П Р И С Ъ Д А
№ 20
/19.02.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд, Втори наказателен състав
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Районен
съдия :Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
НЧХД № 228 по описа за 2019 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д.И.М., родена
на *** г. в гр. Хасково, българка, българска гражданка, живуща ***, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН- ********** за
НЕВИННА в това, че на 13.02.2019 г.в град Хасково нанесла публична обида на М.Д.С. , ЕГН:**********
***,като казала нещо унизително
за честта и достойноството й /“глупав учител …,че публично
е унижила детето й,въпреки че била
предупредена от класната на
дъщеря й…накарала я да обясни пред
всички деца защо не взема участие
в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез
публикация в личен профил на Д.И.М. в интернет - социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК , поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение .
ПРИЗНАВА
подсъдимата Д.И.М.,със снета по –горе
самоличност за НЕВИННА в това ,че на 13.02.2019г. в град Хасково нанесла обида на М.Д.С. , ЕГН:********** ***
, в нейно присъствие , като по телефона казала нещо унизително
за честта и достойноството й /“глупав учител … който вместо да си гледа
работата постоянно съм унижавала
детето й публично …,правела съм се
на важна…,защо следващият път не свалиш
гащите на Мирослава да видят всички
,че е в месечен цикъл …“ /– престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от частната тъжителка
Мариана Д.С., ЕГН ********** *** против подсъдимата Д.И.М.,ЕГН- ********** *** граждански
искове за сумата в размер
на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно
със законната лихва върху сумата,
считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото,както и за сумата в размер
на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от 13.02.2019 г. до окончателното изплащане и направените разноски по делото като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.190 ал.1 от НПК частната тъжителка Мариана Д.С., ЕГН-********** *** да заплати на подсъдимата Д.И.М.,ЕГН- ********** *** направените по делото
разноски в размер
на 500 лв. за адвокатско възнаграждение .
Присъдата
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия:
МОТИВИ
към присъда №20 от 19.02.2020 г., по
НЧХД №228/2019 г. по описа на РС – Хасково
Против подсъдимата Д.И.М.,със снета по делото
самоличност са повдигнати обвинения
за това, че на
13.02.2019 г.в
град Хасково нанесла публична обида на М.Д.С. , ЕГН:**********
***,като казала нещо унизително
за честта и достойноството й /“глупав учител …,че публично
е унижила детето й,въпреки че била
предупредена от класната на
дъщеря й…накарала я да обясни пред
всички деца защо не взема участие
в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез
публикация в личен профил на Д.И.М. в интернет - социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК .
както и затова ,че на 13.02.2019г. в град Хасково нанесла обида на М.Д.С. , ЕГН:********** *** , в нейно присъствие , като по телефона казала нещо унизително
за честта и достойноството й /“глупав учител … който вместо да си гледа
работата постоянно съм унижавала
детето й публично …,правела съм се
на важна…,защо следващият път не свалиш
гащите на Мирослава да видят всички
,че е в месечен цикъл …“ /– престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимата не се признава за
виновна в извършване на престъпленията
,за които е предадена на съд,като се
възползва от правото си даде обяснения в
хода на съдебното следствие . В последната си дума моли да бъде оправдана.
В
тази връзка защитникът на подсъдимата адв.И.И. счита, че
описаните в частната тъжба деяния
са несъставомерни
,както от обективна,така и от субективна
страна, поради което пледира подзащитната му да бъде оправдана. Пледира за отхвърляне
на предявените граждански искове като неоснователни.
В
съдебното производство са приети за
съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимата за сумата в
размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди,както и за сумата в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените
от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите и направените разноски по делото.
Частната тъжителка е конституирана като граждански ищец в процеса.
Повереникът на частния тъжител адв.А.П. счита за доказани от обективна и субективна страна
извършените от подсъдимата две престъпления, поради което моли да бъде
признат за виновен като му се наложи съответното за извършеното
престъпление наказание.Предявените
граждански искове счита за
доказани по основание и размер и като такива
моли да бъдат уважени изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на защитата и частното обвинение , прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.М. от няколко години и към
месец февруари 2019 година изпълнявала длъжността „връзки с обществеността “ в
Община Хасково.Имала дъщеря Мирослава М. , ученичка в 7-ми клас на ОУ“Христо Смирненски“,гр.Хасково през учебната 2018г.-2019г.На 13.02.2019 г. подсъдимата се обадила по телефона на
класната ръководителка на дъщеря си
,с молба
тя да бъде освободена от часа по
физическо, тъй като била неразположена.
Към инкриминирания период частната тъжителка Мариана Д.С.
работела като учител по физическо възпитание и спорт/ по заместване до
завръщане на титуляра/ в ОУ“Христо Смирненски“,гр.Хасково. Съвместо със св.А.Г.Т. също учител по физическо
възпитание провеждали едновременно часовете по физическо за два от 7-те
класове във физкултурния салон на училището. Преди започване на часа дъщерята на подсъдимата поискала от св.Т.
да бъде освободена от участие, като не посочила причина затова
,нито представила извинителна бележка от личен лекар или
родител.Въпреки това св.Т. я освободила
от участие ,като ученичката
останала да наблюдава часа от втория етаж
на салона.След приключване на учебните занятия за деня, подсъдимата
взела дъщеря си от училище ,заедно със своя колежка и приятелка св.А.П.Д..Според
изнесеното от св.Д. и подсъдимата, детето било разстроено и
плачело , понеже било в
месечен цикъл ,а трябвало да
обяснява пред учителката и съучениците
си , защо не може да участва в часа по
физическо. Според дадените обяснения,
подсъдимата решила да разговаря с
госпожата по физическо/чиито имена не знаела,защото не я познавала/ и да разбере начина,по който следва да бъде извинено
отсъствието на дъщеря й от
часовете по физическо . Успяла да намери телефона на частната
тъжителка,обадила й се ,като
разговорът протекъл „на висок тон“. Според подсъдимата, частната тъжителка обяснила по телефона :“ как детето й
е „тюфлек“ , че децата нямали
физическа култура и я лъжели“. Също така заплашвала , че ще вземе да изпитва,и че нямало нормативи ,на
което подсъдимата отговорила, че е нейно
право като учител да стори това ,както и че
няма претенции за оценка,а само знае
какво трябва да направя за
следващия път, за да не участва детето
й в часа по физическо. Според обясненията на подсъдимата
по време на целия телефонен разговор тъжителката С. крещяла и викала, след което затворила телефона.
След проведения телефонен разговор подсъдимата решила
да коментира случилото се
на личната си страница в
социалната мрежа „Фейсбук“, видима и достъпна само за
приятели.
Така на 13.02.2019 г.
вечерта на личния си профил в
социалната мрежа "Фейсбук"
подсъдимата Д.М. публикувала текст със
следното съдържание: "Не съм запозната в детайли със Стратегията на детето
,но дали има в тази стратегия текст за защита на детето от глупави „учители“?
Не знам как да определя днешното унижение спрямо почти 14 годишно
момиче:класната е предупредена от мен ,че детето няма да участва в часа по
физическо, заради болезнен цикъл ,тя е коректна вероятно е предала на госпожата
по физическо за неразположението на детето .То се е извинило на едната госпожа
по физическо /те са две защото часовете са за два класа едновременно/но другата
е настояла пред децата от двата класа да обясни точно защо няма да участва в
часа.Сигурно съм си изпуснала нервите ,но и предложих следващия път просто да и свали гащите ,за да е пълно
унижението .Нямам думи !!!До кога „госпожи“ ще си четкат самочувствието ,като
унижават децата и така им доказват ,че те учителите са по –важни от тях?Уважението
не се печели с унижение“.
Процесната публикация
станала достояние на св.А.Т. ,от
която частната тъжителка разбрала
за нейното съществуване и
съдържание. На следващият ден частната
тъжителка била демотивирана и притеснена ,като пред св.Т.
казала: „Как е възможно да се обаждат родители за такива неща, за
неслучили се неща?“Без да предаде
конкретно му съдържание, частната тъжителка споделила със св.Т. за проведения телефонен разговор с
подсъдимата ,при който последната я обвинила ,
че унижила детето пред два класа , което не било вярно. Със случая бил запознат и
директорът на училището св.Венелин Т.. Последният не се интересувал от
свободното интернет пространство и лично не се запознал със съдържанието на
публикацията .За нейното съдържание разбрал от тъжителката С., разговарял и със
св.А.Т., като и двете изложили една и съща версия за станалото в
часа по физкултура .Св.Т. провел разговор и с
ученичката Мирослава,която единствено заявила ,че е притеснена от държанието на учителката ,след което се
разплакало.
В показанията си св. А. Стайков Д.
/ колега на подсъдимата/ също
потвърждава за проведен по инициатива на
подсъдимата телефонен разговор между нея и
учителката по физическо на дъщеря й ,чието съдържание обаче не му било преразказано от подсъдимата .Прочел и въпросната публикация в личния профил на
подсъдимата в социалната мрежа „Фейсбук“ и
коментарите под нея ,като според него не ставало ясно коя е
личността на учителя и в нея нямало употребени обидни думи.
Вещото лице от назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експретиза
,след предоставения му достъп от страна
на подсъдимата до личния й профил в социалната мрежа „Фейсбук“ е възпроизвело съдържанието на публикациите от
13.02.2019г. като първата от тях отразява изявление на Д.И. в смисъла на инкриминираната. В тази връзка,
при изследване на публикацииите от горната дата
експерта заключава , че има изтрити публикации и коментари преди
да получи достъп до страницата на подсъдимата.
Изложената фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата ,показанията на
разпитаните свидетели А. Г.Т. ,А.П.Д.,В. Кирилов Т. и А. Стайков Д. ,заключенията на назначената съдебно
техническа експретиза и писменните
материали, приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК .
В доказателствената
съвкупност няма противоречие относно факта, че на инкриминираната дата
13.02.2019г. в регистрирания от подсъдимата Д.И. М. личен
профил в социалната мрежа
"Фейсбук" е била
налична публикация с
инкриминираните от частния
тъжител изрази . Съдържанието и
времето на публикацията се установява по безспорен начин от
приложените по делото, като писмени
доказателства- разпечатки на хартиен носител на
публикации от личния профил на подсъдимата и констатациите на
допълнителната експертиза. Пряка доказателствена
информация за процесната публикация дават и свидетелите А.Т. ,А.Д. и А.Д.
, които по време на разпита си пред първоинстанционния
съд потвърждават обстоятелството, че в регистриран профил във "Фейсбук" на
подсъдимата са се появили постове , с процесното
съдържание. На обсъжданите свидетелски показания съдът
се довери като намира, че същите доколкото изхождат от незаинтересовани
от изхода на делото лица, представляват достоверно отражение на действително
случилите се събития.В подкрепа на фактологията на
събитията настоящата инстанция
кредитира и обясненията на подсъдимата,
като няма причина да се приеме, че отразените в тях обстоятелства са недостоверни
и неотговарящи на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав кредитира и заключението на
назначената в хода на и приета по делото допълнителна техническа експертиза,
имаща за задача да възпроизведе
съдържанието на инкриминираната публикация
в личния профил на подсъдимата в социалната мрежа „Фейсбук
„ . Съдът намира разгледаното експертно заключение за обективно и
безпристрастно изготвено. От друга страна, според настоящия съдебен състав
направеното признание от страна на подсъдимата ,че процесните
публикации изхождат от регистрирания от
нея профил в социалната мрежа "Фейсбук",на което съответства заключението на
допълнителната експертиза доказват авторството на М..
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
По обвинението по чл.146 ал.1 от НК съдът намира
следното :
За да бъде съставомерно
деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, следва да е установено по
категоричен и безспорен начин, че инкриминираните обидни изрази или действия са били насочени спрямо частната
тъжителка . Съдебната практика е категорична и константна в насока, че при
обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети или квалификации, които по същността си и по съдържанието си
засягат честта и достойнството на пострадалия, без значение е доколко това е
оправдано в съзнанието на дееца.От
събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства не се установява от обективна страна и
субективна страна по безсъмнен начин подсъдимата да е осъществила
инкриминираното престъпно деяние в
частната тъжба. В тази насока настоящия
съд намира, че по делото липсват безспорни преки или косвени
доказателства, установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимата по делото . Това е
така, тъй като по отношение на
инкриминираната обида , която се твърди, че е била осъществена на датата 13.02.2019 г., липсват
каквито и да било доказателства, от които се установява изричането от
подсъдимата на инкриминираните изрази в
телефонния разговор с тъжителката . В тази насока извън обясненията на подсъдимата са налице все производни източници на доказателствена
информация,каквито се явяват, както
показанията на свидетеля на обвинението -А.Т. ,така и тези на защитата –св.А.Д. и А.Д.
,които не могат да служат за сигурна
основа за изграждане на фактическите изводи на съда. В показанията на св.Т. не
се съдържа никаква конкретика за съдържанието на
проведения между тъжителката и подсъдимата телефонен разговор,а още по-малко
използвани от страна на подсъдимата по адрес на тъжителката обидни думи и изризи от вида на
инкриминираните .Единственото ,което тази свидетелка е разбрала от
тъжителката от телефонния й разговор с
подсъдимата е ,че последната я
обвинила , че унижила детето й пред два класа.От друга страта
тази свидетелка не е категорична при
разпита си за времето на проведения
телефонен разговор –дали е бил в деня
на публикацията в профила на подсъдимата . По делото не са
налице други преки или косвени доказателства, установяващи извършването на
инкриминираното деяние от страна на
подсъдимата . От друга страна,в
показанията на свидетелите на защитата А.Д. и А.Д., също липсват
сведения относно конкретното съдържание
на телефонния разговор между страните по делото. В заключение липсват безспорни доказателства,
обосноваващи обвинението за обида ,
повдигнато с тъжбата.Липсват категорични доказателства подсъдимата да е изричала
обидини думи по телефона по адрес на тъжителката . Такава е и версията
на подсъдимата , който поначало няма
задължение да дава обяснения по обвинението или, ако дава такива, не е задължително
те да са уличаващи го в извършването на престъпление. Доколко изложеното от
нея отговаря на истината, е въпрос,
който се преценява на плоскостта на останалите доказателства.Следователно,
липсват безспорни и несъмнени доказателства, които да потвърждават изложеното в
тъжбата.С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимата бе призната за невинна и оправдана по
повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 146, ал.1 от НК .
По обвинението по чл. 148
ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК .
В
настоящия случай следва да се държи сметка затова, че обвинението
срещу подсъдимата е за обида ,нанесена
публично ,разпространена чрез публикация
в личния профил на подсъдимата в социалната
мережа „Фейсбук“ . В
този случай текстът на публикацията
следва да се подложи, както на буквално граматическо, така и на логическо тълкуване, като същите следва да
бъдат максимално прецизни. При това
трябва да е извършено съвсем недвусмислено, ясно и категорично, чрез
директна употреба на съответни думи и изрази,
, а не да може да се извлече като замисъл или внушение на изложението.
То не може да следва като
умозаключение и от контекста на
описаното. Внимателният анализ на текста на инкриминираата публикация
в личния профил на подсъдимата в социалната мрежа „Фейсбук“ сочи следното: На
първо място, изречението "Не
съм запозната в детайли със Стратегията на детето ,но дали има в тази стратегия
текст за защита на детето от глупави „учители“?
не съдържа конкретни унизителни
за честта и достойноството на частната
тъжител и граждански ищец
обстоятелства, за да се приеме, че същата е обидена от квалификацията „глупави учители“.Самото изричение не
позволява съдържащите се в него словесни квалификации да бъдат съотнесени по категоричен начин към конкретно физическо
лице, в това число и тъжителката . Видно е от изречението, че то не визира
конкретно определено чрез неговото достатъчно ясно индивидуализиране
лице. Квалификацията "глупави
учители " са отнесени от авторката на изречението към субект, индивидуализиран не конкретно, а с
използването на прилагателно и съществително име в множествено число , ориентирано към
определена съсловна общност на специалисти
,обучаващи ученици /в.ж. тълковен речник /. Никакви други характеристики не са
посочени в изречението от страна на подсъдимата, относно личността на тези
учители , освен самата квалификация .
Тази квалификация обаче не е достатъчни
да се установи кое лице е имала предвид
подсъдимата , доколкото същата
квалификация, дори и в посочената комбинация, би била налице при всеки индивид от горепосочената общност. Не
позволяват категорична индивидуализация на
лицето, визирано от подсъдимата и
останалите части от публикацията ,инкирминирани
от обвинението "... че
публично е унижила детето й,въпреки че била предупредена от класната на дъщеря й…накарала я да обясни
пред всички деца защо не взема участие в
часа ".
Изложени са фактически твърдения за
събития, които се поддържат като настъпили обстоятелства. Използваната
словесна конструкция обаче не съдържа еднозначно фактическо твърдение, че лицето ,публично унизило детето й…. е именно тъжителката М.С.. В този смисъл налице
е твърдение от подсъдимата , че другата госпожа по физическо е настояла пред
децата от двата класа детето да
обясни точно защо няма да участва в часа, но това не е достатъчно да се приеме по
еднозначен и категоричен начин, че именно тъжителката С. е било визираното от подсъдимата лице, още
повече, че в самата публикация се споменава за „две госпожи по физическо.“Очевидно в
случая, по мнение на съда се налага извода, че инкриминираната публикация не съдържа в достатъчна степен персоналното индивидуализиране на
частния тъжител , свързващ го
конкретно с учителката по
физическо възпитание и спорт в ОУ“Христо Смирненски“ М.С. .Това е
така, защото вън от изнесените от самия тъжител твърдения, че неговите чест и достойнство са
накърнени с ползваните в публикацията
изрази ,обективни данни по
делото, сочещи подсъдимата да е имала
предвид именно тъжителката
като лицето -учител унижил детето й , в контекста на преписваните обидни
изрази, не се събраха по делото. Нито пряко, нито индиректно в този
израз се съдържа информация за укоримо поведение
именно на частната тъжителка
, какъвто е явно нейният субективен прочит. Но както е известно,
субективното възприятие е нееднозначно и поради това, не подлежи на обективно
доказване. Затова тук от значение е само и единствено общоприетият смисъл на
думите, а не -тяхното субективно възприятие, което налага извода
за липса на обективните признаци на
престъплението обида в твърдяната
му от частното обвинене форма на изпълнителното деяние. Горният извод
не се разколебава и с оглед твърденията на тъжителката в посока, че подсъдимото
лице е извършил вмененото му деяние, доколкото посоченото в тази насока в
тъжбата, не може да послужи за доказване на правнорелевантни
факти. От друга страна свидетелските
показания ,персонализиращи тъжителката
като учителя по физическо „унижил
„дъщерята на подсъдимата , не могат да
се ползват за изграждане на фактическите
изводи на съда, с оглед характера на повдигнатото обвинение . Затова и съдът
призна подсъдимата за невинна , като на основание чл. 304 от НПК
я оправдае по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК.
Предвид изложеното относно несъставомерността
на двете деяния , съдът отхвърли като неоснователни и предявените от тъжителката против подсъдимата граждански искове за сумата от 1500 лева,представляваща
обезщетение за причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК
неимуществени вреди,както и за сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение
за причинените от престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите и направените разноски по делото.
На основание чл.190 ал.1 от НПК
частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на
подсъдимата направените в съдебното
производство разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Съдия: