Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14596 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът "В.-Г." ЕООД твърди, че е производител на
електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала, надлежно присъединен,
със сключен договор за използване на разпределителната мрежа от производителя.
По силата на сключен между ищеца и "ЕВН България Електроснабдяване"
АД Договор № Ц-59/27.02.2009г., последният
изкупувал ежемесечно произвежданата от "В.-Г." ЕООД ел.
енергия.
Твърди, че Народното събрание
приело през 2013г. Закона за
държавния бюджет на РБългария за 2014г., с нормите на
който нормативен акт е въведено изменение на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ, както и нови раздел V, в глава четвърта от закона с чл.
35а-35в. По силата на тези промени е въведена такса от 20%, с която са обложени
приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Тези
норми влизат в сила от 01.01.2014г., а таксата е била удържана директно от
купувача на електроенергията "ЕВН България Електроснабдяване" АД,
който е превеждал на ищеца с 20% по-малко от реално дължимата цена за
произведената електроенергия. Разликата се равнявала на общо 71293.27лв., по
издадените фактури №№ 67/31.01.2014г., 68/28.02.2014г., 69/31.03.2014г.,
70/30.04.2014г., 71/31.05.2014г., 72/30.06.2014г., 73/31.07.2014г.,
74/26.08.2014г, с падеж на плащане, настъпил в периода 01.01.2014г. до
10.08.2014г. Сочи, че удържаните суми по чл. 35а от ЗЕВИ са били внесени от "ЕВН България Електроснабдяване" АД в
Държавния бюджет в съответните срокове по чл. 35б от ЗЕВИ.
Излага, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС на РБ по к. д. № 1/2014 г. са
обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които са създадени чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Въпреки че законовите норми, въз основа на които таксата е била събрана,
са обявени изцяло за противоконституционни, и до момента удържаната от ищеца
разлика не му е възстановена, като не са предприети и никакви последващи
действия в тази насока, включително чрез приемане на закон от страна
на Народното събрание в изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 4 от
ЗКС.
Счита, че е налице причинна връзка
между прилагането на противоконституционните норми и настъпилата за ищеца
имуществена вреда общо 71293.27лв., изразяваща се в намалени приходи от
производството и продажбата на фотоволтаична електроенергия.
Претендира процесната сума на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, т.к. е налице отношение по възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД между Държавата, като възложител и Народното събрание и неговите
членове - народни представители, като изпълнители. Последното, чрез
своите народни представители, е осъществило противоправно поведение
(действие и бездействие), като е приело противоконституционните норми на чл.
35а – чл. 35в от ЗЕВИ, а впоследствие не е уредило възникналите в резултат от прилагането на
противоконституционните норми последици, по реда на чл. 22, ал. 4
ЗКС и в двуседмичния срок, предвиден в ПОДНС.
По изложените съображения претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата общо 71293.27лв., представляваща вреда претърпяна от
противоправни действия и бездействия от лица, на които е възложена работа от
ответника, за периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г, ведно със законна лихва
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Ответникът Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф. по подробно изложени съображения поддържа, че Д.не
носи отговорност за вреди, причинени от незаконни актове или поведение на нейни
длъжностни лица, а само от правосубектния държавен орган. Излага, че
поведението на народните представители не е противоправно и от него
пряко не могат да настъпят вреди. Сочи, че действието на решението на КС, с
което се обявява противоконституционност на закон, е занапред и всичко,
извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за
противоконституционен, се явява законосъобразно, т.к. се е прилагал действащ
закон. Възразява, че не е налице противоправно бездействие
на Народното събрание за преуреждане на последиците от обявените за противоконституционни
норми, доколкото предвиденото в чл. 22, ал. 4 от КС не следва да се тълкува
като вменено на законодателния орган задължение. Обявените за
противоконституционни норми, уреждащи задължението за удържане на такси,
запазват приложимостта и валидното си действие до датата на влизане в сила на
Решение № 13/31.07.2014 г. на KС. Счита и, че Д.не е пасивно легитимирана да
отговаря по иск, обоснован с гаранционно- обезпечителната отговорност, тъй като не може да се разглежда
като "възложител" на работа на Народното събрание, нито
пък Народното събрание може да се приема за "лице", на
което Дръжавата е възложила работа. Не е налице и пряко възлагане по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липсва вина като материалноправна предпоставка за
осъществяването на фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Не са налице и вреди, т.к. ежемесечното удържане на такси за съответния
период не е резултат от противоправно действие на Държавата, а се явява
резултат от прилагането на вече приет и обвързващ със задължителна сила ищеца
закон 09.08.2014г.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Установява се, че ищецът в качеството на производител е страна по Договор №
Ц-59/27.02.2009г., сключен с "ЕВН България Електроснабдяване" АД, в
качеството на купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници (фотоволтаична), по преференциална цена, определена от КЕВР с решение
№ Ц-010/30.03.2011 г. По силата на договора, производителят продава, съответно
купувачът ежемесечно изкупува електрическа енергия на база на издадени от ищеца
фактури.
"В.-Г." ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия с "ЕВН България Електроснабдяване" АД.
Съгласно чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници (нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.; обявен за
противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г.), за
производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира
такса в размер на 20 %.
С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г., докладчик
председателят Д. Т. (обн. ДВ бр. 65 от 2014 г.), са обявени за противоконституционни
точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет
за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35б, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35
от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).
По делото е представено писмо от Комисията за енерийно и водно регулиране,
в което е удостоверено, че "ЕВН България Електроснабдяване" АД е
превеждало по бюджетната сметка на КЕВР удържаната от производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, такса по отменената
разпоредба на чл. 35а, ал. 1
ЗЕВИ, като датите на плащанията са както следва: за първото
тримесечие: 15.04.2014 г.; за второто тримесечие: 15.07.2014 г. и за третото
тримесечие: 15.10.2014 г., като постъпилите такси са прехвърлени към централния
бюджет при спазване на указанията на МФ. Видно от приложената справка общия
размер на удържаната сума от доставчик "В.-Г." ЕООД, представляваща
20 % такса е 71293.27лв., както следва: 19142.00 лв. - първо тримесечие;
34758.00 лв. – второ тримесечие; 17393.00 лв. – трето тримесечие.
При така установеното съдът намира за основателен иска за ангажиране
отговорността на Д.по чл. 49 ЗЗД, поради следните съображения:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на основание чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници от ищеца "В.-Г." ЕООД, са удържани от страна на
дружеството, изкупуващо електрическа енергия, сума в размер на по 20 % от всяка
фактура, за периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г, която месечна такса е
преведена по сметка на държавния бюджет на РБългария. Впоследствие
горецитираната разпоредба, представляваща основание за удържана на месечната 20
% такса по всяка фактура по Договор № Ц-59/27.02.2009г., сключен с "ЕВН
България Електроснабдяване" АД (за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници (фотоволтаична), е обявена за противоконституционна с
решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, като в
настоящето производство се установяват всички предпоставки от фактическия
състав, обуславящ ангажиране отговорността наД.. В случая е налице приемане на
противоконституционен закон от Народното събрание, което действие е
противоправно и е увредило ищеца, в качеството му на собственик на ФвЦентрала,
който е претърпял имуществена вреда - 71293.27лв., изразяваща се в намалени
приходи от производството и продажбата на енергия от възобновяеми източници.
Както е прието в решение № 71 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. по
описа на ВКС, IV ГО, решението на КС, с което се установява
противоконституционността на закон установява erga omnes, че законът е
противоконституционен, което "не може да означава други, освен че приемането
му е във висша степен противоправно", като в този смисъл доводите на
ответника, че поведението на народните представители не било
противоправно и от него пряко не можели да настъпят вреди, са неоснователни.
Налице е основание за ангажиране на отговорността на Държавата, защото неин
орган е постановил противоконституционен закон и е бездействал противоправно,
като не е уредил последиците от отмяната обявената за противоконстиционна
разпоредба на чл. чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници. По делото е установено, че по издадените фактури №№ 67/31.01.2014г.,
68/28.02.2014г., 69/31.03.2014г., 70/30.04.2014г., 71/31.05.2014г.,
72/30.06.2014г., 73/31.07.2014г., 74/26.08.2014г, с падеж на плащане, настъпил
в периода 01.01.2014г. до 10.08.2014г. от ищеца е удържана сума в общ размер на
71293.27лв.
Следователно иска по чл. 49 ЗЗД, е основател в пълния предявен размер, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски, които са в претендиран размер общо 6400.53лв., от които 2851.73лв. – държавна
такса, 2668.80лв. - платено възнаграждение за защита от адвокат, както и сумата
880.00лв. - платено възнаграждение за защита от адвокат в производството по
въззивна частна жалба срещу определение за прекратяване. Съдът, предвид
изричното възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за защита от
адвокат от ответника, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и
извършените процесуални действия намира същото за адекватно в претендираният
размер. Поради изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните
разноски изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф., гр. София, пл. „******, ДА ЗАПЛАТИ на "В.-Г." ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***,
адв. Х.Х. - САК, сумата 71293.27
/седемдесет и една хиляди двеста деветдесет и три, 0.27/лв., представляваща
такса по чл. 35 а от ЗЕВИ, дължима в периода 01.01.2014г. до 10.08.2014г, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 02.11.2018г. до
окончателното и изплащане, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф., гр. София, пл. „******, ДА ЗАПЛАТИ на "В.-Г." ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***, адв. Х.Х. - САК общо сумата
6400.53 /шест хиляди и четиристотин,
0.53/лв., от които 2851.73 /две хиляди осемстотин петдесет и един, 0.73/лв.
– държавна такса, 2668.80 /две хиляди шестотин шестдесет и осем, 0.8/лв. -
платено възнаграждение за защита от адвокат, както и сумата 880.00 /осемстотин
и осемдесет/лв. - платено възнаграждение за защита от адвокат в производството
по въззивна частна жалба срещу определение за прекратяване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: