Решение по дело №103/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20207210700103
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

6

гр. Силистра, 25  януари  2021 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  Валери Раданов

                                                                                     Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова и в присъствието на Окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 103 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - в редакцията преди изменението с ДВ бр. 109 от 22. 12. 2020 г., в сила от 23. 12. 2021 г.

Образувано е по касационна жалба на Н.Ш.С. с ЕГН ********** ***, против Решение № 260015 / 04.09.2020 г., постановено по АНД № 38 по описа за 2020 г.  на Тутраканския районен съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 19-02/06.02.2020 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе при ИАРА.

Касаторът счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа, че не е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, а съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието, като е игнорирал липсата на уреда, с който е извършено нарушението, и е кредитирал свидетелските показания на служителите на АНО, съдържащи логически противоречия. Акцентира, че риболовът с двойна кука е разрешен от ЗРА, а в процеса не е било установено, че уловът се е осъществявал чрез косене (търмъчене) -  чрез резки движения, които улавят или пробождат и закачат отделни екземпляри риби. Позовавайки се на липсата на уловена риба и на намерени инструменти за риболуване счита, че не може да бъде възприета тезата, че е осъществен риболов и то по забранения от закона начин. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него санкционен акт.

Ответната страна – ИАРА, отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе, е депозирала становище по делото, според което жалбата е неоснователна, поради което се моли за отхвърлянето ѝ.

Окръжният прокурор дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС – Тутракан е установено, че на 19.01.2020 г. трима служители на АНО извършвали проверка по поречието на р. Дунав. На речен километър 440,500 в землището на с. Нова Черна, обл. Силистра, установили касатора Н.Ш.С. да извършва риболов чрез забранен от ЗРА метод за риболов косене (търмъчене) с един брой въдица с монтирана на нея един брой кука – двойка. Въз основа на констатациите на място бил съставен акт на касатора за установяване на административно нарушение № В от 19.01.2020 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което  АНО е приел, че с действията си Н.Ш.С. е нарушил разпоредбата на чл. 37 от ЗРА, поради което на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

За да потвърди наказателното постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания. Изтъкнал е, че показанията на разпитаните по настояване на нарушителя свидетели К. К. и Б. И. съдържат множество фактически и логически противоречия. Въз основа на това показанията на тези свидетели не са кредитирани. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК доказателствени средства, като изрично е посочил, че както актосъставителят, така и двамата свидетели при съставянето на акта, преди проверката са наблюдавали нарушителя и тримата пряко и непосредствено са възприели, че той риболува, използвайки забранения метод „търмъчене” или „косене”, и са установили на място формата и размера на използваната голяма двойна кука, с която е извършван риболова. Счел е, че наказанието е наложено при съобразяване на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксирания в закона минимален размер.

Така постановеното решение е правилно.Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието, като е игнорирал липсата на уреда, с който е извършено нарушението, и е кредитирал свидетелските показания на служителите на АНО, съдържащи логически противоречия. За да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Правилна е преценката на съда, че показанията на свидетелите К. К. и Б. И., освен че са диаметрално противоположни на показанията на служителите на АНО, са неубедителни, противоречиви и лишени от последователност и конкретика. Свидетелят К. се е намирал на твърде голямо разстояние от касатора (200-300 м) и не е имал пряка видимост към него, за да е могъл да възприеме по какъв начин е риболувал последния. Освен това поради близките приятелски отношения между двамата, а също и поради факта, че на свидетеля е съставен АУАН за същото нарушение, показанията му не могат да се счетат за обективни и безпристрастни. Пряка видимост към касатора не е имал и свидетелят И., като същият изтъква, че касаторът не е имал никакъв риболовен уред, което е в противоречие с показанията на всички останали свидетели, дори и с показанията на св. К..  Така посочените противоречия и празнини разколебават напълно верността на изложените от двамата свидетели факти и препятстват възможността въз основа на тях да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи показанията на останалите свидетели. Ето защо правилно и аргументирано съдът не е дал вяра на тези показания. Обстоятелството, че служителите на АНО са пропуснали да изземат от касатора риболовният му уред съгласно чл. 41 от ЗАНН, не би могло да се тълкува в полза на нарушителя – че такъв уред не съществува и не е съществувал. Съществуването и използването му се установяват от показанията на тримата служители на АНО, които са били очевидци на нарушението, както правилно е приел и първоинстанционния съд, а що се касае  до факта, че риболовът с двойна кука е разрешен от ЗРА, следва да се подчертае, че за извършването на нарушението е важен не толкова уредът, колкото начинът на използването му – в случая посредством резки движения, чрез които се цели пробождането и закачването на отделни екземляри риби (§1, т. 15 от ДР на ЗРА), което е установено в процеса. Без значение е и обстоятелството, че към момента на установяване на нарушението не е имало уловена риба, тъй като нарушението е формално и не изисква настъпването на вредоносни последици от извършването му. Въз основа на изложеното несъмнено може да се приеме, че е налице извършване на нарушение  на чл. 37 от ЗРА, чийто извършител следва да понесе санкция по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Достигайки до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260015 / 04.09.2020 г., постановено по АНД № 38 по описа за 2020 г.  на Тутраканския районен съд

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

                                                     Членове: 1.

 

2.