№ 1490
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110111234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. К. Т. срещу Г. С. М. искове, както
следва:
- чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от
1970.00 лв., претендирана като дължимо но незаплатено адв, възнаграждение (молба на
л.139 от делото) по в.гр.д. №920/2019г. по описа на ВОС, поради оттеглянето на
правомощията на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на 1123.66 лв. за периода
от датата на отправената до нея покана за доброволно изпълнение - 05.09.2019г. до дата на
завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;
- иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от 8000.00 лв. за причинени
неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес,
накърняване на честта и доброто име и др. от договорното неизпълнение, изразяващо се в
оттегляне на пълномощията по в.гр.д. №920/2019г., ведно с дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 4563.07 лв.от датата на оттегляне на правомощията по в.гр.д. №
920/2019г. - 16.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба-03.09.24г.;
- чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата, да заплати сумата от 15000 лв.
за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално
страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др., от неоснователното искане до
АС-Варна за възбуждане на дисциплинарно производство, ведно с дължимата лихва за
забава върху тази сума в размер на 8530.75 лв. от датата на подаване на искане за
възбуждане на дисциплинарно производство до АС Варна - 17.09.2019г. до дата на завеждане
на исковата молба - 03.09.24г. ;
- чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата, да заплати сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации
направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г.,
ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 6824.60 лв. от датата на
първата и публикация във „Фейсбук“ - 01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба-
03.09.24г.
1
Претендира с присъждане на законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ищецът излага, че по професия e адвокат към АК-Варна, с над 20 годишна практика,
като бил ангажиран от ответницата да я представлява и защитава пред националните
съдебни власти, по силата на сключени помежду им договори за процесуално
представителство и защита.
В края на м. октомври 2014г. изготвил и завел пред PC Варна иск за делба на
недвижим имот в гр. Варна от името на ответницата срещу Т.П.Л., по която било образувано
гр.дело № 14937/2014г. по описа на РС Варна, 18 състав.
След осъществени съдопроизводствени действия по това дело, PC-Варна постанови
съдебен акт за допускане на делба в първата й фаза. С Решение № 3328 от 16.07.2018г. на РС
Варна, по гр.д.14937/2014г., делбеният съд приел, че имотът е реално неподеляем, и
постанови той да бъде изнесен на публична продан. За да защити правния й интерес във
втората фаза на делбата срещу постановения необективен съдебен акт, и въпреки че
ответницата М. не му заплатила дължимото адв. възнаграждение, от нейно име изготвил
въззивна жалба до ОС Варна срещу решението, без внасяне на дължимата държавна такса за
обжалването, по сметка на ВОС. От деловодството на съда узнал, че М. е подала молба до
РС-Варна, вх.№ 58886/11.09.2018г., с която изрично е заявила пред делбения съд, че се
отказва занапред адв. М. К. Т. да бъде пълномощник, и е заявила друг съдебен адрес за
съобщения. На 17.09.2018г. подал друга молба на до РС-Варна, по гр.д.№ 14937/2014г., в
която изложил искания М. да приподпише подадената въззивна жалба, и да внесе дължимата
д.т. за въззивното обжалване.
С Разпореждане на РС Варна, по делото, 15.10.2016г. било указано на М., да внесе по
сметка на ОС Варна, дължимата държавна такса, по подадената от нейно име въззивна
жалба, което тя не изпълнила в указания срок.
С Определение от 26.10.2018г. съдът прекратил производството по делбеното дело,
поради неизпълнението на дадените й указания, и върнал подадената от ищеца въззивна
жалба, с вх.№ 60349/17.09.2018г.
Успоредно с това делбено производство, на дата 19.09.2015г. завел втори делбен иск
за друг съсобствен имот на ответницата, срещу Л.В.Б., по който е образувано гр.дело №
14936/2014г. по описа на РС-Варна, 18 състав. За осъществяване на насрещната правна
защита и съдействие пред съд, сключили помежду си Договор от 20.11.2014г. за процесуално
представителство и защита пред съд.
С Решение № 771/24.02.2017г., на PC-Варна, 16 състав, по гр.д.№ 14936/2014г., съдът
приел, че делбеният имот не бил поделяем и постановил той да бъде изнесен на публична
продан. Срещу това решение, от името на доверителката си М. подал въззивна жалба от
31.03.2017г., като с Решение № 377/06.03.2018г. по в.гр.д.№ 911/2017г., ОС Варна потвърдил
Решение № 771/24.02.2017г. на PC Варна, срещу което подал касационна жалба до ВКС.
Същата била допусната до касационно обжалване, като с Решение № 52/10.05.2019г.
на ВКС, по к.гр.д.№ 2217/2018г., ВКС отменил Решение № 377/06.03.2018г., на ОС Варна, по
в.гр.д.№ 911/2017г. и върнал делото на окръжния съд на друг състав. Пред ОС Варна било
образувано ново в.гр.д.№ 920 по описа на съда за 2019г.
С Определение № 2082/11.07.2019г. на ОС Варна, в.гр.д.№ 920/2019г., с доклад по
делото, съдът допуснал поисканата от ищеца нова СТЕ, като дал указания за внасяне на
депозит от 200,00лв. по сметка на ОС Варна.
Излага, че в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, с молба вх. №
22542/22.07.2019г., внесъл лично чрез адвокатската си сметка указаната сума по сметка на
ВОС, тъй като М. започнала да го отбягва и трудно осъществявал мобилен контакт с нея.
2
Посочва, че е плащал дължимите от нея държавни такси за въззивното и за
касационното обжалване от адвокатската си сметка, като очаквал от нея в последствие да му
възстанови разходите.
На 26.08.2019г. изготвил Фактура № 000000000013/26.08.2019г. за заплащане на
дължимото му адв. възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.№920/2019г.,
което Г. С. М. да му заплати по банков път.
Сочи, че в телефонен разговор ответницата отказала да плати дължимото адв.
възнаграждение и отправил до нея писмена Покана за изпълнение с Известие за доставяне.
По повод на отправената Покана за изпълнение, на 18.09.2019г. получил от М. писмено
Становище, в което изложила възражения, че тя не дължи възнаграждение по изготвената
фактура от 26.08.2019г., както и други суми на неплатени адвокатски услуги.
Излага, че независимо от насрещните й действия, за да изпълни задълженията си по
чл.42 ЗАдв, подал до ОС Варна Молба, с вх. № 26379/09.09.2019г. по в.гр.д.№920/2019г., с
искане до въззивния съд, относно способа за извършване на делбата, както и да се ревизира
Определение №2082/11.07.2019г.
На 16.09.2019г., към 11.30 часа бил уведомен по стационарния телефонен номер на
ОС Варна: 052 /617 548, че е била депозирана молба от Г. С. М., с която е поискала от съда,
да бъдат оттеглени дадените му пълномощия по делото за процесуално представителство и
защита, и въз основа на това да прецени, дали да се яви в часа за провеждане насроченото
съдебно заседание по делото.
Твърди, че се явил на насроченото с.з. на 16.09.2019г. по в.гр.д.№ 920/2019г., като
докладвали постъпилата от ответницата молба от 08.09.2019г., с която последната е сезирала
въззивният съд да оттегляне на дадените му от нея пълномощия да я представлява и
защитава по делбеното дело.
Поискал от въззивния съд да изрази своята позиция, за да не бъдат опорочени и
увредени процесуалните права и действия на М. по извършването на делбата и да бъде
отразено искането му за заплащане на дължимото адв. възнаграждение във въззивната
инстанция, при оттегляне на пълномощното, което му било отказано от съда.
Относно осъдителния иск за имуществени вреди от оттеглянето на правомощията на
ищеца по в.гр.д. №920/2019г, твърди, че при преждевременно оттегляне на пълномощното
от страна на упълномощителя, последният дължи адв. възнаграждение във въззивното
производство, по реда на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 2 от Наредба №4/2004г. за минималните
размери за адв. възнаграждение, като обезщетение за вреди от пропуснати ползи.
Излага, че договорът за правна помощ и съдействие е сключен с ответницата за
процесуално представителство и защита по гр.д.№14936/2014г. по описа на ВРС, в
производство за делба до окончателното й извършване. В изпълнение на своите задължения
като адвокат е изготвил не само исковата молба, но и осъществил последващи процесуални
действия за защита и съдействие във втората фаза на делбата, както пред
първоинстанционния и въззивния съд, както и при касационното обжалване пред ВКС.
Посочва, че е изправна страна в материално-правното правоотношение и има
ликвидно и изискуемо вземане от неизправната страна - Г. М..
Относно иска за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подаване на
искане за възбуждане на дисциплинарно производство до АС Варна излага, че на
16.09.2019г. ответницата е отправила искане до АС на АК Варна, за съдействие и
разглеждане на случая, относно водените от ищеца нейни дела, с цел да компрометира
доброто му име на адвокат и да го унизи професионално, както и да му причини
имуществени и неимуществени вреди. По повод на постъпилото искане, срещу него
започнала проверка с вх.№ 1718/16.09.2019г.
С Протокол №3/27.02.2020г. било взето Решение № 42, с което е отказано да се
3
образува дисциплинарно производство срещу адв. М. К. Т. по повод на жалбата на
ответница Г. М., с вх.№ 1718/16.09.2019г.
Твърди, че е осъществен деликт, в резултат от злоупотреба с право, от страна на
ответника Г. С. М..
Сочи, че причинените неимуществени вреди от необоснованото и неоснователно
искане на М. пред Адвокатския съвет на АК Варна, за образуване на дисциплинарната ми
отговорност като адвокат, представляват: душевни терзания, емоционално страдание и стрес
за продължително време, в резултат от състоянието за неизвестност относно ,дисциплинарна
съдба", съпътствано с физически и психически неудобства и дискомфорт, накърняване на
честта и доброто му име на физическо лице и на почтената му репутация на адвокат, при
липса на професионално уважение и доверие в качеството му на адвокат, чрез причинено
огорчение, разочарование и яд, които са над обичайните за разглеждания правен случай, и са
в резултат от неправомерните и морално укорими действия на ответницата.
Относно иска за причинени неимуществени вреди от действията на ответницата,
изразяващи се в „клевета" и „набедяване", в профила на М. във „Фейсбук", твърди че поради
настъпилото между тях недоверие и неуважение, срещу него били реализирани
манипулативни действия и злословия.
Посочва, че на 20.01.2020г. научил от И.В.Н. от гр. Варна, че на дата 01.01.2020г. и на
дата 02.01.2020г., Г. М. на страницата на личния й профил във Фейсбук е изложила на
обществен показ клеветнически твърдения, и неистински факти, както спрямо него, така и
срещу И.В.Н.. Публикацията съдържала лична снимка на Н., (Фейсбук профил: G.M.) и била
със следното съдържание:
„До всички познати и непознати.Отправям съобщение за едно лице, наричащо се
И.В.Н. -крайно некоректен и долен лицемер, което си позволява да клевети и да се рови
като плъх в личния живот на някои хора, с цел да получи изгода, но ако не се случи това-
злепоставя и бълва клевети. Този човек е болен от неизлечима болест и вреди на всички с
ДОЛНИ И НЕПРИЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ДЕЙСТВИЯ.
Аз си изпатих от него и неговия приятел адвокат. Завлякоха ме с доста средства и
неспечелени дела. Работят двамата в комбина. ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГО. Прави си фалшиви
регистрации като използва чужди имена във Facebook, може да го срещнете и по сайтове
за запознанства като Trivium... Child Harold.... ".
На дата 01.01.2020г., съвместно с дъщеря си Т. М., било публикувано повторно
съобщение с идентично съдържание, отново придружено със снимково изображение на И.,
със следното съдържание:
„Профилът на майка ми, Г. М. беше хакнат, и публикацията и относно И. Н.
изтрита. Прилагам снимка на изтритата пубрикация". И снимка на лицето И.В.Н.!".
Към поста било прикачено изявлението на М. от 01.01.2020г
Посочва, че тези публикации М. преднамерено и умишлено, уронила доброто му име
и професионална репутация на адвокат, накърнила човешкото му достойнство,
професионално доверие и уважение. Употребените от нея изрази, разгласени в публикацията
съдържали конкретни факти и обстоятелства, които са неистински и имали опозоряващ
характер, тъй като с тях му се приписвало неизвършено конкретно престъпление, с цел да се
урони професионалния му авторитет и интегритет в обществото.
Твърди, че причинените неимуществени вреди от действията на ответницата, за
излагане на невярни факти и обстоятелства относно водените от ищеца делбени дела,
набедяването му в престъпление и оклеветянането му чрез публична публикация във личния
й профил във „Фейсбук, представляват: професионално разочарование, огорчение и яд от
неправомерното посегателство на М. върху правната му сфера на адвокат и върху
репутацията и доброто му име от оклеветяването, при липса на изразено уважение и
4
доверие, душевни терзания, емоционално страдание и стрес, съпътствани с физически и
психически недобства и дискомфорт, накърняване на честта и доброто име и почтеност на
физическо лице, възмущение и разочарование от упражненото вмешатество в личния и
професионалния живот и дейност. Сочи, че същите са над обичайните в разглеждания
правен случай, и са пряк резултат от действията на ответницата.
Относно иска за причинени неимуществени вреди от действията на ответницата,
изразяващи се в преждевременно оттегляне на пълномощното от страна на
упълномощителя, излага че неимуществени вреди от неизпълнението, представляват
душевни терзания, емоционално страдание и стрес, физически и психически дискомфорт, от
накърняване на честта и доброто му име на физическо лице и на почтената му репутация на
адвокат, липса на доверие и професионално уважение, причинени психически и физически
неудобства, огорчение, разочарование и яд, които са над обичайните за разглеждания правен
случай, в резултат от действията на ответницата, както и физически и психически
неудобства и стрес, в резултат от причинените затруднения за защита за установяване на
релевантните факти, свързани със заявлението му пред съдебния състав на 16.09.2019г. по
в.гр.д.№920/2019г., за охрана и на нейните права и интереси, както и на неговите адв. права
и интереси, в инициираното по-нататък административно производство за поправка и
допълване на водения съдебен протокол, за съхраняване на звукозаписа, от проведеното с.з.
пред Административния ръководител на ВОС, както и пропиляното време за изготвянето на
документи.
Цитира практика на ЕС, КС и ВКС в подкрепа на предявените искове. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба.
Излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна, а предявените искове са
недоказани.
Относно искът за причинени имуществени вреди от договорно неизпълнение, не
спори, че ответницата е упълномощила ищеца с 2 бр. адвокатски пълномощни от
20.11.2014г.
Твърди, че не е вярно, че до дата 16.09.2019г. ищеца в качеството адвокат на
ответницата е оказвал безрезервна, последователна и ревностна правна защита на нейните
субективни имуществени права и законни интереси, като затова ответницата е оттеглила
пълномощията му на 10.09.2018 г., за което го уведомила още същия ден по телефона.
Не оспорва, че по молба на ищеца до PC Варна иск е образувано гр. д. № 14937/
2014г. по описа на РС Варна, 18 състав. С Решение № 3328/16.07.2018 г. на РС Варна, по
гр.д. 14937/2014г., съдът е приел, че имотът е реално неподеляем и е постановил той да бъде
изнесен на публична продан
Сочи, че въпреки, че на ищеца му е било известно, че без правомощия изготвил
въззивна жалба до ОС-Варна, срещу Решение № 3328/16.07.2018г. на PC-Варна, по гр. д. №
14937/2014г., и на 17.09.2018г. я подал в PC Варна, с вх.№ 60349/17.09.2018 г.
Посочва, че въпреки че ищецът е бил уведомен от „деловодството на съда“, че М. е
подала молба до РС Варна, вх.№ 58886 от 11.09.2018г., с която изрично заявява пред
делбения съд, че се отказва занапред да бъде неин пълномощник, и е заявила неин съдебен
адрес за съобщения, същия на 17.09.2018 г. подал молба до PC Варна, по гр.д.№
14937/2014г., в която изложил съображения и искания М. да приподпише подадената
въззивна жалба, и да внесе дължимата д.т. за въззивното обжалване. Излага, че съда не може
да регулира отношенията между адвокат и клиент и след като клиента е загубил доверие в
адвоката, то съда не може да го застави да продължи да е с него.
Поради това и предвид липсата на представителна власт и неплащане на държавни
такси PC Варна, с Определение от 26.10.2018г. по гр.д. № 14937/2014г. прекратил
5
производството по делото и върнал подадената въззивна жалба, с вх.№ 60349/17.09.2018г.
Твърди, че за гр.д. № 14937/2014г. - делба със страни: ищец Г. С. М. - ответник Т.П.Л.
с данъчна оценка на земя: 21060,00 лв. за съсобственика: 10530,00 лв., М. е заплатила на адв.
К. адвокатски хонорар в размер на 10506,00 лв., както следва:
13.01.2015 г. -1500,00 лв. Разписка - платен аванс за Районен съд Варна по гр.д.
№14937/2014г.;
24.03.2015 г. -1000,00 лв. - частично плащане по Разписка от24.03.2015г.;
25.05.2015 г. - 300,00 лв.- плащане по разписка
05.07.2016г.- 2350,00 лв. по фактура №**********/05.07.2016г. приложена разписка -
обжалване на решение пред ВОС;
19.11.2016г. - 500,00 лв. частично плащане в брой с разписка;
16.12.2016г. - 800,00 лв. по фактура №**********/16.12.2016г./плащане в брой -
изцяло с разписка/- обжалване на решение пред ВКС;
30.10.2016г. - 2950,00 лв. по фактура №*********/13.10.2017г. /плащане в брой -
изцяло/ - II фаза на делба пред ВРС;
29.11.2017г. - 503,00 лв. по фактура №*********/13.10.2017г. /плащане в брой -
изцяло/ - частна жалба пред ВОС;
16.02.2018г. - 603,00 лв. по фактура №0000000004Д16.02.2018г. /плащане в брой -
изцяло/ - частна жалба пред ВОС;
Предвид гореизложеното счита, че е неморално адв. К. да има претенции за
заплащане на каквото и да е било.
Не оспорва, че по молба на адв. К. до ВРС е образувано гр.д. № 14936/2014г. по описа
на РС-Варна, 18 състав и описаното от ищеца движение на делото.
Сочи, че адв. К. е с оттеглени правомощия продължил да се интересува от делото и
подал Молба, вх. № 18163/14.06.2019 г., по в.гр.д.№ 920/2019г., както и че ответницата до
25.04.2019г. е заплащала хонорари на адв. К..
Посочва, че за гр.д. № 14936/2014г. - делба със страни: ищец Г. М. - ответник Л.В.Б. с
материален интерес 17401,70 лв. по данъчна оценка и за съсобственика 8700,90 лв. е
изплатен адвокатски хонорар в размер на 6970,00 лв., както следва:
24.03.2016г. - 1170,00 лв. плащане в брой /разписка/
04.07.2016г. - 430,00 лв. плащане в брой - изцяло /съдебна спогодба/;
04.04.2016г. - 1550,00 лв, плащане в брой - изцяло;
13.04.2016г. - 800,00 лв. плащане по фактура № 00000000010/13.04.2018г.
28.07.2018г. - 220,00лв. плащане в брой по фактура №**********/28.07.2018г -изцяло
/съдебна спогодба ВРС/;
05.04.2018г. - 1000,00 лв. безкасово плащане изцяло;
15.04.2019г. - 900,00 лв. безкасово плащане изцяло по фактура № 000000000005/
15.04.2019г. - производство пред ВКС;
25.04.2019г.- 900,00 лв. по фактура **********/25.04.2019г. в брой.
Въпреки, че е с оттеглени правомощия адв. К. продължил да упорства и да се явява
по делата и да иска от въззивния съд да изрази своята позиция срещу постановения отвод и
да бъде отразено искането му за заплащане на дължимото адв. възнаграждение пред
въззивната инстанция, при оттегляне на пълномощното.
Плащанията по банка от Г. М. в сметката на адв. М. К., като ответницата не помни по
кои дела е правила преводи. По някой преводи няма обяснение - само е записано адвокатски
6
хонорари, също няма и от негова страна документ за поискана сума.
Твърди, че страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ЗАдв,
като пълномощията на адвокат, представляващ страна по делото, се прекратяват след като
упълномощителят уведоми съда за решението си, дори и без да излага мотиви за причините.
Клиентът може да оттегли пълномощното от адвоката във всеки един момент от съдебния
процес. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само
за положения труд
Посочва, че упълномощаване е самото овластяване, сделката, с която представителят
придобива власт да представлява друг, като същото се извършва едностранно от
представлявания, който е упълномощител, а представителят - упълномощен.
Относно твърдението за пропуснати ползи излага, че установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си. Тази полза трябва да
бъде доказана с реални данни за увеличаване на имуществото, а не чрез логически
предположения. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъде доказани в процеса
чрез конкретни доказателства за създадени правоотношения или пазарни условия, които са
били осуетени в резултат от неизпълнението на задължението, като същите трябва да са
предвидими за страните при сключване на сделката и да са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Относно исковете за неимуществени вреди:
Твърди, че по делото не се установява, че профилът във „Фейсбук", в който е била
качена публикацията, е профил на ответницата във „Фейсбук", както и че самата тя е
физическият автор на публикацията.
Сочи, че липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че именно Г.
М., лично, е направила процесната публикация. Излага, че е известно, че профил във
„Фейсбук" може да регистрира всеки, като профилите във „Фейсбук" са лесно достъпни и
липсват такива убедителни и категорични доказателства, които да обосноват, че именно
ответницата е автор на конкретната публикация.
Посочва, че не е възможно да се даде отговор и къде е направена публикацията,
защото в екранните снимки липсва адрес (URL) на електронната страница и дори и да се
установи IP адреса, то това би могло да бъде евентуално косвено доказателство, но пак би
липсвала онази връзка от събраните по делото други доказателства, които не образуват
нужната съвкупност предвидена в закона, която би била достатъчна за постановяването на
осъдително решение.
Оспорва, че представените разпечатки на хартиен носител нямат самостоятелна
доказателствена стойност, която да обвърже М. като автор на публикациите, написани в
профила. Счита, че не може да бъде сигурно кой е действителният създател на посочения
профил на „G.M." и не може да бъде достоверно зад посочения профил дали действително
стои лицето, чието име е посочено.
Излага, че никъде, в текста ищеца не е посочен по име и е неясно защо той се
припознава като единствения приятел на И.В.Н., като твърдението, относно дъщерята на
ответницата Т. М. не следва да се коментират, защото тя не е страна по настоящото
производство.
Оспорва, че искането на ответницата е с цел да компрометира доброто име на
адвокат, и да го унизи професионално. Цитира практика на ЕС, КС и ВКС в подкрепа на
неоснователността на исковете за неимуществени вреди.
В заключение обобщава, че ответницата е жена без юридическо образование, т.е
представлява частно лице, за което практиката на ЕСПЧ допуска по-голяма експресивност
7
на използваните изразни средства. От друга страна ищецът е публично лице, адвокат, за
когото като част от условията за упражняване на професията му се изискват високи
нравствени и етични качества. Като публично лице той следвало да проявява по-голяма
търпимост към жалби и сигнали касаещи упражняваната от него професия. Претендира
разноски.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното правна и фактическа страна:
По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1970
лв. за претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение, поради оттеглянето на
правомощията на ищеца по в.гр.д. №920/2019г.
На 20.11.2014г. Г. С. М. е упълномощила адв. М. К. Т. от АК-Варна да заведе и води
дело за делба против Л.В.Б.. В изпълнение на дадените му пълномощия адв. Т. е подал
искова молба против Л.В.Б.. По иска за делба е образувано гр.дело № 14936/2014г. по описа
на РС-Варна, 18 състав.
С Решение № 771/24.02.2017г., на PC-Варна, 16 състав, по гр.д.№ 14936/2014г., съдът
приел, че делбеният имот е неподеляем и е постановил да бъде изнесен на публична продан.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба, като с Решение № 377/06.03.2018г. по
в.гр.д.№ 911/2017г., ОС Варна е потвърдил Решение № 771/24.02.2017г. на PC Варна. Срещу
решението на ВОС е подадена касационна жалба до ВКС от адв. М. К. като пълномощник на
Г. М.. Същата била допусната до касационно обжалване, като с Решение № 52/10.05.2019г.
на ВКС, по к.гр.д.№ 2217/2018г., ВКС отменил Решение № 377/06.03.2018г., на ОС Варна по
в.гр.д.№ 911/2017г. и върнал делото на окръжния съд на друг състав. Пред ОС Варна било
образувано ново в.гр.д.№ 920 по описа на съда за 2019г.
С Определение № 2082/11.07.2019г. на ОС Варна, в.гр.д.№ 920/2019г., с доклада по
делото, съдът допуснал поисканата от ищеца нова СТЕ, като дал указания за внасяне на
депозит от 200,00лв. по сметка на ОС Варна.
С молба вх. №2686/12.09.2019г. Г. М. е оттеглила дадените на адв. М. Т. пълномощия
да я представлява по делото.
На 26.08.2019г. ищецът е изготвил Фактура № 000000000013/26.08.2019г. за заплащане
на адв. възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.№920/2019г., което Г. С. М. да
му заплати по банков път. Фактурата не е подписана от ответницата.
Съдът счита, че Г. М. има качеството "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според посочената
разпоредба "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В случая се касае до потребител на адвокатска
услуга.
По своя правен характер договорът за правна защита и съдействие представлява
договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. Договорът за поръчка е договор, по силата на
който доверителят /мандант/ възлага, а довереникът /мандатар/ се задължава да извърши за
сметка на доверителя определени правни действия. Спрямо договора за правна защита и
съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата. Така в отклонение
от общото правило на чл. 286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на
поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 от ЗА. Размерът на
възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа - чл. 36, ал. 2 от ЗА. Нещо повече,
8
съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА при липса на договор, така и когато страните по договора не са
определили размера на възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, то се
определя от Адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет
за минималните адвокатски възнаграждения. Съответно претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се основава на конкретен договор или на решение по чл.36, ал.3
от ЗА. По делото не се сочат никакви писмени доказателства, от които може да се направи
предположение, че твърденият договор за защита по в.гр.д.№ 920/2019г. на ВОС е сключен и
какъв е размера на уговореното възнаграждение. Фактура № 000000000013/26.08.2019г. не е
подписана от ответницата, поради което не представлява надлежно писмено доказателство
за размера на уговореното адв. възнаграждение. Не е представено решение по чл.36, ал.3 от
ЗА. По тези съображения съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 1970 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за
заплащане на лихва за забава в размер на 1123.66 лв. за периода от 05.09.2019г. до дата на
завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.
По иска за осъждане на ответницата да заплати сумата от 8000.00 лв. за причинени
неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес,
накърняване на честта и доброто име и др. от договорното неизпълнение, изразяващо се в
оттегляне на пълномощията по в.гр.д. №920/2019г. по описа на ВОС.
Съгласно чл.35 от ГПК, доверителят има право да оттегли във всяко време
пълномощието си, като уведоми съда. С молба вх. №2686/12.09.2019г. Г. М. е упражнила
дадената и от закона възможност оттеглила дадените на адв. М. Т. пълномощия да я
представлява по делото. Поради това за адв. Т. не се е породило правото да претендира
обезщетение за вреди. Извършените от адв. Т. действия след оттеглянето на пълномощното
са ирелевантни. Искът за заплащане на сумата от 8000.00 лв. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за
заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 4563.07 лв. за периода от
16.09.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.
По иска по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 15000 лв.
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни терзания, емоционално
страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др., от неоснователното искане до
АС-Варна за възбуждане на дисциплинарно производство против ищеца.
На 16.09.2019г. ответницата е отправила искане вх.№ 1718/16.09.2019г. до АС на АК
Варна за съдействие и разглеждане на случая относно водените от адв. М. Т. нейни дела. С
тази молба Г. М. е посочила заплатените на адв. М. Т. хонорари и е поискала да бъдат
определени действителните такива, предвид обстоятелството, че ищецът търси от нея още
18119 лева. В искането изрично е посочено, че адв. Т. претендира сумата от 1970 лева по
фактура № 13/26.08.2019г. във връзка с в.гр.д.№ 920/2019г. на ВОС, но такъв хонорар не е
бил уговарян между страните.
Въз основа на искане вх.№ 1718/16.09.2019г., председателят на АК Варна е указал на
адв. М. К. Т. да даде писмени обяснения в 7-дневен срок.
С Протокол №3/27.02.2020г. било взето Решение № 42, с което е отказано да се
образува дисциплинарно производство срещу адв. М. К. Т. по повод на жалбата на
ответница Г. М., с вх.№ 1718/16.09.2019г.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено
деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина (при отчитане действието на
9
оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Не се установява противоправност на извършеното от Г. М.. В искане вх.№
1718/16.09.2019г. не се съдържат обидни думи спрямо адв. Т., нито с това искане се
накърнява репутацията му. С това искане М. е поискала защита от АС на АК-Варна, предвид
претендираните от ответника хонорари. Действията на М. не са противоправни, а
представляват упражняване на законни права. Искът за заплащане на сумата от 15000.00 лв.
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за
заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 8530.75 лв. за периода от
17.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.
По иска по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации
направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г.
От показанията на свид. И.В.Н. се установява, че на дата 01.01.2020г. на страницата
на личния профил на Г. М. във Фейсбук е бил публикуван следният текст:
„До всички познати и непознати.Отправям съобщение за едно лице, наричащо се
И.В.Н. - крайно некоректен и долен лицемер, което си позволява да клевети и да се рови като
плъх в личния живот на някои хора, с цел да получи изгода, но ако не се случи това-
злепоставя и бълва клевети. Този човек е болен от неизлечима болест и вреди на всички с
ДОЛНИ И НЕПРИЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ДЕЙСТВИЯ.
Аз си изпатих от него и неговия приятел адвокат. Завлякоха ме с доста средства и
неспечелени дела. Работят двамата в комбина. ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГО. Прави си фалшиви
регистрации като използва чужди имена във Facebook, може да го срещнете и по сайтове за
запознанства като Trivium... Child Harold.... ".
Тази публикация е представена по делото. Представена е и публикация от
02.01.2020г. от Фейсбук профила на Т. М., в което е публикувано повторно съобщение с
идентично съдържание, отново придружено със снимково изображение на И. Нилолов, със
следното съдържание:
„Профилът на майка ми, Г. М. беше хакнат, и публикацията и относно И. Н. изтрита.
Прилагам снимка на изтритата публикация". И снимка на лицето И.В.Н.!". Към поста е
прикачено изявлението на Г. М. от 01.01.2020г.
В съдебно заседание свид. Т. М. заяви, че изложеното в публикациите е истина.
С решение по гр.д. 14316/2022г. Г. М. е осъдена да заплати на И. Н. обезщетение за
неимуществени вреди за фейсбук публикацията от 01.01.2020г.
Както беше посочено по-горе, за да бъде уважен предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е
необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови
предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина (при
отчитане действието на оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Деянието на Г. М., изразяващо се във фейсбук публикация, безспорно е
противоправно. За да се уважи иска е необходимо да са настъпили вреди в патримониума на
ищеца. В публикацията не е посочено името на ищеца, поради което не може да се приеме,
че за него са настъпили вреди. В публикацията е посочено името на И. Н., но не е посочено,
че именно ищецът е „неговия приятел адвокат“. Публикацията от 02.01.2020г., която е със
сходно съдържание, не е направена от ответницата, а от дъщеря й.
Доколкото не се установява публикациите да са насочени спрямо ищеца, то
претенцията му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
10
следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за
заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 6824.60 лв. за периода от
01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата се дължат
направените по делото разноски.
В случая се претендира заплащането на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от ЗА. В чл.38, ал.1 от ЗА са посочени няколко хипотези, в които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3.роднини, близки или на друг юрист. В договора между М. и
адвоката й не посочено коя е хипотезата по чл.38, ал.1 от ЗА, поради която оказваната
правна помощ е безплатна. Поради това в полза на адв. А. А. не следва да се присъди
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Т., ЕГН **********, от гр. В. срещу Г. С. М., ЕГН
**********, от гр. В. искове, както следва:
за заплащане на сумата от 1970 лева, претендирана като дължимо но незаплатено
адв. възнаграждение по в.гр.д. №920/2019г. по описа на ВОС, поради оттеглянето на
правомощията на ищеца, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 1123.66 лв. за
периода от 05.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;
за заплащане на сумата от 8000 лева за причинени неимуществени вреди изразяващи
се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто
име и др. от договорното неизпълнение, изразяващо се в оттегляне на пълномощията по
в.гр.д. №920/2019г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 4563.07 лв. за
периода от 16.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;
за заплащане на сумата от 15000 лева за причинени неимуществени вреди
изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и
доброто име и др., от неоснователното искане до АС-Варна за възбуждане на дисциплинарно
производство, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 8530.75 лв. за
периода от 17.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;
за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и
обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук
профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на
6824.60 лв. за периода от 01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба
03.09.2024г. до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11