МОТИВИ по НЧД № 1189 по описа
на Софийски градски съд за 2020 година,
Наказателно отделение, 24-ти състав:
Производството е по реда на член 44
от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по предложение на Софийска
градска прокуратура въз основа на постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 03.02.2020
г., издадена от съдия в Районен съд Бамберг, с цел провеждане на наказателно
преследване във Федерална Република
Германия срещу българския гражданин А.С.П..
В съдебно заседание на исканото лице
оспорва Предложението на Софийска градска прокуратура и изразява несъгласието
си да бъде предадено в Република Германия, като изрично заявява, че не се
отказва от прилагането на принципа на особеността.
Преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът прие предложението на Софийска градска прокуратура и
искането на германските власти за предаване на българския гражданин А.С.П. за
основателни по следните съображения:
Налице са всички изисквания на
българския закон и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002
година за предаване на исканото лице:
Заповедта е издадена от компетентен
орган на съдебната власт на Федерална Република Германия.
Деянията, заради извършването на които
се иска предаването на българския гражданин, се наказват съгласно правото на
издаващата държава с "лишаване от свобода" за
срок по-голям от 1 /една/ година и съставляват престъпления и по българското
законодателство.
По искане на съда издаващата държава
е предоставила гаранция по смисъла на член 41, алинея 3 от ЗЕЗА, че след
провеждането на наказателно преследване срещу него, исканото лице ще бъде
върнато в Република България за изтърпяване на евентуално наложено му наказание
лишаване от свобода.
Не са налице основанията по член 39
и по член 40 от ЗЕЗА за отказ да се изпълни европейската заповед за арест.
Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република
България. За същото престъпление срещу исканото лице не се води и не се е водило
наказателно производство на територията на Република България. Съдът не е
уведомяван исканото лице да е било осъдено с влязла в сила присъда за същото
престъпление, за което е издадена заповедта, от български съд или от съда на
трета държава членка – напротив, исканото лице отрича пред съда наличието на
всички тези обстоятелства, както и да е изтърпяло или да изтърпява наказание по
влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, в
държава, която не е членка на Европейския съюз. Исканото лице А.С.П. е пълнолетен
и наказателното преследване не е погасено по давност съгласно българското
законодателство.
Не са налице и основанията по член
52 от ЗЕЗА за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.
Европейската заповед за арест
отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково
решение, като в нея са отразени всички обстоятелства мотивирали издаването й,
като са попълнени всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото
решение и във формуляра на Европейска заповед за арест. Неоснователно е
възражението на защитата, че липсват ясни данни относно самоличността на
исканото лице. Предоставената от немските власти допълнителна информация в
отговор на отправеното от съда запитване, не оставя никакви съмнения относно
самоличността на поисканото за предаване лице. Самото то според съда има
интерес да се установи, както твърди, че не то е извършило престъпленията, в
които го обвиняват, което може да бъде сторено ефективно след предаването му на
германските власти, което би осигурило възможност за предоставянето му за евентуално
разпознаване и фактическо посочване или непосочване от други участващи в
производството лица.
На основание член 44, алинея 7 от
ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което исканото лице се предава на германските
власти, съдът взе мярка за неотклонение "задържане под стража" по
отношение на българския гражданин А.С.П. до приключване на процедурата по
превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните германски
власти.
Изхождайки
от всичко посочено и на основание член 44,
алинея
7 от ЗЕЗА съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.