действителното получаване на сумата от своя
баща. Без значение е приложеният договор за заем и разписка за получени
300 000 щ.долара от П.Х. от С.С.К. с дата 01.06.2000 г. (л.1858-1861).
Показанията на
свидетелката Л.П. по отношение предаването на сумата, не могат да бъдат
кредитирани. Първо, че сумата е 600 000 лв., свидетелката е научила от
починалия вече П.Х. и поради това показанията й не могат да бъдат проверени.
Второ, П. заяви, че парите били „в хартиен, картонен плик“, от който не можел
да се види обема. Дори сумата от 600 000 лв. да е в банкноти от по 100
лв., ще бъдат необходими кашони за да се пренесат. Побирането им в картонен
плик звучи крайно неправдоподобно и означава, че свидетелката най-малкото не е
видяла предаване на такава огромна сума. Трето, житейски невероятно звучи
представянето на цялото „предаване“ на сумата („…и тогава чичо ми каза, че ще
му даде 600 хиляди лева“; „изчаках Т., видяхме се и чичо ми му даде парите, а
ние с майка му отидохме в другата стая“; „трябваше да му ги върне тези пари,
това беше условието“, л.1974, стр.2), тъй като е нормално това да стане „на 4
очи“, а не в присъствието на лице, което дори не е роднина на страните.
За сумата от
265 000 лв. липсват каквито и да е доказателства, че са били налични към
01.01.2004 г. Останалите ответниците не приложиха доказателства, че в началото
на проверявания период са разполагали с имущество на значителна стойност.
По отношение на
придобитото имущество от ответниците
през проверявания период няма спор – възраженията са единствено относно
законността на средствата затова. Поради това и с оглед събраните доказателства,
съдът приема описаното в исковата молба имущество за действително придобито от
ответниците, в т.ч. недвижим имот, леки автомобили, акции и дялове в търговски
дружества и банкови влогове.
Според дадената в § 1
т.5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) формулировка, нетен доход представлява разликата
между реализираните от проверяваното лице доходи, приходи или източници на
финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. Доходите, приходите или източниците
на финансиране са посочени в закона примерно, неизчерпателно.
В своята практика ВКС
приема, че „доход“ по смисъла на закона са
имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в
резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи,
свързани с осъществяването на дейността. Източниците на финансиране могат да
бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите
(приходите минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са
кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове).
Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на
забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се трансформира в
новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение
за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и
даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във
всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен
източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя.
Кредитът обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода.
С оглед това
разрешение, съдът счита, че през проверявания период ответниците са реализирали
доходи от трудова дейност, от обезщетения, от продажба на имущество и са
получили финансиране чрез кредити от банки, заеми от физически и юридически
лица и дарения.
В главата „Издръжка
за семейство“ ищцовата страна счита, че за периода 09.01.2003 – 28.05.2010г.
издръжката следва да се изчислява за 3 лица и ½ за дете и от 29.05.2010
до 09.01.2013 г. за 2 лица и ½ за дете. Това твърдение кореспондира със
събраните по делото доказателства. Приложеното решение № ІІІ-82-86/
14.07.2014г. по гр.д.№ 23401/ 2012г. (л.1684-1689) за прекратяване на брака
между Т.Х. и М.Х. сочи, че фактическата раздяла между страните е от 1998 г.,
когато съпругата се е преместила да живее в *** заедно с * им А. Х.. Това обаче
не е достатъчно да се приеме, че за изследвания период (09.01.2003 – 28.05.2010
г. – датата, на която А.Х. е навършила пълнолетие) страните не са били в едно
домакинство. От една страна, като „издръжка“ следва да се добави като разход поне
сумата, за която Т.Х. е бил осъден да заплаща като издръжка на непълнолетната
си дъщеря. Обаче от друга страна, в приложеното решение самият ответник твърди
съвсем друго – че е издържал дъщеря си както в ***, така и в ***, като й е давал
на ръка пари в брой. За установяването на тези обстоятелства е довел свидетел,
дал показания именно в тази насока, които са били взети предвид от съда при
постановяване на решението за развода. При това положение съдът приема, че Т.Х.
е направил разходи, значително надхвърлящи твърдените от комисията, но
доколкото като сума е посочена 86 541.07 лв., следва да се ограничи в този
размер.
Няма спор относно
установени чрез справки от ГД „Гранична полиция“ при МВР, регистрирани за проучвания
период 68 излизания и 48 влизания през ГКПП на Република България от страна на
Т.Х., както и излизанията му заедно с неговия * М.Х.. Изчисленията на
командировъчните разходи затова в размер на общо 24 168.99 лв., включващи 22 809.71
лв. за бащата и 1359.28 лв. за излизанията на М.Х., съдът приема за коректни с
оглед заложените в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
стойности. Изразеното от в.л. Т.Ангелов становище, че не следвало да се
прилагат максималните стойности, тъй като Т.Х. заявил, че в *** бил отсядал при
познати, не почива на събраните по делото доказателства – дали е отсядал
ответникът при роднини без да плаща затова, не беше установено.
През проверявания
период Т.Х. е получил следните заеми, които са отчетени като приходи:
55 000 лв. като заем от неговата * А.Х.; 273 816.62 лв. (или
140 000 евро) заем от Е.Б. и К.Б.; 620 000 лв. заем от „А. ентертеймънт“ ЕАД и 278 000 лв. заем от
„Софтуерни системи и сигурност“ ЕООД (л.712-713; 714; погасен чрез
прехвърлянето на акции от капитала на „Коан шипинг“). Посочените от ответника Т.Х.
заеми в общ размер от 1 276 749 лв., правилно не са били взети предвид от комисията.
Представеният договор
за заем от 07.01.2008 г. за сумата от 180 000 лв., получени от ответника
от „Диагнозис СИ и ЕС“ ООД (л.719-720) не отразява действително получаване на
сумата, тъй като липсва доказателство за постъпването й от сметка на
дружеството по сметка на Т.Х.. Липсва и
доказателство за установяване на датата на съставяне на документа, с
оглед успешното оспорване от страна на ищцовата страна, като на основание
чл.181 ал.1 от ГПК, за достоверна следва да се приеме датата 30.04.2013г.,
когато е бил представен пред НАП. Макар в договора да е посочен срок за
връщане 30.12.2010г., „връщане“ на тази
сума със законно придобити средства не беше доказано.
Договор за заем с М.Х.
за 40 000 лв. не удостоверява действителното получаване на сумата -
липсват преводно нареждане, бордеро или разписка.
Договорът за заем от
10.01.2007г. (л.1865-1866; оригиналът по молба на Т.Х. се съхранява в касата на
ОС-Бургас) между Т.Х. и Е.К. за сумата от 160 000 евро, също не удостоверява
действителното получаване на сумата от страна на първия ответник. Първо, в чл.2
се говори, че сумата ще бъде предадена в срок от 3 дни от подписването на
договора. Доказателства затова не бяха представени. Показанията на свидетеля Н.Д.
могат да установят единствено срещи между Т.Х. и Е.К., но не и фактическото
предаване на някаква парична сума. Второ, пак в договора е посочен срок на
връщане 31.12.2013 г., но доказателства за връщането на сумата със законно
придобити средства не бяха представени.
Изложеното се отнася в пълна степен и за
приложените договори за заем между Т.Х. и Н.Д. за сумата от 20 000 лв.
(л.1939) и Д.Р. за сумата от 20 000 лв. (л.1941; оригиналите по молба на Т.Х.
се съхраняват в касата на ОС-Бургас). В самата „разписка“ е уговорен срок на
връщане до три години или до 01.11.2009 г. Нито една от двете суми не е била върната на заемодателите със законно придобити
средства. Показанията на св.Р., че ответникът му обещал, свидетелят да почива в
хотела на Х. вместо връщане на парите, нямат отношение по делото.
Общо по отношение на обсъдените „заеми“ следва
да се посочи, че дори да бяха действително получени, същите не обогатяват
заемополучателя, тъй като подлежат на връщане. Обогатяване би било налице ако
бъдат върнати от законни доходи или помощи и дарения (също в реш.№ 97/
18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІV г.о.), каквито доказателства ответникът
Т.Х. не представи.
Намиращото се на
л.1701 по делото извлечение за приход в разре на 316 941 лв. с дата
13.01.2013 г., е с посочено основание „валутна сделка“. Но каква е сделката, с
кого е била и какво е престирал Т.Х., не се посочва от самия ответник, не става
ясно и от останалите документи.
Контролираните от Т.Х.
и М.Х. търговски дружества също са придобили имущество, което следва да се
вземе предвид. „Зора 2000“ ЕООД с ЕИК ********* в рамките на проверявания
период през 2003 г. е придобило отстъпено право на строеж: 420/ 820 кв.м.
идеални части от учредено право на
строеж, находящо се в гр.Несебър за сумата от 2200 лв. През следващата 2004 г.
дружеството е продало ид.части от правото на строеж на трето лице за сумата от
2936.30 лв. Дружеството притежава земя от 3500 дка във Вилна зона „Зора“ в КК
Слънчев бряг, община Несебър, както и построени в имота вилни сгради,
ресторант, рецепция. Подадените от дружеството годишни декларации по чл.51/ 92
от ЗКПО разкриват следните цифри: за 2003 г. – счетоводна загуба от
149 348 лв., за 2004 г. – счетоводна загуба в размер на 18 918 лв.,
за 2005 г. – счетоводна загуба в размер на 80 818.96 лв.; за 2006 г. –
сч.загуба в размер на 45 627.99 лв.; за 2007 г. – сч.печалба в размер на
325 563.63 лв.; за 2008 г. – сч.печалба в размер на 623.72 лв.; за 2009 г.
– сч.загуба в размер на 34 783.54 лв.; за 2010 г. – сч.печалба в размер на
12 443.36 лв.; за 2011 г. – сч.печалба в размер на 41 488.94 лв.; за
2012 г. – сч.печалба в размер на 85 000 лв. На 11.06.2012г. дружеството е
изплатило в полза на Т.Х. като дивидент сумата от 42 465 лв. Тази сума е
доход за първия ответник, доколкото за същата година дружеството е декларирало
сч.печалба, която я надвишава.
„Меркурии - спектрум“
СД с ЕИК ********* в периода 2006 – 2013 г. не е придобивало недвижими имоти. По
сметките на дружеството не са били правени преводи от собствениците в
проверявания период, дружеството не е разпределяло печалба.
„Престиж билдинг
комерс“ ЕООД с ЕИК ********* през проверявания период е придобивало и се е
разпореждало с недвижими имоти във връзка със своята дейност. Няма
доказателства да се е извършвало разпределение на дивиденти.
„Вирджиния – таб“
ЕООД с ЕИК ********* през проверявания период не е извършвало разпределение на печалба.
„А. консулт“ ЕООД с ЕИК ********* през
проверявания период също не е извършвало разпределение на печалба.
По сметките на „А. сълюшънс“ ООД с ЕИК ********* през
проверявания период няма направени вноски от собствениците на дялове, не е извършвало разпределение на печалба.
„А. ентъртейнмънт“ ЕАД с ЕИК ********* през
проверявания период също не е извършвало разпределение на печалба. Извършената
през 2011 г. от страна на Т.Х. продажба на акции от капитала на „А. ентъртейнмънт“ ЕАД за сумата от
1 017 032.12 лв., също не представлява източник на законно придобити
средства. Видно и от Протокол за извършена проверка № 1325298/ 18.06.2013г. от
НАП на Т.Х. (л.649-666), същият е придобил 3 192 000 бр. акции (100 %) от
капитала на „А. ентъртейнмънт“ ЕАД, ЕИК
********* чрез договор за продажба на акции от 22.01.2011г. от „Пи Ес Груп“ ООД
с ЕИК ********* за сумата от 1 650 000 евро, като до 31.12.2011 г.
ответникът е заплатил 769 915.12 евро или 1 505 823.10 лв. Тези
средства Т.Х. бил придобил по силата на предварителен договор (л.670-674) с
„Белмонт дивелопмънтс лимитид“ (регистрирана под № 092130 в търговския регистър
на Сейшелските острови) от 21.12.2011 г. с договорена цена от
2 080 000 евро, като до 23.12.2011г. бил получил 520 000 евро
авансово. Доказателства за провеждането на описаните сделки докрай, не бяха
приложени. Но и да беше доказано провеждането им, в най-добрият случай би се
стигнало до спекулативна печалба в размер на 430 000 евро (разликата между
договорената сума от 2 080 000 и платената цена от
1 650 000 евро), каквато обаче от доказателствата по делото не може
да се извлече.
„Прамтайб“ ООД с ЕИК
********* през проверявания период не е разпределяло печалба.
„Миралекс 7“ ЕООД с
ЕИК ********* с едноличен собственик на капитала М.Х., притежава лек автомобил.
Дружеството е получило кредит в размер на 27 000 евро, изцяло усвоен, със
срок на погасяване 31.12.2013г. Извършени са били погасителни вноски в размер
общо на 3136.16 евро, като няма приложени доказателства дружеството да е
извършвало дейност, съотв.да е имало законен източник на приходи за извършване
на погасителните вноски.
„Мира 94“ ООД с ЕИК
********* през проверявания период не е извършвало никаква дейност, не
притежава имущество, както и банкови сметки.
Ответницата М.Х. е
била регистрирана и като ЕТ „М.Х.“ с ЕИК *********, като дейността й като
едноличен търговец няма отношение към производството.
Ответникът М.Т.Х. е
придобил недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
11538.502.333.1.13 чрез покупко-продажба, обективирана в нот.а.***/***г. на
нотариус с район на действие РС-Несебър (л.262-264). Към момента на сключване
на сделката, М.Х. е бил малолетен и е бил представляван от своя * и законен
представител Т.Х.. Уговорената цена е била 48 000 лв., платима по банков
път до 10.05.2010 г., а данъчната оценка 38 886.20 лв. Плащанията са
извършени чрез преводи от следните лица: на 05.05.2010г. Ю.Л.С. (*** на М.) е
превел по сметка на дружеството сумата от 9000 лв. (л.1835-1835); на
05.05.2010г. Л.Л.С. (също *** на М.) е превел сумата от 9260 лв. (л.1837-1838);
на 05.05.2010г. А. Д.Х. (*** на М. и *** на ответника Т.Х.) е превела по сметка
на дружеството сумата от 9000 лв. (л.1839-1840); на 10.05.2010г. М.Л. (*** на М.)
е превела сумата от 3000 лв. (л.1673), а на 05.05.2010г. сумата от 8740 лв.
(л.1674) и на 10.05.2010г. Ю.Г.Л. (*** на М. по майчина линия) е превела сумата
от 9000 лв. или общо сумата от 48 000 лв. Като основание за плащане на
всички платежни документи е посочено „нот.акт **/***“, което е номерът на
вписване на нотариалния акт в Служба вписване – Несебър.
При това положение
следва да се приеме, че заплащането на уговорената цена е било извършено не от
ответника Т.Х., а от посочените лица – роднини на М.Х.. Впрочем по делото не
бяха приложени никакви доказателства, че именно Т.Х. е заплатил цената на
имота. Или първият ответник няма защо да доказва наличие на законно придобити
средства за закупуването на недвижимия имот, тъй като по време на сделката е
бил единствено пълномощник на купувача М.Х.. Становището на ищцовата страна
относно оценката на имота, също е неоснователно. Чл.69 ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) изисква, имуществото да се оценява към
момента на неговото придобиване или отчуждаване, по пазарна стойност. Според заключението на
вещото лице Т.А., към 22.04.2010г. пазарната стойност на имота е била
40 500 лв. (л.1895) и съдът го приема като обосновано. Избраният от вещото
лице, назначено от ищеца метод, явно не отчита особеностите на имота,
вкл.факта, че става дума за изграждане в груб строеж. Показателна е данъчната
оценка от 38 886.20 лв., която е с 10 000 лв. по-ниска от
действително заплатената цена. Или по отношение на посочения недвижим имот,
исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не е
налице хипотезата на чл.63 ал.2, т.3, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
От приложените по делото доказателства е видно, че през проверявания
период ответниците са придобили следните МПС, които според комисията подлежат на
отнемане: 1. Лек автомобил „Порше Кайен Турбо“ с ДК № СА 37 35 КВ, рама № WP1ZZZ9PZ8LA80407, дата на първа регистрация 28.02.2007г. е бил придобит от Т.Х. от
лизингодател на 02.11.2011г. с договорена стойност 115 315 евро без ДДС.
Според заключението на вещото лице, автомобилът е бил със стойност 212 436
лв. към момента на сключване на лизинговия договор – 26.02.2007г., 79 420
лв. към датата на прехвърляне на правото на собственост от лизингодателя –
02.11.2011г. и 34 970 лв. към датата на предявяване на искането –
30.03.2016г.; 2. Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09 97 КС, рама № WP0ZZZ99Z7S789616, дата на първа регистрация 24.07.2007г., е бил придобит от Т.Х. от
лизингодател с договорена цена 137 529.85 евро без ДДС. Вещото лице е
посочило, че пазарната стойност на автомобила е била 216 160 лв. към момента на
сключване на лизинговия договор – 13.06.2007г., 95 285 лв. към датата на
прехвърляне на правото на собственост от лизингодателя – 02.11.2011г. и 45 900
лв. към датата на предявяване на искането – 30.03.2016г.; 3. Лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с ДК № СА 76 42 РМ, рама № WVGZZZ1TZ9W013778, дата на първа регистрация
05.05.2010г., е бил придобит от „Миралекс – 7“ ЕООД на 04.05.2010г. за сумата
от 49 000 лв. Според заключението на вещото лице, автомобилът е бил със
стойност 49 000 лв. към датата на придобиването правото на собственост от
дружеството – 04.05.2010г. и 15 130 лв. към датата на предявяване на искането –
30.03.2016г.
Законът не съдържа разпоредба, според която доходите, приходите или
източниците на финансиране да се преоценяват по пазарна стойност, поради което
при изчисляване на доходите на ответниците през проверявания период следва да
се вземат предвид техните номинални стойности, вписани в договори, нотариални
актове и др. С оглед това уточнение, през проверявания период ответниците са
реализирали следните доходи, приходи и източници на финансиране, без към тях да
се добавят парични средства или друго имущество, с които твърдят да са разполагали
в началото на проверявания период, както и извършени разходи.
-
2003 година: източници на
финансиране на Т.Х. от банкови кредити 475 869.59 лв.; доход от продажба
на акции 500 лв.; общо 476 369.59 лв.; разходи: издръжка на домакинство
– 5453.28 лв.; пътувания в чужбина – 10 364.90 лв.; вноски по банкови
сметки – 3166.83 лв.; погасяване на кредити – 39 027.34 лв. общо 58 012.35
лв.
-
2004 година: приход на Т.Х. от продажба
на недвижим имот 74 321.54 лв., общо 74 321.54 лв.; разходи:
издръжка на домакинство – 6317.50 лв.; пътувания в чужбина – 2446.24 лв.;
вноски по банкови сметки - 5500 лв.; погасителни вноски по кредити
129 460.48 лв.; вноски по заеми към трети лица – 19 900 лв.; вноска за
л.а.“Порше“ - 1040 лв., общо 164 664.22 лв. Сумата от 600 000
лв., получена от ответника Т.Х. като заем от неговия баща, не беше приета от съда като доход, приход или
източник на финансиране по изложени по-горе съображения.
-
2005 година: приходи – общо 0
лв.; разходи: издръжка на
домакинство – 6856.50 лв.; пътувания в чужбина – 713.88 лв.; вноски по банкови
сметки - 750 лв.; погасителни вноски по кредити 104 614.51 лв.; вноски по
заеми към трети лица – 12 900 лв., общо 152 996.89 лв.
-
2006 година: доход на Т.Х. от продажба на МПС – 3 600 лв.;
източник на финансиране заем от А. Х. – 10 000 лв.; (заемът от Н.Д. не следва
да бъде взет предвид по изложени по-горе доводи), общо 13 600 лв.;
разходи: издръжка на домакинство – 7822.50 лв.; придобиване на дружествени
дялове – 1800 лв.; вноски по банкови сметки – 14 744.98 лв.; погасителни
вноски по кредити 194 415.35 лв.; допълнителна вноски за увеличение на
капитала – 176 024.70 лв., общо 394 807.53 лв.
-
2007 година: приходи Т.Х. – общо
0 лв. (заемът от Е.К. не беше приет от съда за действително получен по изложени
мотиви); разходи - издръжка на домакинство – 9509.50 лв.; лизингови вноски – 294 517.71
лв.; вноски по банкови сметки – 10 877.50 лв.; погасителни вноски по
кредити – 113 832.71 лв.; вноски по заеми към трети лица – 14 500 лв.,
общо 443 237.42 лв.
-
2008 година: източник на
финансиране паричен заем от Е.Б. и К.Б. за Т.Х. – 273 816.62 лв.; разходи:
издръжка на домакинство – 11 112.50 лв.; пътувания в чужбина – 1105.04
лв.; лизингови вноски – 128 612.58 лв.; вноски по банкови сметки – 23 970
лв.; погасителни вноски по кредити 74 086.68 лв.; вноски по заеми към
трети лица – 19 520 лв., общо 258 406.80 лв.
-
2009 година: доходи на Т.Х.
според ГДД – 13 500 лв.; източник на финансиране получен заем от А. Х. – 45 000
лв., общо 58 000 лв.; разходи – внесен данък – 1350 лв.; издръжка на
домакинство – 11 364.50 лв.; пътувания в чужбина – 405.12 лв.; вноски по
банкови сметки – 12 499.11 лв.; лизингови погасителни вноски – 193 184.02
лв., общо 218 802.75 лв.
-
2010 година: доход на Т.Х.
според ГДД – 157 739 лв.; разходи: внесен данък – 14 985.20 лв.; издръжка
на домакинство – 9309.16 лв.; пътувания в чужбина – 5045.97 лв.; вноски по
банкови сметки - 1000 лв.; лизингови вноски – 95 157.60 лв.; придобиване
на дружествен дял - 10 лв. (сумата от 68 500 лв. не се прие от съда като
заплатена цена от Т.Х. за придобиване на недвижим имот от М.Х. по изложени
по-горе съображения), общо 125 507.93 лв.
-
2011 година: доход на Т.Х.
според ГДД – 296 839.98 лв.; приход от продажба на МПС – 25 100 лв., общо 321
939.98 лв.; разходи: внесен данък – 29 684 лв.; издръжка на
домакинство – 8572.50 лв.; пътувания в чужбина – 2718.56 лв.; вноски по банкови
сметки – 38 050 лв.; лизингови вноски – 21 732.15 лв.; за придобиване на
дружествен дял – 100 лв.; извършено плащане към “Пи ес ти груп“ ООД за покупка
на дялове – 1 505 823.31 лв., общо 1 606 680.52 лв.
-
2012 година: доход на Т.Х. от
дивиденти – 42 465 лв.; доход от лихви – 880.33 лв.; източник на финансиране
получен заем от „А. Ентертеймънт“ ЕАД – 620
000 лв., общо 663 345.33 лв.; разходи:
издръжка на домакинство – 9952.50 лв.; придобиване на дружествени дялове – 5700
лв.; вноски по банкови сметки – 19 910.06 лв.; плащане към „Пи ес ти груп“
ООД за покупка на дялове – 620 000 лв.; вноски по заеми към трети лица – 40 000
лв.; допълнителна вноска за увеличение на капитала - 5000 лв., общо 700
562.56 лв.
-
2013 година: приходи – 0
лв.; разходи: издръжка на домакинство – 270.63 лв. до 09.01.2013г.
Ответницата М.Х. няма данни за реализирани приходи през проверявания
период. Или доходите, приходите и източниците на финансиране, получени от
ответниците Т.Х. и М.Х. през проверявания период възлизат на 2 039 132.06
лв. Обичайните и извънредни разходи са в размер на общо 155 359.98 лв.
или нетният доход е бил 1 883 772.08 лв. съобразно § 1 т.5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.),
според който представлява разликата между реализираните от проверяваното лице
доходи, приходи или източници на финансиране и размера на извършените обичайни
и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Извършените
разходи през изследвания период са общо 4 123 949.60 лв. или е
налице несъответствие от 2 334 817.54 лв. Създадената в полза
на държавата презумпция, че дадено имущество е незаконно, ако се установи
значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния
доход, е дефинирана в легално определение на понятието, дадено в §1 т.7 от ДР
на ЗОПДНПИ (отм.). Проверката по
настоящото производство е започнала на 30.03.2016 год., когато редакцията на §1
т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) счита за
значително само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което
превишава 250 000 лв. Нормата е изменена с ДВ бр.103/2016 год., като
размерът на значителното несъответствие е намален на 150 000 лв., но
поради санкционния ѝ характер по отношение на ответниците следва да се
приложи старата разпоредба, която за тях се явява по-благоприятен закон. При
установените от закона презумпции, при доказване на описания факт, същият се
счита за настъпил. Ищецът в настоящото производство е изпълнил възложено му
задължение, да установи наличието на несъответствие между имуществото на
ответниците и техните доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените
от тях обичайни и извънредни разходи, като същото по размер надвишава 250 000 лв. за целия проверяван
период от 09.01.2003 до 08.01.2013 год. Освен на събраните по делото и обсъдени
вече доказателства, съдът се позовава на заключението на вещото лице Т.А. и
по-точно на изготвената таблица 1 (л.1952-1953), която отговаря най-точно на
установените факти и съобразно извършените от съда корекции. Или събраните по делото
доказателства водят до несъмнен извод, че придобитото имущество е на значителна
стойност.
С оглед така
приетото, общата стойност на имуществото, което следва да бъде отнето от Т.Х. е
1 686 783.38 лв., от М.Х.
– 103 964.98 лв. и от „Миралакс
– 7“ ЕООД – 55 133.78 лв.
Стойността на двата леки автомобила, съсобствени между Т.Х. и М.Х. беше
разделена на 2 и прибавена към имуществото на всеки от тях.
След като съдът прие
иска по отношение на Т.Х. за основателен и доказан, следва да бъде отнето
посоченото в исковата молба имущество, като следните МПС: 1. Лек автомобил „Порше Кайен
Турбо“ с ДК № *** с пазарна оценка 79 420
лв. към датата на прехвърляне на правото на собственост от лизингодателя –
02.11.2011г.; 2. Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09 97 КС с
пазарна стойност 95 285 лв. към датата
на прехвърляне на правото на собственост от лизингодателя – 02.11.2011г.,
двата собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********
и М.Д.Х. с ЕГН ********** подлежат на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.2,
вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.). Лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК № СА 76 42 РМ
с пазарна стойност 49 000 лв. към
датата на придобиването правото на собственост от дружеството – 04.05.2010г.,
собственост на „Миралекс 7“ ЕООД с ЕИК **********, подлежи на отнемане от
дружеството на основание чл.66 ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
Сумите от
1 022 641.60 лв. представляващата левовата стойност на отчуждените дружествени
дялове в следните дружества: 1. 5610 лв. на „А. солюшънс“ ЕООД с ЕИК *********; 2.
1 017 031.60 лв. представляващи равностойността на отчуждените акции
в „А. ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК *********,
подлежат на отнемане от Т.П.Х. на основание чл.72, вр.чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.). Сумата от 5700 лв. представлява левовата равностойност на
отчуждените дружествени дялове в следните дружества: 1. 5600 лв. представляващи
равностойността на 560 дружествени дяла във „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК
*********, собственост на Т.П.Х.; 2. 100 лв. представляващи равностойността на
100 дружествени дяла в капитала на „А. консулт“ ЕООД с ЕИК *********, собственост на Т.П.Х.,
подлежат на отнемане от лицето на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.). Сумата от 290 044.53 лв. е стойността на погасен кредит по
разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо –
американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. и същата подлежи на отнемане на
основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.), като на същото основание
подлежат на отнемане и сумата от 24 500 лв. внесена от трети лица по
разплащателна сметка в лева IBAN *** /стар № ***/ в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Т.П.Х., сумата от 9100 лв. внесена по
разплащателна сметка в лева IBAN *** /стар №***/ в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Т.П.Х., сумата в размер на 46 849.11 лв. внесена
по разплащателна сметка в лева IBAN *** (това посоченият
номер от ищеца) в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Т.П.Х., сумата от 176 024.70
лв. внесена по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х., сумата от 10
000 лв. внесена по по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х., сумата от 2347
лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр Т.П.Х., както и сумата от 12 223.94 лв. внесена по
спестовна сметка в лева IBAN *** „Инвестбанк“
АД с титуляр Т.П.Х.. Сумата от 4877.50
лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр М.Д.Х., подлежи на отнемане на основание
чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.), както и сумата от 11 734.98
лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Банка Пиреос България“ АД с титуляр М.Д.Х..
На основание чл.66
ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) от
„Миралекс 7“ ЕООД следва да бъде отнета сумата от 6133.78 лв., направени
погасителни вноски по спестовен влог в евро IBAN ***с титуляр дружеството.
В полза на КПКОНПИ на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да се присъдят и направените по делото
разноски, които са в размер на 300 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение,
както и сумата от 1200 лв. заплатена за възнаграждения на вещи лица или общо 1500
лв. На основание чл.69 и чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците дължат държавна такса в размер на 4 % върху уважения размер
или Т.Х. следва да бъде осъден за сумата от
67 471.34 лв., М.Х. за сумата от 4158.60 лв. и „Миралекс – 7“ ЕООД
за сумата от 2205.35 лв. Предвид отхвърлянето на иска против М.Х., на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 1700 лв., от които 1400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице, съобразно приложения
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,
Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И :
ОТНЕМА от Т.П.Х. с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А,
ет.2 в полза на Държавата следното незаконно придобито имущество:
1. 5610 (пет хиляди
шестстотин и десет) лв. представляващи равностойността на отчуждените
дружествени дялове от капитала на „А. солюшънс“ ЕООД с ЕИК *********, на основание
чл.72, вр.чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
2.
1 017 031.60 (един милион седемнадесет хиляди тридесет и един лв. шестдесет
ст.) представляващи равностойността на отчуждените акции в „А. ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК *********, на
основание чл.72, вр.чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
3. Сумата от 5600 (пет
хиляди и шестстотин) лв. представляща левовата равностойност на 560 (петстотин
и шестдесет) дружествени дяла във „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК *********, на
основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
4. Сумата от 100 (сто)
лв. представляващи равностойността на 100 (сто) дружествени дяла в капитала на
„А. консулт“ ЕООД с ЕИК *********, на
основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
5. Сумата от
290 044.53 (двеста и деветдесет хиляди четиридесет и четири лв. петдесет и
три ст.) представляваща стойността на погасен кредит по разплащателна сметка в
евро IBAN
*** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х.
с ЕГН **********, на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
6. Сумата от
24 500 (двадесет и четири хиляди и петстотин) лв. внесена от трети лица по
разплащателна сметка в лева IBAN *** /стар № ***/ в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********, на основание
чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
7. Сумата от 9100 (девет
хиляди и сто) лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN ***
/стар №***/ в „Уникредит Булбанк“
АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********, на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.);
8. Сумата от
46 849.11 (четиридесет и шест хиляди осемстотин четиридесет и девет лв. единадесет
ст.) внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********, на основание чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
9. Сумата от
176 024.70 (сто седемдесет и шест хиляди двадесет и четири лв. седемдесет
ст.) внесена по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********,
на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
10. Сумата от 10 000 (десет
хиляди) лв. внесена по по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********,
на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
11. Сумата от 2347 (две
хиляди триста четиридесет и седем) лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********, на основание
чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
12. Сумата от
12 223.94 (дванадесет хиляди двеста двадесет и три лв. деветдесет и четири
ст.) внесена по спестовна сметка в лева IBAN *** „Инвестбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********, на основание чл.63 ал.2,
т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
ОТНЕМА от Т.П.Х. с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А,
ет.2 и М.Д.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: *** и с постоянен адрес:*** в
полза на Държавата следното незаконно придобито имущество: 1.Лек автомобил „Порше
Кайен Турбо“ с ДК № СА 37 35 КВ, дата на първа регистрация 28.02.2007г., рама №
WP1ZZZ9PZ8LA80407; 2. Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № СА 09 97 КС, дата на първа
регистрация 24.07.2007г., рама № WP0ZZZ99Z7S789616 – двата собственост на Т.П.Х. с ЕГН ********** и М.Д.Х. с ЕГН **********, на основание чл.63 ал.2,
т.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
ОТНЕМА от „Миралекс 7“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 2“
бл.№ 235, вх.В, ет.11, ап.12,
представлявано от М.Д.Х. в полза на Държавата следното незаконно
придобито имущество:
1. Лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с ДК № СА 76 42 РМ, дата на първа регистрация 05.05.2010г.,
рама № WVGZZZ1TZ9W013778, собственост на „Миралекс 7“ ЕООД с ЕИК **********, на основание чл.66
ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
2. Сумата от 6133.78 (шест
хиляди сто тридесет и три лв. седемдесет и осем ст.), направени погасителни
вноски по спестовен влог в евро IBAN *** „Миралекс 7“ ЕООД, на основание чл.66 ал.2, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.).
ОТНЕМА от М.Д.Х. с
ЕГН **********, с посочен адрес: ***, а с постоянен адрес:*** в полза на
Държавата следното незаконно придобито имущество:
1. Сумата от 4877.50 (четири
хиляди осемстотин седемдесет и седем лв. петдесет ст.) внесена по разплащателна
сметка в лева IBAN
*** „Юробанк България“ АД с титуляр М.Д.Х., на основание
чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
2. Сумата от
11 734.98 (единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лв. деветдесет
и осем ст.) внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Банка Пиреос България“ АД с титуляр М.Д.Х., на основание чл.63 ал.2, т.4,
вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.).
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес *** против М.Т.Х. с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, за
отнемане на следното незаконно придобито имущество:
Недвижим имот,
представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.333.1.13,
с адрес: гр.Св.Влас, община Несебър, област Бургас, жилищен комплекс „М Сънрайз
3“, бл.“В“, ет.5, ап.С 510, находящ се в сграда № 1 разположена в поземлен имот
си идентификатор 11538.502.333 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 97.56 кв.м., ведно с 9.790 % равняващи се на 14.46 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и ведно със съответния процент от
правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Т.П.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А, ет.2 да заплати по сметка на
Окръжен съд – Бургас държавна такса за производството в размер на 67 471.34
(шестдесет и седем хиляди четиристотин седемдесет и един лв. тридесет и четири
ст.).
ОСЪЖДА М.Д.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
и с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна
такса за производството в размер на 4158.60 (четири хиляди сто петдесет и осем
лв. шестдесет ст.).
ОСЪЖДА „Миралекс 7“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 2“ бл.№
235, вх.В, ет.11, ап.12, представлявано
от М.Д.Х. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса за
производството в размер на 2205.35 (дви хиляди двеста и пет лв. тридесет и пет
ст.).
ОСЪЖДА Т.П.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А, ет.2 да заплати в полза на Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, с
БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул.Филип Кутев №
26А, ет.3 сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, с
БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул.Филип Кутев №
26А, ет.3 да заплати в полза на М.Т.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 57, ет.2 сумата от 1700 (хиляда и
седемстотин) лв. направени разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: