№ 854
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203510 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-002211 от 18.03.2021г.
на М.В.М. на длъжност *** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция
Пловдив с което на АТ. ИВ. Т. от *** ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно
наказание Глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради и представят
доводи за несъответствие с реалната фактическа обстановка и изложената
такава в изготвения АУАН, което е пречка за установяване по безспорен
начин на твърдяното нарушение. Оспорва се годността на съставения АУАН
да поставя началото на административно наказателното производство против
жалбоподателя, както и да се издава НП. Счита се издаденото НП като
постановено при противоречие и неяснота на събраните доказателства.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично,
и чрез процесуален представител адв.Н.Д. поддържа жалбата и искането за
отмяна на НП. Ангажира събирането на допълнителни доказателства –
разпита на един свидетел. В пледоарията си адв.Д. представя доводи в
подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП, като акцентува върху
1
неуправлението на МПС от жалбоподателя по време на проверката,
извършена от полицейските служители от сектор ПП при ОДМВР Пловдив.
Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище с
което счита жалбата А.Т. за неоснователна, представя доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП и се моли съда за неговото потвърждаване.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбоподателят А.Т. е правоспособен водач на МПС и притежава
надлежно издадено СУМПС, категория В, М, АМ. Води се на отчет в ОДМВР
Пловдив. Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 27.02.2021г.
от свидетел Ив. В. П. – полицейски служител, на длъжност *** в сектор ПП
при ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GА № 355400 против АТ. ИВ. Т. с ЕГН ********** за това, че
на 27.02.2021г. в 15:34 часа в ***, на кръстовището на ул.Изгрев и ул.Цанко
Царковски управлява личния си мотоциклет *** и извършва следното
нарушение: Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с което
виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го е подписал, след запознаване с неговото съдържание
и вписване „нямам възражения“. Актът е подписан и от другите посочени в
него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от
акта. В законоустановения 3 – дневен срок пред АНО не са били представени
писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН, описание
на нарушение по ЗДвП и нарушена правна норма. На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с
акта начин е описано нарушението и посочена нарушената правна норма. С
издаденото НП за нарушение по 483, ал.1, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 250 лева. Издаденото НП е
връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2021г. В срок пред РС гр.Пловдив
от жалбоподателят А.Т. е обжалвано издаденото НП.
2
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Ив. В. П.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че
нарушението е установено по време на изпълнение на служебните му
задължения в ***. Посочи се че жалбоподателят е бил пред магазин, до
мотора си и бил извикан от полицейските служители до служебния
автомобил. Свидетелят посочи, че е направена справка и установено че МПС
собственост на жалбоподателя, няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Свидетелят посочи че акта е съставен на място, както и че
посочения свидетел в акта е негов колега, с когото изпълнявали служебните
си задължения.
По искане на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Т.А.П.,
който посочи че познава жалбоподателя, както и че знае че е собственик на
мотоциклет, кросов, който кара с буса си, защото е неизправен. Свидетелят
посочи, че е бил свидетел как жалбоподателя е бил извикан от полицейски
служители до автомобила с когото са били. Свидетелят посочи че
жалбоподателя е бил пред магазин, на ул.Цанко Церковски, в близост до дома
му. Свидетелят посочи че МПС не се е движело, било паркирано, без да
работи двигателят му.
Горната фактическа обстановка се установи от приобщените гласни
доказателства - показания на свидетелите И.П. и Т.П. които съдът кредитира
като последователни, обективни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал представен от страните, включително и
съдържащите се в административната преписка и приети по надлежния ред а
именно: НП, АУАН, Справка от сектор ПП за собственици на МПС, справка
за нарушител/водач, копие на Заповед № 317з-3985-22.10.2018г. на Директора
на ОДМВР Пловдив.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
3
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
4
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган в съответствие
с рапоредбата на чл.647, ал.2 от Кодекса за застраховане и приложената от
въззиваемата страна Заповед № 317З-3985-22.10.2018г., издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във
връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата и
чл.647, ал.1 от КЗ съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган,
при изпълнение на неговите служебни задължения. Както АУАН, така и
атакуваното НП са изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН при спазване на законоустановените срокове. По делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя А.Т.
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.461 от КЗ
„ Задължителни застраховки са: 1. “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква “А“ от приложение № 1, наричана
по-нататък “задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Съгласно чл.483., ал.1 от КЗ „ Договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;
От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че А.Т. е
собственик на МПС – мотоциклет ***, придобит по надлежния ред на
16.09.2020г. По делото не се представиха доказателства че неговият
5
собственик А.Т. да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, която
да е валидна към датата на проверката 27.02.2021г., и което МПС не е спряно
от движение. Поради неизпълнение на посоченото в КЗ задължение съгласно
чл.638, ал.1 от КЗ „ На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за
физическо лице;
Безспорно от цитираната законова формулировка на нарушението следва,
че задължението за сключване на договор за застраховка тежи върху всеки
собственик на МПС, което не е спряно от движение. Ирелевантно за
настоящето дело е обстоятелството било ли е в движение МПС или не.
Изпълнителното деяние на нарушението не се изразява в управление на МПС
без сключена застраховка, а в във факта, че собственикът не е сключил нов
договор след изтичането на предходния, независимо дали автомобилът се
движи по пътната мрежа или е паркиран.
Посочените обстоятелства са изрично посочени както от контролния орган
установил нарушението, така и от АНО при издаване на атакуваното НП.
Наложеното административно наказание по отношение на установеното
нарушение е в съответствие с разпоредбите на КЗ, във фиксиран размер,
който съдът не е в правомощие да изменя в посока неговото намаляване.
Поради изложеното съдът счита че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно издаденото, поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото право за присъждане на разноски има въззивната
страна. Въззивната страна не прави искане за присъждане поради което и
съдът не дължи произнасяне в решението по делото.
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-002211 от
18.03.2021г. на М.В.М. на длъжност *** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив с което на АТ. ИВ. Т. от *** ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 250 лева за нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив
по реда на Глава XII от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7