Р Е Ш Е Н И Е № 261025/30.9.2021г.
гр. П., 30.09.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско
отделение, II състав, в открито заседание на 17 септември
две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6362 по описа на ПРС за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация
П.“ АД срещу М.З.В., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът М.З.В. дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 490,56
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.09.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 70,57 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5007/2000
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С оглед на
изложеното моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения си особен представител е подал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание. Изложени са
съображения за липса на облигационна връзка между страните, поради недоказаност
на правото на собственост на ответника върху имота, за който се твърди, че е
топлоснабден. Поддържа се, че дяловото разпределение е незаконосъобразно и че
липсва търговска връзка между ищцовото дружество и дружество за дялово
разпределение. В съдебно заседание поддържа съображенията, развити в писмения
отговор, като излага подробни съображения, включително в представени писмени
бележки. Наред с това се изразява становище, че титуляр на услугата „доставка
на топлинна енергия“ е самата етажна собственост, а не отделният етажен
собственик, поради което ответникът има право да откаже плащане за топлинна
енергия, доставена против волята му. Въведени са доводи за недопустимост на
заповедното и исковото производство, поради липса на провеждано рекламационно
производство и невъзможност за ответника да оспори вземането. При подробно
изложените фактически и правни съображения моли производството да бъде
прекратено, алтернативно – исковете да бъдат отхвърлени като недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по
делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е
парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на
иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е
процесуално допустим.
По отношение доводите за недопустимост
на развилото се заповедно, а след това – исково производство, поради липса на
възможност на ответника да оспори претендираното от ищеца вземане и
провеждането на рекламация, съдът намира, че същите за неоснователни. Клиентът
на топлинна енергия разполага с възможност за рекламация по отношение на количеството
и качеството на доставената топлоенергия, но това право е във връзка с точното
изпълнение на задълженията на топлопреносното предприятие и упражняването му от
страна на ответника не съставлява процесуална предпоставка, свързана с
допустимостта на иска. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по
същество.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния
случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия
от същата.
От Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 03.01.1991 г., сключен между Общинския народен съвет и М.З.В.,
се установява, че на посочената дата ответникът е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 139, находящ се в
гр. П., ул. „****.
От представеното удостоверение за
семейно положение се установява, че М.В. се намира в граждански брак с И.Р.В.,
като брачното правоотношение е възникнало по силата на акт за брак № 5,
съставен на 17.09.1978 г., т.е. преди изповядване на прехвърлителната сделка.
Видно от постъпилото уведомително
писмо от Община П., за имот с административен адрес гр. П., ул. „**** е
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от М.З.В.. От представената Декларация по
чл. 14 ЗМДТ, вх. № 113355/18.05.1998 г., се установява, че на посочената дата
за целите на данъчното облагане, ответникът е декларирал, че притежава
съвместно заедно с трето за процеса лице – съпругата му И.Р.В., правото на
собственост върху процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ има характера на
подписан (което не се оспорва) от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е
лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство същото има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно
– че ответникът е собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от останалите доказателства.
Съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства дава основание за извод, че през исковия период ответникът
заедно с трето за процеса лице – своята съпруга, е притежавал в режим на
бездялова СИО правото на собственост върху процесния имот. Съгласно чл. 32, ал.
2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, каквито са задълженията за заплащане
цената на топлинната енергия, което е основание за извод, че е допустимо искът
за заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
Съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства формира извод, че ищецът успешно е провел пълно и главно
доказване на факта, за който му е разпределена доказателствена тежест, а именно
съществуващо в полза на ответника право на собственост върху процесния имот.
При липса на твърдения и данни след придобиването му от М.В. имотът да е бил
отчуждаван в полза на трети лица, съдът намира, че именно ответникът е
материално легитимиран по предявените искове.
По делото е изслушано и прието
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в
СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази
услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от
01.09.2017 г. От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е
отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова
гореща вода, като след провеждане на годишния отчет разходът е преизчислен,
съобразно показанията на измервателния уред, монтиран в имота – 1 бр. водомер. Начислен
е и разход за отопление на имота, в който има три работещи отоплителни тела с
ИРУ, за които разходът е начислен според показанията на уредите, а за
отоплителните тела без ИРУ (щранг-лира в банята) разходът е определен по
изчислителен път като за такива, работили непрекъснато. Изяснено е, че след
провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител разходът за
топлинна енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалната годишна
изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по
проект (159 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето, през което
е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не
са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 490,65 лева.
Съгласно данните от допълнително
поставените задачи на СТЕ, въвеждането на услугата „дялово разпределение“ в СЕС
и монтирането на автоматизирана абонатна станция напълно отговаря на
изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Същата
позволява регулиране на потреблението според индивидуалните желания на
обитателите и справедливото разпределение между тях. Наред с изложеното, съдът
намира, че по отношение на количеството на доставената топлоенергия
потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите
условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се
твърди и не се доказва да е била направена във връзка с количеството и качеството
на доставената топлоенергия. Ето защо съдът приема, че е налице приемане на
услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество.
Съдът не споделя доводите, че задължено
лице е етажната собственост, а ответникът не следва да заплаща топлинна енергия,
която му е била предоставена против волята му. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ свързва
възникването на качеството „клиент на топлинна енергия“ именно с притежаването
на право на собственост или вещно право на ползване в сграда ЕС. Съгласно
данните в СТЕ, сградата в режим на ЕС е топлоснабдена, избрала е фирма за
дялово разпределение и процесният имот също е
топлоснабден, като няма твърдения или данни ответникът да е прекратил
топлоподаването към отоплителните тела в имота си. След като собственикът
участва в ползите, изразяващи се в отопление на имота му и подгряване на гореща
вода за битови нужди, той следва да участва и в тежестите, изразяващи се в
заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия. Пълен отказ
от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение
по решение на 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на ползване (в
този смисъл са и Решение № 5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к.
д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо като собственик на имот в топлоснабдена
сграда в процесния период ответникът е придобил качеството потребител на
топлинна енергия – страна по облигационно правоотношение с топлофикационното
дружество, от което се поражда и задължението му за заплащане на доставено
количество топлинна енергия.
Неоснователни са и доводите за липса
на данни за търговска връзка между ищцовото дружество и дружество за дялово
разпределение като основание за отпадане отговорността на ответника, доколкото
от експертизата се установява, че системата за дялово разпределение е въведена
в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази
услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от
01.09.2017 г.
При тези обективни данни, съдът намира
за установено наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по
силата на закона, при предварително обявени Общи условия. В случая не се
оспорва глобалният размер на задължението за посочения в заявлението и в
исковата молба период, като равностойността на главницата се изяснява
включително и от заключението по СТЕ. В случая не се твърди осъществено плащане
от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид
изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде
уважен до предявения размер от 490,65
лева.
По отношение на задължението за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от
БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира,
че законната мораторна лихва върху главницата от 490,65 лева за периода от 10.07.2018
г. до 19.08.2020 г., възлиза на 70,57
лева, поради което предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в
цялост.
По
разноските:
При този изход от спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 550 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени. Ищецът
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер от 100.00 лева, което също следва да бъде присъдено.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу М.З.В., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в размер на 490,56 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.
„**** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 70,57 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
5007/2000 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 М.З.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 650,00 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК М.З.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.