№ 19548
гр. С. 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110108934 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане
на ответника за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на противоправно поведение на ответника на дата
18.01.2023 г., изразяващо се в блъскане с лек автомобил „М. ГЛЕ“ с рег. № .. и влачене
по ул. „Л.н“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 18.01.2023 г. по време на работа около 08.00 ч. е бил на
адрес в гр. С. ул. „Л.н“ № 17, след подаден сигнал за паднало дърво върху автомобил
вследствие на бурен вятър. По време на огледа лице, установено по-късно като Боян
Христов Николов, заявило, че е видяло водач на черен джип в неадекватно съС.ие.
Ищецът подал сигнал със стоп палка на лек автомобил „М. ГЛЕ“ с рег. № .., който се
движил от ул. „К.“ по ул. „Л.н“, посока бул. „ЧЧ.в.“. Водачът на лeкия автомобил не се
подчинил на сигнала на ищеца, блъснал го и ускорил. Ищецът догонил автомобила,
хванал се за дръжката на лявата врата на автомобила, но от високата скорост бил
влачен 20 метра, след което паднал на асфалта. Ответникът продължил движението си
по ул. „Л.н“ и извършил друго ПТП, като ударил два паркирали автомобила в района
на пазар „РУМ“ в близост до трамвайна спирка. Бил изпратен екип на СЦМП и
патрулна кола, ответникът бил задържан. Екип на СЦМП с линейка ДК № ... и
завеждащ екип д-р В. е извършил преглед на ищеца и го е транспортирал във ВМА за
последващи прегледи. Твърди, че ответникът е отказал да даде кръвна проба. Сочи, че
е с установени контузия на дясна длан и дясна китка, охлузвания на дясна длан,
1
контузия и охлузвания на лява длан, контузия на дясно коляно и десен глезен. Твърди,
че е претърпял силни болки в областта на дясното коляно, трудно се движел,
необходима му била помощ за елементарни житейски нужди. Страдал от силен стрес и
безпокойство, унижение, неудобство от факта, че ответникът го е ударил с автомобила
си, не е спрял да му помогне, не се е подчинил на дадения сигнал. Сочи, че
безпокойството му се дължало на това, че ответникът е можело да предизвика много
по-тежко ПТП, а ищецът не е бил в съС.ие да предотврати това. Инцидентът
рефлектирал върху вътрешната му самооценка, изпитвал сериозни душевни терзания,
не можел да спи и се будел често през нощта. Посочва, че и семейството му било
разтревожено. Твърди, че е изпратил извънсъдебна покана до ответника за репариране
на сторените вреди, получена на 27.01.2023 г. Моли съдът да се произнесе с решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва фактическата обстановка, евентуално прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца като твърди, че последният не е спазил и
изпълнил коректно служебните си задължения. Сочи, че срещу ответника се води ДП
№ 99/2023 г. по описа на 04 РУ – СДВР и пр.пр. № 2509/2023 г. по описа на СРП, като
същият бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 131, ал. 2,
ет., вр. чл. 130, ал. 2 НК за причинена на ищеца лека телесна повреда. Моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказаталства,
че ищецът заема длъжността „младши експерт“ в отделение „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция към 04 РУ-СДВР, съгласно Акт за встъпване в
длъжност от 23.06.2022 г.
От представения препис от съдебномедицинска експертиза № 12/2023 г. от
19.01.2023 г., съставено от Д-р М.Г.в, лекар при УМБАЛ „А“ ЕАД, се установява, че
на ищецът е регистриран преглед на 18.01.2023 г., т.е. в деня на инцидента.
Освидетелстваният ... П. съобщава при извършения преглед следното: че на 18.01.2023
г., около 8 часа по време на работа при опит да спре автомобил-нарушител, шофьорът
отказал да спре, блъснал го в областта на дясното бедро и коляното, след което успял
да се хване за отворения прозорец на шофьорската врата. Автомобилът продължил да
се движи, при което последвало провлачване на долните крайници в продължение на
няколко метра. След това се пуснал и паднал на терена като потърсил опора на дланите
си. Прегледан бил във ВМА. Оплаква се от болки в китките. Твърди, че вечерта е имал
силни болки в дясното коляно и десния глезен. Подробно е описано обективното
2
съС.ие към датата на прегледа. От прегледа и представените медицинска документация
е установено следното: Контузия на дясната длан и дясната китка; охлузвания на
дясната длан;контузия и охлузвания на лявата длан;контузии на дясното коляно и на
десния глезен. Прави се заключение, че констатираните травматични увреждания са
получени в резултат от ударни и тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети,
каквито характеристики могат да имат различни детайли на автомобил, елементи от
терени и други предмети. Уврежданията в целия си комплекс добре съответстват да се
получат по време и начин, както съобщава пострадалия и същите са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представени по делото са и лист за преглед на пациент КДБ/СО, №
1985/18.01.2023 г. (л. 12) с диагоноза: Контузия на коляното; обективно съС.ие:
болезнени движения в дясната колянна става; без данни за фрактура.
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпитите на
свидетелите на ищцовата страна – Пламен Гриша ...ов и Виктория Бисерова Недкова и
на ответната страна – С. В. Б. и Ивета Б. ...ова. Свидетелите Виктория Бисерова
Недкова и на ответната страна – С. В. Б. и Ивета Б. ...ова са преки очевидци на
събитието, а свидетелят Пламен Гриша ...ов е допуснат за установяване на вида и
характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля В.Н. се установява, че същата е колега на ищеца Д.
П. и работи в 4-то РУ. Разказва, че на 18.01.2023 г. били назначени съвместно с Д. в
наряди и около 8:00 часа били изпратени по сигнал във връзка с паднали дървета от
силна буря на ул. „Л.н“ в гр. София. Тогава при тях пристигнал младеж, който ги
уведомил, че по-надолу по улицата има черен джип „М.“, чийто водач е в неадекватно
съС.ие. Водачът бил сам в автомобила. Веднага предприели действия, взели си стоп
палки и жилетки. Колегата П. застанал на пътното платно, видял че идва автомобил и
му подал стоп палка по „образец“. Тогава автомобилът вместо да спре и да отбие на
посоченото от П. място, насочил автомобилът към него и го блъснал. Автомобилът
продължил движението си към бул. „ЧЧ.в.“. Двамата се опитали да го настигнат. П. се
хванал за лявата шофьорска врата, чийто прозорец бил отворен, но от силната скорост
на автомобила бил повлечен и паднал на платното и на тротоара, където имало кашпи
за цветя. Веднага докладвали на дежурната за случая. Качили се в служебния
автомобил и го последвали. Видели, че на бул. „ЧЧ.в.“ на пазара на „РУМ“ въпросният
„М.“ реализирал ПТП в два паркирани автомобила. Там свидетели ги уведомили, че
водачът е слязъл от автомобила и е избягал в посока „Елин връх“. На място вече имало
друг екип, който догонил и задържал водача. Извикали екип на КАТ, който да го тества
за алкохол и наркотици. Водачът отказал алкохолната проба, тази за наркотици била
отрицателна. На място пристигнал и екип на ЦСМП, които да прегледа всички
участници. Прегледали П. и го откарали в болнично заведение. Водачът
3
транспортирали в районното, за да му бъдат изготвени необходимите документи.
Свидетелят потвърждава, че е транспортирала водача до медицинското заведение и
след това до районното управление. Доколкото си спомня, П. не е бил при
транспортирането на водача, тъй като по това време той бил в болничното заведение.
Разказва, че били изпратени по сигнал на ул. „Л.н“ № 17, който се намирал от дясната
страна по посока от ул. „К.“ към бул. „ ЧЧ.в.“. Твърди, че П. застанал на пътното
платно, за да може да погледне какви автомобили идват. П. се намирал в дясната част
на платното, а автомобилът се насочил в дясно към него. Там, където били те нямало
спрели автомобили. Свид. Недкова заявява, че не си спомня коя част на автомобила е
ударила колегата й. Не си спомня и позицията на тялото на П. след падането. Заявява,
че паднал на земята, а след това станал. Ситуацията се разиграла с „висок адреналин“ и
не може да се ангажира с конкретика. Опитали се да догонят автомобила и водача и да
му разпоредят да спре, за да не застрашава останалите участници в движението. Били
длъжни да вземат всички мерки да спрат този водач, който очевидно „бил неадекватен
щом се опитва да блъсне полицай“.
Свидетелят С. В. Б., също пряк очевидец на събитието. В показанията си разказва,
че си спомня за инцидент, станал между черен джип и полицай. Било студено. Бил
отзад по диагонал, видял една кола и излязъл полицай с униформа и стоп палка. Колата
не спряла, минала и го блъснала. Полицаят бил със стоп палка и зелена жилетка и
доколкото си спомня, колата го блъснала. Полицаят се намирал отстрани спрямо
превозното средство. Не помни къде точно е било местоположението му. Не видял
точно как колата го блъска. Видял, че полицаят излязъл пред колата със стоп палката.
Колата продължила, а полицаят бил отстрани на земята. След това продължил по пътя
си, който съвпадал с този на водача на черния джип. Дал сведение за случилото се на
полицаи, намиращи се по-нагоре, на бул. „ЧЧ.в.“. Казал им, че техен колега е блъснат.
Попълнил сведение, след това ходил в 4-то РУ да даде писмени сведения.
Потвърждава, че подписът на приложеното на лист 8 по делото сведение е негов.
Заявява, че не си спомня добре каква точно е била позицията на полицая спрямо
превозното средство, но си спомня, че полицаят е бил на земята. Не помни да е видял
полицаят да се хваща за врата на автомобила, продължил напред по пътя си. Водачът
на черния джип се движел по улицата директно, доколкото си спомня, автомобилът не
е заобикалял полицая. Колата не спряла, продължила напред, а полицаят бил на земята.
Свидетелят И. Б. ...ова, близка приятелка на ответника, също твърди да е
присъствала на инцидента, станал на 18.01.2023 г., на ул. „Л.н“. Разказва, че сутринта,
около 07.00-08.00 часа, разхождала кучето си в района на 21 СОУ и видяла „колата на
сестрата на С.“. Видяла патрулка в дясно и си помислила, че нещо е станало. В същото
време видяла как един полицай стой пред М.а и иска да го спре в движение. С. не
спрял, полицаят се хванал за дръжката отстрани и някакси се качил на колата. С. си
продължил. Полицаят бил без плака и жилетка. Полицаят бил на пътното платно,
4
видяла че „С. си продължава и няма да спре“, заобиколил, минал острани и се хванал за
дръжката на колата отстрани, от дясната страна, не от страната на шофьора. „Не се е
метнал на колата отпред, иначе С. щял да го сгази“. Не е видяла полицаят да пада. От
дясната страна имало паркирани автомобили, а полицейският автомобил бил спрял до
едно заведение „Цар Картоф“. Видяла полицая на пътното платно, как колата на С. се
движи, а полицаят минал отстрани, така че да не го сгази и се хванал за дръжката на
колата. Полицаят застанал отпред за да му попречи, но като видял, че той няма да спре,
застанал отстрани и се хванал за дръжката. „Возил се на дръжката на колата“. Съдът не
кредитира показанията на свид. ...ова в частта, в която същата заявява, че полицаят е
бил без палка и жилетка, тъй като в тази част същите противоречат на показанията на
свид. Недкова и на незаинтересования свид. Б., които заявяват обратното, а именно че
полицаят е бил с палка и жилетка. За недостоверни намира и показанията на ...ова, в
частта, в която същата заявява, че „полицаят заобиколил, минал острани и се хванал за
дръжката на колата отстрани, от дясната страна“, тъй като същите не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Свидетелят Пламен Гриша ...ов разказва, че познава Д. П. от 7 г., учили заедно в
полицейската школа. Към настоящия момент и двамата работят в 04-то РУ. Свидетелят
на длъжност „младши инспектор“, а Д. на длъжност „младши експерт“. Знае за
инцидент, в който е участвал Д., станал на 18.01.2023 г. по време на дежурство. Знае за
инцидента от ръководството, не е присъствал на събитието. Знае, че Д. е бил блъснат,
че се държал за вратата в опит да спре потенциално опасен и пиян шофьор, при което е
паднал и се е търкалял на земята. Вследствие инцидента Д. преживял физически
контузии и емоционални такИ.. Болели го ръцете и десния крак. Избягвал да говори за
ситуацията, бил затворен като цяло. Разказва, че тренирали заедно по три пъти
седмично, но след инцидента Д. престанал с тренировките. На 19.01.2023 г. имали
тържество, на което той не дошъл. Конфузна му била ситуацията, странял, „търкал се е
като животно“. Разказва, че лично е видял охлузванията по ръцете му. Не си спомня
точно къде са били, нито на коя от двете ръце са били. Нараняванията в областта на
краката не е виждал, знае от Д., че е имало и такИ..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение от страна на
ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува
законова презумпция в полза на увредения, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението
на причинителя на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до
5
доказване на противното.
На база на събраните писмени и гласни доказателства по делото съдът приема за
установен следния механизъм на настъпване на произшествието: На 18.01.2023 г.
водачът на лек автомобил „М. ГЛЕ“ с рег. № .. А. С. Б. се движил от ул. „К.“ по ул.
„Л.н“, посока бул. „ЧЧ.в.“, когато ищецът Д. Г. П., след подаден сигнал от установен
гражданин за водач в „неадекватно съС.ие“, при изпълнение на служебните си
задължения, предприел действия по спиране на управлявания от А. Б. лек автомобил за
проверка, застанал на пътното платно срещу движението на автомобила, водачът на
който предстои да бъде проверен и му подал стоп палка. Водачът на лек автомобил „М.
ГЛЕ“ с рег. № .. не спрял, а продължил движението си към бул. „ЧЧ.в.“. Д. П. се хванал
за лявата шофьорска врата в опит да го спре, но от силната скорост на автомобила бил
повлечен и паднал на платното. На бул. „ЧЧ.в.“ на пазара на „РУМ“ лек автомобил „М.
ГЛЕ“ с рег. № .. реализирал ПТП в два паркирани автомобила и водачът бил задържан
от друг екип.
При тази пътна обстановка съдът намира, че произшествието е настъпило в
следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „М. ГЛЕ“ с рег. №
.., който с поведението си е нарушил правилото на чл. 103 ЗдВП като при подаден
сигнал за спиране от контролните органи не е спрял плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и не е изпълнил неговите указания.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и
според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /
Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение №
52/08.05.2014 г. по т. д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др. / не във всеки случай
на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за
намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само тогава, когато
нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установи, че ищецът е бил със жилетка и стоп палка.
Установи се, че е застанал на пътното платно с цел предприемане на действия по
спиране и извършване на проверка на водача на л. а. "М.", който се е движел по
пътното платно на ул. „Л.н“, посока бул. „ЧЧ.в.“. Спорно по делото е точното
местоположение на ищеца. В тази връзка съдът кредитира показанията на
незаинтересования свидетел Б., който заявява, че „полицаят излезнал на улицата.
Видял полицая пред колата“. Свид. ...ова също заявява в показанията си, че полицаят е
бил пред колата. Свидетеля Недкова също посочва, че ищецът П. е застанал на пътното
платно, видял че идва автомобил и му подал стоп палка.
Дейността на органите осъществяващи контрол на движението по пътищата е
регламентирана в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно чл. 51, ал. 5
от Инструкцията, при изпълнение на дейността по контрол на движение по пътищата
служителите от полицейските наряди предприемат мерки за осигуряване на личната си
безопасност. Според чл. 61, ал. 1 от Инструкцията, знаците и сигналите за спиране на
водачите на превозни средства се подават от полицейския служител своевременно, а
според ал. 2 преди подаването на знака или сигнала полицейският служител застава
6
срещу движението върху пътното платно, непосредствено до банкета или бордюра. В
ал. 3 на разпоредбата е предвидено, че на водача на МПС трябва да се осигури
възможност да спре плавно и да не създава опасност или да бъде пречка за останалите
участници в движението, а според ал. 4 спиране на превозните средства на места с
ограничена или намалена видимост, непосредствено преди или след кръстовища,
пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези, надлези, стеснени участъци, жп
прелези, тунели и на други места, където спирането е забранено, се допуска по
изключение при условие, че е осигурена безопасността на участниците в движението и
служителите от наряда. Съгласно чл. 67 от Инструкцията, когато водач, допуснал
нарушение на правилата за движение, не спре на подадения от полицейския служител
сигнал, незабавно се уведомява ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания.
При съобразяване на тези разпоредби регламентиращи действията на
служителите, осъществяващи контрол по пътищата във връзка с предстояща проверка
съдът намира, че ищецът като служител - младши експерт“ в отделение „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към 04 РУ-СДВР при
предприемане на действия по подаване на сигнал за спиране за предстояща проверка е
нарушил посочените по-горе правила за лична безопасност заставайки пред превозното
средство, а не до бордюра или банкета и не е спазил задължението си по чл. 67 да
уведоми ОДЧ след като водачът не е спрял, а вместо това се е хванал за прозореца на
предната лява врата в опит да спре водача.
При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с
оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на
нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители,
като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното
превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма
строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й
е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и
практика на ВКС - решение № ЗЗ/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 52/ 08.05.2014 г. по т. д. № 1498/ 2013 г. на ВКС, ІІт. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от
ГПК/. В настоящия случай нарушението на водача на моторното превозно се изразява в
не предприемане на своевременно спиране на моторното превозно средство при
подаден сигнал за спиране от контролните органи и неизпълнение на неговите
указания с оглед възникналата опасност от ПТП с ищеца. Противоправността в
поведението на пострадалия се изразява в това, че не е съобразил конкретните условя
за осигуряване на безопасността си при предприемане проверка на автомобил на
пътното платно – видимост, скорост на движение на лекия автомобил, посока на
движение. От значение за приноса е и обстоятелството, че произшествието е настъпило
при предприемане на действия от пострадалия за извършване на проверка на
делинквента като водач на МПС.
Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия Д. Г. П. в
настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в
размер на 20 %.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при
7
определяне размера на паричния еквИ.лент на неимуществените вреди приложение
намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52
ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52
ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като такИ.
обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени вида и
тежестта на получените от ищцата телесни увреждания, характера и интензитета на
свързаните с тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и
наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът отчита преди всичко характера на
причиненото и травматично увреждане – контузия на дясната длан и дясната китка;
охлузвания на дясната длан; контузия и охлузвания на лявата длан; контузии на
дясното коляно и на десния глезен, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на ищеца. Следва да се съобрази и това, че лечението на
ищеца е протекло бе необходимост от оперативни интервенции; няма данни по делото
същия да е бил в болничен и да е отсъствал от работа. В материалите по делото няма
данни за възникнали усложнения в хода на лечението и възстановителния процес и в
този смисъл следва да се приеме, че възстановяването е било в рамките на обичайната
продължителност за такъв тип наранявания. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелството, че претърпяването на пътно-транспорно
произшествие при конкретните обстоятелства представлява стресова ситуация,
свързана с негативни изживявания, както непосредствено след произшествието, така и
с известно безпокойство след това. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства съдът приема, че сумата от
2000 лв. съставлява справедлив паричен еквИ.лент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно
компенсирани.
Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с оглед приноса на
пострадалия като предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 1600 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4000 лева.
По Разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира такИ. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 700 лева, съгласно
представен по делото договор за правна защита и съдействие и 160 лева за заплатена
държавна такса. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от
производството в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на
сумата от 344 лева. Ответникът е сторил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в 700 лева. Съобразно отхвърлената част от претенциите и на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 420,00 лева
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. П.“ № еет., к.
да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. „Кн.Ал.ДД. №
партер сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми,
вследствие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в блъскане с лек
автомобил „М. ГЛЕ“ с рег. № .. на дата 18.01.2023 г.,, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата от 1600 лева до пълния
претендиран размер от 4000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. П.“ № еет., к.
да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. „Кн.Ал.ДД. №
сумата от 344,00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. „Кн.Ал.ДД...
да заплати на А. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. П.“ № еет., к.,
сумата от 420,00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9