№ 106
гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600214 по описа за
2025 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Образувано е по протест от прокурор при Районна прокуратура - Плевен
и въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. Ю. А., срещу присъда №
120/29.10.2024 г. постановена по НОХД № 397/2024 г. по описа на Районен съд
– Плевен, с която А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2023 година в
гр.Плевен, противозаконно пречил на орган на властта - мл.автоконтрольор
Д.Д. и мл.автоконтрольор И.И., служители в сектор „ПП“ при ОДМВР-
Плевен, да изпълнят задълженията си по служба, свързани с контрол на
пътното движение, поради което и на основание чл.270, ал.1 във вр. чл.54, ал.1
от НК първоинстанционния съд му е наложил наказание „ГЛОБА“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Със същата присъда подс.М. А. бил признат за НЕВИНЕН в това, че на
10.07.2023 година в гр.Плевен, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
М. Ю. А. е осъден да заплати направените по делото разноски от
досъдебното производство в размер на 241.93 лева, а по сметка на Районен
съд-Плевен – разноските от съдебното производство в размер на 90.00 лева.
1
В протеста се сочи, че постановената присъда е неправилна в
оправдателната си част за престъплението по чл.325, ал.1 от НК и не
кореспондира с доказателствената маса, събрана в хода на съдебното
следствие. Прокурорът отбелязва, че първоинстанционният съд е приел
изцяло за установена фактическата обстановка, описана в ОА. Не се съгласява
с правните изводи на съда за липса на проявена физическа агресия, от страна
на подсъдимия, спрямо полицейските служители, както и за липса на
достатъчно висок интензитет на хулиганската проява за покриване критериите
на посоченото престъпление. Прокурорът не е съгласен и с извода на съда, че
М. А. е целял не да демонстрира явно неуважение към установения обществен
ред, а да изрази пряко към полицейските служители своята неприязън и
недоверие, както и да попречи на извършваната от тях проверка. Прокурорът
анализира действията на подсъдимия като напълно безпричинни, без наличие
на какъвто и да било личен мотив за това и приема, че хулиганският характер
на извършеното пряко следва от липсата на лични отношения с полицейския
служител, както и от липсата на каквато и да е провокация от негова страна.
Прокурорът описва в протеста, че А. е осъществил хулиганските действия при
евентуален умисъл, като е допускал, че действията му са непристойни,
съгласявал се е с това и е демонстрирал неуважение към закона и
нравствените ценности, установени в обществото, проявил е ниско
правосъзнание и отношение на лично превъзходство пред органите на реда.
Прокурорът предлага да се отмени присъдата в тази част и да се постанови
нова, с която да се признае подсъдимия за виновен за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК и да му бъде наложено съответното наказание.
С въззивната жалба на защитника се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на
защита на подсъдимия. Сочи се, че решаващият съд не е изпълнил
задължението си да опише релевантните фактически обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали са изведени и, след анализ и
преценка на доказателствата, да изложи правни съображения за взетото
решение, което включва също вида и размера на наложеното наказание. Прави
се възражение и срещу ОА, като защитата твърди, че същият не отговаря на
изискванията на закона, затова, че не е посочено нито едно действие на
подс.А., което да покрива признаците на изпълнителното деяние на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Молбата е присъдата да бъде отменена,
като въззивната инстанция признае подсъдимия за невинен в извършване на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, или да отмени изцяло присъдата и да
върне делото на първоинстанционния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Плевен поддържа изцяло протеста на РП-Плевен.
Намира за доказано по делото, че подс.А., с действията си – обиди и
провокации спрямо полицейските служители, е целял да демонстрира явно
неуважение към обществото и правния ред в страната, с което е осъществил
състава на чл.325, ал.1 от НК. Предлага лицето да бъде осъдено за това
престъпление, както и да се потвърди първоинстанционната присъда по
2
обвинението за извършено от М. А. престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
В съдебното заседание защитникът поддържа жалбата. Според него,
районният съд неправилно е анализирал доказателствата по делото, т.к.
показанията на свидетелите – полицейските служители противоречат на
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза. Отново се
поддържа становището за допуснато съществено процесуално нарушение при
постановяване на съдебния акт – липса на посочване на имената на
полицейските служители, както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на ОА, по отношение на които е осъществено престъплението по
чл.270 от НК. Молбата е да се постанови изцяло оправдателна присъда за М.
А. или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.
Подсъдимият А. не се явява пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания и протестиран съдебен акт,
намери за установено следното:
Протестът е подаден в предвидения от закона срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на протестиране съдебен акт, поради
което е допустим.
Жалбата срещу присъдата също е подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледани по същество, подадените протест и жалба срещу присъдата
са неоснователни. Съображенията за това са следните:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел
съдебно производство, при което е гарантирал правото на страните да участват
пълноценно и да сочат доказателства, предоставил е пълна възможност на
подсъдимия да се защитава, взел е всички мерки, за да осигури разкриването
на обективната истина. Първоинстанционният съд приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Ю. А. е роден на *** г. в град Плевен, с ЕГН
**********, живее в гр.С., българин, български гражданин, разведен, с
начално образование, неосъждан /реабилитиран/.
А. живеел в град Г., обл.Плевенска, като се познавал със свидетеля В.К.
от същия град, с когото поддържал приятелски отношения.
На 10.07.2023 г. след полунощ, подсъдимият и свидетеля В.К. се
намирали на територията на град Плевен, като се придвижвали с лек
автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от К.. Междувременно
полицейските служители в сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен - свидетелите
Д.Б.Д. и И.И. Ц., изпълнявали служебните си задължения на територията на
гр.Плевен. Около 2:30 часа двамата се движели с управлявания от тях
служебен лек автомобил по улица „***“ в посока - кръстовището с улица ***,
когато забелязали лек автомобил „***“, с рег.№ ***, движещ се по ул.“***“, с
отворени прозорци на предните врати. Тъй като полицейските служители
3
възприели, че в автомобила се возят две лица, като водачът бил гол до кръста,
а от вътре се чувала силна музика, те го последвали и, чрез подаване на
светлинен сигнал, го спрели за проверка на ул.„*** III“, на входа на къща-
музей „Руско-турска освободителна война“. Свидетелят Д. слязъл от
автомобила и се приближил до проверяваното МПС от страната на водача.
Направило му впечатление, че в краката на лицето имало множество празни
бутилки от бира. Свидетелят Д. поискал документите на свидетеля К., като
последният заявил, че си е забравил СУМПС и контролния талон, а носи само
свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелят К. не носил със себе си и
лична карта, поради която причина полицейският служител Д. го поканил до
служебния автомобил, за да извършат служебна проверка за установяване
самоличността му и да съставят АУАН. Установено било, че лицето е В.Г. К. от
гр.Г., обл.Плевенска. Докато разговаряли, Д. усетил, че К. силно лъха на
алкохол. Попитал го дали е употребил алкохол, като водачът на проверявания
автомобил отговорил, че е пил една бира. Свидетелят К. бил тестван с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен номер ***, който
отчел положителен резултат 0,64 промила на хиляда в издишания от водача
въздух. Тогава Д. поканил К. да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и той се съгласил, като заявил, че не е употребявал наркотици. Д. му
дал инструкции за пробата и разпечатал теста пред него. Докато К. давал
пробата и държал касетата с теста в ръка, подсъдимият М. А. започнал да му
вика, че е страшна мърша, като му казал да преустанови даването на материал
и да извади теста от устата си, тъй като полицаите ще го нагласят. Свидетелят
Д. предупредил подсъдимия да спре да вика и да влезе в колата, като
последният му отвърнал да си гледа работата и да си „ебе майката“, че
двамата полицаи са „смотаняци“ и не могат да му казват какво да прави. М. А.
предизвикал свидетеля Д. да се бият, но да си свали преди това униформата,
тъй като само тя го правела мъж. Д. се приближил към него и му поискал
документ за самоличност, която той дал, казвайки, че „полицаите нищо не
могат да му направят и че му е през хуя за техните проверки“. След като подал
личната си карта, подсъдимият внезапно направил две бързи крачки към
свидетеля К. и рязко издърпал касетата с теста от устата му, като я ударил в
бетонните плочки на тротоара, казвайки: „Аз казах ли ти, че няма да даваш
този тест бе“. А. бил задържан от полицейските служители, тъй като пречел на
извършваната проверка и се държал арогантно. Докато му поставяли
белезници, той се дърпал, продължавал да се държи арогантно, като отправял
към свидетеля Д. заплахи: „ще те изкормя полицай, ще ти извадя дроба и ще
го изям, заклевам се в децата си, ти не знаеш с кого си се захванал полицай
смотан, еби си майката“. Поискано било съдействие от друг полицейски екип
и подсъдимия А. бил транспортиран до сградата на Първо РУ Плевен.
По случая било образувано досъдебно наказателно производство, в хода
на което в качеството на свидетели са разпитани лицата Д.Б.Д., И.И. Ц., Б.Д.К.
и В.Г. К.. Назначена и изготвена била видео-техническа експертиза на
предоставените за изследване 1 брой компакт диск марка “HP CD-R 700MB”, с
ръкописен текст на него: ВПК-3 9941-Камера 1 09/10.07.23г. и 1 брой компакт
диск марка “HP CD-R 700МВ”, с ръкописен текст на него: ВПК-3 9941-Камера
4
2 09/10.07.23г. Видно от заключението на вещото лице, основната директория
на диск марка “HP CD-R 700МВ”, с ръкописен текст на него: ВПК-3 9941
Камера 1 09/10.07.23г. съдържа три файла, записани в специализиран за
файлове съдържащи видеозаписи формат „MP4“. При прегледа на
видеофайловете е установено, че съдържат в себе си видеозаписи, заснети от
едно заснемащо устройство /камера/. Записаните изображения са черно-бели,
с вкопирана информация за дата и час, според която видеозаписите са заснети
на 10.07.2023г., за времето от 01:38:21 часа до 03:36:38 часа системно време.
Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. На видеозаписите има заснет лек автомобил „***“, който е спрян
за проверка от служители на Пътна полиция-Плевен. След като единият от
служителите взима документите на водача /лице от видим мъжки пол/ и го
поканва до служебния автомобил, от спряната кола излиза друго лице от
видим мъжки пол /без до него да е ходил служител/, с бутилка в ръка, от която
пие постоянно, видимо започва да се държи агресивно, да ръкомаха с жестове
срещу служебния автомобил, след което сам отива към него, движенията и
действията са илюстрирани с кадри, извлечени от видеозаписите и подредени
в хронологичен ред към експертизата. Основната директория на диск марка
“HP CD-R 700МВ”, с ръкописен текст на него: ВПК-3 9941- Камера 2
09/10.07.23г. съдържа три файла, записани в специализиран за файлове
съдържащи видеозаписи формат „MP4“. При прегледа на видеофайловете е
установено, че съдържат в себе си видеозаписи, заснети от едно заснемащо
устройство /камера/. Записаните изображения са черно-бели, с вкопирана
информация за дата и час, според която видеозаписите са заснети на
10.07.2023г., за времето от 01:27:46 часа до 03:36:38 часа системно време. Не
са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
На видеозаписите има заснета вътрешната част на служебен автомобил и
служител на МВР, от външната част на автомобила частично попадат две лица
от видим мъжки пол, движенията и действията на заснетите са илюстрирани с
кадри, извлечени от видеозаписите, подредени в хронологичен ред в
експертизата. Кадрите, извлечени от видеозаписите и съдържащи се в
представените за изследване два броя компакт диска са негодни за провеждане
на лицево- идентификационно изследване.
Изложената от районния съд фактическа обстановка е установена след
обстоен анализ на доказателствения материал и настоящият състав я
възприема изцяло, без да допълва към нея нови обстоятелства.
Първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи за времето, мястото и
механизма на извършване на инкриминираното деяние, за което подс.А. е
признат за виновен.
По делото по несъмнен начин се установява, че подсъдимият се е държал
предизвикателно и арогантно спрямо полицейските служители, извършващи
полицейска проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества от страна
на водача на автомобил „***“, с рег.№ ***. В тази насока са показанията на
свидетелите Д.Д. и И. Ц., които лично са възприели този факт. И двамата
свидетелстват под наказателна отговорност. Не се познават с подсъдимия и не
са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им кореспондират и
5
косвено се подкрепят от тези на свидетеля Б.К., пристигнал на мястото на
извършваната полицейска проверка.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимия в частта им, че не е пречил на осъществяване на проверката и не е
взимал касетата за теста от ръцете на К.. В тази част не е кредитирал и
показанията на проверяваното лице В.К.. Съдът се е обосновал, че
обясненията на подсъдимия имат двойствен характер – и доказателствено
средство, но и средство за защита, доколкото лицето има интерес обвинението
срещу него да не бъде доказано. Относно показанията на К., които са в
противоречие с тези на полицейските служители, първоинстанционният съд
правилно се е обосновал, че не ги кредитира с доверие, предвид приятелските
отношения на К. с подсъдимия и заинтересоваността му от изхода на делото.
Верни са съображенията на контролирания съд в тази насока, същите са
подробно изложени и напълно се споделят от настоящия въззивен състав.
Твърденията на подсъдимия и на свидетеля К., касателно тези факти, които
противоречат на показанията на свидетелите Д. и Ц., въззивната инстанция
намира, че по естеството си обслужват защитната теза на М. А., с цел
избягване на наказателната отговорност.
Относно възражението на защитника на подс.А. по доказателствата за
престъплението по чл.270 от НК, а именно, че показанията на свидетелите –
полицейските служители противоречат на заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза, въззивният съд намира това възражение за
неоснователно. Както е описано в мотивите на първоинстанционния съдебен
акт, решаващият съд правилно е посочил, че и от заключението на видео-
техническата експертиза се установяват фактите, възприети и от
свидетелските показания. Съгласно заключението: „…На видеозаписите има
заснет лек автомобил „***“, който е спрян за проверка от служители на ПП-
Плевен. След като единият от служителите взима документите на водача /лице
от видим мъжки пол/ и го поканва до служебния автомобил, от спряната кола
излиза друго лице от видим мъжки пол /без до него да е ходил служител/, с
бутилка в ръка, от която пие постоянно, видимо започва да се държи
агресивно, да ръкомаха със жестове срещу служебния автомобил, след което
сам отива към него…“.
Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано стигнал до
несъмнен извод, че подс.М. Ю. А. е осъществил състава на престъплението по
чл.270, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд.
От обективна страна, на 10.07.2023 година в гр.Плевен, подсъдимият
противозаконно пречил на орган на властта - мл.автоконтрольор Д.Д. и
мл.автоконтрольор И.И., служители в сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен, да
изпълнят задълженията си по служба, свързани с контрол на пътното
движение. При осъществяване полицейска проверка на В.К., М. А. го е
приканвал да не се тества, след което е издърпал касетата с теста от устата му
и я е ударил в земята. На разпореждането на полицейския служител Д. да не
пречи на проверката и да се върне в проверявания автомобил, подсъдимият
реагирал с обиди и псувни, и не изпълнил разпореждането, което наложило
задържането му. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
6
по отношение на орган на властта при и по повод изпълнение на задълженията
му. Подс.А. е съзнавал всички елементи от обективната страна на престъпния
състав и пряко е целял настъпването на вредоносните последици.
Въззивният съд намира възражението на защитника на подсъдимия за
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че при постановяване на
съдебния акт липсва посочване на имената на полицейските служители, както
в обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА, по отношение на които
е осъществено престъплението по чл.270 от НК, за неоснователно. И в
обстоятелствената, и в заключителната част на ОА, както и в присъдата,
изрично са посочени имената на полицейските служители- мл.автоконтрольор
Д.Д. и мл.автоконтрольор И.И., служители в сектор „ПП“ при ОДМВР-
Плевен.
Относно обвинението за извършено от М. Ю. А. престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, въззивният съд намира, че правилно лицето е признато за
невинно. Вярно е, че подсъдимият се е държал грубо, арогантно,
изключително обидно и непристойно спрямо служителите, изпълняващи
своите задължения по контрол на пътното движение. Но правилно е възприето
от решаващия съд, че с тези свои действия А. не е целял да демонстрира явно
неуважение към обществения ред, а е изразил своето лично отношение /макар
и по укорим начин/ спрямо полицаите във връзка с конкретната проверка на
неговия приятел - В.К.. Затова и първо към К. подсъдимият е отправил своето
несъгласие с проверката и го е подканил да не се подчинява. Действията му са
били насочени към това да попречи на органите на власт на изпълнят
задълженията си, а не да демонстрира неуважение към установения в страната
ред. В тази връзка, оплакванията във въззивния протест са неоснователни.
При индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд е
отчел като смекчаващо отговорността на извършителя обстоятелство чистото
му съдебно минало и е посочил, че не е установил други смекчаващи или
отегчаващи вината му обстоятелства. Приел е превес на смекчаващите
обстоятелства и е определил по-лекото от предвидените наказания - ГЛОБА в
размер над средния по закон за престъплението по чл.270, ал.1 от НК – 1500
лева. Този извод е правилен, наказанието е справедливо и ще реализира
целите по чл.36, ал.1 от НК – да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави; да му се въздейства предупредително и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Правилни са изводите на съда, че е неприложима в случая разпоредбата
на чл.78а от НК в конкретния случай, т.к. деянието по чл.270, ал.1 от НК е
обвързано със забраната по чл.78а, ал.7 от НК, а именно, че е извършено
спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на службата му.
Законосъобразно с оглед изхода на делото е и произнасянето на Районен
съд Плевен, с което на подсъдимия А. са възложени разноските по делото,
направени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че атакувания
7
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.338 във вр. чл.336, т.6 от НПК,
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 120/29.10.2024 г., постановена по
НОХД № 397/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8