№ 76886
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20211110160178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
По делото са издадени Заповед № *****/15.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист № ****/12.04.2022 г. в полза на заявителя
[фирма], с ЕИК: ********** против Н. М. АТ. за сумите от 125,00 BGN - непогасена
главница по петнадесета вноска с падеж 10.10.2021 г. по договор за кредит SO № ****/
10.07.2020 г., ведно със законна лихва от 20.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и
непогасена договорна лихва по петнадесета вноска от 10.10.2021 г. в размер на 57,30 BGN.
По делото е постъпила молба с вх. № 76521/15.04.2022 г. от заявителя [фирма], с
искане за допълване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист със сумата
от 25 лв. за държавна такса и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение – разноски по
делото.
Препис от молбата е изпратен на длъжника, като в указания му едноседмичен срок
същият не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира, че в т. 14 от заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение заявителят [фирма], е посочил, че претендира
присъждане и на сторените разноски по делото в размер на сумата от 25 лв. за държавна
такса и в размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
С разпореждането от 15.11.2021 г., обективирано в издадената по делото заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е изложил мотиви, че искането на заявителя следва да
бъде уважено изцяло, в т. ч. и относно поисканите разноски. В заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист обаче тези суми не са удостоверени.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице явно несъответствие между вътрешно
формираната съдебна воля и нейното външно изразяване, което следва да бъде отстранено
по реда на чл. 247 ГПК. Същото е процесуално допустимо и приложимо в заповедното
производство по чл. 410 ГПК, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени
в т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в издадените по делото Заповед
№ *****/15.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист № ****/12.04.2022 г. в полза на заявителя [фирма], с ЕИК: ********** против
длъжника Н. М. АТ., като РАЗПОРЕЖДА длъжникът да заплати на кредитора и сумата от
25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение – разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е неразделна част от Заповед № *****/15.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и от издадения въз основа на нея
изпълнителен лист № ****/12.04.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за
длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежно отбелязване върху заповедта за изпълнение за новите
суми.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2