Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр.Ихтиман  31.10.2019год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

                                                                  Районен съдия: Ивайло Йорданов

 

 при секретаря. Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д № 1168 по описа   за 2017год. , за да се произнесе ввзе предвид следното:

 

Предявени са от  Община Ихтиман, ЕИК ………, с адрес гр. Ихтиман, ул. „…“ №.., представлявана от кмета К.И., срещу М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 232, ал.2, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5083,33лв., представляваща наемна цена по Договор за отдаване под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, сключен на 22.05.2015г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 28.07.2017г.,  до окончателното заплащане, както  и сумата от 724,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2016г. до 28.07.2017г..

В исковата молба се твърди, че Общината е собственик на подробно описаните земеделски земи, които е отдала под наем на ответника съгласно сключения Договор за наем за срок от една година, при цена 5083,33 лева. Твърди се, че ответникът не е бил редовен платец, поради което общината подала заявление по чл. 410 ГПК, издадена била заповед за изпълнение и въз основа на депозираното възражение от длъжника и дадените указания, общината предявила настоящите искове.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като твърди, че имотите не са предадени на наемателя в състояние, което да позволява същите да се ползват по предназначение.

С., преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано заявление по чл. 410 ГПК на 28.07.2017 година е образувано ч.гр.дело № 808/2017 година на РС- Ихтиман и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника- ответник,. в полза на заявителя- ищец за заплащане на исковите суми. Длъжникът е възразил в срок, че не дължи вземането и въз основа на дадените указания от съда по реда на чл. 415 ГПК заявителят е предявил настоящите установителни искове за вземането си.

По иска по чл. 232, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 228 ЗЗД ищецът следва да докаже: че е налице облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за наем, изпълнение на задълженията си по него да предостави процесния имот за ползване, да докаже размера на задължението за заплащане на наемна цена.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Не се спори между страните, а и видно от приложените по делото доказателства процесните земеделски земи са частна общинска собственост, като с процесния Договор за отдаване под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, сключен на 22.05.2015г., същите са отдадени под наем на ответника за срок от една година при наемна цена от общо 5083,33лв., платима до изтичане на срока на договора. Договорът за наем е подписан от кмета и от ответника.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че дължимата сума за главница е 5083,33лв., а дължимата сума за мораторна лихва за претендирания период е 611,28лв.

С писмо от 05.07.2016г. на ищеца до ответника последният е уведомен, че по сключения договор, цитирани в писмото, има незаплатена главница от 5083,33лв. и съответната лихва. Указано е на наемателя, че в 14 дневен срок от получаване на писмото следва да внесе дължимата сума, като в противен случай същата ще бъде събрана по съдебен ред Писмото е получено лично от наемателя на 07.07.2016г..

Не се спори и че имотите са предадени на ответника- наемател. Единственото възражение на ответника е свързано с това, че имотите не са предадени в състояние, което да позволява същите да се ползват по предназначение. Възражението остана недоказано. От представените фотоснимки, които са черно-бели, не може да се направи извод, че към 22.05.2015г. (датата на сключване на Договора за наем) земеделските земи са били в състояние, непозволяващо ползването им по предназначение. Също така от приложеното писмо на ДФ Земеделие, адресирано до ответника не може да се направи извод за състоянието на имотите към момента на сключване на Договора за наем. Ответникът не ангажира други доказателства, включително и в посока, че е заплатил претендираната наемна цена, а и няма такива твърдения.

Поради изложеното искът за главница следва да бъде уважен изцяло, а искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за разликата над 611,28лв. с оглед заключението на вещото лице.

По разноските.

С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски в размер на общо 493,49лв. за държавна такса и внесен депозит за вещо лице.

С оглед изхода на спора ответника има право на разноски в размер на 13,68лв. с оглед отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 232, ал.2, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на Община Ихтиман, ЕИК …… с адрес гр. И.., ул. „… №.., представлявана от кмета К. И., сумата от 5083,33лв., представляваща наемна цена по Договор за отдаване под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, сключен на 22.05.2015г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 28.07.2017г.,  до окончателното заплащане, както  и сумата от 611,28лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2016г. до 28.07.2017г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разлика над 611,28лв. до пълния предявен размер от 724,82 лева.

ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Община Ихтиман, ЕИК ………., с адрес гр. Ихтиман, ул. „….“ №.. представлявана от кмета К. И., сумата от 493,49лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА на Община Ихтиман, ЕИК……., с адрес гр. Ихтиман, ул. „…… №.., представлявана от кмета К. И., да заплати на М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 13,68лв., представляваща деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: