Р Е Ш Е Н И Е
Номер 978 24.10.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на четвърти октомври
две хиляди двадесет и трета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 622 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба
на С.И.Я. ***, с ЕГН **********, против Решение №1054-02-6#2/13.03.2023г. на
директора на ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено в сила разпореждане
№2109-02-1/20.01.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ
–Бургас. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че
в оспорения акт са
изложени „логичеки недопустими мотиви“. Иска се отмяна на решението и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редно призован, се явява лично и с адв.Ч., който поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Пледира настоящата съдебна инстанция да отмени
обжалвания административен акт и потвърденото с него разпореждане от
06.12.2022г., като неправилни и незаконосъобразни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директор на ТП на
НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт К.В.,
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди оспореното
решение. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Жалбата е подадена срещу акт, за
който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен процесуален представител на лице, чийто права и законни
интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че С.И.Я. е подал заявление вх. №2113-02-1035 от
10.05.2022г. (л.9-11 от делото) за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл.68а, ал.1 от КСО. Към заявлението са
представени два броя трудови книжки, два броя удостоверения обр. 3, военна
книжка, два броя осигурителни книжки, подробно описани в заявлението (л.10).
С писмо изх.№
2113-02-1035#3 от 07.07.2022г. (л.42) от началник отдел „КПК“ е
изискано потвърждаването на данните за осигурителния стаж и дохода, върху който
са внесени дължимите осигурителни вноски от самосигуряващото се лице Я. за месец
май 2022г. В отговор е издадена служебна бележка с изх.№ 4032-02-915 от
20.07.2022г. (л.44).
С разпореждане №
8/19.05.2022 г., на Я. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68а, ал. 1от КСО, считано от 10.05.2022 г., - датата на заявлението, в
минимален размер (л.84). От съдържанието на същото се установява, че на лицето
са зачетени 06 години и 03 месеца от първа категория труд, 04 години 03 месеца
и 06 дни от втора категория труд и 33 години 04 месеца и 03 дни от трета
категория труд. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат
към трета категория е 49 години 00 месец и 26 дни.
С разпореждане №
5/04.10.2022 г., на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, пенсията е
изменена в действителен размер, като общият
осигурителен стаж превърнат към трета категория, посочен в разпореждането, е 49
години 01 месец и 03 дни (л.87).
От представената по
делото административна преписка се установява, че контролният орган при ТП на НОИ - Бургас е
издал задължителни предписания № ЗД-1-02-01158399/04.07.2022г. за „Сияна плюс“
ЕООД (л.101) и задължителни предписания № ЗД-1-02-01158406/04.07.2022г. за
„Яница мебел“ ЕООД (л.103). В тях е указано, че дружествата следва да коригират
подадени от тях данни с декларация образец № 1 като коректните данни за пълни
отработени месеци и месечен осигурителен доход следва да са: за 2010 г. - от
март до декември - 790 лв. за месец; за 2011 г. — по 850 лв. за месец; за 2012
г. - по 900 лв. за месец; за 2013 г. - по 1000 лв. за месец. Като мотиви е
посочено, че при осигуряване на изпълнителите по договори за управление и
контрол на търговски дружества на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО, доходът,
върху които се дължат осигурителни вноски за ДОО, се определя съгласно
разпоредбите на чл.6, ал.3 от кодекса. За отговорно длъжностно лице за
изпълнение на предписанията е посочен управителя на дружествата, а именно жалбоподателя С.И.Я..
По преписката са
налични документи, от които се установява, че задължителните предписания са
изпълнени (л.111-118 и л.124-131). С писмо от 25.11.2022г. (л.132) е изискано
да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и доход, върху който са
внесени дължимите осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, във връзка
с допълнително внесени суми за периода 01.06.2022г. – 31.07.2022г. от фирма
„Сияна плюс“, съдържаща се в информационната система/регистри на НОИ. В отговор
е издадена служебна бележка с изх.№
4032-02-1408 от 09.12.2022г. (л.134).
С разпореждане № **********/06.12.2022
г. пенсията на Я. е изменена по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО
от датата на отпускането - 10.05.2022 г., като е променен осигурителният доход (л.108). Размерът на пенсията на Я. от 10.05.2022 г. нараства
от 1268,50 лв. на 1452.70 лв.
На 18.01.2023 г. Я. ***,
с искане да му бъде зачетен допълнителен доход в общ размер на 6 126,92
лева за периода 2010г. – м.01.2014г. към вече отпуснатата му през 2022 г.
пенсия. Сочи, че внесените суми са съгласно задължителните предписания от
04.07.2022г. и прилага оригинални вносни бележки за внесен допълнителен
осигурителен доход (л.110).
Във връзка с така подаденото
заявление от 18.01.2023г., с разпореждане изх. № 2109-02/1/20.01.2023г. (л.119)
и на основание чл.102, ал.1, т.2 от КСО, ръководителят ПО при ТП на НОИ-Бургас
е отказал да преизчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Я.. В
мотивите на разпореждането е посочено, че с разпореждането от 06.12.2022г.
пенсията на Я. вече е била преизчислена от датата на отпускането
(10.05.2022г.), с променения осигурителен доход след отпускане на пенсия.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред от Я., като с решение изх. № 1054-02-6#2/13.03.2023 г.
директорът на ТП - Бургас на НОИ е отхвърлил жалбата, като е потвърдил отказа
(л.5-7). Мотивите за това са, че правилно е било отказано изменение на пенсията
за осигурителен стаж и възраст, тъй като това преизчисление вече е било
извършено с предходно разпореждане № **********/06.12.2022 г. и взетия предвид
осигурителен доход е коректен и правилно зачетен.
За изясняване на спорните
моменти, в хода на съдебното производство е назначена
съдебни-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.К. (л.180-186).
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита
жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване
е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, взето по реда и при условията на
чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, с
материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено при
спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването и е надлежно мотивирано, като тези въпроси не са спорни между
страните. Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е
издал обжалвания административен акт след изясняване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая.
Производството пред
органа е надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО. Издаден е акт – разпореждане,
на компетентния орган по чл. 98, ал. 1 от КСО. Проведена е процедурата по
задължително оспорване на това разпореждане по административен ред - пред
директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно чл. 117 от КСО.
Съдът не констатира
при изготвяне на разпореждането за отпускане на пенсия да са пропуснати
осигурителни стажове или да е неправилно определен осигурителния доход на
лицето, или достигнатата възраст при подаване на заявлението. Изготвените опис
на осигурителен стаж и осигурителен доход съдържат данните, установени в хода
на производството, както от трудовата книжка на жалбоподателя и представените
от него УП-3, така и допълнително изисканите и събрани удостоверения от
пенсионния орган и справки за внесени осигуровки.
По отношение на
съответствието с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:
Не се спори, че
жалбоподателят е осигуряван по договор за управление и контрол, на длъжност
„управител“ в „Сияна Плюс“ ЕООД, с ЕИК ********* за периода 01.03.2010г. –
31.12.2014г., както и в „Яница Мебел“ ЕООД, с ЕИК 20949721 за периода
01.03.2010г. – 31.12.2013г., както и че при извършена проверка от органа е
установено, че в регистъра на осигурените лица за тези периоди са подавани
некоректни данни, за което със задължителни предписания №
ЗД-1-02-01158399/04.07.2022г. е даден срок на лицето да ги коригира, в които е
посочил и размера на осигурителния доход за всяка година.
Задължителното
осигуряване за длъжността „управител“ за всички осигурителни рискове възниква
на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху доход не по-малък от минималния
осигурителен праг по икономическа дейност и професии, съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. По делото не се спори и
относно размера на определените от органа със задължителните указания осигурителни вноски, респ.
осигурителния доход, но за пълнота на изложението, при прилагане принципа на
служебното начало, настоящият състав изследва въпроса и приема, че размерът им
е определен правилно в съответствие с приложимите разпоредби, съответно – чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 3 във вр.
чл. 7, ал. 1 от КСО; чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗЗО и чл. 157, ал, 1 от КСО. От представените по делото справки от персоналния регистър на
жалбоподателя в НОИ (л.111) се
установява, че данните за осигурителния доход на жалбоподателя са подадени коректно
за всяка от процесните години - 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.
Видно от изложените в
жалбата доводи, спорния по делото въпрос се свежда до изясняване на
обстоятелството дали внесените от жалбоподателя осигурителни вноски през м.януари
2023г., съобразно дадените задължителни предписания, са били взети предвид при
определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № **********
от 06.12.2022г., каквито са мотивите на органа за отказ от ново преизчисление
на личната пенсия на Я..
След анализ на
събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че заключението на
вещото лице изцяло подкрепя извода на административния орган, че поисканото със
заявление вх.№ 2109-02-01 от 18.01.2023г. зачитане на осигурителния доход от
дружеството „Сияна Плюс“ ЕООД за периода 2010г. – м.01.2014г. и от „Яница Мебел“
ЕООД за периода 2010г. – 2013г., вече е зачетен, като с разпореждането от
06.12.2022г. пенсията на Я. е преизчислена от датата на отпускане –
10.05.2022г. с променения осигурителен доход. Видно от таблицата на стр.2 от
заключението (л.181), изчисления от вещото лице осигурителен доход по години (от
01.01.2000г. до 09.05.2022г.) в размер на
286 768,28 лева изцяло съответства на осигурителния доход, определен от
НОИ в разпореждане № ********** от 06.12.2022г., с което на основание чл. 99,
ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО пенсията
на Я. е изменена. Според изложените от експерта констатации, при осигурителен
доход в размер на 286 768,28 лева за периода 01.01.2000г. – 09.05.2022г., през
който в рамките на 8 046 календарни дни са отработени 5 620 работни дни,
изчисления по съответната формула индивидуален коефициент е 1,9551 (л.185).
Такъв е определен и с разпореждане № ********** от 06.12.2022г.
Според чл.70, ал.8 от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г.,
индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за
периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за
период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31
декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се
взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред,
определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1
януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от
необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява
от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се
отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г.
индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36
месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък
период.
В ал.9 от същата
разпоредба е указано, че индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като
сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и
средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното
работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля
средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен
доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при
изчисляването на индивидуалния коефициент.
С оглед цитираните по
– горе норми, съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно, отговарящо на поставените задачи и намиращо подкрепа в наличните
доказателства по делото. Доколкото същото подкрепя изложените в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Бургас мотиви, а именно, че поисканото със
заявление от 18.01.2023г. преизчисляване вече е извършено с разпореждане № № **********
от 06.12.2022г., то правилно с разпореждане № 2109-02-1/20.01.2023г. е отказано
изменение на пенсията на жалбоподателя Я..
Поради изложеното и
по аргумент от чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 168, ал. 1, във връзка с
чл. 146 от АПК, съдът счита, че не са налице основанията за отмяна на Решение
№1054-02-6#2/13.03.2023г. на директора на ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено
в сила разпореждане №2109-02-1/20.01.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване
на ТП на НОИ –Бургас. Оспореният
акт е постановен при спазване на процесуалните правила и
материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Я.
***, с ЕГН **********, против Решение №1054-02-6#2/13.03.2023г. на директора на
ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено в сила разпореждане
№2109-02-1/20.01.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ
–Бургас.
ОСЪЖДА С.И.Я. ***, с
ЕГН ********** да заплати в полза на ТП на НОИ – Бургас сумата от 100,00 (сто)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: