Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260128              29.04.2021   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                                     Председател: Красимир Коларов

                                                                                  Членове:Георги Чамбов

                                                                                                     Емил Митев  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на    10 февруари 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 726 / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивната  жалба  на Е.М.Ш. с ЕГН:   **********,представлявана от пълномощника си  адвокат   Я.Д.Д. от САК, с посочен съдебен адрес против   Решение № 93 от 22.07.2020 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен  съд по  търг.дело№  153/2019 г.

          Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част,с която предявеният от ищцата Е.М.Ш.  против З.  „О. –З. „ С. ЕИК… иск по  чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД   е отхвърлен за разликата над 8 000 лева до който размер е уважен иска и пълния предявен размер от 35 000 лева. Или искът е отхвърлен  за сумата  от 27 000 лева,но обжалваемия интерес е в размер на 25 000 лева,до който размер жалбоподателят –ищец претендира да се уважи  главния иск по чл.432,ал.1 КЗ.

        В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че   размера на присъденото обезщетение е занижен и съдът не е отчел факта, че пострадалата е претърпяла многофрагментарно счупване на лявата раменна кост от торзионен тип.  Не е отчетен и факта,установен от заключението на съдебно–медицинската експертиза ,че оздравителния процес при  това сериозно травматично увреждане  продължава около 3- 4 месеца,като болките  са особено интензивни през първите два месеца.   С оглед на това и жалбоподателят претендира да й бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер на 27 000 лева или общо в размер на 35 000 лева,като искът е уважен до размер на 8 000 лева.

      

 

         Въззивна жалба против постановеното решение е подадена и от ответното застрахователно дружество  З. „ О.“АД- *** ЕИК.., представлявано от пълномощника по делото адвокат И.И.,надлежно упълномощен от изпълнителните директори на  дружеството.

        Поддържа се оплакването ,че решението е постановено в нарушение на  чл.51,ал.2  ЗЗД, като съдът не е отчел факта ,че пострадалата е била без предпазен  колан. По тази причина жалбоподателят счита, че  приносът на  жалбоподателката  за настъпването на вредоносния резултат е в размер на 75 %, а не 50% ,както е приел съда в обжалваното решение.

         Претендира се за постановяване на въззивно решение,по силата на което застрахователното обезщетение да бъде намалено  до размер, който  отчита и размера на съпричиняването от страна на пострадалата, а именно: 75%.

          Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалба и на двете страни оплаквания и доводи, приема за установено следното:

           Предявени е пряк  иск  по  чл.432,ал.1 от КЗ  от увреденото лице против  застрахователя  на прекия причинител на увреждането.

           Основният спорен въпрос по делото е налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата  по смисъла на чл.51,ал.2  ЗЗД  и ако такова е налице  какъв  е  неговия размер.

          По делото е установен следния механизъм по който е настъпило  процесното ПТП, а именно: 

           Автопроизшествието е станало  на 23.03.2018 г.,на която дата управлявания от лицето А. Д. Л.лек автомобил „Х., модел „..“ с рег.№ ..се  движил по пътя  П. – В. ,като  движението е   по  заснежен  пътен участък с несъобразена  с пътните условия скорост , като при извършване на десен завой е навлязъл в насрещната лента за движение.  При това навлизане  се е ударил  в насрещно движещия се  лек автомобил марка „Ф.“, модел „..“ с рег.№ ...  В този  автомобил на задната седалка се е намирала   ищцата  Е.Ш.,като лекия автомобил е бил управляван от нейния  съпруг В. Ш...

      От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.В. Ф.. се установява, че профила на пътя в района на ПТП е десен завой по посоката на движение на лекия автомобил „Х.. „ с руг. № .. е гладка едрозърнеста асфалтова настилка. Към момента на  произшествието настилката  е била мокра.  При огледа на местопроизшествиет не са намерени  спирачни следи от единия или другия от двата автомобила. Мястото на удара е в лентата за движение на лекия автомобил „…“ в посока към град П...

 

 

         По отношение на лекия автомобил   марка „Х.модел  .. „ , който е бил управляван от лицето  А. Л. е установено ,че е  навлязъл в пътен участък при десен  за него завой, като скоростта му е била  около и над 41  км./ч.   Това е скорост около  критичната за  конкретните пътни условия,а именно: пътя е опесъчен, но по усойните места е бил леко заледен.

         По същото време по лявата лента се е движил лек автомобил „Ф. ..“, управляван от водача В.Ш. със скорост около 43 км/ч.  Вещото лице  инж.Ф. е установило, че в един момент  когато  двата автомобила са отстоели  един от друг на разстояние около 15 метра в  центъра на кривата на завоя е започнало видимо отклонение на лекия автомобил „Х..“, който е навлязъл в насрещната лента за движение- тази, в която се е движел  лекия автомобил „…“ . Вещото лице  пояснява ,че управляващия този автомобил  В. Ш. е реагирал своевременно  като е  направил опит да отклони автомобила си надясно и е отпуснал педала на газта.  Ударът обаче е бил неизбежен, именно поради навлизането в насрещната лента на л.а.“Х..“  .Ударът е бил кос-ексцентричен , при челно сблъскване и е нанесен от предната дясна част на лекия автомобил „Х..“.

        По отношение на съпричиняването  експертизата е установила, че пострадалата Ш. е  пътувала на  задната дясна  седалка,имала е предпазен колан, но последният не е бил правилно поставен. Установено е  още че този модел автомобили "…“  са оборудвани с триточкови   инерционни предпазни колани. Само на предните две седалки предпазните колани са били съоръжени с  пиротехнически дооптегачи. На задните  седалки обаче е имало триточкови предпазни колани,но с механични обтегачи. Вещото лице е установило, че тези  инерционни колани са ефективни само ако са поставени плътно прилепнали, което означава  хлабината да не е повече от 2- до 3 см. Пояснено е още ,че инерционните колани  намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло. Пътниците на задната седалка, които  изобщо не са си поставили коланите при удара изхвърчат  напред.  Вещото лице пояснява, че при удар в бетонна стена на автомобил, който се движи със скорост 40 км./ч ,то управляващия и пътниците  буквално се „изстрелват“ напред със сила, която е 12 пъти по-голяма от собственото им тегло. Това е равно на свободно падане на тялото  от петия етаж на жилищен блок. Това означава, че  пострадалата е имала поставен предпазен колан- иначе  нямаше да бъде между живите.  В крайна сметка извода на вещото лице е ,че ищцата в момента на сблъсъка е имала предпазен колан, но последният не е бил правилно поставен ,т.е. хлабината му е била по-голяма от допустимата,т.е. повече от 2-до 3 см.

       ПАС намира ,че  първоинстанционният съд неправилно е определил степента на съпричиняване на вреносния резултат като е приел, че пострадалата  има 50 % съпричиняване.

     Това по никакъв начин не съответства на установения  от неоспореното заключение  на вещото лице,изготвило    САТЕ механизъм по който е настъпило процесното ПТП.  Не друг ,а водача на лекия автомобил „Х..“ е изгубил контрол върху автомобила си и при десен завой е навлязъл в лентата за насрещно движение.  Ако се бе движил с подходяща скорост  при вземането на десния завой повече от ясно е , че  сблъсък нямаше да има . Ударът изобщо не е бил неизбежен, а е станал факт поради  виновното нарушение на водача на л.а.“Х..“, който е управлявал същия с несъобразена с пътната настилка скорост, при заледени на места пътни  участъци.   Това е основната причина за процесното  ПТП,поради което процента на причиняване на водача на „Х..“ е 90%,а не 50 % ,както е определил първия съд, без да изложи мотиви за този си извод.Съответно  степента на съпричиняване от страна на пострадалата е не повече от 10%,тъй като същата е пътувала с поставен предпазен колан на дясната задна седалка, но е установено, че не е правилно поставен.  Това означава,че не  е бил достатъчно  пристегнат,но не трябва да се забравя ,че пострадалата е дама,а  пристягането на коланите и в прекия и в преносния смисъл на думата си е мъжка работа.

        По тази причина въззивният съд приема , че степента на съпричиняване е 10% и  това съответства на механизма по който е станало процесното ПТП.

            От заключението на СМА се установява ,че  ищцата е претърпяла значителни по тежест увреждания на основната опорна кост на левия горен крайник, с тежко раздробена фрактура.  Това е  многофрагментно счупване на раменната кост , което обаче е  усложнено  до голяма степен   от парезата   на периферния нерв . Това  в крайна сметка е довело до  трайно затруднение на движението на левия горен крайник за повече от три месеца.  Или на ищцата е била причинена средна телесна повреда, като увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице д-р Ф. Д. е посочил в заключението си , че травматичните увреждания са причинила   значителни като интензитет болки и страдания през един  период от три до четири месеца, който е продължителен.  Особено интензивни са били болките на ръката през първите два месеца и половина или  през първите 75 дни, през които  ищцата е била с поставена гипсова превръзка.  Това също  предизвиква очевидни неудобства и ограничава нормалната работа на пострадалата. Вещото лице е пояснило, че този вид травма на лъчевия нерв не се лекува с гипсова имобилизация,нито оперативно  - метална остеосинтеза.  Това са методите за лекуване на фрактурата на костта, а такава в случая не е налице.  Извода е ,че ищцата е положила всички необходими грижи за да възстанови предишното си състояние  от претърпяните  сериозни травматични увреждания.

 

 

         С  оглед на това и съдът приема ,че  общият размер на  дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания от травмата и последвалата пареза на периферния нерв  е  в размер на 30 000 лева.

          От тази сума следва да се приспадат 10% съпричиняване от страна на пострадалата или от сумата 30 000 лева следва да се приспаднат 3000 лева.

         При това а положение на ищцата  следва да се присъди  към първочално  присъдената сума от 8000 лева допълнително още сумата от 17 000 лева или   сума в общ размер на 25 000 лева.  Това е сумата, която се претендира да бъде присъдена във въззивната жалба.

          Следва да се уважи и иска за обезщетение за претърпените имуществени вреди  като към присъдената сума от 246.66 лева се присъди допълнително сумата 246.66 лева,представляващи направени от ищцата разноски за лечение.

           В полза на адвокат Я.Д.Д. от  САК следва да се заплати адвокатско възнаграждение,дължимо на осн. чл.38,ал.2 ЗА  за осъществено процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция в размер на 1280 лева.

          По  тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                      Р   Е   Ш И  :

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 93 от 22.07.2020 година , постановено от Пазарджишкият окръжен съд по  търг.дело№ 153/2019 г., в отхвърлителната част , с която предявеният от  Е.М.Ш. ЕГН: ********** против   З. „О. –З. „ АД С. ЕИК.. иск по чл.432, ал.1 КЗ е  отхвърлен за разликата над уважения размер от 8 000 лева до  претендирания размер от 25 000 лева, като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА    З. „О. –З.“АД-С. с ЕИК .. да заплати на Е.М.Ш. с ЕГН:********** към присъдената сума от 8000 лева допълнително още 17 000 лева или сума в общ  размер на 25 000 лева/двадесет и пет хиляди лева/,представляваща  обезщетение за претърпените  от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания и усложнение,изразяващо се в  пареза на периферния нерв, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2018 г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25 000 лева ,считано от  18.02.2019 г. до окончателното изплащане на  присъденото обезщетение.

           ОТМЕНЯ  решението в частта, с която искът за присъждане на застрахователно  обезщетение за причинените имуществени вреди от същото ПТП  е отхвърлен за разликата над  246.66 лева, до който иска е уважен и  сумата от  493.33 лева, като в тази част  ПОСТАНОВЯВА:

 

 

        ОСЪЖДА   З. „О.“АД-С., с посочен ЕИК да заплати на Е.  М.Ш. с ЕГН: ********** към присъдената сума от 246.66 лева допълнително още  сумата 246.66 лева или сума в общ размер на 493.33 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди-разходи за лечение, които вреди са настъпили от същото ПТП от 23.03.2018 г.,ведно със законната лихва върху  главницата в общ размер на 493.33 лева,считано от 18.02.2019 г.до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА  З.  „О. –З.“ АД –С. с ЕИК.. да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК сумата 1280 лева, дължима на основание чл.38,ал.2 ЗА за осъществено процесуално представителство на ищцата  във въззивното производство.

        Решението подлежи на обжалване  пред  Върховния касационен съд в едномесечен срок ,считано от връчването му.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:1.              2.