№ 200
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000867 по описа за 2021 година
намери следното:Производство по чл. 25,ал.4,изр.второ от ЗТР.
Образувано е по повод подадена жалба от С.В.Б. ЕООД, ЕИК
*********, представлявано дружество от управителя Х. К. П., чрез адвокат
М.А., против постановеното решение №72 от 20.08.2021 г. по търг.дело
№525/2021 г. на О.С.П., с което е потвърден отказ №************** – 3 от
01.07.2021 г. на длъжностното лице към А.В. - Т.Р. по заявление с вх.
№************** от 25.06.2021 г. за вписване на обстоятелства по партидата
на дружеството.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено изцяло и вместо него да се
постанови вписване на заявените обстоятелства.
Изложил е подробни съображения за приоритета на прилагане на
нормативни актове при международни отношения. Счита, че в конкретния
случай следва да намери приложение договорът за правна помощ с Р.А.,
сключен през 1969 г., който действа и до момента между страните, като се
позовава на чл.25 и чл.26 от него. Тези норми имат предимство пред нормите
на КМЧП. Превес има правото на държавата, в която протича нотариалното
1
удостоверяване като процедура, а не това на държавата, в която ще се ползва
документът. При положение, че в А. не е предвидено удостоверяване на
съдържанието на документа, каквото има по българското право, заверяването
на пълномощно от чужд нотариус е подчинено на изискванията на местния
закон, включително и по отношение на формата. Не може да се изисква от
нотариус на чужда държава да извършва заверявания съгласно българското
законодателство. В случая нотариусът е потвърдил, че страните са
декларирали, че са запознати със съдържанието на документа и подписването
на същия се извършва доброволно и без принуда.
Срещу жалбата е постъпил отговор от А.В., която счита същата за
неоснователна по подробни съображения за приложимостта на норми от
КМЧП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към
разглеждането и по същество.
Видно от данните по делото, подадено е заявление за вписване на
промени в партидата на дружеството – жалбоподател досежно едноличен
собственик на капитала Х. К. П.. Заявлението е регистрирано с вх.
№************** от 25.06.2021 г., дадени са указания за отстраняване на
нередовности, като по него е постановен обжалваният отказ – предмет на
настоящото производство. Към заявлението са приложени молба от Х.
П. от 03.06.2021 г. за закупване на 100% от капитала на дружеството,
протокол за решение на ЕСК от 10.06.2021 г., с което Б. П. дава съгласието си
за прехвърляне на притежаваните от нея дружествени дялове на Х. П.,
договор за прехвърляне на дружествен дял на основание чл.129 от ТЗ от
10.06.2021 г., по силата на който Б. П. продава на Х. П. притежаваните от нея
10 дружествени дяла от капитала на С.В.Б. ЕООД, протокол за решение на
ЕСК от 10.06.2021 г. от новия ЕСК Х. П., декларации по чл.129 от ТЗ,
декларация по чл.13,ал.4 от ЗТР, нов учредителен акт.
Длъжностното лице по вписванията е дало указания, като е приело, че
не е спазена формата за действителност на договора за прехвърляне на
2
дружествени дялове съгласно правото на държавата, в която дружеството е
регистрирано, като се позовава на чл.56 ал.1 от КМЧП. В случая това е
българското право, като не е спазена предвидената в чл.129,ал.2 от ТЗ форма
за действителност на сделката - не е извършено удостоверяване
съдържанието на договора. Впоследствие със същите мотиви е постановило
обжалвания отказ.
Окръжният съд е приел отказът за законосъобразен по същите
съображения – формата не е спазена, тъй като е налице заверка само на
подписите на страните по договора.
От приложения договор за прехвърляне на дружествени дялове се
установява, че той е сключен от чуждестранни физически лица на място
извън територията на Р.Б., както и е извършено удостоверяване на подписите
върху договора от австрийски нотариус.
Между Р.Б. и Р.А. действа договор за правна помощ. Съгласно
чл.25,ал.2, заверката върху частен документ, положен от нотариус на една от
договарящите се страни се ползва със същата доказателствена сила като
документите по ал.1, според която издадените от съдилищата или държавни
учреждения на една от договарящите страни в рамките на тяхната
компетентност документи, които са снабдени със служебни подпис и печат,
имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и
учрежденията на другата договаряща страна. Съгласно чл.26, посочените в
чл.25 заверки на подпис не се нуждаят от друга заверка, за да се използват от
съдилищата и учрежденията на другата договаряща страна. По силата на тези
разпоредби процесният договор за прехвърляне на дружествени дялове се
освобождава от последващи заверки на държавни органи или учреждения,
удостоверяващи автентичността и верността на официалните документи, т.е.
от т.нар.легализация на документи. Следва да се зачете извършеното
удостоверяване на подписите на страните по договора от австрийски
нотариус.
Така на база приложените документи от заявителя, вкл. договорът за
прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от
австрийски нотариус, следва да се извърши проверка за съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона на
основание чл.21,т.5 от ЗТРЮЛНЦ. Тъй като се касае до вписване на промени
3
относно търговско дружество – юридическо лице, регистрирано на
територията на Р.Б. по българския ТЗ относно формата на договора за
прехвърляне на дружествени дялове следва да се има предвид, че в ситуации
на стълкновение на закони за договорни задължения от граждански и
търговски характер се прилага Регламент №593/2008 за приложимото право
съм договорните отношения /Рим 1/. Съгл. чл.1, ал.2, б.е от посочения
регламент, от неговото приложно поле са изключени въпросите, уреждани от
правото, приложимо към дружествата, като напр. учредяване,
правоспособност, вътрешната им организация или ликвидация, личната
отговорност на служители или членове, задължения. В случая и съгласно
чл.56,ал.1 във вр. с чл.58 от КМЧП, юридическите лица се уреждат от
правото на държавата, в която са регистрирани. При прехвърляне на
дружествените дялове длъжностното лице следва да провери дали са налице
предпоставките на чл.129,ал.2 от ТЗ, съгласно която прехвърлянето на
дружествен дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване
на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Предвидена е
определена форма, която следва да бъде спазена и формата подлежи на
проверка от длъжностното лице.
Допълнително относно формата следва да се посочи, че са налице и
нормите на чл.61 и чл.98 от КМЧП, които следва да намерят приложение при
положение, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е с
международен елемент. Съгласно първата, формата на правните сделки се
урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да
бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по
местоизвършване на сделката. Съгласно втората, за действителността на
договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от
правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази глава, или
от правото на държавата, в която е сключен договора. Въз основа на
посочените норми, приложимо право за форма е правото на държавата, което
е приложимо към сделката или договора, или правото на държавата по
местоизвършването на сделката или местосключването на договора.
В общите разпоредби на приложимото право по КМЧП е уреден
случай на особени повелителни норми. Съгласно чл.46,ал.1, разпоредбите на
кодекса не засягат прилагането на повелителни норми на българското право,
които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени,
4
независимо от отрицанието към чуждото право. Така, че към формата на
договора следва да се отчитат и повелителните норми на правото на
държавата, в която ще се преценява какви са последиците от прехвърлянето
на дяловете, какъвто е настоящият случай. Съгласно ал.2 от цитираната
разпоредба, съдът може да съобрази повелителните норми на друга държава,
с която отношението е в тясна връзка, ако тези норми според правото на
създалата ги държава трябва да бъдат приложени, независимо кое право е
определено като приложимо от стълкновителна норма на кодекса, като съдът
трябва да вземе предвид тяхното естество и техния предмет, както и
последиците от тяхното прилагане или неприлагане.
При така посочените разпоредби относно форма на договора и имайки
предвид предмета на договора, отнасящ се до прехвърлянето на дружествени
дялове от търговско дружество, регистрирано на територията на Р.Б. съгласно
ТЗ, приложимо право се явява българското право към формата на договора, а
именно чл.129,ал.2 от ТЗ, предвиждаща писмена форма с нотариална заверка
на подписите и съдържанието, извършени едновременно и която съставлява
особена повелителна норма по смисъла на чл.46,ал.1 от кодекса с оглед целта,
за която е създадена за предотвратяване на „кражби“ на фирми. В случая тази
форма не е спазена, тъй като е налице нотариална заверка на само на
подписите върху документа, като е без значение изписаният текст от
нотариуса, че страните са запознати със съдържанието на документа и
подписването на същия се извършва доброволно и без принуда. Това
отбелязване е във връзка със заверяването на подписите и не може да се
приеме, че изпълнява изискването за нотариална заверка на съдържанието на
документа.
Допълнително и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се
посочи, че алтернативната възможност за форма, която предвижда правото на
държавата, в което е сключен договорът, също не е налице. А.т закон
предвижда, че за прехвърлянето на дружествено участие чрез правна сделка
между живи лица е необходим нотариален акт – пар.76,ал.2,изр.1 от Закон за
дружествата с ограничена отговорност. В А. Закон за нотариата не е уредено
удостоверяване съдържанието на частни документи, както в чл.590,ал.2 от
ГПК. Предвидената форма за прехвърляне на дружествени дялове в А. закон
надхвърля изискванията за форма в българския закон – чл.129,ал.2 от ТЗ.
5
С оглед гореизложеното, процесният договор за прехвърляне на
дружествени дялове не е съставен в необходимата за това форма, а това
оказва влияние върху правните му последици. Ето защо и при дължимата
преценка, не следва да се извърши вписване на заявеното обстоятелство. До
същия извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – да се отхвърли, като
неоснователна. Следва да се присъди на А.В. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.23,т.5 от
Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №72 от 20.08.2021 г. по
търг.дело №525/2021 г. на О.С.П., с което е потвърден отказ
№************** – 3 от 01.07.2021 г. на длъжностното лице към А.В. - Т.Р.
по заявление с вх. №************** от 25.06.2021 г. за вписване на
обстоятелства по партидата на дружеството С.В.Б. ЕООД, ЕИК *********.
Осъжда С.В.Б. ЕООД да заплати на А.В. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6