Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2810 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
1015,64 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 390,48 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу И.С.К., с ЕГН **********,***6, в която
се твърди, че „***" ЕООД - гр.
Плевен е предоставяло на ответника, в качеството му на потребители по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за които са
издавани фактури в периода от 30.06.2010 г. до 30.11.2014 г. за горепосочения
адрес. Твърди, че ответниците по делото имат открита партида в регистрите на ***Плевен
с ИТН номер ***. Твърди, че между ***оператора, от една страна, й потребителя,
от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от
Общите условия на ***Плевен. Излага съображения, че съгласно разпоредбите на
чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ***услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от ***оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ***системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Твърди, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във
***оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от ***оператора различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия,
задължение на ***оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от
имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа.
Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ***услугите в
установения между страните срок и размер. Твърди, че цените на ***услугите се
определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона
за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в настоящия
случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на ***услуги. От своя
страна абонатът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните ***услуги
по издадените от ищецафактури, описани в настоящата искова молба. Излага
съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ***оператора,
в сила от 30.09.2014 г., ***операторът издава ежемесечни фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране. Твърди, че въпреки
надлежното изпълнение на задълженията на ***Плевен по Общите условия, абонатът
не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ***услуги. Твърди, че
предвид горното, към датата на депозиране на подаване на исковата молба, ищецът
има изискуемо и непогасено вземането към Абоната по подробно описаните в
исковата молба фактури от дата 30.06.2010г. до 30.12.2014г. Твърди, че
горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ***оператора, в сила от 30.09.2014
г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане
на задълженията за предоставените ***услуги, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди, че
претендираната от ищеца с подаденото на 29.08.2017 г. заявление по чл- 410 от
ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури.
Съгласно чл. 44 от Общите условия на ***оператора, в сила от 30.09.2014 г., при
неизпълнение в срок
на задължението си
за заплащане на
ползваните услуги, потребителят
дължи на ***оператора обезщетение в
размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ***оператора. Счита, че това дава право на ищеца да иска обезщетение
за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер
на 390,48 лева. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 6643/2017г. по описа на РС-Плевен и заповедта за изпълнение е връчена
на отвтеника при условията на чл.47 ГПК.
Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на „***" ЕООД - гр. Плевен, със
седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***(***Плевен) присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение
суми: 1. Сумата от 1015,64 лева - главница; 2. Сумата от 390,48 лева -законна лихва за
забава за периода от 31.07.2010 г. до 16.08.2017 г.; 3. Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 29.08.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски, както в
заповедното така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че ответника не дължи претендираните суми. Прави
възражение за погасяване по давност. Моли искът да бъде отхвърлен, тъй като
представените доказателства към исковата молба касаят друго лице, а друга част
са нечетливи. Възразява срещу представените общи условия, тъй като касаят
период на валидност след периода на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Справка по лице по партидата на И.С.К. от
АВ Имотен регистър, че ответника по делото е придобил правото на собственост
върху процесния водоснабден имот- ***, находящ се в *** на дата 21.12.2005г. от прехвърлителите С.И.К. и М.И.К.. По партидата няма отразено
разпореждането с правото на собственост на процесния
имот до датата на изготвяне на справката.
От представените по делото карнети за отчитане на
показанията на монтирания в имота водомер се установява, че до имота,
собственост на ответника по делото е доставяна вода съобразно посоченото в
карнета количество за месеците от м.06.2010г. до 11.2012г., когато е отчитано
реално потребление на водомера и има поставен за потребителя подпис. След това
за останалия период, предмет на претенцията от м.12.2012г. до м.11.2014г. в
някой от месеците не е начислявана вода, като е отразявано, че в имота няма
живущи, а в някой от месеците са начислявано служебно потребление без да е
отчетено реално потреблението съобразно монтирания в имота водомер. През
посочения период липсва поставен в карнета подпис от името на потребителя.
От представените по делото фактури се установява,
че за начисленото съобразно отчетеното в карнета за процесния имот потребление
са издадени съответни фактури, в която са начислени дължимите суми за
отчетеното потребление. Видно от представените фактури и инкорпорираната в
исковата молба справка, дължимата сума за отчетеното потребеление е в размер на
1015,64 лв. за периода от 30.06.2010г. до 30.11.2014г.
По делото са представени Общи условия-2 броя.
Едните са валидни за периода от 03.07.2006г. до 30.09.2014г./л.8 до л.23 от
делото/, а другите са валидни от 30.09.2014г. до настоящия момент/л.24-41 от
делото/. Неснователни са възраженията на ответника, че представените общи
условия са неотносими за процесния период, тъй като са валидни само от
30.09.2014г., тъй като както се посочи са представени 2 броя общи условия,
които касаят целия процесен период, за който се претендира заплащане на
доставена до процесния имот вода. Съгласно представените общи условия , се
установява, че съгл.чл.2, Потребители на *** са юридически и физически
лица-собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ***. Съгласно
чл.31, ал.2 от ОУ, валидни до 30.09.2014г. и чл.33, ал.2 от ОУ, валидни от
30.09.2014г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях *** в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.42 от
първите ОУ и чл.44 от новите ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ***оператора обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до постъпване
на дължимата сума по сметката на ***оператора.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 1015,64 лв.:
Не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищцовото дружество има предмет на дейност ***,
пречистване на водите и предоставя тези услуги на територията на гр.Плевен, в
качеството на ***оператор по см. на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.198о от Закона за водите, при
публично известни общи условия на договорите за предоставяне на ***, одобрени
от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник, влезли в сила
в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ***- услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Установи се от Справка по лице по партидата на И.С.К.
от АВ Имотен регистър, че ответника по делото е придобил правото на собственост
върху процесния водоснабден имот- ***, находящ се в ***
на дата 21.12.2005г. от прехвърлителите С.И.К. и М.И.К..
По партидата няма отразено разпореждането с правото на собственост на процесния
имот.
Ищецът по делото и ответника са в облигационни
отношения, регулирани от от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи(Наредба №4) и Общите условия на „***" ЕООД за предоставяне на ***услуги на потребителите
на ***оператор *** ЕООД гр.Плевен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че представените по делото карнети и фактури не следва да бъдат
ценени, тъй като са издадени на името на лице, различно от ответника по делото.
Както се установи, ответника по делото е придобил имота от И.С.К. и партидата е
била открита на негово име. Задължение на ответника по делото е било да заяви
пред ищеца промяната на собствеността и да бъде сменен титуляра по откритата
партида. Отделно от това, без значение е на кое име се води партидата за
водоснабдения имот. Партида се открива за водоснабдения имот, а потребител е
посоченото чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. лице- в случая собственика
на водоснабдения имот.
Съдът намира, че по делото се установи доставянето
на ***услуги до процесния имот за периода от м.06.2010г.
до 11.2012г., тъй като в представените по делото карнети за посочения период е
отразено реално потребление на вода и е поставен подпис от името на
потребителя. Стойността на потреблението за този период се установява от
представените по делото фактури и след самостоятелни изчисления на основние
чл.162 ГПК от съда е в размер на 301,74 лв. За тази сума съдът намира
предявения иск за установен по размер и по основание. В останалата си част – за
периода от м.12.2012г. до м.11.2014г. и за сумата от 713,90 лв. съдът намира
предявения иск за недоказан. Ответника е оспорил доставянето на твърдяното
количество вода до процесния имот, както и нейното остойностяване. За доказване
на реалното доставяне на вода в посочените в исковата молба количества, ищеца
не е ангажирал други доказателства освен представените частни свидетелстващи
документи- карнети, които за посочения период не
съдържат подпис за потребителя и фактури, които са оспорени от ответника по
делото. Въпреки допусната по делото съдебно-икономическа експертиза по искане
от ищеца по делото, същия не е внесъл в дадения срок определения депозит и не е
направил искане за продължаване на този срок.
В исковата молба се твърди, че на ответника по
делото е доставена водоснабдителна услуга/водоснабдяване, канал и пречистване/,
за което са издавани ежемесечно фактури, които са приложени по делото. Ищеца не
е изложил твърдения, че на ответника като потребител на водоснабдителната и
канализационна услуга не е извършено отчитане на доставената вода съгласно
показанията на монтирания/монтираните водомери на потребителя. Този факт, обаче
се установява от представените по делото карнети. В карнетите има индикации, че
до имота на ответника не е осигуряван достъп за отчитане на водомера за
посочения период от м.12.2012г. до
м.11.2014г. В карнета за този период липсват подписи от името на потребителя.
Има и отразявания, че никой не е осигурил достъп, както и за някой месеци, че
няма живущи. В тези случаи е начислено потребление служебно, видно от
отразените в карнета кодове. Посоченото в карнета неосигуряване на достъп,
обаче не е установено по предвидения начин в НАРЕДБА № 4/14.09.2004г. за
условията е реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водостабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 36, ал. 5 и ал.6 от
посочената Наредба, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите,
които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1. По делото липсва представен протокол, в който да отразен отказ на
потребителя за осигуряване на достъп до имота за отчитане на показанията на
монтираните в имота на ответника водомери. Видно е от представените карнети,
както и от фактурите за посочения период, че е начислявано служебно
потребление. Съгласно чл.39, ал.5 от
Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. По делото обаче липсват твърдения, а и доказателства
за това, че в имота на отвеника няма монтиран водомер или пък той не е преминал
на периодична проверка съгласно чл.34а от наредбата, в който случай също са
приложими посочените правила. Обратно в представените по делото карнети е описан
водомер. Съгласно чл.8, т.1 от Общите условия основно задължение на ***операторът
е да доставя на потребителите вода с питейни качества съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води. Съдът
намира, че носещия доказателствената тежест ищец по делото не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил това свое задължение и че
е доставил на ответника твръдяното количество питейна вода и че е извършел отвеждане
на отпадъчните води и тяхното пречистване. По делото има индикации от
представените по делото карнети, че на ответника по
делото са начислявани служебно количества вода, но в исковата молба не са
изложени твърдения в този смисъл, а и не се събраха докадателства за наличие на
някоя от предпоставките за служебно начисляване на количества вода на ответника
по делото за периода от м.12.2012г. до м.11.2014г. и за сумата от 713,90 лева. В
тази си част съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При извода за основателност на предявената
претенция в частта за сумата от 301,74 лв. и за периода м.06.2010г. до 11.2012г.,
съдът е длъжен да разгледа направеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Съдът приема, че вземането на "***" ЕООД спрямо ответника е
периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), по отношение на което се прилага
специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г.,
постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно
правоотношение, породено от договора за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги от ответника на потребителите за битови нужди, а падежа
на задълженията е точно определен на равни интервали от време. Страните не
спорят, че потребителите на *** са длъжни да заплащат месечните си задължения
за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след издаване на фактура за
периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по делото общи
условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат лихва за
забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня
на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а според
общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен
срок след издаване на фактура за периода, за който се отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от
три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.08.2017г., с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 28.08.2014г.,
а такива са задълженията за заплащане на предоставени *** на ответника за целия
период от м.06.2010г. до 11.2012г.в размер на 301,74 лв. за която сума и за
периода от 30.06.2010г. до 30.11.2012г. следва искът да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 390,48 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. В частта, за която
съдът стигна до извод за неоснователност и недоказаност на главния иск- за
периода от от м.12.2012г. до м.11.2014г. и за сумата от 713,90 лева, и
акцесорния иск се явява неоснователен и недоказан, поради което и след
самостоятелни изчисления на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че искът за
сумата от 241,56 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен като такъв за посочената сума. В останалата част- за периода от 31.07.2010г.
до 30.11.2012г. и за сумата от 148,92 лв. съдът намира, че с оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за заплащане
на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се
спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи
най-късно до 30 дни след издаване на фактура за месеца, за които се отнасят те.
Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Доколкото не се спори от страните, че не са
извършени плащания на суми за главница и лихва за посочения период, съдът
приема, че предявения иск за лихва за
забава също е доказан по основание.
При този извод следва да бъде разгледано направеното
възражение за погасяване по давност. Вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са
капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното
вземане е погасено по давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът приема, че главницата за периода
м.06.2010г. до 11.2012г.в размер на 301,74 лв.е погасена по давност, поради
което и вземането за лихва е погасено по давност за същия период. По изложените
съображения съдът приема, че претенцията за лихва от 31.07.2010г. до
30.11.2012г. и за сумата от 148,92 лв. е погасена по давност и като такава в
тази си част следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
на претенцията, но по делото няма данни и не е направено искане за присъждане
на разноски на ответника по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
“***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***против
И.С.К., с ЕГН **********,***6 иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
1015,64 лева, представляваща стойността на предоставени ***услуги, за които са
предоставени фактури за периода от 30.06.2010г. до 30.11.2014г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 4376/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6643/2017 по
описа на РС-Плевен, от която сума за
периода от
м.12.2012г. до м.11.2014г. в размер
713,90 лева като неснователен и недоказан, а за разликата от 713,90 лева до пълния предявен размер от 1015,64 лв.,
и за периода от м.06.2010г. до 11.2012г. като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***против И.С.К., с ЕГН **********,***6
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата 390,48 лв. представляваща лихва
за забава върху сумата от 1015,64 лева за периода 31.07.2010г. до 16.08.2017г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4376/30.08.2017г. по
ч.гр.д.№6643/2017 по описа на РС-Плевен, като като от тях за периода от м.12.2012г.
до м.11.2014г. и за сумата от 241,56
лева като неснователен и недоказан, а за
разликата от 241,56 лв. до пълния предявен размер от 390,48 лв. като погасен по
давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: