РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11286 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Т.К. твърди, че през м.октомври 2008г. й е било повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл.302 ал.1 във вр. с чл.301 ал.1 във вр. С чл.20 ал.4 от НК. Взета й била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. След близо две години СГП прекратила наказателното производство срещу нея. Твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение тя е претърпяла множество вреди. Във връзка с повдигнатото й обвинение по искане на КУИПД съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск на комисията като е възбранил и запорирал цялото й имущество, вкл. и банковата сметка, в която съпругът й получавал трудовото си възнаграждение. Това станало медийно известно, вкл. се цитирало и името на съпругът й, прокурор във ВКП. Това се отразило негативно на здравето й – отключила карценом на гърдата, изпаднала в депресивно състояние, което и досега лекува. Дейността й като адвокат също пострадала, клиентелата й намаляла, колегите се отдръпнали от нея. Твърди, че в резултат на влошеното й здравословно състояние , синът й, също адвокат, получил панкреатит. Ето защо моли съда да осъди П. на РБългария да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 200 000лв., причинени й от незаконно повдигнатото обвинение и поддържането на обвинението за повече от година и половина. Претендира и лихва за забава върху присъдената й сума, както и разноските по делото.
Ответникът П. на РБългария оспорва иска по основание и размер. Твърди че не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, нито по отношение на намалялата клиентела, нито по отношение на влошеното й здравословно състояние, нито това на сина й. Отделно П. не е разпространявала официална медийна информация за разследването и не може да носи отговорност за негативния отзвук от разгласяване на обвинението в обществото чрез различните печатни и електронни медии. Относно производството по отнемане на незаконно производство имущество П. също не може да носи отговорност. Отделно, намира иска за прекалено завишен, като посочва че ищцата не е била задържана под страна и за нея не са настъпили значителни неблагоприятни последици и негативни промени в обичайния начин на живот. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, вкл. и материалите по приложените преписки по досъдебното производство и делата от съдебното производство, установи следното:
На 19.05.2008г. е образувано ДП № 75/2008г. по описа на НСлС срещу неизвестен извършител – магистрат при Окръжна прокуратура Пазарджик, който приел предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице - магистрат при ОП Пазарджик- престъпление по чл.304б ал.1 от НК.
В хода на разследването в качеството на обвиняеми са привлечени три лица –двама адвокати и един съдия, между които и ищцата – адвокат от Пазарджишка адвокатска колегия. На ищцата е повдигнато обвинение за това, че на 7.04.2008г. в гр.Пазарджик, като адвокат в ПзАК, като помагач, умишлено улеснила Г.Щ.В. - извършител, като лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия в ОС Пазарджик, да приеме дар - парична сума в размер на 15 000лв. от С.С.Д., който не му се следва, загдето е извършил действие по служба - като съдия, комуто е разпределено разглеждането на 411/1, № 298/2008г. по описа на ОС Пазарджик, изменил на Г.Д. З. - обвиняем по ДП№ 243/2007г. по описа на ОДП Пазарджик мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 8 000лв., като на 6.04.2008г. в гр.Пазарджик, около 18,15ч. спомогнала на Г.Щ.В., като съобщила на С.С.Д. размера на искания от Г.В. подкуп от 15 000лв., а на 7.04.2008г. около 9.00ч. съдействала на Г.Щ.В. при получаване на паричната сума в размер на 15 000лв., като приела от С.С.Д. искания от Г.В. подкуп от 15 000лв. с цел да му го предаде същия ден по неустановено време – престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.4 от НК.
С постановление от 29.09.2009г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем и е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв.
Информация за повдигнатото обвинение както срещу съдия В., така и срещу ищцата, е публикувана в местен за гр.Пазарджик вестник на 8.10.2009г.
По искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност ОС Кърджали е допуснал обезпечение на бъдещия иск на комисията срещу ищцата за сумата 997 393лв., като е наложил възбрана върху имоти, запор върху леки автомобили, върху две разплащателни банкови сметки на ищцата и върху влогова сметка на съпруга й / определение № 275/30.03.2010г. по ч.гр.д.№ 124/2010г. на ОС Кърджали/. От материалите по делото става ясно, че към него момент той е прокурор във ВКП.
За взетите обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищцата отново била публикувана информация в местния вестник „Марица“, бр.105/3.06.2010г., като на първа страница на изданието информацията е популяризирана със заглавието „Запорират имоти за 1 млн.лева на висш прокурор“. В самата статия се споменава и името на ищцата наред с това на съпруга й и на съдия В., като се съобщава за възбраненото имущество на ищцата и съпруга й по искане на т.н. Комисия „Кушлев“, за обвинението срещу ищцата и магистрата, за отвода на съдиите от ОС Пазарджик по искането на КУИНПД, поради което то е разгледано от ОС Кърджали и за стойността на възбраненото имущество. Информация е публикувана и в електроните медии.
С постановление от 21.09.2010г. воденото срещу ищцата и срещу съдия В. наказателно производство било прекратено поради недоказаност. Взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение била отменена. По отношение на третия обвиняем производството продължило, като към настоящия момент няма данни дали и как е приключило. За да прекрати наказателното производство срещу ищцата наблюдаващият прокурор е при СГП е приел, че обвинението не може да се докаже, тъй като липсват убедителни доказателства за осъществени съставомерни признаци на престъпление по чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
По искане на ищцата ОС Кърджали е отменил взетите обезпечителни мерки по искане на КУИНПД /определение №842/25.10.2010г. по ч.гр.д.№ 124/2010г. на КОС/.
Прекратяването на наказателното производство срещу ищцата и съдия В. е отразено в местната преса на 24.09.2010г. Отделно, поместено е интервю с ищцата, отново в местен вестник, в което тя обяснява за воденото срещу нея досъдебно производство, за наблюдаващия делото прокурор, за събраните по това производство доказателства срещу нея, за стойността на имотите, които притежава във връзка с изнесената информация покрай искането на КУИНПД, за доходите на семейството си, отправя и нападки към комисията.
Назначената и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, след преглед на представената медицинска документация за проведено на ищцата лечение, установява че на 25.06.2015г. по отношение на ищцата е доказан, чрез щрангова биопсия, наличието на инванзивен дуктален карцином - агресивен вид тумор, възникнал около 9 до 15 месеца преди поставяне на диагнозата. Проведено е комплексно , радикално противотуморно лечение /полихимеотерапия, радикална операция –мастектомия в ляво, лъчетерапия, таргетна терапия/. Продължава с хормонотерапия, като в момента заболяването е под контрол без данни за прогресия. Във връзка с твърдението на ищцата, че от преживения, в резултат на воденото срещу нея наказателно производство, стрес е получила раковото заболяване, вещото лице посочва, че острият и хроничен стрес повишава риска от възникване на рак на млечната жлеза /РМЖ/. При стрес повишаването на риска от възникване на РМЖ е от два пъти до пет пъти. Срокът на поява на онкологично заболяване е от една до двадесет и повече години след подлагане на стресовия фактор. В заключение вещото лице отбелязва, че не може да бъде отхвърлена, както и не може да бъде категорично доказана възможността за взаимовръзка между преживения остър и хроничен стрес и възникналото онкологично заболяване.
Във връзка с твърдението на ищцата, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство е изпаднала в депресивно състояние, което и сега продължава да лекува , по делото е назначена и изслушана съдебна-психиатрична експертиза. Вещото лице, след преглед на ищцата и на приложената по делото медицинска документация дава заключение, че ищцата боледува от Рекурентно депресивно разстройство, като през м.декември 2009г. е регистриран депресивен епизод, умерена тежест. Следват няколко депресивни епизода, поради което е диагностицирано рекурентно депресивно разстройство. Доколкото един от факторите за възникване и развитие на афективните разстройства са факторите на средата, т.е. острите и хронични стресови състояния, вещото лице счита, че е възможно да има причинно следствена връзка между психичното състояние на ищцата и воденото срещу нея наказателно производство. Към настоящия момент експертът отчита значително подобрение на състоянието й, като описаните симптоми на понижено настроение, липса на желание за общуване, нарушения на съня и загуба на интереси удовлетворяват критериите за лек депресивен епизод.
Събраните гласни доказателства установяват, че ищцата изпаднала в тотален срив след повдигане на обвинението срещу нея. Засегнато било и цялото й семейство. Св.С. , адвокат и колега на ищцата, обяснява, че от пресата научил за повдигнатото й обвинение. Веднага отишъл да я види и споделя, че заварил една физически и психически смазана жена. Дотогава я е познавал като борбена, с чувство за хумор, весела. Била една от най-известните адвокати в Пазарджишката адвокатска колегия. Семейството й било известно в целия град, съпругът й - прокурор в главна прокуратура. След публикациите започнали злостни коментари по отношение на професионалните й качества, клиентите се отдръпнали. Наложило се тя да премести адвокатската си кантора на друго място, за да избегне злостните коментари на своите колеги, тъй като канторите на адвокатите от адвокатската колегия били ситуирани заедно в една обществена сграда. Свидетелят забелязал коренна промяна и по отношение начина по който ищцата водела делата си. Забелязал у нея страх, несигурност в експозето , когато представяла защитата си. Дори и след прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство останало съмнение в обществото, продължавали коментарите, че тя си е уредила това прекратяване.
Св.Калоферова, психотерапевт и приятел на ищцата установява, че последната много тежко понесла повдигнатото срещу нея обвинение, което било явно несправедливо. Цялата й психична структура била разклатена. Свидетелката познавала ищцата като широко скроен човек, душата на компанията, подвижна енциклопедия. След обвинението тя се затворила в себе си, оттеглила се социално, емоционалният й свят се сринал, станала лесно дразнима, плачлива. Тежко преживяла отлива на клиенти, отпечатъка върху престижа й и върху този на семейството и децата й. Считала живота си за безсмислен.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.І т.3,предл.второ от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в престъпление,
за което образуваното наказателно производство по отношение на ищцата е
прекратено с влязло в сила постановление.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Ищцата е
привлечена като обвиняем в извършването на престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 от НК, вр. чл.20
ал.4 от НК по наказателно производство, което е било в досъдебната фаза и в
която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване. Осъществяването на посочените процесуални функции
от прокурора обосновават качеството на надлежен ответник по настоящото дело на П.
на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и
неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Налице е влязло в законна сила постановление за
прекратяване на досъдебното производство спрямо ищцата. Това е основание да
бъде ангажирана обективната отговорност на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за неправомерни действия на органите на държавното
обвинение по отношение на ищцата, изразяващи се в неоснователно образуване на
наказателно производство против нея.
Събраните по делото доказателства
установяват, че за времето на воденото срещу нея досъдебно производство ищцата
е била подложена на значителен психически и емоционален стрес поради
неоснователното обвинение в извършване на престъпление. Чувствала се
злепоставена пред обществото и в социалния си кръг, изолирала се и избягвала
контакти, станала отчуждена. Намалила работата си, името й като адвокат в града
било злепоставено, заедно с нейното - и на нейния съпруг, прокурор, и на нейния син , адвокат. Както и ВКС посочва
„Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване“ /Решение № 480
от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК, докладчик съдията Албена Бонева/.
Установено е влошаване на
здравословното й състояние – изпаднала в депресивно състояние, което все още
лекува. Диагностицирана била с карценомно
заболяване. Въпреки че не се доказа с категоричност пряката връзка между стреса
и притеснението, изпитани от ищцата по време на воденото срещу нея наказателно
производство и това заболяване, вещото лице онколог не изключва тази
зависимост. Категоричното доказване на такава връзка с условията на настоящите
достижения на медицината не е възможно, но факта на възникналото заболяване,
момента на диагностицирането като следващ този на
обвинението, доказания изживян от ищцата стрес и нервен срив сочат на възможна
връзка, която не може да бъде игнорирана от съда.
П. не може да бъде отговорна за появилите се публикации за ищцата и семейството й в пресата, тъй като няма доказателства П. да е направила публично изявление по случая. Положението на ищцата и на съпруга й като публични личности в гр.Пазарджик е провокирало интереса на медиите. За това П. не следва да отговаря. Дейността на П. няма и пряка връзка с наложените обезпечителни мерки върху имуществото на ищцата и нейното семейство. Действително без да е налице повдигнато от П. обвинение по съответния текст, КУИНПД не би имала основание да внесе искане в съда за обезпечаване бъдещ иск за конфискация на имуществото на ищцата. Но за решението на самата комисия за внесе това искане и за решението на съда да го допусне, П. не носи отговорност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Досежно останалите твърдения в исковата молба не са ангажирани доказателства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото. Съобразявайки тежестта на повдигнатото на ищцата обвинение за корупционно престъпление, сочещо на висока обществена опасност на деянието и дееца, сравнително кратката продължителност на наказателното производство по отношение на ищцата – от 29.09.2009г., когато е привлечена като обвиняем до 21.09.2010г., когато производството срещу нея е прекратено, мярката за неотклонение, която е била взета по отношение на ищцата, нейния вид и продължителност – парична гаранция в невисок размер, която не се е отразила на нейното благосъстояние или начин на живот, ниският интензитет на извършените спрямо нея следствени действия, ефектът на всички тези действия върху ищцата и близките й, срамът и унижението, уронването на името й в обществото, изпадането й в социална изолация, негативните психични изживявания, вследствие на провежданите следствените действия – разпит, връчване на книжа, несигурност и неяснота за случващото се /ищцата е искала отвод на наблюдаващия прокурор поради бездействие, отправяла е молби до различни инстанции в П., поради непроизнасяне по нейни доказателствени искания/, разстройване на психиката й, проявено в затруднения в социалния, професионалния и личния живот - невъзможност да живее и работи пълноценно в продължение на година, а и към настоящия момент продължава да преживява случилото се, което независимо от прекратяване на наказателното производство ще има отпечатък и отражение върху нея до края на живота й. Следва да се отбележи, и то в положителен аспект, че ищцата все пак е успяла да преодолее изолацията и отчуждението, като след прекратяване на наказателното производство е дала публично интервю, в което освен в своя защита, публично е атакувала наблюдаващия делото й прокурор, както и КУИНПД. В интернет пространството, на което и тя самата се позовава като източник на доказателства, има и нейни последващи публични изяви. Вярно е обаче че стигмата ще я следва в професионалната й кариера и личен живот. Съдът намира, че искът е основателен и на ищцата следва да се присъди справедливо обезщетение.
За репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди съдът намира, че й се следва сумата от 5000лв. Искът в останалата част досежно претендираните неимуществени вреди до 200 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Не следва да се забравя, че ангажирането на отговорността на държавата по ЗОДОВ, а и по ЕКПЧ не цели да обогати лицата, чиито права са били нарушени, а да им даде възможност да получат справедлива компенсация за нарушените им права, която се проявява не само с финансов измерител, а и с установяване с влязло в сила съдебно решение на извършено спрямо ищцата незаконосъобразно действие от страна на държавни органи, в случая от страна на П..
За забавено плащане на така определеното обезщетение П. на РБългария следва да заплати обезщетение, равняващо се на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.09.2015г. /както е поискано, и доклада на съда е в същия смисъл/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ П. дължи на ищцата направените от нея разноски – 10лв. държавна такса за воденото производство. Други разноски ищцата не е правила в това производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р България да заплати на Т.С.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато й обвинение и неоснователно водено срещу нея наказателно производство по ДП №75/2008г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2015г. до окончателното й изпращане и сумата 10лв. разноски по делото пред тази инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.С.К. срещу П. на Р България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 200 000лв. като неоснователен .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: