№ 260223 / 31.12.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 31.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.......четвърти наказателен състав в публично
заседание на 08 октомври.......……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година…......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Т.Владинова...….......................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова.…………………..…...…................АН дело 481 по описа
за 2021г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. xxxx 9 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001806 от 02.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана на „Е. Е. със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 xxxx 00.00 лева на основание чл.416 ал. xxxx във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал „Е. Е. със седалище и адрес на управление в град София обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представя се писмено становище, в което са доразвити доводите от жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. xxxx 9 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 17.12.2020г. Административнонаказвания орган е изпратил два броя покани за съставяне на АУАН. Едната покана за съставяне на АУАН е с изх. № 2006 xxxx 766/02.09.2020, с която е поканил управителя да се яви в Дирекция „ИТ” - Монтана на 14.09.2020г. в 11.30часа за съставяне на АУАН. Същата е изпратена по адрес и седалище на дружеството, и се е върнала в цялост, като „непотърсена”. Другата покана с изх. № 2006 xxxx 766-2/ 02.09.2020г. административно наказващият орган е определил нова дата за явяване, а именно 17.12.2020г. в 11,30 часа. Отново поканата е изпратена с обратна разписка по седалище и адрес на управление на дружеството и отново пратката се е върнала с цялост с отбелязване „непотърсено”. Поради, което и административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ. Видно от известието за доставяне на АУАН е, че същият е получен в дружеството на 02.02.2021г. от упълномощен представител И. - упълномощен.
Не се е възползвал и от правото си в законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложил писмени доказателства, ако има такива.
Видно от приложените по делото доказателства, че при извършена проверка на 02.09.2020г. в по документи изпратени по електорнен път спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана, в „Е. Е. - София, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от С.И.С. не е изплатило на Е.Д.Н. - машинен оператор уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец януари 2020г. начислена във ведомостта сума за получаване в размер на xxxx 49.71 лв, както и за месец февруари и месец март 2020 г.
Съгласно разпоредбата на Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите съгласно чл.416, ал. xxxx от КТ.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Именно поради горните мотиви, намирам, че не са извършени съществени процесуални нарушения, от страна на контролния орган, които да водят до отмяна на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя - носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банка. До настоящия момент няма данни на лицата да са преведени дължимите суми произтичащи от трудовото им правоотношение.
Твърдението, че лицето не е изпълнявало трудови функции и поради тази причина не му се следва трудово възнаграждение е неоснователно. Безспорно е, че лицето е имало два трудови договора, като този с жалбоподателя е прекратен 23.03.2020г. Лицето се е водело на работа, имало е трудов договор с жалбоподателя, вписван е във ведомостите за заплати и е следвало да му се изплатят такива. Ако свидетелят Е.Н. не е бил работник при работодателя-жалбоподател е следвало да му бъде прекратен трудовия договор. Следва са се има в предвид, че за работодателя съществува императивно установено задължение за заплащане на положеният от работника или служителя труд, като действащото трудово заканодателство не предвижда възможност работодателя да се освободи от това си задължение. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че работодателят е начислил във ведомости за заплати дължимите трудови възнаграждения на лицето за месеците януари, февруари и март 2020 г. Начисляването на трудовите възнаграждения от страна на работодателя е обективен факт, който е индиция за дължимостта на трудовите възнаграждения, тъй като се извършва в изпълнение на основно задължение на работодателя по Чл.128, т.1 от КТ /в този смисъл е Определение № 49 xxxx /04.0 xxxx .2010 г. по гр.д. № 680/2010 на ВКС/.
Нещо повече, в конкретната ситуация жалбоподателя се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, станало причина за жалбата от св.Е.Н. и проверката довела до издаване на атакуваното НП.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1 xxxx 00 до 1 xxxx 000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 xxxx 00 лв, явяващ се минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001806 от 02.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана, с което на „Е. Е. със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 xxxx 00.00 лева на основание чл.416 ал. xxxx във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Е. Е. със седалище и адрес на управление в град София, ул.”В.” № x xxxx , ет. xxxx , ап.13, с ЕИК xxxx , представлявано от С.С.-управител да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: