РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. ЛЕВСКИ, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200199 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, чрез В. П. И. - управител, срещу
Наказателно постановление №15-2300221/08.08.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В жалбата се твърди, че извършената на
17.07.2023г. проверка, както и съставените срещу дружеството АУАН и НП
са незаконосъобразни поради неправилно приложение на закона, превратно
тълкуване и описване на фактите и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, се представлява от
управителя В. П. И., който поддържа жалбата. Твърди, че установеното при
проверката лице не е имало трудов договор, тъй като се налагало да го викат
от време на време, било несериозно. Впоследствие назначили същото момиче
1
на работа, което след една седмица избягало, не искало да има трудов
договор. Твърди, че отношенията с всички останали работници са уредени
като трудови. Сочи, че наложената имуществена санкция е в прекомерен
размер за дружеството. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –
Плевен се представлява от юрисконсулт П.Ч., който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и в полза на
ответника по жалбата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В
писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата. Сочи доводи за липса на процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, правилно приложение на
материалния закон и доказаност на нарушението от събраните по делото
доказателства. Счита, че наложената имуществена санкция в размер на 3000
лв. е обоснована по основание и размер предвид тежестта на нарушението.
Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2023г., около 13,35ч. свидетелите А. В. Д. и Х. В. Р., двамата
на длъжност гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен,
извършили проверка в обект – Ресторант „***“, находящ се в ***,
стопанисван от „***“ ЕООД. При извършената проверка било установено
лицето П.Ц.Г., което изпълнявало трудова дейност като сервитьор -
обслужвало клиенти. На лицето било предоставено попълването на
декларация във връзка с извършената проверка по спазване на трудовото
законодателство, в която П.Ц.Г. посочила, че работи в проверявания обект
като сервитьор за времето от 10 ч. до 14 ч., идва в 1 ден от седмицата за 4
часа, заплаща й се след приключване на работния ден възнаграждение в
размер на 25 лв. за деня, няма сключен трудов и граждански договор. На
25.07.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен била извършена
документална проверка от св.А. Д. и Х. Р., при която било установено, че
между П.Ц.Г. и „***“ЕООД няма сключен писмен трудов договор.
На дружеството жалбоподател „***“ЕООД бил съставен АУАН №15-
2300221/25.07.2023г. за това, че в качеството му на работодател на
17.07.2023г. в 13:35 часа е допуснал лицето П.Ц.Г. да изпълнява трудова
2
дейност като „Сервитьор“ в обект „Ресторант ***“, с работно време от 10:00
ч. до 14:00 ч., без да има със същото сключен трудов договор в писмена
форма - нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен издал обжалваното
Наказателно постановление №15-2300221/08.08.2023г., с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите А. В. Д. и Х. В. Р.; писмени доказателства – Наказателно
постановление №15-2300221/08.08.2023г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Плевен, АУАН №15-2300221/25.07.2023г.,
Протокол за извършена проверка №ПР2327194/25.07.2023г., сигнал от ЦУ на
НАП до Директор Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, Декларация от
П.Ц.Г. от 17.07.2023г., Длъжностна характеристика за длъжността „Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен“, Длъжностна характеристика за
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. В. Д. и Х. В. Р., тъй
като същите са еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си,
съответстват на писмените доказателства по делото.
Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност, както
и частен документ, неоспорен от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуално-легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е издадено, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на
акта и НП. Актът е съставен от компетентно лице, съдържа всички
3
необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е на представляващ нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от
ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.
Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се
установяват от събраните по делото доказателства. От показанията на
свидетелите А. Д. и Х. Р. безпротиворечиво се установява, че по време на
извършената от тях проверка в обекта лицето П.Ц.Г. е извършвало трудова
дейност като сервитьор - обслужвало клиенти. Показанията на свидетелите
съответстват на декларираното в представената по делото Декларация от
П.Ц.Г.. Обстоятелството относно полагане на труд от П.Г. в момента на
проверката не се оспорва и от санкционираното дружество. Осъществяваната
от лицето дейност представлява трудова такава, която изисква уреждането й
посредством трудов договор.
От показанията на разпитаните свидетели и протокол за извършена
проверка на място на 17.07.2023г. и документална проверка на 25.07.2023г.,
се установява, че между работника П.Ц.Г. и „***“ ЕООД не е имало сключен
трудов договор в писмена форма към датата, на която лицето е установено да
престира труд.
Правилно към така установените факти е приложен материалния закон,
като административно-наказващият орган е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изискваща
сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като
трудово правоотношението по предоставяне на работна сила.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
тъй като не се отличава в характеристиките си от типичните нарушения от
същия вид, не се установяват изключителни обстоятелства относно
осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в
сравнение с други нарушения на чл.62, ал.1 КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвижда
имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.
Необосновано административно-наказващият орган е наложил
наказание в размер над предвидения в закона минимален такъв. Мотиви
относно определяне размера на имуществената санкция и налагане на такава
4
в размер на 3000 лв. не са изложени в мотивната част на наказателното
постановление. Липсват доказателства за утежняващи отговорността
обстоятелства, не са представени такива за предходни нарушения от
дружеството на трудовото законодателство.
Предвид на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено в частта му относно размера на наложената имуществена санкция,
като същият бъде намален от 3000 лв. на 1500 лв. В останалата му част
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Плевен следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40 лв. - съразмерно на частта от наложената
имуществена санкция, за която наказателното постановление е потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-2300221/08.08.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което
на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. П. И. - управител, на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 3000 лв. на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН „***“ ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. П. И. -
управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 /четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6