Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15740 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 428023/12.06.2018г. допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 24.10.2018г. по гр.д. № 24335 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав са отхвърлени
исковете на Д.В. Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** , Аерогара , бул. „*******, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
443/08.04.2015г. на Директора на Л.С.“ ЕАД , с която на основание на чл.
325, ал.1, т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов
договор № 92/08.06.1999г иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на Д.В.
Я., на заеманата преди
уволнението длъжност „ общ
работник/поддръжка предгаров площад“ при „Л.С.“ЕАД; иск с правно основание чл. 317, ал.1 вр. с чл. 217 от КТ за
заплащане на сумата от 19 568,22лв.
, представляващи обезщетение за нетрудоустрояване на подходяща за
здравословното му състояние длъжност;, като Д.В. Я., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Л.С.“ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 958,60лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5110271/29.06.2018г. от
ищеца Д.В. Я., ЕГН ********** в частта, в която
исковете му са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че решението не е мотивирано, постановено било без да се преценят
всички събрани по делото доказателства, неправилно било прието, че
работодателят не разполагал с възможност да изпълни предписанията на здравните
органи, защото не разполагал с длъжност, която да е подходяща за здравословното
състояние на ищеца. По делото било
установено, че на 21.11.2013г. работодателят получил ЕР на ТЕЛК от 22.10.2013г. и следвало да
предложи на ищеца работа без тежко физическо натоварване, продължително ходене
и студови въздействия, не изпълнил това си задължение , не било изпълнено и
заключението на Службата по трудова медицина от 10.01.2014г., че ищецът следва
да бъде трудоустроен на длъжността „мияч превозни средства, оператор на автомивка“ . Напротив – вместо да
изпълни предписания работодателят на 08.07.2014г. го трудоустроил на длъжност „общ работник/поддръжка предгаров площад“, която
била противопоказна за състоянието му, поради което и за периода от
21.11.2013г. до 08.04.2015г. му се дължало обезщетение по чл. 217, ал.1 от КТ. Обезщетението следвало да се изчисли при
съобразяване на установеното по делото постоянно изплащане на суми за социално-битови и културни
потребности, попадащо в хипотезата на чл. 17, т.3 от НСОРЗ. От размер на това
обезщетение не следвало да се приспадат платените суми, защото това било
ирелевантно, включително и поради неприемане за разглеждане на възражението на
ответника за прихващане с платените трудови възнаграждения. Ответникът бил
длъжен да определя ежегодно работни места за трудоустрояване съгласно чл. 315, ал.1
от КТ защото бил с повече от 50 работници и служители, но не го направил.
Същевременно, задълженията по длъжностна
характеристика за длъжността „общ работник/предаерогаров площад“ били
противопоказни за здравословното му състояние, работодателят сам бил създал
липсата на подходяща работа и не можел да черпи права от неправомерното си
поведение и да уволнява ищеца на основание на чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ.
Отделно към януари 2014г. длъжността „мияч
превозни средства, той и оператор на автомивка“ била свободна, тя била и
подходяща за здравословното състояние на ищеца и уволнителното основание не
било осъществено, медицинската експертиза , приета по делото не можела да
опровергае заключенията на службата по трудова медицина. Подходяща и свободна
била и длъжността „сътрудник, охрана“,
която била свободна към уволнението, за този извод следвало се кредитира
заключението по основаната медицинска експертиза, допълнителното заключение обосновало
извода си на функции за длъжността, които не са част от длъжностната
характеристика и не следвало да се кредитира. В периода 2014-2015г. при ответника периодично се били
освобождавали работни места за длъжности, които били определени за
трудоустроени лица по чл. 315 от КТ , но ответникът не трудоустроил ищеца след
като запита ТЕЛК зали някое от тях е подходящо за ищеца, нарушена била и
разпоредба на чл. 64 от КТД сочеща, че при наемане на работници/служители пред
равни други условия се предпочитат кандидати от дружеството. Неспазването на
нормите за трудоустрояване се установявало и от писмо от 09.04.2015г. на Главна инспекция по труда. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „Л.С.“ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило жалбата.
Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е, че длъжността
„работник паркинг“ била съкратена на 08.08.2013г., тя била заеманата от ищеца,
но поради непреодоляване на закрилата по чл. 333 от КТ той не бил уволнен, а
бил трудоустроен от 08.07.2014г. на длъжността
общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ , която нямало данни към
този момент да не е подходяща за здравословното му състояние. Едва през
декември 2014г. ТЕЛК посочил, че тази длъжност не е подходяща за ищеца, защото
включва тежък физически труд и работа на
открито и това действително било така. Това давало основани за прекратяване на
правоотношението , защото нямало незаети работни места, определени за
трудоустрояване, такива при ответника имало в размер на 4% от всички работни
места – 87 работни места от общо 2164 такива към 01.01.2015г. Длъжността сътрудник,
охрана“ не била подходяща за ищеца и
това се установявало от прието по делото заключение по медицинската експертиза.
Длъжността „мияч превозни средства,
оператор мивка“ била с функции, изпълнявани основно на открито, трудът бил
средно-тежък и не била подходяща за ищеца. Нямал задължение да променя създадената организация на труда за да
осигури специално работно място, което да е подходящо за ищеца. До 08.07.2014г.
ищецът заемал длъжността „работник – паркинг“, която била подходяща за
здравословното му състояние, не е било нужно трудоустрояване и обезщетение до
08.07.2014г. по чл. 217 от КТ не се дължало.
За целия период ищецът бил получавал трудово възнаграждение и не се
дължало плащане на обезщетение по чл. 217 от КТ. Последонот било за обезвреда
на ищеца от това, че отказва да работи поради нетрудоустрояване и съответно не
получава трудово възнаграждение поради неполагане на труд. В случая, обаче, трудовото
възнаграждение било получавано от ищеца и нямало вреда за обезщетяване. Не следвало в
размер на обезщетението да се включват социалните придобивки от 6968,14лв. за
периода, защото те не били част от брутното трудово възнаграждение. Тези суми
били по чл. 59.1. от КТД – талони за храна и разходи за транспорт чрез
абонаментни карти от по 396,80лв. месечно, това били социални придобивки,
предоставяни в натура, финансирали се със средства от фонд „СБКО“, не били част
от брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Евентуално от обезщетението по чл. 217 от КТ
следвало да се приспаднат платените трудови възнаграждения, защото
обезщетението и възнаграждението доставяли едно благо.Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 7355/05.05.2015г.
на Д.В.
Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ,
Аерогара, бул. „*******, с която е поискал от съда на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед №
443/08.04.2015г. на Директора на Л.С.“ ЕАД , с която на основание на чл.
325, ал.1, т. 9 от КТ ; на основание чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „ общ работник/поддръжка предаерогаров
площад“ при „Л.С.“ЕАД; на основание чл. 317, ал.1 вр. с чл. 217 от КТ да
осъди ответника да му заплати сумата от 19 568,22лв.
, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането й, представляващи
обезщетение за неизпълнение на предписание за трудоустрояване за периода от 21.11.2013г. до 08.04.2015г.
, като му се присъдят и разноски по делото. Навел е твърдения, че до
08.07.2014г. работил при ответника по трудов договор на различни длъжности, от
29.06.2007г. до 08.07.2014г. работил като „работник паркинг“, тази длъжност
била съкратена от щата на ответника, уволнението му на това основание по
заповед от 28.08.2013г. било отменено от самия работодател на 30.08.2013г.
поради непреодоляване на закрилата по чл. 333 от КТ, работодателят искал да
подмени персонала с нов, като на 08.07.2017г. бил преназначен на длъжността
„общ работник/поддръжка предаерогаров площад“, но с ЕР на ТЕЛК от 07.07.2014г.
било констатирано ново негово заболяване и посочено противопоказание „тежък
физически труд“, на 28.08.2014г. като такива били посочени и продължително
ходене и преохлаждане, а на 28.11.2014г. като противопоказание било посочено и
работа на открито, до април 2015г. работил на тази длъжност , когато му била
връчена уволнителната заповед. Уволнително основание не съществувало, защото
имало подходящи и свободни длъжности при ответника, на които можело да бъде
трудоустроен. Длъжността „общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ не била
подходяща за него и работодателят му дължал обезщетение по чл. 217 от КТ за процесния
период. Работодателят не бил изпълнил задължението си да определи съответния
брой работни места за трудоустрояване съобразно чл. 315 от КТ, одобрения списък
за такива места на 30.01.2015г. включвал такива, които не са подходящи за хора
с намалена трудоспособност, такава била и тази на ищеца. Брутното му трудово
възнаграждение следвало да се определи като се включат социалните плащания
защото били с постоянен характер.
Ответникът Л.С.“ЕАД, ЕИК ******* в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навело е твърдения, че уволнението било законосъобразно,
нямало подходяща за ищеца длъжност при него, независимо че бил изпълнил
задълженията си по чл. 315 от КТ, нямал задължение да открива ново работно
място за ищеца. Длъжността на ищеца „работник паркинг“ била съкратена на 14.08.2013г., към този момент ищецът е бил
трудоустроен по ЕР на ТЕЛК от 15.08.2012г., поради което и с допълнително
споразумение от 08.07.2014г. ищецът бил преназначен на длъжността „.„общ
работник/поддръжка предаерогаров площад“. За двете длъжности на ищеца било
плащано трудово възнаграждение , защото изпълнявал тези длъжности, поради което
и обезщетение по чл. 217от КТ не се дължало. Към момента на уволнението се
установило, че заеманата от ищеца длъжност
не е подходяща за него, нямало други подходящи при ответника и уволнително
основание било осъществено. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за
разноски на ищеца.
С определение от о.с.з. от 20.11.2015г. районният съд
е отказал да се приеме за
разглеждане евентуално възражение за
прихващане на ответника.
С определение от о.с.з. от 10.10.2016г. районният съд
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента на уволнението от 08.04.2015г.
при ответника не е имало незаета щатна бройка, определена за заемането й
от трудоустроен работник /служител.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 92/08.06.1999г., допълнителни
споразумения към тях, протокол от СД на ответника, заповеди от 28.08.2013г., от
30.08.2013г., съгласно които страните са
подписали писмен трудов договор по който ищецът е следвало да работи при ответника
първоначално на длъжността „ помощник на работник по обработка и разпределение
на багажи, той и оператор ПМ“, а в последствие на длъжности, както следва:
„приемчик“; „магазинер склад износ“; „; „оператор карго и ПМ“; „; „магазинер склад
износ“; считано от „паркинг контрольор“, считано от 23.03.2007г. – работник паркинг“ договора е бил за
неопределено време., като на 05.09.2012г. е сключено споразумение с което на
основание на ЕР на ТЕЛК от 2012г. ищецът е трудоустроен , но е останал на
същата длъжност, на 08.08.2013г. е взето решение от СД на ответника за
съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „работник паркинг“ и със заповед от 28.08.2013г. правоотношението
на ответника е прекратено поради съкращаване на щата, но със заповед от
30.08.2013г. работодателят сам е отменил уволнителната заповед поради
неполучаване на съгласие от Инспекция по труда за уволнението.
По делото са приети ЕР на ТЕЛК от 14.01.2008г., от
25.08.2009г., 15.08.2012г и, от 22.10.2013г., съгласно които на ищеца е определена 50 % ТНР
поради общо заболяване- увреждания на междупрешленните дискове , дискова болест, вертебрален
синдром, радикулагия с радикулопатия, долна парапареза, посочени са
противопоказания за труд: тежък физически труд, продължително ходене,
преохлаждане.
По делото е прието писмо от Служба по трудова
медицина, съгласно което длъжността „работник
–паркинг не е подходяща за ищеца, но подходяща за него е „мияч на превозни средства, той и оператор на автомивка“, която е с
ниска степен на тежест на физически труд, няма продължителни влияещи на
натоварването принудителни работни пози.
Приети са допълнително споразумение от 08.07.2014г., служебна бележка от
08.07.2014г., съгласно които във връзка
с ЕР на ТЕЛК от 22.10.2013г. ищецът е трудоустроен на длъжността „ общ работник/поддръжка предаерогаров
площад“ с посочени противопоказания за полагане на труд : тежък физически
труд, продължително ходене, като му е извършен първоначален инструктаж
Приети са ЕР на ТЕЛК № 1479/07.07.2014г., № 1621/28.08.2014г.; № 2019/13.10.2014г., №
2560/28.11.2014г., с които на ищеца е определена ТНР от 60%, като е установено
доброкачествено образувание на главния мозък и други части на централна нервна
система, арахноидна киста тилно, квадрипирамиден синдром по-изразен в долни
крайници, дискоординационен синдром, като е посочено притовопоказание за труд :
тежък физически труд, на 28.08.2014г. е посочено противопоказание и продължително
ходене и преохлаждане, на 28.11.2014г. е
посочено, че не може да изпълнява задължения по длъжностна характеристика
на „работник по поддържаща предаеорагорв
площад“, включваща работа на открито и тежък физически труд, но подходяща
за него е длъжността работник-паркинг.
ЕР на ТЕЛК от 28.11.2014г. е постановено по искане на работодателя за посочване
дали длъжността „работник по поддържаща предаеорагорв площад“ е подходяща за
ищеца.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „работник по поддържаща предаеорагорв
площад“, на която е отбелязано, че на 08.07.2014г. ищецът е отказал да
подпише че се е запознал , независимо, че го е направил, което е удостоверено с
подпис на свидетел с посочени имена. Съгласно същата основните функции и задължения следва да се
изпълняват в обем, характер и при условия, които не нарушават предписанията и
противопоказанията по акта за трудоустрояване, като тези функции са: почиства, прекопава и полива декоративни
тревни площи пред аерогарата; събира боклуците в найлонови чували и ги изхвърля
на определено място; прибира изоставени багажни колички в района на площада;
почиства тротоари от сняг и лед; помага при нужда за почистване на терминалите
в обществената зона; изпълнява нареждания на Началник отдел „Терминали“ и
Дирекция „ЛОТ“, ако не противоречат на преките служебни задължения и са
съобразно притежавана или по-ниска квалификация.
Приета е молба от 05.09.2014г. и от 11.09.2014г., с
които ищецът е представил на ответника ЕР на ТЕЛК от 07.07.2014г. и от 28.08.2014г.
и поискал да бъде назначен на подходяща
работа.
Приет е списък
на определени подходящи места за трудоустрояване за 2015г., трудови договори , ЕР на ТЕЛК, съгласно който такива
работни места са за 52 длъжности и всички такива места са заети от
трудоустроени лица , такива длъжности е
„мияч на превозни средства, оператор
автомивка; както „мияч на превозни средства, той и организатор по измиване
и почистване“ длъжността „общ работник/поддръжка предаеорагров площад“,
длъжността „сътрудник охрана“.
Приети са протокол за проверка от 11.03.2014г., акт от 03.04.2015г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, съгласно които
е констатирано, че Л.С.“ЕАД не е
спазило предписанието за трудоустрояване на ищеца по ЕР на ТЕЛК.
Приети са
ведомост за заплати, фишове за заплати, съгласно които за процесния период на
ищеца е начислявано и изплащано трудово възнаграждение за длъжността „работник
паркинг“ съобразно отработените дни, а след 08.07.2014г. – за длъжността общ
работник/поддръжка предаеорагров площад, във фиша за март 2014г. и за април
2015г. е посочена сума от по 150лв. като
социално подпомагане; считано от август
2014г. са начислявани ежемесечно суми за безплатна храна съответно от 23,40лв.; 36,40лв.; 39лв., 10,40лв.,
31,20лв; 20,80лв; 36,40лв.,7,80лв., както са начислявани ежемесечно и суми,
посочени като допълнително възнаграждение без да се очи характера и основанието
му.
Приета е Заповед № 418/26.03.2015г. на изпълнителни директор на ответника, съгласно която
правоотношението с Х.Б.Я., заемащ
длъжността „мияч превозни средства, той
и оператор автомивка“ е прекратено на 26.03.2015г. на основание на чл. 325,
т. 9 от КТ.
Разпитан по делото св. Х.Б.Я. е заявил, че има съдебно дело с ответника, с ищеца работили
на летището като колеги на паркинга, от февруари 2014г. свидетелят работел като
„мияч на МПС“, а ищецът като „общ работник“, не се налагало да прави нищо,
реално стоял в една будка, служебните коли си влизали. Ищецът метял
пространството пред летището, изхвърлял кошчета, почиствал сняг и лед с гребло
и съответни инструменти за лед, събирал
боклуци с метла и лопата, пространство било доста голямо, целият Терминал 1,
метял пред салоните и паркинг пространството.Чувалите в кошовете пред Терминала
били около 1м. високи, не знаел теглото им, по принцип те се носели на ръце, не
помнел как ищецът ги носел. Имало колички и ищецът ползвал колички.. Посочил е,
че задълженията му като мияч били да обхожда няколко пъти на ден паркинга,
следял за преминаването през бариерите, те се зареждали с талончета, на смяна
били 2-3 души, свидетелят работел на закрития паркинг, будката за него също
била на закрито, 8ч. смяна била неговата, а на ищеца-12ч.
Разпитан по делото св. Л.М.е посочил, че работи при ответника като ръководител отдел
„Терминали”, една от дейностите на които е почистване на предаерогаровите
площи, звеното в което работил ищеца било от 12 души, от които 11 са с
ТЕЛК. Ищецът следвало да работи с 50гр.
лопата и метла, с които да събира хартийки, листа, фасове от цигари и да ги
поставя в чувал върху хигиенна количка, почистването се извършвало за около
30-40минути на всеки 1-1,5 часа. Кошчетата, в които пътниците изхвърляли
отпадъци били с диаметър 28см. и височина от 45см., отделно били пепелниците ,
които били с по-малки размери. Преаерогаровия площад били около 0,5дка. Снегът
се почиствал с машини. Ищецът отправял към него искания за облекчаване на
работата му, но това не било възможно в степен по-голяма от направеното .
Приета е справка, съставена от ответника, съгласно
която на длъжността „мияч” са
назначени Т.К.на 03.02.2014г., П.Д.на
05.03.2015г., сътудници охрана са назначени през март 2015г.
Прието е допълнително споразумение от 09.01.2015г.
(лист 398, том І от дело на СРС), съгласно което В.Е., която до този момент е
заемала длъжността „мияч
на превозни средства, той и оператор автомивка“ е преназначена на друга
длъжност.
По делото е приета заповед № 443/08.04.2015г. на Изпълнителния директор на Л.С.“ЕАД, връчена на
ищеца на 08.04.2015г. с която правоотношението между страните е прекратено едностранно
от работодателя на основание на чл. 325, ал.1,т. 9 от КТ. В заповедта е
посочено, че функциите по длъжността се изпълняват на открито и под влияние на
климатични условия и това не позволява същата да се изпълнява от ищеца,
определените подходящи места за трудоустрояване при ответника които да са подходящи за ищеца не са
свободни, всички такива длъжности са заети от трудоустроени лица.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „сътрудник – охрана“, съгласно която
основните задължения са работи на пункт
за проверка на пътници и ръчен багаж, оборудван с рентгенов апарат, да работи с
рентгеново оборудване, извършва анализ на изображение и взема решение на статус
на пренасяни вещи, да проверява специални категории пътници и техен багаж,
ръчно претърсване на лицата и багажите им; за тази длъжност се изисква добро
владеене на разговорен английски език или друг международен език. Като
изискване за длъжността е посочено добро физическо здраве.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „мияч превозни средства“, той и
оператор на автомивка“, одобрена през 2013г. от ответника, съгласно която
основните функции на длъжността са „ да познава правила, да изпълнява всички
разпореждания на прекия ръководител, които не нарушават технологията в отдела;
извършва външно и вътрешно почистване на автомобилна и специална летищна
техника; води отчетност за предоставени услуги по почистване на техниката;
поддържа в отлично състояние поверените му машини и инструменти; изпълнява
разпореждания на изпълнителния директор, на директора на дирекция „Транспорт и
ГСМ“, които не противоречат на преките му служебни задължения и съответстват на
неговата квалификация или на по-ниска такава; при заместване поема указани му
функции.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза, с което вещите лица
след запознаване със събраните по делото доказателства и преглед на ищеца са
посочили, че представените документи обосновават извод, че длъжността „общ
работник/поддръжка предаерогаров площад” още към назначаването на ищеца на
същата не е била подходяща за здравословното му състояние. Показанията на
свидетелите за реално изпълняваните по
тази длъжност функции , обаче, били
други. При ответника имало свободна длъжност „сътрудник охрана” на 25.10.2013г.,
30.03.2015г. и 06.04.2015г., когато са били освободени заемащите я лица,
като тази длъжност съобразно задълженията по длъжностната характеристика можело
да се заеме от ищеца и той да я изпълнява без риск за здравето му. Тази
длъжност била в списъка за заемането й от трудоустроени, нямало данни нивата на
йонизация при изпълнението й да са противопоказни за ищеца. Посочили са, че
длъжността „мияч на превозни средства,
той и оператор на автомивка” изисква
работа на открито, принудителна права работна поза с натоварване на
опорно-двигателния апарат, което било противопоказно за ищеца, страдащ от
„дискова херния”.
С определение от о.с.з. от 10.10.2016г. районният съд
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че към
момента на уволнението от 08.04.2015г.
при ответника не е имало незаета щатна бройка, определена за заемането й
от трудоустроен работник /служител.
С прието по делото
заключение по допълнителна
съдебно-медицинска комплексна експертиза вещите лица след посещение на
място при ответника на двата терминала и наблюдение на изпълнение на
задълженията на работниците на длъжност „сътрудник-охрана” в трите отдела в
дирекция „Сигурност”, са посочили, че доколкото се касае за стереотипни
повтарящи се движения при проверка на пътници, продължително статично
натоварване на опорно-двигателния апарат, а и работа на открито в два от
отделите , нужда от вдигане на багажи на пътници, то тези длъжности не са
подходящи за заемането им от ищеца,
поради съществуване на риск от влошаване на здравословното му състояние.
По делото са прието основно
и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Т., с което вещото лице след запознаване с документи по делото и
проверка при ответника е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца
при ответника е юли 2013г. когато му било начислено брутно трудово
възнаграждение от 1015,57лв., но в тях
се включвали 150лв. за ползван отпуск и 80лв. за нощен труд, възнаграждението с
постоянен характер било 785,57лв. За юли 2013г. на ищеца не била начислена сума
от 398,80лв. във фиша за възнаграждение. Тази сума не била начислена в във фишове за заплати. Нямало във
фишовете за заплати начисления за социални придобивки. Посочило е, че през
целия период на ищеца е начислявано и изплащано трудово възнаграждение за
заеманата от него длъжност съобразно отработените дни и ако се вземело предвид
същото, то тогава изплатеното като възнаграждение не е по-малко от припадащото се обезщетение по
чл. 217 от КТ. Ако се вземела предвид сумата от 398,80лв., обаче, то тогава след
приспадане на изплатените възнаграждения на ищеца съобразно отработените от
него дни, то на него щяло да му се следва и сумата от 2777,28лв. Посочило е, че
през процесния период ищецът е ползвал
отпуск, включително и поради временна нетрудоспособност и за същото са
му начислявани припадащите му се обезщетения .
По делото е прието заключение по повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Делчева, с което вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило,
че в информационната част на фиша за юли 2013г. е посочено, че на ищеца е
начислена сумата от общо 546,80лв. за социални придобивки, от която 150лв. са
сбор от социални помощи по чл. 59.3. от КТД и се изплаща веднъж годишно, а
сумата от 396,80лв. е сума, която ежемесечно се начислява и плаща, основанието
й е чл. 59.7 от КТД за социални придобивки – 350лв. за талони за храна и
46,80лв. за абонаментна карта за градски транспорт. Тази сума от 396,80лв. се
предоставяла в натура, не зависела от отработено време, но се
изплащала ежемесечно. Трудовото възнаграждение било платено, не било видяло
документи за предоставяне на социалните придобивки от по 396,80лв. месечно.
Приети са ведомости и списъци за получени талони за предпазна храна, карти за градски транспорт , съгласно
които ищецът е получил такива на стойност
от по 350лв. месечно за храна, съответно карта за градски транспорт за
периода от ноември 2013г.
до април 2015г.
В о.с.з. от 17.11.2017г. ищецът е признал, че е
получил социалните придобивки за храна и транспорт по представените по делото от
ответника ведомости и списъци.
Приет е протокол № 57/16.09.2015г. на НОИ, съгласно
който на 10.11.2014г. ищецът е претърпял трудова злополука, като след
многократно изхвърляне на кошчета за отпадъци на територията на Терминал 2 при
придвижване му прилошало и залитнал,
стъпил накриво и получил увреждане на синовията и сухожилието на дясното
коляно, работодателят допуснал нарушение на чл. 317, ал. 3 от КТ, чл. 33 от
закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 87 от ПВТР на Л.С.”ЕАД.
Приет е КТД от 20.11.2013г., съгласно чл. 59 от който
работодателят при възможност по чл. 293 от КТ осигурява на работниците
транспортно обслужване , търговско и
битово обслужване, а с гласно чл. 64 от КТД
свободни места се заемат от кандидати от дружеството при равни други
условия с външни кандидати.
Приети са преписка пред Комисия за защита от
дискриминация, Решение №
312/09.09.2016г. по преписка № 102/2015г. на КЗД, Решение № 221/21.12.2016т. на АС-София град по дело №
10925/2016г.; Решение №
16260/27.12.2018г. по дело № 4598/2017г. на ВАС, съгласно които с влезли в сила
решения е установено, че в периода от 14.08.2013г. до 08.04.2015г. Л.С.“ЕАД
като работодател е третирал работника Д.В.Я. по-неблагоприятно в сравнение с
други трудоустроени лица, които е преназначил на подходящо за здравословното им
състояние длъжност за разлика от Д.Я. и така е нарушил забраната за
дискриминация и е осъществил пряка дискриминация по признак „увреждане“ по
отношение на Я.. Прието е в мотивите, че през периода от трудоустрояването до
уволнението при ответника са се освобождавали подходящи за ищеца длъжности, но
нито една от тях не е предложена на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
В конкретния случай по делото се установи от приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, обявени за безспорни
обстоятелства, че между страните е възникнало валидно трудовото правоотношение
по договор от 08.06.1999г. за неопределен срок, съгласно което ищецът е
назначен да работи при ответника първоначално като „ помощник на работник по
обработка и разпределение на багажи, той и оператор ПМ“, а в последствие на
длъжности, както следва: „приемчик“; „магазинер склад износ“; „; „оператор
карго и ПМ“; „; „магазинер склад износ“; „паркинг контрольор“, считано от 23.03.2007г. – работник паркинг“ , на
05.09.2012г. е сключено споразумение с което на основание на ЕР на ТЕЛК от
2012г. ищецът е трудоустроен , но е останал на същата длъжност, на 08.08.2013г.
е взето решение от СД на ответника за съкращаване, на 08.07.2014г. на основание на ЕР на ТЕЛК от 22.10.2013г. сочещо
противопоказания за работа на ищеца: тежък физически труд, продължително
ходене, ищецът е трудоустроен на длъжността
„ общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ , като 08.04.2015г.
правоотношението е прекратено от работодателя на основание на чл. 325, ал.1, т.
9 от КТ. Неоснователни са доводите на ищеца, че правоотношението между страните
от 1999г. било прекратено, а вместо него било възникнало друго в последствие.
Доказателства за тези обстоятелства по делото не са ангажирани. Уволнителната
заповед от 2013г. е отменена от самия работодател само два дни след издаването
й и не е от естество да обоснове обратен извод.
Доколкото уволнителната заповед е подписана от изпълнителния
директор на ответника, то съдът приема, че процесната уволнителна заповед е
издадена от лице със съответна работодателска компетентност. Уволнителната
заповед е подробно мотивирана и отговаря на изискванията на КТ.
Спорен въпрос по делото е съществуването на
уволнителното основание към момента на прекратяване на правоотношението между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1,т. 9 от КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната
лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при
работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника
или служителя и той е съгласен да я заеме.
Съгласно разпоредбата на чл. 315 от КТ работодателят е
длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от
общи брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност,
ако има повече от 50 работници и служители. В останалите случаи работодателят
не е длъжен да определя такива работни места, но има право да определи такива, като ирелевантни са причините,
поради които се взема това решение.
Уволнителното основание по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ е
безвиновно. То е осъществено тогава,
когато работодателят по обективни причини не може да изпълни изискванията на
чл. 314 от КТ. Работодателят с повече от 50
работници и служители е длъжен ежегодно да определя работни места,
подходящи за трудоустрояване поне 4% от общия брой на работниците и
служителите. Тези работни места може да са за различни длъжности и да
позволяват наемане на работници и служители с различни по вид и степен на
засягане увреждания. Ако естеството на дейността и организация позволяват, то
работодателят може да промени трудови функции на отделен работник/служител
така, че от нея да отпаднат занапред противопоказанията за него. Работодателят
обаче не е длъжен да организира
дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън
задълженията му по чл. 315 от КТ (В този смисъл Решение № 144/22.07.2014г. по
гр.д. № 4053/2013г. на ВКС, І.-то Г.О.; Решение № 137/13.05.2014г. по гр.д. №
4811/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 192:22.05.2015г. по гр.д. №
6866/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
Трудоустроен е работник/служител с намалена трудоспособност
поради заболяване, който по предписание на здравните органи може да изпълнява
възложената му работа, но при облекчени условия на труд или може да изпълнява
друга подходяща за него работа без вреда за здравето му. Предписанието за
трудоустрояване се издава от здравния орган по Наредбата за трудоустрояване,
като този органи се произнася и по въпросите
за определяне на подходяща работа или условия на труд, както и за срока
на трудоустрояването. Това предписание е задължително за работника и за работодателя,
независимо от това дали работодателят е участвал в производството по издаването
му. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност съобразно предписание
на здравния орган, работодателят е длъжен да му предложи длъжностите,
определени за заемане за лица с намалена трудостпособност и след като
работникът избере някоя от тях, то работодателят е длъжен за изиска от компетентния здравен орган удостоверяване, че
така избраната от работника длъжност е подходяща за здравословното му състояние.
Дали конкретна работа е подходяща за трудоустроения е медицински въпрос от
компетентността на компетентния здравен
орган по Наредбата на трудоустрояване (НТ). Този въпрос не може да се изследва от съда с помощта на вещи лица, нито може да се
реши от службата по трудова медицина или дружества, ангажирани от
работодателя за такива функции. Тази преценка е изцяло в правомощията на ТЕЛК,
НЕЛК и не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд,
независимо дали страните по трудовия спор са участвали в производството по НТ. Този
извод съответства и на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно който
решенията на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за
обжалването им е изчерпан , са задължителни за всички лица, органи и
организации в страната. На изследване при иск по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ
подлежи само дали определената за трудоустроени длъжност, посочената от
компетентния от здравен орган като подходяща за конкретния работни, е била свободна и дали е била
предложена на работника, имащ предписание за заемането й и той да е отказал да
я заеме. Непълноти в решението на ТЕЛК/НЕЛК се коригират с ново решение на тези
органи. Така, ако с решението не е посочено съобразно чл. 3 от НТ коя е
подходящата длъжност за конкретния работни/служител или ако възникне спор между
работник и работодател дали конкретна работа е подходяща за него, то този спор
се решава от здравния орган по НТ. Подходящите работни места за трудоустроени
се определят по реда на чл. 315 от КТ и НТ. ТЕЛК/НЕЛК дължи посочване подходяща
за работника/служителя длъжност той може да изпълнява. Работодателят е длъжен
да премести трудоустроения работник/служител на подходяща за него работа
съобразно предписанията на здравния орган, а спор дали тази работа е подходяща
не може да се повдига и разрешава в производството по иск, оспорващ законността
на уволнение по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ. (В този смисъл Решение №
252/21.01.2020г. по дело № 566/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О; Решение №
65/03.07.2019г. по дело № 1666/2018г. на
ВКС, ІІІ-то г.О.; Решение № 188/23.01.2018г. по дело № 793/2017г. на ВКС,
ІІІ-то Г.О.; Решение № 174/19.07.2017г.
по дело № 4316/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 279/27.10.2015г. по дело №
327/2015г. на ВКС, ІV-то г.О.; Решение № 266/24.03.2010г. по дело № 814/2009г.
на ВКс, ІІІ-то Г.О.; Решение №
275/28.10.2014г. по дело № 3049/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; ).
В конкретния случая по делото е установено от приетите
по делото неоспорени от страните Решения на ТЕЛК от 2012г., от 2013г. и от
2014г. че ищецът е трудоустроен , че за
същото работодателят е бил своевременно уведомен, както и че заеманата от ищеца
длъжност „ общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ не е била подходяща за здравословното му състояние. Това е така,
защото с приетите по делото решения на здравния орган по Наредбата за
трудоустрояване на ищеца е определена още през 2008г. 50 % ТНР поради конкретни
заболявания, този процент е увеличен на 60% в последствие през 2014г., като са
посочени и противопоказания за труд: тежък физически труд, продължително
ходене, преохлаждане, а на 28.11.2014г. ТЕЛК
е посочил, че ищецът не може да изпълнява задължения по длъжностна
характеристика на „работник по поддържаща предаеорагорв площад“. Решенията на
ТЕЛК са задължителни за страните и правилността им не може да се преценява по
реда на инцидентния съдебен контрол от гражданския съд, за което съдът изложи
подробни мотиви по-горе.
По делото не се твърди, а и не се установява работодателят
да е предложил на работника друга длъжност, определена за заемането й от
трудоустроени лица по приетия по делото списък на такива. По делото не е
установена и другите длъжности от списъка за заемането им от трудоустроени да е
определена от здравния орган по НТ като неподходяща за заемането й от ищеца. По
делото се установи, че свободни длъжности от списъка за заемането им от
трудоустроени е имало в периода от 25.10.2013г. до 06.04.2015г. , когато е
прекратено правоотношението между страните. Приетото по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза неоспорено в тази част, което съдът кредитира,
установява, че свободна длъжност от списъка за трудоустрояване е била „сътрудник охрана” на 25.10.2013г.,
на 30.03.2015г. и на 06.04.2015г. Приетата по делото Заповед
№ 418/ 26.03.2015г. на ответника установява, че на 26.03.2015г. се е освободила и длъжността „мияч превозни средства, той и
оператор на автомивка”, която също е включена в списъка за заемането й от
трудоустроени лица. Приетото допълнително споразумение (лист 398 от том І, дело
на СРС) установява, че на 09.01.2015г.
е била освободена щатна бройка за длъжността мияч превозни средства, той и
оператор на автомивка. Приетата справка,
съставена от ответника установява, че на тази длъжност са били назначени
лица на 03.02.2014г. и на 05.03.2015г., което обоснова извод, че
към този момент тези длъжности също са били свободни. По делото тези длъжности не
е установено да са предложени за заемане на ищеца, че е възникнал спор за това
дали те са подходящи за него, че здравния орган по НТ е извършил преценка по
отношение на ищеца дали тези длъжности са подходящи за него и е отрекъл същото.
При така установеното съдът приема, че не може да се приеме за
несъмнено установено по делото, че при ответника няма друга работа, която да е
подходяща за здравословното състояние на ищеца и той да не е бил съгласен да я
приеме. Преценката на здравния орган за тези обстоятелства не може да се
замести от експертно заключение по
приетите по делото заключения по медицинските експертизи и подробни
съображения за този извод съдът изложи по-горе. Действително, по делото е
установено, че към дата на уволнението при ответника не е имало свободна длъжност от списъка на
тези, определени за заемането им от трудоустроени лица. Това обстоятелство е
обявено за безспорно от районния съд.
При установени обаче свободни такива длъжности в период, през който за
ответника е съществувало задължение да предложи на ищеца подходяща за него
длъжност за трудоустрояване, обаче, включително и непосредствено преди
уволнението – на 26.03.2015г., на 06.04.2015г.,
то съдът приема, че само по себе си липсата на свободни такива длъжности
към 08.04.2015г., не може да обоснове извод за законност на уволнението. За
този извод съдът съобрази последователно провежданата от законодателя засилена
защита в КТ , Наредба за трудоустрояване на лицата с увреждания , която е
съобразена и с разпоредбата на чл. 48, ал2 от Конституцията на Република България.
С оглед
гореизложеното съдът приема ,че по делото не е установено да са осъществени
предпоставките на разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ, поради което и
предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен, решението на СРС по
този иск следва да се отмени и иск
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 от КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото обстоятелства за съществуващо между страните
преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „
общ работник/поддръжка предаерогаров площад“, то съдът приема за основателен иска
по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, поради което
решението на районния съд в тази част следва да се отмени и иск следва
да бъде уважен.
По иска по
чл. 217 вр. с чл. 317 от КТ:
Обезщетението по чл. 217 от КТ може да се претендира само при претърпени
вреди от това, че като трудоустроен работникът е останал без работа и доходи от
престирането на труд. Предписанието за трудоустрояване по Наредбата за
трудоустрояване е задължително както за работника, така и за работодателя. Така
работникът е длъжен да преустанови изпълнението на трудовите функции при
условия и в обем, които съобразно решението на здравния орган по НТ са
противопоказни за здравословното му
състояние. Същевременно, работодателят е длъжен да не го допуска до тази работа, а е длъжен да го премести на
подходяща такава съобразно предписанията на здравния орган. При неизпълнение на
задължението от работодателя, той дължи на работника обезщетение по чл. 217 от КТ, но само за претърпените вреди. Тези вреди се изразяват в невъзможност да
реализира доход от престирането на труд, тоест от невъзможността от възникване на вземане за
трудово възнаграждение, защото работникът не е престирал работа, съобразявайки
се с решението на ТЕЛК. Съобразно характера на вредите законодателят е обвързал
размерът на това обезщетение с размера
на брутното трудово възнаграждение на работника за работата, изпълняване преди
предписанието за трудоустрояване. (В този смисъл Решение № 825/15.10.1991г. по
гр.д. № 185/1999г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
В конкретния случай по делото не е установено ищецът
да е претърпял вреди от неизпълнението на задължението на работодателя да го
премести на работа съобразно предписанието на ТЕЛК. По делото се установи от
приети по делото фишове за заплати, заключения по съдебно-счетоводните експертизи,
ведомости и справки за предоставяни
талони за храна и карти за градски транспорт, че през целия процесен период за
времето, през което не е бил в законоустановен отпуск, ищецът е престирал труд
по трудовото правоотношение между страните за длъжността „ общ работник/поддръжка
предаерогаров площад“ и за същото му е изплащано трудовото възнаграждение за
тази длъжност съобразно отработеното време,
като са му предоставяни и талони за храна и карти за градски транспорт.
При така възприето съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е
претърпял вреда от неизпълнението на задължението на работодателя да го
премести на друга работа съобразно предписанието на ТЕЛК и правилно районният
съд е отхвърлил този иск.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на
СРС в частта, в която на в тежест на ищеца са поставени разноски на ответника
от 858,60лв. за депозити за съдебно-медицинска експертиза следва да се отмени,
както следва да се отмени и в частта в която в
тежест на ищеца е поставена отговорност за разноски на ответника от
60лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС
разноски за държавна такса по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 в размер на
160лв., а по сметка на СГС – сумата от 80лв. за държавна такса по тези искове.
Разноски за счетоводната експертиза по иска по чл. 217
от КТ, който е неоснователен и не следва
да се поставят в тежест на страна по делото , защото спор е трудов и ищецът не
дължи разноски по него.
На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в
производство пред СРС в размер на 650лв.
Правната и фактическа сложност на делото пред СРС съдът приема, че съответства
на този размер на възнагражденията и възражението за прекомерност е
неоснователно.
За производство пред СГС на адвокат Ю. на основание нъ
чл. 78, ал.1, от ГПК вр. с чл. 38,
ал.2от ЗАдв. следва да се присъди възнаграждение от 600лв. за оказана безплатна
правна помощ на въззивника в производството
пред СГС.
На въззиваемия следва да се присъди 40лв.
възнаграждение за юрисконсулт определено от съда при съобразяване на сложността
на делото по този иск както и по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Наредба за
правна помощ и Закона за правна помощ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 428023/12.06.2018г. допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 24.10.2018г. по гр.д. № 24335 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Д.В.
Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ,
Аерогара , бул. „*******, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 443/08.04.2015г. на
Директора на Л.С.“ ЕАД , с която на основание на чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 92/08.06.1999г; иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на Д.В. Я., на
заеманата преди уволнението длъжност „ общ
работник/поддръжка предаерогаров площад“ при „Л.С.“ЕАД, както и в частта, с
която Д.В. Я., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Л.С.“ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 918,60лв, и вместо това
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението
на Д.В. Я., ЕГН **********, с адрес:
*** , извършено със Заповед №
443/08.04.2015г. на Директора на Л.С.“
ЕАД , ЕИК ******* на чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ .
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В. Я., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди
уволнението от 08.04.2015г. длъжност по
трудов договор 92/08.06.1999г., изменен с допълнително споразумение №
331/08.07.2014г. „общ работник/поддръжка
предаерогаров площад“ при „Л.С.“ЕАД,
ЕИК *******.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428023/12.06.2018г. допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 24.10.2018г. по гр.д. № 24335 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** , Аерогара , бул. „******* да заплати на Д.В. Я., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 650лв.
(шестстотин и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** , Аерогара , бул. „******* да заплати на адвокат И. В.Ю.,***,
Търговски дом, ет.3, кантора 308 на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 600лв. (шестстотин лева),
представляващи възнаграждение за оказана в производство пред СГС безплатна правна
помощ на въззивника Д.В. Я., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.В. Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** , Аерогара , бул. „******* на основание на чл. 78, ал.3 и ал 8 от ГПК сумата от 40лв. (четиридесет лева), представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС .
ОСЪЖДА „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** , Аерогара , бул. „******* да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 160лв. (сто и шестдесет лева), представляващи държавна такса по
уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Л.С.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** , Аерогара , бул. „******* да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 80лв. ( осемдесет лева), представляващи държавна такса по уважените
искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.