ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 09.01.2020 год.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЕМИЛ БАНКОВ КРИСТИНА ЛАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 618 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.249,ал.3 във вр.с чл.341-345 от НПК.
С определение № 721 постановено в о.с.з. проведено на 29.11.19г. по НОХД № 2099/19г., на основание чл.248,ал.5,т.1,във вр.с ал.1,т.3 от НПК, РС-Плевен е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посочените в определението процесуални нарушения.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от ПРП, който е депозирал срещу него частен протест, в който навежда доводи,че определението е неправилно. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени акта на предходната инстанция и да върне делото на ПРС за насрочване и разглеждане в съдебно заседание.
Преписи от частния протест са били изпратени на подсъдимата и на пострадалите, които не са ангажирали становища по него.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:
Протестът е депозиран в срока по чл.342,ал.1 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество частният протест е неоснователен.
В определението си съдът е посочил няколко обстоятелства, които според него представляват процесуални нарушения, които ограничават правата на страните.
На
първо място, във връзка с първото от повдигнатите обвинения – в заключителната част на ОА се съдържа
деяние, което е описано по следния начин – „На
01.10.2015г. в гр.Плевен бил сключен стоков договор №22992681 между банка
„ДСК-ЕАД“ и М.Т.П.за сумата от 1399,00 лева и с това й причинила имотна вреда в
размер на 1399,00лева,.“. Такова деяние обаче не се съдържа в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в този смисъл – налице е деяние,
за което липсва каквото и да било изложение в обстоятелствената част и във
връзка с което, единствено и директно е повдигнато обвинение, а оттук – налице
е пряко противоречие между обстоятелствената част и обвинителния диспозитив.
Следва да се отбележи, че съгласно възприетото становище в правната теория и
съдебна практика, освен да формулира обвинението, обвинителния акт има и
задачата да очертае рамките на предмета на доказване,т.е. да посочи конкретни
факти, които осъществяват състава на предвидени в особената част на НК
престъпления. Пропускът на прокурора на първо място поставя подсъдимата в невъзможност
да разбере за какво е обвинена, за да реализира в пълен обем правото си на
защита, а от друга страна и пострадалата, която не може да се ориентира относно
евентуалните си претенции за обезщетяване на вреди.
На
второ място, отново във връзка с първото от повдигнатите обвинения –
неколкократно, в заключителната част на обвинителния акт се сочи „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД като страна по договори за стоков кредит. Същото ЮЛ
обаче, по неясни причини изобщо не се отбелязва в обстоятелствената част на
обв. акт. На пръв поглед би изглеждало, че се касае за технически пропуск, но
внимателното запознаване с обстоятелствената част на обвинителния акт разкрива,
че проблемът във връзка с това дружество и договорите за стоков кредит,
посочени в обв.акт, е по-сериозен и касае съществени въпроси, свързани с
обвинителната теза по коментираното, първо по ред, обвинение. Така, в
обстоятелствената част се твърди, че измамливите действия на подсъдимата били
насочени към набавяне на парични средства и именно поради това, били сключени
трите договора – от пети, двадесет и трети и двадесет и четвърти октомври,
страна по които, предполагаемо е дружеството „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“. Същевременно, тези договори
били свързани с придобиването на конкретни вещи – посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт два броя мобилни телефони и един брой таблет, като се
уточнява, че след закупуването на тези вещи, подсъдимата П. ги взела за себе
си, без намерение да ги върне или заплати на П.. В тази част, обстоятелствената
част на обв.акт е смислово и вътрешно противоречива, защото от една страна,
първоначално се твърди, че подсъдимата имала намерение за набавяне на парични
средства, а впоследствие се оказва, че се касае за други по вид движими вещи,
като договорите за стоков кредит са сключени именно за придобиване на тези вещи.
Прочее прави впечатление фактическото формулиране на това обвинение. В
обстоятелствената част на ОА е посочено, че „В
изпълнение на същата цел-набавяне на парични средство чрез измамливи действия…
обв. П., завела свид. П. в хипермаркет „Технополис-Плевен“ и я убедила да
подпише договори за стокови кредити… След сключването на посочените договори от
свид. П., обв. П. вземала посочените вещи за себе си, без да има намерението да
ги върне на титуляра им П. или да заплати стойността им.“. Така формулирано
обвинението е непрецизно. Въобще не става ясно по какъв начин обвиняемата е
създала и поддържала заблуждение у пострадалата.
Отделно
от това, във връзка с коментирания стоков кредит от пети октомври, в заключителната
част на ОА енигматично е отбелязано, че 120 лева от същия кредит били платени
от обв.М.П. – обстоятелство, което няма никакво отражение в обстоятелствената
част на обв.акт и на самостоятелно основание, създава неяснота за
обстоятелствата на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
На
следващо място, отново във връзка с обвинението по т.1 от ОА следва да бъде отбелязано, че съобразно
обвинителния испозитив се касае за общ размер на причинената имотна вреда от
3606 лева, докато в действителност, посочените от страна на прокурора суми
дават сбор от 3406 лева, т.е. не е конкретизиран действителния размер на
твърдяната като причинена от страна на подсъдимата имотна вреда.
Във
връзка с обвинението по пункт 2 от ОА следва да се отбележи, че е налице
противоречие между обстоятелствената и заключителната части на ОА при
индивидуализиране на договора за потребителски кредит, сключен с „***“. В
обстоятелствената част този договор се сочи под № 510171002430052, докато в заключителната
– под № 1510171002430052. Също така, във връзка именно с деянието, касаещо
предоставен от „***“ паричен заем в размер на 500 лева, като пострадало лице в заключителната
част на ОА се сочи М.П., докато от обстоятелствената част на обв. акт се остава
с убеждението, че е налице ощетено ЮЛ – „***“; в тази връзка, аналогично, за
второто от двете деяния, се сочи ощетено ЮЛ
в лицето на „***“, а не пострадало лице – М.П.. В този смисъл, неясно е за кого е настъпила
имотната вреда в резултат на отпуснатите от двете дружества парични заеми, като
двете деяния са консумирани по сходен начин. Не на последно място, по отношение
на обвинението по пункт 2 от ОА – в обстоятелствената част на обв.акт никъде не
се сочи по коя банкова сметка *** „***“ и „***“ парични суми, докато това е
уточнено едва в обв диспозитив – въпрос, който е от важно доказателствено
значение, още повече, че на други места в обв акт се отбелязва, че обвиняемата
е разполагала с повече от една банкова сметка.
***,
неясни и явно недостатъчни са фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, досежно обвинението по т.3 от ОА. Тук Прокуратурата сочи, че
„По това време обв.П. решила да продължи
с престъпните си начинания, като използва преди това създаденото от
неустановено лице заблуждение чрез проведен разговор по телефон у св.Л.Л.-
майка на св.М.П., че обв. П. е служител на фирма за събиране на кредити. За
целта, обвиняемата посетила св. Л. на домашния й адрес и й обяснила, че дъщеря
й Мариaна има изтеглени кредити, които не била изплатила.“ От така
изложеното единствено става ясно, че е имало неустановено по делото лице, което
чрез телефонен разговор породило у Л.Л. заблуждение, че М.П. е служител на
фирма за кредити. Неясно е кога е проведен този разговор, дали неустановеното
по делото лице има някаква форма на съучастие с подсъдимата П., изобщо в какъв
контекст, по какъв начин е породено това заблуждение. Ако неизвестното лице е
било непознато за обвиняемата как тя е разбрала за създаденото у Л.Л.
заблуждение, за да се възползва от него. В следващия абзац, тези неясноти
продължават – прокурорът сочи, че „Под
въздействие на така създаденото от неустановено лице и поддържано от обв. П.
заблуждение, пострадалата Л. давала пари на ръка на обвиняемата, която ходила
до дома й в с.***за да ги вземе, без да и съставя документ за предадените суми.
Л. вярвала, че по този начин погасява задълженията на дъщеря си. При една от
срещите между обв.П. и св.Л., обвиняемата посочила на св.Л. номерата на три
нейни лични банкови сметки, по които да превежда по нататък сумите по
задълженията на дъщеря й. Обвиняемата П. уверявала Л., че сумите, които ще
превежда са за погасяване на задължения, като за да по голяма достоверност
посочила различни имена на титуляри по сметките…“. Не се сочат съществени
елементи от предмета на доказване - не става ясно кое е активното поведение от
страна на подсъдимата и в кой момент това активно поведение е обективирано,
както и дали е обективирано веднъж или неколкократно. Въпросът е изключително
съществен, защото при възприетата от страна на прокуратурата квалификация по
чл.209 ал.2 НК, изпълнителното деяние на „използване на заблуждение“ не може да
се изразява в бездействие, а е необходимо да бъдат представени определени форми
на действие, при които деецът експлоатира една вече възникнала неправилна
представа у пострадалото лице. В тази насока следва да се отбележи, че от
обстоятелствената част на обвинителния акт се остава с убеждението, че се касае
за поддържане на вече възникнало заблуждение по смисъла на чл.209 ал.1 НК,
докато в заключителната част се повдига обвинение за престъпление по чл.209
ал.2 НК – а оттук е налице и неяснота за какво престъпление изобщо става дума.
По-нататък, във връзка с така коментираното престъпление - посочени са
множество дати и извършени от страна на св.Л. множество преводи на различни по
размер парични суми, по банкови сметки на подсъдимата. Същевременно, според
това обвинение, касае се за продължавано престъпление, без обаче де е ясно кои
са отделните деяния, осъществяващи състава на това продължавано престъпление.
Тук е място да се посочи, че в действителност, в заключителната част на ОА са
изброени случаи на твърдяни в периода 09 – 27 ноември 2015г. имуществени
разпореждания от страна на Л.Л., а не отделни деяния по използване на
заблуждението на същата свидетелка. Поставя се въпроса дали преди всяко от тези
разпореждания, от страна на П. е обективирано известно поведение по
експлоатиране на неправилни представи у пострадалото лице или подобно активно
поведение е било обективирано еднократно, а имуществените разпореждания от
страна на пострадалото лице са били множество. Тези въпроси нямат отговор в
обвинителния акт, а са от основно значение в предмета на доказване по делото.
Разсъждавайки
в смисъла на гореизложеното първоинстанционният съд е достигнал до единствено
правилния извод, че изтъкнатите противоречия и неясноти препятстват подсъдимата
да научи за какво престъпление и въз основа на кои факти и обстоятелства й е
повдигнато обвинение. Отделно от това те пречат и на лицата, страни по
различните сделки да преценят нарушени ли са правата им, имат ли качеството на
пострадали и могат ли да реализират претенциите си. На следващо място неясни,
както за страните, така и за съда са рамките на предмета на доказване,
твърдените факти и обстоятелства и тяхната релевантност.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че частният протест на прокурора е неоснователен, а постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 721 постановено в о.с.з. проведено на 29.11.19г. по НОХД № 2099/19г. по описа на РС-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: