Решение по дело №2266/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 9
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300502266
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502266 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение № 1078/01.07.2021г., постановено по гр. д. № 1357/21г. по
-ми
описа на Пловдивския районен съд, VІІІгр. с., с което се признава за установено по
отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, че то дължи на „СК –
Авангард“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Беласица“ № 45-47, ет.1, представлявано от Управителя П.А. А., със съдебен
адрес: ***, адв. М.Т., сумата 4 225, 43 лева – главница, представляваща платена без
основание сума по фактура № **********/19.10.2020 г., начислена вследствие на
установено непълно или неточно измерване на количеството енергия, доставена в
обект – спортен център, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, която сума е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 262107/03.12.2020 г., издадена по частно гр. дело №
15629/2020 г. по описа на ПРС– ІІ гр. състав.
Жалбоподателят „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ********* моли съда
да отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени във
въззивната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
1
разноските претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна „СК – Авангард“ ЕООД, ЕИК ********* счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдат намира за установено следното:
Няма спор, че „СК – Авангард“ ЕООД, ЕИК ********* е потребител на
електрическа енергия за обект в гр. Пловдив, както и че с корекционна фактура №
**********/19.10.2020г. дружеството жалбоподател е начислило допълнително
стойност на неотчетена електроенергия в размер на 4 225.43лв, а също така и това, че с
платежно нареждане от 29.10.2020г. „СК – Авангард“ ЕООД е платило на въззивника
процесната сума.
Безспорно е и това, че с Констативен протокол № 323573/02.05.17г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване е установено, че
към помощния клеморед е вградена допълнително система от проводници и
фотодатчик за манипулиране измерването на електрическата енергия.
Спорния по делото въпрос е налице ли са предпоставките за извършване на
последваща едностранна корекция на сметка в хипотезата по чл. 83, ал.1, т.6 във
връзка с чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ във връзка с чл. 56 от ПИКЕЕ.
За отговора на този въпрос следва да се вземат предвид измененията на
относимата към настоящия казус нормативна база, а именно новата т.6 от ал.2 на чл.
98а от ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./.
В нормата на чл.98а, ал. 2 т.6 букви „а“ и „б“ от Закона за енергетиката е
посочено в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на
сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и съответните разпоредби от ПИКЕЕ.
Това са или крайния снабдител за потребена електрическа енергия или клиента на
потребената енергия. Правният субект продаващ /доставящ/ електрическа енергия на
крайните клиенти по чл.92 - чл.96 от ЗЕ е крайния снабдител, като само той могат да
продават електрическа енергия на потребителите. Ето защо само този правен субект
може по правилото на чл.98 ал.2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката да извършва
корекция на сметката в своя полза по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
Съобразно новите ПИКЕЕ издадени от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ по
принцип титуляра на правото да извърши корекция на сметката на потребителя не са
доставчиците на ел. енергия, а оператора на електроразпределителната мрежа - чл.56
ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение за доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ
оператора на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители.
Съобразно §1 т.34б б. А от ДР на ЗЕ оператора на електроразпределителната мрежа
осъществява разпределението на ел. енергия по електроразпределителната мрежа и
отговаря за функционирането й и нейната поддръжка и развитието й, както и за
2
връзката и с другите мрежи.
Съпоставянето на посочените норми от ЗЕ и ПИКЕЕ обосновава извод за
противоречие между закона чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката и
подзаконов нормативен акт – чл.56 ал.4 от правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени
за краткост ПИКЕЕ/ относно това кой субект в системата на енергетиката има право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на
неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. На основание чл.15 ал.3 от
ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен
правораздавателният орган прилага нормативния акт от по-висока степен, за да не се
допусне с подзаконов нормативен акт да се изменя закон. Ето защо в настоящия казус
следва да намери приложение нормата на чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за
енергетиката и затова правния субект имащ право да извърши корекция в сметката на
потребителя на електроенергия е доставчика на електрическа енергия, а не е оператора
на електроразпределителната мрежа в казуса „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както е
отразено и в предмета на дейност на въззиваемото дружество.
Изложеното дотук налага извода, че незаконосъобразно оператора на мрежата
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е фактурирало като дължима на него сумата за
неизмерената електроенергия. Същата не се дължи на него, а на доставчика на ел.
енергия за конкретния потребител. Разграничението на дейността по разпределението
на електрическата енергия и оперативното управление на разпределителните мрежи е в
съответствие с §17 от ПЗР към ЗЕ.
Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи, като се признае за
установено, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД дължи на СК – Авангард“ ЕООД
процесната сума.
Районният съд е уважил иска, макар с мотиви различни от настоящите, но
доколкото крайните правни изводи и двете съдебни инстанции съвпадат обжалваното
решение следва се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на възизваемото
дружество направените разноски. Доколкото въззивникът прави възражение за тяхната
прекомерност съдът намира, че същото е основателно, предвид обстоятелството, че
пред въззивния съд не се излагат нови доводи, различни от тези представени в
производствотопред районния съд. Ето защо заплатеното адвокатско възнаграждение
следва да се намали до минималния размер по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните разери на адвокатските възнаграждения, а именно
525.78лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1078/01.07.2021г., постановено по гр. д. №
-ми
1357/21г. по описа на Пловдивския районен съд, VІІІгр. с.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „СК – Авангард“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Беласица“ № 45-47, ет.1, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица” № 69, ет.1,
офис 3, адв. М.Т. сумата 525.78 (петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки) лева разноски направени във възизвното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4