№ 813
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501493 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 261137 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2813/2020 г. на
Софийски градски съд, “Люлин билд” ЕООД е осъдено да заплати на Б. И. И. общо сумата
62000 лева, представляваща неустойки за забава изпълнение на задължения по
споразумение от 20.04.2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в
производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба от ответника. Оспорва се изводът на съда
относно приетата връзка между изменението на проекта по реда на чл.154 от ЗУТ и
невъзможността за снабдяване с Акт 15 отделно за всяка сграда. Твърди се, че процедурата
за изменението е била задължително условие, за да се приведе проектът в съответствие с
действащите нормативни изисквания и обектът да бъде въведен в експлоатация, поради
което е неправилен изводът на съда, че тя препятствала изпълнението на задълженията по
чл.1 от споразумението. Прави се оплакване за необоснованост на извода, че е било
възможно самостоятелно въвеждане в експлоатация на отделните сгради. Сочи се, че
дружеството не отговаря за поетите със споразумението задължения, тъй като след
сключването му настъпили обстоятелства, водещи до невъзможност за спазването на
сроковете. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Софийски градски съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. чл.92,
ал.1 от ЗЗД, предявени от Б.И. срещу “Люлин билд” ЕООД за заплащане на сумата 62000
лева, представляваща неустойка за забава изпълнение на задълженията на дружеството по
чл.1, т.2, т.3 и т.4 от споразумение от 20.04.2017 г., съответно в размери 24000 лева, 20000
лева и 18000 лева. Твърди се в исковата молба, че между ищеца, заедно с други
съсобственици, и ответника е сключен договор от 30.05.2008 г. за отстъпване право на
строеж върху УПИ срещу задължение за построяване на жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи. В споразумение от 20.04.2017 г. ответникът се задължил да се снабди с
протокол образец 15 за блок А в срок не по-късно от шест месеца, считано от 01.09.2017 г.;
да се снабди с протокол образец 15 за блок Б в срок не по-късно от 01.07.2018 г. и да подаде
документи за въвеждане на двата блока в експлоатация не по-късно от 01.09.2018 г. В
споразумението ответникът се задължил при неизпълнение на горните задължения в срок да
заплати на всеки от възложителите неустойка в размер на 1000 лева на месец, но не повече
от 400000 лева. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по три пункта – съответно с 24
месеца, с 20 месеца и с 18 месеца.
Ответникът оспорва предявения иск в срока по чл. 131 ГПК с възражение, че с
претендирането на отделни неустойки за забава се кумулират обезщетения за неизпълнение
на едно и също задължение, което не е действителният смисъл на споразумението. Сочи, че
задължението по т.2 за достигане степен на завършеност на сграда А, съответна на приемане
с протокол образец 15, било изпълнено още преди споразумението. Заедно с това,
дружеството било предприело нужните действия за съставяне на протокол образец 15 за
блок А, същият бил изпратен на възложителите за подписване, но те не го подписали и така
осуетили процедурата. Твърди, че подписването на протокол образец 15 отделно за блок А
било невъзможно, с което обосновава възражението си за нищожност поради невъзможен
предмет на клаузата на чл.1, т. 2 от споразумението. Твърди, че след одобряването на
инвестиционния проект през 2008 г., настъпили настъпили законодателни промени, които
наложили преработването и съгласуването му, като тази процедура приключила през август
2019 г. Ищецът бил запознат с процедурата и участвал в нея като предоставил съгласието
си. До одобряването на преработката на проекта строителните работи не можело да се
реализират, не можел да се приеме и протокол образец 15. Навежда довод, че забавянето на
задължението по чл.1, т.3 от споразумението се дължало именно на необходимостта от
преработка на проекта, което било извършено със заповед от 24.06.2019 г., влязла в сила на
28.08.2019 г. По същите съображения счита, че забавата за подаване на документи за
въвеждане на строежа в експлоатация се дължи на обективна невъзможност, за която не
следва да отговаря.
Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във въззивната жалба
и отговора по нея. По аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за тяхната ревизия.
Фактическите и правни изводи, направени в обжалваното решение, отразяват подробен
анализ на доказателствата и доводите на страните, поради което настоящата инстанция
препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК.
От фактическа страна се установява сключването между ищеца като един от
възложителите и ответника като изпълнител на договор от 30.08.2008 г. за учредяване на
право на строеж срещу задължение за построяване на сгради, и на споразумение от
20.04.2017 г. за установяване на междинни срокове, в които възложителят да се снабди с
Протоколи-образец 15 за сгради А, Б и В и да подаде документи за въвеждане на трите блока
в експлоатация. В споразумението е предвидено при неизпълнение на установените срокове
изпълнителят да заплати на всеки от възложителите неустойка за забава в размер по 1000
лева на месец, но не повече от 400000 лева. Не се спори, че възложителят не е спазил
сроковете по чл.1, т.т.2, 3 и 4, като забавата е с 24 месеца по т.2, с 20 месеца по т.3 и с 18
2
месеца по т.4.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че изводите за наличие на
възможност за снабдяване поотделно на сграда А и сграда Б с протоколи образец 15
противоречат на заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза. Според
заключението е било наложително блок А да бъде въведен в експлоатация заедно с
останалите строежи, но относно издаване на протокол (акт) образец 15 поотделно за двете
сгради, вещото лице е разяснява в съдебно заседание, че такава възможност съществува “при
добро желание”, но не е осъществена. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на защитната си теза, че са съществували обективни пречки за снабдяване с Протокол
образец 15 за сграда А, поради което е неоснователно възражението му за нищожност
поради невъзможен предмет на съответните клаузи от споразумението, касаещи възникване
на задължението по чл.1, т.2 и неустойка за забава изпълнението на това задължение
съгласно чл.6. Ответникът е изпаднал в забава да изпълни това задължение в уговорения
срок и дължи предвидената неустойка от по 1000 лева месечно за 24 месеца забава.
Неоснователно е и възражението, основано на непреодолима сила – непредвидено
изменени в законодателството, наложило преработка на проектите за блок Б и блок В, което
обективно забавило изпълнението по чл.1, т.3 и т.4 от Споразумението. На първо място
възражението страда от липса на конкретика, като не е посочено в какво се състои
изменението на нормативните изисквания, за да може да се прецени дали то е приложимо и
действително е обусловило необходимост от преработка на проекта. Видно от заповедта, с
която е допуснато изменение на инвестиционния проект, с изменението в блок Б се
изпълняват изискванията на Наредба № 4/2009 г. за осигуряване достъпна среда, чиято
последна редакция (преди отмяната през 2021 г.) е от 2011 г. и очевидно не представлява
непредвидено събитие от извънреден характер, изключващо отговорността на възложителя.
Относно изменението на проекта за блок В (подземни гаражи и паркинг) в заповедта
е посочено, че преработката осигурява изпълнение на изискванията на Наредба № РД-02-20-
2 от 20.12.2017 г. на МРРБ, която действително е влязла в сила сред подписване на
споразумението, но по силата на § 7 от ПЗР на тази Наредба, тя се прилага за проекти,
внесени за одобряване след влизането й в сила. В случая проектът за процесния обект е
одобрен много преди въпросната Наредба да бъде обнародвана и затова тя не е била
приложима. Следователно приемането и на тази Наредба не може да обоснове необходимост
от преработка на проектите, както се твърди от ответника. В обобщение – по делото няма
никакви данни, че преработката на чертежите се е наложила поради обстоятелства,
възникнали след сключването на споразумението (непреодолима сила – чл.306 от ТЗ),
освобождаващи длъжника от отговорност.
Ответникът е изпаднал в забава на задълженията по чл.1, т.3 и т.4 от
Споразумението съответно с 20 месеца и 18 месеца и дължи неустойка в размер на 1000
лева за всеки месец забава.
Неоснователно е възражението, че с предявените искове се кумулират неустойки за
неизпълнение на едно и също договорно неизпълнение. Със споразумението са определени
етапи на изпълнението и срокове за всеки от тях, а в чл.6 ответникът се задължил да
обезщети всеки възложител за забавата си да приключи в срок всеки отделен етап,
определен в чл.1.
Претендираните от ищеца суми му се дължат. Исковете са основателни.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
3
При този изход от спора в тежест на въззивника следва да възложат разноските на
въззиваемия за тази инстанция, представляващи заплатено на адв.С. възнаграждение в
размер 1800 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261137 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2813/2020 г.
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Люлин билд” ЕООД да заплати на Б. И. И. сумата 1800 (хиляда и
осемстотин) лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4