Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6
гр.
Силистра, 25 януари
2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и в
присъствието на Окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 103 по
описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) - в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 109 от 22. 12. 2020 г., в сила от 23. 12.
2021 г.
Образувано е по касационна
жалба на Н.Ш.С. с ЕГН ********** ***, против Решение № 260015 / 04.09.2020 г., постановено по АНД № 38
по описа за 2020 г. на Тутраканския
районен съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 19-02/06.02.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе при
ИАРА.
Касаторът счита, че решението
на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа, че не е осъществил състава на нарушението, за
което е санкциониран, а съдът е постановил решението си без да са налице ясни и
категорични доказателства за извършването на деянието, като е игнорирал липсата
на уреда, с който е извършено нарушението, и е кредитирал свидетелските
показания на служителите на АНО, съдържащи логически противоречия. Акцентира,
че риболовът с двойна кука е разрешен от ЗРА, а в процеса не е било установено,
че уловът се е осъществявал чрез косене (търмъчене) - чрез резки движения, които улавят или
пробождат и закачат отделни екземпляри риби. Позовавайки се на липсата на
уловена риба и на намерени инструменти за риболуване счита, че не може да бъде
възприета тезата, че е осъществен риболов и то по забранения от закона начин.
Моли за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него санкционен акт.
Ответната страна – ИАРА,
отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе, е депозирала становище по
делото, според което жалбата е неоснователна, поради което се моли за
отхвърлянето ѝ.
Окръжният прокурор дава
становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред РС –
Тутракан е установено, че на 19.01.2020 г. трима служители на АНО извършвали
проверка по поречието на р. Дунав. На речен километър 440,500 в землището на с.
Нова Черна, обл. Силистра, установили касатора Н.Ш.С. да извършва риболов чрез
забранен от ЗРА метод за риболов косене (търмъчене) с един брой въдица с монтирана
на нея един брой кука – двойка. Въз основа на констатациите на място бил
съставен акт на касатора за установяване на административно нарушение № В от
19.01.2020 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което АНО е приел, че с
действията си Н.Ш.С. е нарушил разпоредбата на чл. 37 от ЗРА, поради което на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв.
За да потвърди наказателното
постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства
е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че
актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло
законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е
коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания. Изтъкнал е,
че показанията на разпитаните по настояване на нарушителя свидетели К. К. и Б. И. съдържат множество фактически и
логически противоречия. Въз основа на това показанията на тези свидетели не са
кредитирани. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с
допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК доказателствени средства, като
изрично е посочил, че както актосъставителят, така и двамата свидетели при
съставянето на акта, преди проверката са наблюдавали нарушителя и тримата пряко
и непосредствено са възприели, че той
риболува, използвайки забранения метод „търмъчене” или „косене”, и са установили
на място формата и размера на използваната голяма двойна кука, с която е
извършван риболова. Счел е, че наказанието е наложено при съобразяване на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксирания в закона минимален
размер.
Така постановеното решение е
правилно.Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото,
обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал
до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен
под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция
мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и
изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са изложените
доводи в касационната жалба, че съдът
е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за
извършването на деянието, като е игнорирал липсата на уреда, с който е
извършено нарушението, и е кредитирал свидетелските показания на служителите на
АНО, съдържащи логически противоречия. За да приеме, че деянието, за което е
бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът е обсъдил подробно свидетелските
показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Правилна е
преценката на съда, че показанията на свидетелите К. К. и Б. И., освен че са диаметрално
противоположни на показанията на служителите на АНО, са неубедителни,
противоречиви и лишени от последователност и конкретика. Свидетелят К. се е
намирал на твърде голямо разстояние от касатора (200-300 м) и не е имал пряка
видимост към него, за да е могъл да възприеме по какъв начин е риболувал
последния. Освен това поради близките приятелски отношения между двамата, а
също и поради факта, че на свидетеля е съставен АУАН за същото нарушение,
показанията му не могат да се счетат за обективни и безпристрастни. Пряка
видимост към касатора не е имал и свидетелят И., като същият изтъква, че касаторът не
е имал никакъв риболовен уред, което е в противоречие с показанията на всички
останали свидетели, дори и с показанията на св. К.. Така посочените противоречия и празнини
разколебават напълно верността на изложените от двамата свидетели факти и
препятстват възможността въз основа на тях да бъдат изградени солидни изводи,
опровергаващи показанията на останалите свидетели. Ето защо правилно и
аргументирано съдът не е дал вяра на тези показания. Обстоятелството, че
служителите на АНО са пропуснали да изземат от касатора риболовният му уред
съгласно чл. 41 от ЗАНН, не би могло да се тълкува в полза на нарушителя – че
такъв уред не съществува и не е съществувал. Съществуването и използването му
се установяват от показанията на тримата служители на АНО, които са били
очевидци на нарушението, както правилно е приел и първоинстанционния съд, а що
се касае до факта, че риболовът с двойна
кука е разрешен от ЗРА, следва да се подчертае, че за извършването на
нарушението е важен не толкова уредът, колкото начинът на използването му – в
случая посредством резки движения, чрез които се цели пробождането и закачването
на отделни екземляри риби (§1, т. 15 от ДР на ЗРА), което е установено в
процеса. Без значение е и обстоятелството, че към момента на установяване на
нарушението не е имало уловена риба, тъй като нарушението е формално и не
изисква настъпването на вредоносни последици от извършването му. Въз основа на изложеното
несъмнено може да се приеме, че е налице извършване на нарушение на чл. 37 от ЗРА, чийто извършител следва да
понесе санкция по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Достигайки до същия извод първоинстанционният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260015 / 04.09.2020 г., постановено по АНД № 38 по описа за 2020 г. на Тутраканския районен съд
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.