РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110130480 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „Естел Системс“ ЕООД след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 188858/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу „Естел Системс“ ЕООД за:
сумата от 634,36 лева (шестстотин тридесет и четири лева и 36 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
07.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,05 лева (сто и пет лева и 05
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 03.04.2023 г.,
сумата от 13,84 лева (тринадесет лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.09.0221
г., ведно със законна лихва за период от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 2,87 лева (два лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.07.2020 г. до 03.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е
1
налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло
топлинна енергия до обект, собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия
е използвана за небитови нужди. Сочи, че ответникът се явява потребител на топлинна
енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж. к. Овча
купел - Твърди, че ответникът с получаването на доставените количества ТЕ и
незаплащането им, предвид липсата на договор между страните, се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че
ответното дружество никога не е използвала услугите на ищцовото дружество и не е
употребило каквото и да е количество топлинна енергия. Сочи, че не е налице сключен
договор между страните. Поради тези и останалите изложени съображения счита, че не
дължи процесните суми. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действата нормативна уредба. Сочи освен това, че в процесния период
за топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Следва да се посочи, че в проекта на доклад по делото, първоначално е посочена
правна квалификация на исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, но допуснатата техническа грешка при
изписване на квалификацията е коригирана впоследствие отново в проекта на доклад,
като е посочена правилната правна квалификация, а именно: чл. 422 ГПК вр. чл. 59
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Тежестта на доказване също е разпределена
съобразно вярната правна квалификация. Ето защо, съдът намира, че не е налице
допуснато процесуално нарушение.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи обогатяване на ответника
за сметка на ищеца, количеството на реално доставената от ищеца топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, тоест, че
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от третото лице –
помагач, е била за сметка на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот в процесния период,
като този факт се установява и от приетия по делото договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 12.05.1999 г. и Заповед № РД 57-
231/13.04.2000 г. на кмета на Столична община. Към договора за продажба е съставен и
приемо-предавателен протокол от 03.06.1999 г., от който се установява, че владението
на имота е предадено на ответника от продавача.
По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач „Техем Сървисис“
2
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени от ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София.
По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице-
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела и топла вода не
е използвана. Поради факта, че всички отоплителни тела са били демонтирани,
топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана в процесния
период. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор,
сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Начислявана е
единствено ТЕ, отдадена за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота
съобразно Наредба Е-РД-04-1. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за
сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като е
спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 648,20 лева, от която 617,98 лв. за топлинна
енергия и 30,22 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки
е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като
тя се изразява в сума за доплащане и възстановяване в отделните отчетни периоди,
като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.
Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
90,44 лв. върху непогасената топлинна енергия и 5,40 лв. върху непогасената сума за
дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
същите са приети без възражения от страните.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Кочмаларски. От показанията му се установява, че преди години е бил в
професионални отношения с дружеството – ответник. Сочи, че е посещавал процесния
адрес, като не е констатирал обектът да се отоплява. Сочи, че не е проследявал в обекта
дали минават топлоснабдени тръби. Свидетелят заявява, че последното му посещение
на адреса е било преди повече от осем години.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е основание за ищцовото
дружество да претендира процесната сума на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
3
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
Ответникът не оспорва, а и от представените по делото доказателства се
установява, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в сграда в гр. София, общ. Овча купел, ж.к. Овча купел – 1, бл. 404, вх. А,
която сграда е в режим на етажна собственост, била присъединена към
топлопреносната мрежа и до който имот ищецът е доставял топлинна енергия през
процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания
случай липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването
на топлинна енергия за процесния имот.
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване
на индивидуалните си имоти не води до извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия за сградна инсталация, защото освен собственици и титуляри на вещни права
на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях (в този смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело
№ 15 от 2009 г. на Конституционния съд). Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните или вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице хипотеза на пълна
липса на потребление на топлинна енергия, както твърди ответникът.
При установеното от приетите по делото заключения по СТЕ и ССчЕ, съдът
приема, че за ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 617,98 лв. /установен размер от вещото лице по ССчЕ/ за доставена топлинна
енергия за сградна инсталация, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. В случая начислената сума е само за сградна инсталация,
която не зависи от потребление на топлинна енергия в имота за отопление с
индивидуални отоплителни тела, както и от потребяването на енергия за горещо битово
водоснабдяване. Начисленията за сградна инсталация се определят от обема на имота,
а не от потреблението на енергия в него. По делото не се твърди и не се установява
трето лице да е ползвало имота, поради което и съдът приема, че ответникът по
исковете носи отговорност пред ищеца за заплащане на енергията за сградна
инсталация за имота през процесния период (в този смисъл са напр.: Решение № 186
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 13746 / 2021 г. на СГС; Решение № 260516 от 23.03.2023
г. по в. гр. д. № 4928 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС; Решение № 260934 от
05.07.2023 г. по в. гр. д. № 13372 / 2020 г. на Възз. IV-д състав на СГС и др.).
Предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 634,36 лева като неоснователен.
4
Изцяло неоснователна е претенцията за заплащане на стойността на извършване
на услугата дялово разпределение, доколкото ищецът не е доказал обедняване за тази
сума, тоест, не се установи, че обогатяването на ответника, който си е спестил
разходите за плащането на стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от третото лице – помагач, е за сметка на ищеца. По делото не са
ангажирани доказателства, че ищцовото дружество е заплатило спорната сума на ФДР
– трето лице – помагач. В този смисъл е напр. Решение № 768/16.02.2023 г. по в. гр.
дело № 4751/2022 г. по описа на СГС.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че
е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания
от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото е представена покана с изх. номер от 25.11.2022 г. за задължения към
23.11.2022 г., тоест за период след процесния. Посочената сума в поканата не
съответства на претендираната в настоящото производство. От събраните по делото
доказателства обаче не се установява тази покана реално да е достигнала до ответника.
Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на претенцията по
съдебен ред, с оглед на което искът за лихва за забава върху претендираната главница
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 502,84 лева, пропорционално на уважената част
от исковете, включваща заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение
при първоначално определен минимален размер и възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 61,29 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, че
„Естел Системс“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* следните суми: 617,98 лева, представляваща цена на доставена от ишцовото
дружество топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
находящ се в гр. София, общ. Овча купел, ж.к. , с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.04.2023 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ: иска за
установяване на вземане за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 634,36 лева; иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за установяване на вземане
за сумата от 13,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г.; както и исковете по чл. 422
5
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 105,05 лева,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна
енергия за периода 31.12.2020 г. – 03.04.2023 г. и за сумата от 2,87 лева,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 03.04.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18858/2023 г. на СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Естел Системс“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 502,84 лева разноски в
исковото производство и сумата от 61,29 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6