№ 20917
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110116922 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Б. К. срещу А. Д. П..
Ищецът твърди, че е собственик на мазе, без посочена площ, принадлежащо към
ап. № 9, находящ сев ***************************, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № ***************. Твърди, че в периода началото на
м.04.2021г.-15.03.2023г. бил лишен от възможността да ползва мазето от ответника,
поради което същият му дължи обезщетение за лишаване от ползването в размер на
средната пазарна цена, определена от ищеца на 100лв. месечно или 2350лв. за
процесния период съгласно направеното уточнение с молба вх. № 314473/07.10.2024г.
в изпълнение на дадените указания.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 2350лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.03.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Счита, че в периода от м.04.2021г. до датата на завеждане на
ревандикационния иск е осъществявал добросъвестно владение на мазето. Изтъква, че
в периода м.04.2021г.-м.06.2022г. извършил редица ремонтни дейности в мазето и
ищецът не показал несъгласие с тях, като в този период е несправедливо да дължи
обезщетение, тъй като не е ползвал мазето. Твърди, че не дължи обезщетение за
ползата, от която ищецът е лишен. Оспорва иска и по размер, като поддържа, че
същият не съответства на пазарните условия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно цитирА.та норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването,
1
като това право възниква, когато лицето няма на разположение друг иск, с който да се
защити.
В практиката на ВКС - Решение № 398/06.08.2014г. по гр. д. № 1933/2013г., ІV Г.
О., Решение № 276/12.12.2015г. по гр. д. № 5496/2014г., ІV Г. О., Решение №
247/06.01.2020г. по гр. д. № 540/2018г., ІV Г. О. и др. е разяснено, че общата хипотеза
на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице и в случаите, когато лице-
несобственик ползва недвижим имот /вещ/ без правно основание и препятства
собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването от несобственика препятства възможността
собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и
да реализира имуществена облага. В този случай, от едни и същи факти - ползването
без правно основание от несобственика на собствения на другата стрА. недвижим имот
произтича обедняване, което се изразява в лишаване от възможността собственикът да
ползва сам имота си или да го отдава под наем на другиго за период от време, както и
обогатяване за ползващия, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на имота.
С решение № 13283/28.07.2023г., постановено по гр. д. № 45681/2022г. по описа
на СРС, влязло в сила на 10.09.2024г., ищецът е признат за собственик спрямо
ответника на процесното мазе и последният е осъден да предаде владението. Със
същото решение ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на ответника
сумата от 684,50лв., представляваща увеличената стойност на мазето в резултат от
извършените в него подобрения в периода м.04.2021г.-м.06.2022г.
От горното следва, че със сила на пресъдено нещо е призната собствеността
върху мазето на ищеца спрямо ответника в производството. По делото не е спорно, че
през процесния период м.04.2021г.-15.03.2023г. мазето е било във фактическа власт на
ответника, като самият той счита, че е упражнявал добросъвестно владение върху него
от април 2021г. до датата на узнаването за предявения иск по чл. 108 ЗС. Не се
установява същият да е предал владението на мазето и след завеждането на иска –
13.12.2022г. до крайната дата по исковата молба – 15.03.2023г., нито пък се излагат
твърдения в тази насока. Ето защо, съдът приема за установено, че ответникът е
упражнявал фактическа власт върху мазето през процесния период. Ирелевантно е, че
през част от този период ответникът е извършвал ремонтни дейности, доколкото
извършването на ремонт също представлява ползване на имота – упражнява се
фактическа власт с цел привеждането му в състояние, което ползвателят би искал да
има. Същественото е, че през този период ищецът е бил лишен от възможността да
ползва мазето по причина установената фактическа власт от ответника. Поради това е
налице обедняване на собственика и обогатяване на фактическия ползвател.
При липсата на правно основание за ползването на имота, ответникът дължи на
ищеца обезщетение за ползването, от което той е бил лишен през този период,
съизмеряващо се със средната наемна цена. Според изслушаното и прието експертно
заключение, средната наемна цена за процесния период възлиза на 2106лв. Съдът
счита, че експертът подробно и обосновано, при прилагане на относимите критерии и
коефиценти за пазарна оценка, е дал стойност на пазарния наем за този период, поради
което кредитира заключението. Както се посочи, от определения от вещото лице
размер не следва да бъде изваждА. стойността за периода, през който в мазето е бил
извършван ремонт от ответника, доколкото същественото е лишаването на ищеца от
възможността да го ползва, а не начинът, по който ответникът го е правил.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата
от 2106лв., а за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
2
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следва да се присъдят такива в размер 84,24лв. за държавна такса,
224,04лв. депозит за експертиза и 492,89лв. за адв. възнаграждение или общо 801,17лв.
Ответникът не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес:
***************************************, да заплати на К. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: ************************************, сумата от 2106лв.,
представляваща обезщетение за ползването, от което ищецът е бил лишен за периода
м.04.2021г.-15.03.2023г. по отношение на мазе, без посочена площ, принадлежащо към
ап. № 9, находящ се в ***************************, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № ***************, което мазе е обозначено с лилав цвят на
скица – извадка № 2 от изготвената по гр. д. № 45681/2022г. по описа на СРС съдебно-
техническа експертиза, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
15.03.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 801,17лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 2106лв. до пълния предявен от 2350лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3