РЕШЕНИЕ
№ 2132
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. И.А
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110214566 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И.а като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14566 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЯВ. К. Н. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-018821 от 16.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП е
1
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП, тъй като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 30.08.2021 г. Б.И.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 и по чл. 100, ал.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без
възражения. Такива били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 16.09.2021 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение, като наказателно
постановление се издава от наказващия орган въз основа на този АУАН, след проверка
на акта за неговата законосъобразност и обоснованост. НП се издава дори и да се
констатира нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. За да се
извърши тази преценка посоченото в НП нарушение, за което се санкционира
нарушителя, трябва да е описано в АУАН. В случая с АУАН на жалбоподателя е
повдигнато административно обвинение за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и че не е изпълнил
предписание за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта - нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. С НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение с различна правна квалификация и по отношение на факти, които не само
2
не са посочени в АУАН, но и противоречат на изложените там - за това, че управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително - нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Това разминаване между АУАН и
НП представлява съществено отклонение от посочените правила за протичане на
административнонаказателно производство, като е от естество да възпрепятства
жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата
си и респективно е основание за отмяна на НП в тази му част, без да се налага да се
обсъжда по същество. По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДВП
АУАН и НП съответстват на изискванията на закона, поради което не са налице
основание за отмяна на НП в тази му част.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 30.08.2021 г. около 20.27 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
"Опел Корса", с рег. №******** в гр. София, по улица Лазарица, с посока на движение
от бул. "Ломско шосе" към ул. "Академична".
Намиращите се наблизо служители на ОПП СДВР – Г. и С. възприели движението
му и решили да извършат проверка, като го последвали на мотоциклетите си.
Жалбоподателят спрял около 200 метра пред гаража си и слязъл от автомобила. При
извършената проверка жалбоподателят не представил свидетелство за регистрация на
управляваното от него МПС и отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като в
посочения в талона срок той се явил в УМБАЛ "Св.Анна" и представил проба за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Извършено било
химикотоксикологично изследване на кръвната проба, като в нея се установило
наличие на алкохол в концентрация 0,93 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите Б.И., И.Г., С.С., Н.М., И.Б. и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – талон за изследване, протокол от изследване, протокол за извършена
проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.
Налице е противоречие в гласните доказателствени средства относно това дали
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата. Съдът поставя в основа на
фактическите си изводи показанията на св. Б.И., И.Г. и С.С., доколкото същите са
последователни, логични, взаимно допълващи се и лишени от вътрешни противоречия,
като не се потвърждават доводите на жалбоподателя, че тези свидетели могат да се
считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Свидетелите Н.Марчин
и И.Бориславов твърдят, че не са възприели как жалбоподателя управлява процесното
МПС, но липсата на възприятия за това обстоятелство не означава, че същото не се е
случило, доколкото тези свидетели не са присъствали на мястото на нарушението,
посочено в НП, а са възприели жалбоподателя и свидетелите-служители на СДВР едва
пред неговия гараж. От притетите по делото писмени доказателствени средства се
установява извършеното изследване на жалбоподателя. Липсата на свидетелство за
регистрация на МПС в жалбоподателя не се оспорва от него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
3
За нарушаването на това задължение от водача, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер от 10 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е носил в себе и не е представил при поискване от
служителите на СДВР свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. С оглед на това съдът приема, че той е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. По
същество самият жалбоподател не оспорва, че не е представил изискания документ.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
носи със себе си определени документи, включително свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, но въпреки това не го е сторил, като е
искал и целял именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
би осъществил състава на посоченото в НП административно нарушение по чл. 5, ал.
3, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, но поради посочените по-горе съществени нарушения на процесуалните
правила при описание на извършеното нарушение, наказателното постановление в тази
част следва да бъде отменено.
Направено е изрично искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като при този изход на спора с оглед частичната
отмяна на НП, същото следва да бъде уважено. На адв. Я.С. следва да се присъди
сумата от 150 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения и
съответно на изхода на спора съобразно отменената част от наказателното
постановление.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-018821 от
16.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР в
частта, в която на ЯВ. К. Н. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2
от ЗДвП и ОТМЕНЯ Наказателното постановление в частта, в която на ЯВ. К. Н. на
основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат Я.В. С. от САК на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5